Сюзън Симс
Златна треска (6)

Пета глава

По изражението на младата жена Стронг разбра, че новината й е подействала ужасно. Тя бе красива, дори по-красива отколкото си я спомняше… Но в момента изглеждаше отчаяна. Лицето й беше толкова бледо, че вените прозираха под нежната кожа. Не биваше да й го казвам толкова директно, укори се той. Не е лесно за една жена да научи внезапно, че все още е законна съпруга на мъжа, с когото се е развела преди десет години… Какво да се прави, такъв е животът — щом има нещо да се случи, то винаги се случва — припомни си той мъдростта на своята баба испанка… Трябваше да продължи разговора с елегантната дама зад бюрото…

— Добре ли си? — попита той. — Как се чувстваш?

— Значи ние с теб сме женени?! — Недоверието в гласа й подсказваше, че й е трудно да приеме истината.

— Аха.

— Сигурен ли си? — Огромните й очи бяха вперени в него.

— Да.

— Значи, през всичките тези години сме били женени?! — Тя отново се взираше в документите.

— Така излиза…

— Не мога да повярвам!

— Ще трябва да повярваш…

— Искаш да кажеш, че сме съпрузи?

— Да, пред закона… Сега ще отговориш ли на първия въпрос, който ти зададох? Омъжена ли си за друг, Кит?

Тя упорито стисна устни. Стронг знаеше единствения начин, по който можеше да се справи с нея, когато се заинатеше като магаре… Но съзнаваше, че не бива да я целува, преди да са изяснили отношенията си.

— Толкова ли е важно дали съм омъжена? — попита тя.

— Двубрачие… — срази я той с една-единствена дума.

— О, господи, не… — Тя уплашено притисна ръка към устата си.

— И така, омъжена ли си?

— Не съм…

— Е, поне това е утешително… — Той почувства известно облекчение.

— А ти женен ли си? — атакува го тя незабавно.

— Не съм се женил. — Говореше бавно и отчетливо, веждите му бяха сключени. — И двамата не сме се оженили повторно и това улеснява нещата донякъде…

— Не разбирам как е станала тази грешка… — Чертите й бяха изопнати от напрежението. — Баща ми беше поел всичко в свои ръце.

При споменаването на баща й, Стронг се намръщи. Матю Сент Клер не беше сред любимците му, макар че с времето бе започнал да проумява неговата любов и привързаност към единствената му дъщеря, както и стремежа му да я защити, когато тя беше твърде млада, красива и невинна…

Кит имаше родословно дърво, дълго цял километър. Тя бе дъщеря, внучка и правнучка на фамилия с пари, чист продукт на няколко поколения добро възпитание и класа… Докато Стронг бе със смесен произход. Син на бедни, но горди родители и прародители. Наследил бе богатата култура на местните индиански племена, на испанци, ирландци и англичани. Но знаеше много добре с какво око се гледа на смесеното родословие…

— Кой водеше делото? — Стронг успя да се откъсне от миналото и се съсредоточи върху настоящите проблеми.

— Един приятел на татко… Почина миналата година…

— Може да му е бил добър приятел, но като юрист не го е бивало.

— Всички сме хора и грешим понякога… — спусна се да защитава непознатия адвокат Кит.

— Тази грешка е направена от недоглеждане — упорстваше Стронг.

— Сега е по-добре да мислим как ще я поправим. — Гласът й беше леден.

— Какво предлагаш? — попита той без заобикалки.

— Бихме могли… — тя внимателно премисляше и подбираше думите си — … бихме могли, без да вдигаме много шум, да получим отново документ за анулиране на брака или да се разведем… Да опитаме със законни средства да разтрогнем…

— Забравяш нещо! — Погледът му бе вперен в несъществуващо петно върху ботуша.

— Какво именно?

— Това, че някой, за когото нямаме представа къде е и кой е, знае всичко за нас. И той не е заинтересован бракът ни да бъде анулиран или да се разведем. Поне така изглежда от онази заплаха… — Той изчака, за да види каква ще бъде реакцията на неговата бивша — всъщност настояща — съпруга.

— Да, така е! — въздъхна тя. — „По-добре венчило, отколкото мъртвило“! Но кой може да е този човек?

— Честна дума, нямам никаква представа.

— Да не е номер? — попита тя с променен глас.

— Не виждам смисъл някой да ни прави номера — поклати глава мъжът. — Човекът, който ни е изпратил писмата, е трябвало да се справи с доста трудности, докато се сдобие с документа…

— А може би някой се опитва да дискредитира семейството ми? — рече загрижено тя.

— Възможно е…

— Направил го е от злоба, ревност и завист…

— Ти си красива и талантлива, имаш много пари. — Той поразмисли за миг. — Едва ли става въпрос за чувства…

— Мъфи! — сети се Кит.

— Кой е Мъфи? — поиска да узнае той.

— Мъфи Уейнрайт — поясни тя. — Името й е Елинор. Има ми зъб от времето, когато в училище ми дадоха главната роля в пиесата, а тя ми беше дубльорка. Винаги ми е завиждала. И двете пеехме в хора, но солото го даваха на мен… Аз завърших с най-висок успех и държах прощалната реч при завършването на випуска…

— Не е нужно да ми разказваш по-нататък — прекъсна я той. — Предполагам, тя е била втора по успех?

Катрин кимна.

— Представяш ли си какво съвпадение, вчера получих покана за сватба от Уейнрайтови. А може би не е съвпадение?

— Доколкото разбирам, Мъфи ще е свенливата младоженка?

— Не бих казала, че е много свенлива… Ще застане пред олтара с нов съпруг за трети или четвърти път — подхвърли язвително тя.

— Дамата не си губи времето.

— Елинор не е никаква дама, повярвай ми! — Кит едва успя да овладее гласа си. — Тя си има постоянен адвокат за разводите. Предполагам, че е доста доходно…

— Не знам. — Стронг се почувства задължен да защити честта си на юрист. — Аз не се занимавам с бракоразводни дела. Имаш ли други подозрения?

— Възможно е баща ми да има врагове — призна неохотно тя. — Преуспяващите мъже понякога се сдобиват с неприятели, без да са го искали…

— Но защо тогава не са изпратили информацията първо на баща ти? — попита Стронг. — Защо я изпращат на нас? Едва ли ще постигнат нещо…

— Ами ти? — наведе се през бюрото Кит.

— Какво аз?

— Фотокопието и заплахата са изпратени до теб, а не до мен. Ти нямаш ли врагове?

Стронг се намръщи и вирна брадичка.

— Какъв адвокат ще съм, ако нямам врагове…

— Видя ли!

— Какво да видя?

— Може би го е направил някой престъпник, който иска да си отмъсти. Ти си го тикнал в затвора… Сега той е излязъл на свобода и…

— Аз не съм прокурор, Кит — подчерта той. — Имам частна адвокатска кантора и се занимавам само с граждански искове.

Лицето й помръкна. Но само след миг тя бе осенена от нова идея.

— Нещастна любовна история?

— Не. — Той тръсна глава.

— Може би си обидил някоя жена?

— Не съм.

— Ами ако секретарката ти е тайно влюбена в теб?

— Милдред Липър би могла да ми бъде майка. Или дори баба — засмя се той. — Струва ми се, че търсим в погрешна посока…

— Какво те кара да мислиш така?

— Да го наречем предчувствие.

— Предчувствие? — Тя го изгледа недоверчиво.

— Има го при мъжете. Отговаря на интуицията при жените. — Той се опитваше гласът му да звучи безразлично.

— Страхотно!

Но нейният скептицизъм не можеше да го спре. В съда Стронг се бе изправял пред много по-трудни ситуации…

— Трябва да се запитаме кой би имал полза от това — заяви той. — Или какви са мотивите.

— Да, господин адвокат! — подразни го Кит.

— Извинявай, ако говоря като в съдебна зала! Изглежда ми е станало втора природа… Но ние наистина трябва да обсъдим две неща, Кит. Първо, защо ни изпращат тези фотокопия? И второ, защо го правят точно в този момент?

Тя въздъхна, взе чашата с кафето, отпи и направи гримаса:

— Ще трябва да си направя ново… Ти искаш ли?

Той поклати глава и продължи да разсъждава на глас:

— Не, наистина не разбирам… Кой би желал двамата с теб да останем женени?

— И аз не разбирам… Прилича ми на пъзел, от който половината фигурки липсват. — Кит механично разбърка кафето си.

Тя има право, каза си Стронг. Колкото и да се опитваха да налучкват, не можеха да се доберат до цялата история, защото не знаеха почти нищо за останалите участници.

— Знаеш ли, от теб би станало добра юристка.

— О, благодаря ти!

— А може би това е само първата атака от битка, която предстои — предположи той.

— Възможно е.

— Или пък никога вече няма да чуем за тази история…

— И това е възможно.

— Не искам да те плаша…

— Ами тогава недей… — вдигна невинно вежди тя.

— Сигурно в дома ти има надеждна алармена система…

— Най-добрата.

— Така и предполагах. Офисът ти също изглежда добре охраняван. За да вляза при теб, трябваше да отговоря на куп въпроси и да покажа всичките си документи на някой си Хол.

Думите му я накараха да се усмихне.

— Сигурно те е накарал да изпразниш пистолета си! — пошегува се тя.

— Той приятел ли ти е? — попита Стронг остро.

— Придружава ме до колата ми, когато работя до късно. — В гласа й имаше укор. — Той има щастлив брак и е баща на трима чудесни палавника.

— Ясно…

— Все пак струва ми се, това е някакво лично отмъщение. — Кит моментално забрави Хол. — Някой си играе с нас, Стронг. А аз не обичам да съм играчка в ръцете на непознати — вирна тя аристократичната си брадичка.

— Аз също.

В същия миг Кит го погледна право в очите и той внезапно осъзна, че онова, което някога изпитваха един към друг, не бе изчезнало! С цялото си същество Стронг усещаше сексуалното привличане, желанието, необходимостта да бъде с нея, искрата, която винаги се проявяваше между тях… По дяволите, та той бе изтръгнал тази жена от сърцето си толкова отдавна…

— Ти на какво мнение си? — питаше Кит.

