Сюзън Симс
Златна треска (17)

Шестнадесета глава

— Сега ще ти кажа какво възнамерявам да направя, Айда Пърл — каза Стронг, щом напуснаха пещерата. — Ще забравя цялата история при две условия…

Старицата зяпна от изненада.

— Да не искаш да кажеш, че ще ми простиш? — попита недоверчиво тя.

— Ако изпълниш две неща — повтори той.

Айда изправи, доколкото й бе възможно, превитите си рамене, готова да приеме наказанието си.

— Какви са те? — попита тя.

Кит гледаше мъжа, застанал до старицата. С широки силни рамене, с черни коси, развени от вятъра, с красиво, умно и открито лице, с живи ирландски зелени очи, искрящи на слънцето — Стронг бе по-прекрасен от когато и да било.

— Първо — започна той с тържествен глас, както подобаваше за случая, — ще трябва да ми обещаеш, че случилото се никога няма да се повтори.

— Обещавам, Господ ми е свидетел…

— Закълни се!

— Заклевам се…

Стронг извади нещо от джоба на ризата си и го постави в нейната съсухрена длан.

— Мили боже, какво е това?! — възкликна Айда Пърл невярваща. — Та ти ми даваш къс самородно злато!

— Както знаеш, не е злато — припомни й Стронг. — Но Кактуса може и да не познае.

Върху снежнобелите й мигли се появиха сълзи. Старицата бе разбрала намека на Стронг.

— Не, няма да разбере! Очите му вече не са каквито бяха…

— Това е моето второ условие — каза Стронг.

— Какво е то? — Айда вдигна вежди недоумяващо.

— Занеси „самородното злато“ на Кактуса. Накарай го да ти обещае, че ще пази всичко в тайна. Разкажи му каквито се сетиш чудеса за мината. Искам да поддържаш мечтата му, докато е жив! — Погледът на Стронг се плъзна покрай Айда и Кит към далечните планини. — Всеки мъж трябва да има мечта! И всяка жена…

— Ти си свестен човек, Стронг О’Кели — заяви Айда Пърл. — Не съм срещала по-свестен от теб!

Кит се опита да сдържи сълзите си, когато старицата се обърна към нея.

— Добър мъж имаш, момиче!

— Зная… — успя да промълви тя.

— Грижи се за него! Не бъди глупачка като мен! Ако го обичаш, кажи му го направо.

— Сега си върви вкъщи! — подкани Стронг възрастната жена. — Става късно и Кактуса ще се чуди къде си.

— Аз… не знам как да ти благодаря — заекна жената.

— Няма нужда да ми благодариш… Не забравяй моите две условия!

— Ще ги помня!

Айда Пърл скъта късчето железен пирит в джоба на панталоните си, кимна на Кит и подаде ръка на Стронг.

Той я пое като джентълмен.

 

 

— Мисля, че е време и ние да се връщаме — каза Стронг, след като Айда си тръгна. Отметна назад глава и се вгледа в небето. — След час ще е вече тъмно.

С обичайната си експедитивност, Кит започна да прибира разпръснатите фото принадлежности.

— Тогава да тръгваме! — съгласи се тя. — Иска ми се да сме у дома, преди да се е стъмнило.

Неизвестно защо, думите й предизвикаха усмивка върху устните на мъжа.

Джипът заподскача надолу по хълма и през ливадите към черния път, който ги отведе отново в цивилизацията.

— Мислех си… — наруши мълчанието Стронг.

— За какво? — попита Кит.

— Колкото и да е странно, Айда Пърл и Кактуса всъщност ни направиха услуга.

— Направили са ни услуга? Би ли ми обяснил каква?

Стронг замислено потърка брадата си.

— Според мен, ако те не се бяха намесили, ние никога нямаше да узнаем, че не сме разведени.

— Вярно е.

Но дали това бе за добро, или за лошо? Кит не смееше да зададе този въпрос нито на Стронг, нито на себе си.

 

 

— Консерва риба… — мърмореше Стронг, докато паркираше джипа пред Стоун Хаус около час по-късно същата вечер.

— Какво за консервата? — попита Кит учудена.

— Ами това, че имам само нея за вечеря…

Кит положи големи усилия да не се разсмее.

— Нищо ли няма в шкафа?

— Знаеш ли, обикновено не държа запаси… Не ме бива да готвя.

— И с какво се храниш?

Той вдигна рамене.

— Пица… Нещо бързо в микровълновата печка… Да не е много трудно… — Той потърси очите й. — Искаш ли да се измием и да вечеряме навън?

Тя огледа мръсните си джинси и пуловера, прашните обувки и якето. Умората надделя над глада.

— Не… Аз ще приготвя нещо. Мисля, че на дъното на фризера ти видях още една пица.

Стронг си отдъхна.

— Ще оставя миньорското снаряжение в джипа тази вечер — каза той. — Ще прибера нещата утре сутрин.

Кит бе съгласна. Единственото й желание в този момент беше да се пъхне под горещия душ и след това да си облече чисти дрехи.

След няколко часа и двамата вече се бяха изкъпали и нахранили. Седяха на масата във всекидневната. Вечерта беше хладна, нещо обичайно за планината. Стронг запали приготвените дърва и съчки и скоро в камината се разгоря буен огън. В стаята бе запалена само малка лампа, поставена на масичката в ъгъла. Обстановката беше изключително романтична.

Кит замислено скръсти ръце, след това ги разтвори. За трети пореден път подреди възглавниците зад гърба си. Чувстваше се неспокойна. Нещо я измъчваше. Покашля се и отвори уста да заговори, но се отказа…

Нима трябва да се чувствам неудобно, запита се тя. Защо беше тази нервност? Държеше се като ученичка, която отива на първата си среща. Та нали мъжът на масата срещу нея беше собственият й съпруг!

Точно в това беше проблемът и Кит добре го съзнаваше… Следващите мигове можеха да преобърнат изцяло нейния живот…

Стронг престана да разбърква цепениците в камината, изтри ръце в джинсите си и седна до нея. Пое дълбоко въздух:

— Време е да поговорим — каза той.

Кит наблюдаваше как огнените езици подскачат по сухите дървета. Пламъците светеха ярко и постоянно сменяха цвета си от червено до жълто.

— И аз така мисля — отвърна тя.

— Откъде искаш да започнем?

— От самото начало.

— Отначало?

Тя нервно скъса един конец, който се подаваше от пуловера й.

— Смятам, че първо трябва да поговорим за онова, което се случи преди десет години — предложи тя.

— Съгласен съм.

С огромно усилие Кит преглътна буцата в гърлото си. Беше й неприятно, но трябваше да му го каже:

— Ти ме излъга!

— Ти ме изостави!

Последва дълго мълчание.

— Върнахме се пак там, откъдето започнахме — рече тя. — Нищо не се е променило…

— Много неща са се променили — възрази той.

— Да, наистина — призна тя.

Около свитите му устни се очертаха бръчки. