Сюзън Симс
Златна треска (3)

Втора глава

Изпълнено със страст и невероятно бурно — така би могла да определи привличането помежду им. Внезапно, взаимно и определено сексуално. От първия поглед, който размениха, и за двамата бе ясно, че ще се любят.

Случи се през лятото, когато Катрин навърши двайсет и две години. Току-що се бе завърнала от пътуване в чужбина — подарък от родителите й по случай завършването на колежа — Англия, Гърция, Португалия…

Предстоеше й да започне работа като фотографка в луксозно и престижно списание. Невероятен успех за толкова млада жена, биха казали мнозина. Но хората, които познаваха Катрин, не се изненадаха. Защото щом тя пожелаеше нещо, рано или късно го постигаше. Живееше временно при родителите си, докато бояджиите и дизайнерите ремонтираха самостоятелното й жилище.

В ранния предобед скучаеше в огромната кухня в колониален испански стил. Погледна случайно през прозореца и видя, че в задния двор усърдно работи бригада млади мъже.

— Какво са решили да правят с ливадата майка ми и баща ми? — обърна се тя към икономката Мария.

— Искат да засадят кактуси, сагуаро.

— Работата изглежда доста изморителна — рече Катрин и отпи от чашата студен портокалов сок.

— Всяка работа е изморителна при четирийсет градуса…

— Имаме ли лимонада?

— Разбира се — кимна икономката.

Двете приготвиха поднос с чаши, пълни с ледената напитка. Кит го отнесе при работниците.

— Желаете ли нещо разхладително? — попита учтиво.

— Грасиас — благодариха те.

Когато стигна до последния работник, за момент се почувства несигурна. В него имаше нещо застрашително. Може би високият ръст — почти метър и деветдесет. Може би телосложението му — широки рамене, стегнати мускули, които трептяха при всяко движение на лопатата. Беше с гръб към Катрин. Не носеше риза. Кожата му бе тъмнокафява от работата на открито под жаркото слънце. Имаше дълги коси, прави и черни като нощта, пристегнати през челото с кърпа, която му придаваше свиреп вид. Тялото му бе покрито с капчици пот.

— Извинете… — започна Кит.

Мъжът се обърна и тя онемя. Беше висок, тъмнокос и красив. А очите му… О, господи! До този миг Катрин не бе подозирала, че съществуват такива очи! Бяха ослепително зелени, като два смарагда. Зелени ирландски очи… Суровото лице издаваше смесеното му потекло. Индианци навахо или хопи, испанци, англичани. За останалите му предци Кит не беше много сигурна. Но съзнаваше, че пред нея стои един от най-красивите представители на човешкия род.

— Няма ли да ми предложите чаша лимонада? — попита накрая той. Гласът му бе дълбок и в него се прокрадна насмешка, от която по гърба й пробягаха ледени тръпки.

— Разбира се! Заповядайте! — Тя отметна глава и смутено се засмя. Мъжът кимна и поднесе чашата към устните си. Изпи я на един дъх. Кит го наблюдаваше като хипнотизирана.

— Благодаря! — На устните му се появи усмивка. Преди да остави чашата обратно на подноса, допря я до челото, изсечената брадичка, врата и гърдите си. — Много е горещо — поясни.

Устните на Кит неочаквано пресъхнаха. Тя прекара език по тях и се запита какъв ли е вкусът на кожата на непознатия…

Тази мисъл я шокира. Той явно разбираше какво е въздействието му върху нея. Сигурно знаеше, че привлича жените. Невъзможно бе мъж с неговата външност да не го съзнава…

— Как се казваш? — попита тя неочаквано.

Той се взря продължително в нея, после рече:

— Стронг.

— Стронг? — Кит едва се сдържа да не се разсмее. Името му означаваше „силен“ и чудесно пасваше на външността му.

— Всъщност Стронгарм — поясни той.

— Стронгарм чий? — Пълното име Силната ръка беше дори още по-подходящо…

— Казвам се Стронгарм Карлос Майкъл О’Кели. — Лицето му придоби предизвикателно изражение, докато изброяваше имената си. — А ти как се казваш?