— За кое? — Той се овладя с усилие на волята.

— Дали сме наистина застрашени?

— Ами, не знам — започна той уклончиво. — По света има много недоволни хора… И всеки е свободен да прави каквото си поиска…

— Полицията дали би могла да направи нещо, ако занесем писмата?

— И двамата знаем много добре, че полицията няма да направи нищо. — Стронг не желаеше да я залъгва.

— Интригантите и репортерите ще пощуреят от радост, ако се докопат до тази история — започна тя.

— Само за двайсет и четири часа тя ще се появи на страниците на всички вестници на запад от Пекос. — Стронг не се шегуваше. В тази част на света семейство Сент Клер беше винаги в центъра на вниманието.

— Работих страшно много, спечелих си репутация на сериозна жена с успешен бизнес… А сега… — Кит говореше шепнешком, с широко разтворени очи.

Една съвсем обикновена жена, която страда, помисли си Стронг, не някаква принцеса…

— Нито един уважаван адвокат не би се зарадвал на подобна известност — мрачно сподели нейните тревоги той.

— Какво да правим?

Той внимателно изучаваше лицето й. Не бързаше да отговори.

— Засега няма да предприемем нищо — каза накрая. — Ще го запазим в тайна. — Кит си отдъхна, но мъжът очевидно все още хранеше известни съмнения. — Не поемай никакви рискове! — предупреди той. — Внимавай да не те изненадат! Ако се случи нещо необичайно, веднага ме повикай! Каквото и да се случи…

— Ще те повикам…

— Трябва да ми обещаеш, че ще го направиш, Кит!

— Обещавам… — Тя едва се справи с обзелото я вълнение и допълни с несигурен глас: — Предполагам, като юрист, ти ще се заемеш с общия ни проблем.

— Ще се погрижа — изръмжа той.

Извади от портфейла си визитна картичка и написа нещо на гърба й. Подхвърли я на бюрото пред Кит.

— Записах ти телефона на мотела, в който ще спя тази нощ. Отпред е номерът на кантората ми в Прескът. Утре сутрин си заминавам.

— Благодаря ти, че дойде. — Тя се изправи царствено. Аудиенцията бе приключила…

— За мен беше удоволствие — отговори й той със същия официален тон, колкото и смешно да му се струваше.

— Пази се! — Тя му подаде ръка.

Стронг не дръзна да я поеме. Не беше сигурен какво би могъл да направи, ако я докосне.

— И ти се пази…

— Довиждане, Стронг.

Той стана, протегна вдървено ръка и стисна отривисто нейната.

— Адиос, любима!

Преди да осъзнае какво е сторил, се озова извън пределите на „Сент Клер Ентърпрайзис“. Думите, които й каза, ехтяха в съзнанието му като тъжен рефрен: „Адиос, любима…“. Бе захвърлил същите слова в лицето на Катрин Сент Клер преди десет години, в мига, когато я напусна завинаги.

Дявол да го вземе, миналото наистина се завръща и започва да ме преследва, внезапно осъзна Стронг.

Продължаваше да разсъждава мрачно върху миналото, когато отключи вратата на мотелската си стая.

Нищо не се беше променило. Кит продължаваше да яде черен хайвер и да пие шампанско, а той — мексикански царевични питки и бира. Тя караше елегантен ягуар, той — очукан джип. Катрин Сент Клер беше със синя кръв и знатно потекло, а Стронг — потомък на смесен брак. Тя бе елегантна, образована, културна. Косите й бяха копринени, както и кожата… Ухаеше невероятно! Бе забравил как прекрасно ухаеше тя… Стронг затвори очи и пое дълбоко въздух. Все още усещаше парфюма й около себе си…

Представи си какво би станало, ако отново вземе Кит в прегръдките си, ако зарови лице в косите й, ако разкопчее блузата й…

Ще плъзне ръце по голата й кожа, ще сведе устни към гърдите й и ще открие, че те очакват неговите милувки. Ще захапе леко зърното, ще плъзне език по твърдото връхче, докато го превърне в изящен розов цвят и дочуе как младата жена го умолява да се смили над нея… О, какво прекрасно отмъщение би било да чуе как тя го вика и моли да завърши започнатото…

Едва тогава той ще проникне в тялото й… Отново и отново, докато и двамата се превърнат в безсловесни, безмозъчни пленници на страстта.

Стронг почувства възбудата, обзела тялото му и се вбеси от слабостта си. Бързо се съблече, отвратен от себе си. Втурна се бос в банята. Пусна душа и насочи ледената струя към предателското си тяло. Не, той няма да се остави да го измамят! Не е откачил… Не е спарингпартньор, който безропотно понася ударите… Преди време тази жена преобърна целия му живот и го изостави. Няма да позволи това да се случи отново.

Няма да допусна нито Кит, нито която и да е било друга жена отново да забие ноктите си в мен, обеща си той. Да вървят по дяволите всички!