— Катрин, за приятелите ми — Кит.

— Омъжена ли си, Катрин Сент Клер?

— Що за странен въпрос към жена, с която току-що се запознаваш? — Този път тя не сдържа смеха си.

— Трябва да знам — вдигна рамене той.

Кит отметна глава и засенчи с ръка очите си, за да ги предпази от прежурящото слънце на Аризона. Взря се в него.

— Защо се интересуваш?

— Защото не излизам с омъжени жени. Знаеш ли мексиканския ресторант на Седемдесет и четвърта улица?

— Да — чу Кейт своя отговор.

— Ще те чакам там в десет тази вечер.

— Да се срещнем там ли?

— Точно в десет. — Той се обърна и продължи да копае.

С подноса с празните чаши в ръце Кит се затича, сякаш за да намери убежище в дома на своите родители.

Този мъж е луд, реши тя. Нима си въобразява, че ще се срещна с него тази вечер в десет в някакъв си ресторант на другия край на града?

Та тя е Катрин Сент Клер, единствената дъщеря на богатите Рейчъл и Матю Сент Клер от Финикс и Палм Спрингс! Семейството й е известно в целия щат. Тя не излиза с непознати мъже, да не говорим за такива, които копаят в градината на баща й. Да не е някаква глупачка!

 

 

Оказа се, че е абсолютно оглупяла. Повтори си това заключение наум за стотен път, докато паркираше колата пред мексиканския ресторант на Седемдесет и четвърта улица. Не бе постъпвала по-глупаво през целия си живот. Но щом направеше опит да се самовразуми, пред нея изникваха хипнотично зелените очи на Стронг О’Кели, каквито ги бе зърнала в мига, когато той се обърна към нея…

Какво бе видяла в тези невероятни очи? В тях имаше интелигентност, учудване, може би признание. Кит би се обзаложила, че привлича този мъж точно толкова, колкото той нея. Затова реши да отиде на срещата.

Подвоуми се дали да го потърси в ресторанта, или да го чака на паркинга. Преди да реши как да постъпи, задната врата се отвори и Стронг се появи на прага.

Беше се питала дали ще изпита отново вълнението, което я завладя в градината. Всичко се повтори. Щом го съзря, сърцето й запрепуска лудо. Устата й пресъхна. Бореше се за всяка глътка въздух.

Стронг бе облечен в избелели джинси, памучна фланелка и износени каубойски ботуши. На врата си носеше златна верижка с кръстче. Мократа му коса беше сресана назад. Току-що се бе изкъпал. Приближи с небрежна походка и се облегна върху вратата на откритата й кола.

— Чудех се дали ще дойдеш…

— И аз не бях сигурна — призна тя, останала без дъх.

— Гладна ли си?

— Да.

— Аз също съм гладен. Мини оттатък — посочи й той мястото до шофьора. — Аз ще карам.

— Няма ли да вечеряме в този ресторант?

— Не. Аз работя тук. Ще отидем другаде. Довери ми се!

И тя го направи, без сама да знае защо.

Стронг се настани зад кормилото и с ловка маневра излезе на улицата. Познаваше добре квартала. Минаха по някакви странични пътища и спряха пред малко павилионче.

— Хей, Мигел! — провикна се той.

— Буенос ночес, Стронг! — поздрави съдържателят.

— Имаш ли нещо вкусно за похапване?

— При мен всичко е хубаво…

Взеха мексикански царевични питки с бира и си направиха пикник върху малко скалисто възвишение, от което се виждаха светлините на целия град. Беше топла лятна нощ. Въздухът бе изпълнен с ухания на олеандри, цитрусови плодове и цъфнали цветя.

— На колко места работиш? — попита Кит, щом привършиха с вечерята. Искаше да узнае повече за него.

— На три. — Той не поясни къде.

— На колко години си?

Стронг не бързаше с отговора. Отпи от бирата и чак тогава каза:

— На двайсет и една. А ти?

— Аз съм на двайсет и две — усмихна се тя.

— Винаги съм предпочитал по-зрели жени… — призна той.

— Аз не зная нищо за теб… — каза бързо Кит, когато той приближи към нея.

— Има ли някакво значение? — Красивото му лице беше съвсем близо до нейното.

— Не, няма — призна тя чистосърдечно.

— И за мен е без значение — промърмори той, миг преди да я привлече в прегръдките си и да я целуне.

И Кит сякаш попадна на вълшебен празник с тържествени фойерверки. Изгаряха звезди, сблъскваха се планети — чисто физическа, примитивна експлозия…

В Стронг имаше нещо като подводно течение — тъмно, опасно, необуздано, възбуждащо, непозволено. Двамата бяха различни като деня и нощта, но не можеха да се откъснат един от друг. В ушите на Кит прозвучаха страстни, задъхани слова.

— Желая те! Господи, толкова силно те желая! — призна Стронг.

Кит Сент Клер винаги се бе гордяла със своето интелигентно и разумно поведение. Но не и в онзи миг на откровение… Сърцето й щеше да се пръсне от вълнение. Кръвта препускаше бясно във вените й. Стронг беше всичко за нея. Бе се загубила и той й сочеше пътя. Срамуваше се, но той й шепнеше думи, с които я окуражаваше. Усети вкуса на тялото му с устните си, вдъхна неговия мирис.

— Никога не съм изпитвала подобно нещо — промълви.

— Аз също… — процеди той през зъби.

— Трябва да сме луди…

— Луди сме! Един за друг!

— И какво ще правим?

— Ще се оженим!

— Да се оженим ли?

— Ела с мен! Още тази нощ ще минем границата и ще сключим брак в съседния щат.

— Стронг…

— Искам да те любя в истинско легло, Кит! Искам да те любя върху златистия пясък на плажа, пред камината в студена зимна нощ, на поляна с разцъфнали цветя… Искам да те любя ден и нощ! Да те любя цял живот!

Тя усещаше, че се предава, че губи и последната капчица разсъдък.

— О, боже, какво да правя… — проплака.

— Ще те попитам само веднъж. — Яркозелените очи на Стронг срещнаха погледа й. — Ще дойдеш ли с мен?

Кит го гледаше и знаеше, че ще каже „да“.

Пътуваха с колата цяла нощ. Ожениха се на следващата сутрин при мировия съдия в градче, разположено съвсем близо до границата. Купиха си най-евтините халки, които успяха да намерят. За Кит беше без значение, че няма шампанско, рози и двукаратови диаманти. Тя бе влюбена…

Изпратиха телеграма до нейните родители. Молеха ги да благословят брака им. Продължиха да пътуват и най-после стигнаха в Прескът, където Стронг бе наследил къща от дядо си. В нея прекараха медения си месец — седем дни и седем нощи.

След безкрайно щастливата седмица се завърнаха във Финикс. Майка й ги посрещна с целувки през сълзи. Бащата на Кит сдържано й поднесе доклад на частен детектив…

Това беше началото на края. Оказа се, че Кит се е омъжила за малолетен. Стронг я бе излъгал, че е на двайсет и една години. Беше едва седемнайсетгодишен…

 

 

Да, Катрин Сент Клер се бе омъжила прибързано и жестоко се бе разкайвала за това. Сълзи се стичаха по лицето й. Беше носила името на Стронгарм Карлос Майкъл О’Кели само една седмица. Процедурата по анулирането на брака им се оказа доста по-дълга. Още по-дълго време й бе необходимо, за да излекува душата си. Повярвала беше на Стронг, а той я бе предал… Не можеше да му прости…

Катрин стана и с треперещи крака отиде в кухнята. Наля си още една чаша вино.

Получила беше жесток урок за мъжете. Цената беше висока и тя бе платила скъпо и прескъпо за случилото се.

Отношенията й със Стронг О’Кели бяха минало. Мъртво и дълбоко заровено…

Продължаваше да се взира в късчето хартия, което все още стискаше в ръката си. Написаното върху него терзаеше ума й. „Миналото ще се завърне и ще ви преследва, госпожо О’Кели“.

Защо ли някой е решил да разравя миналото, питаше се тя.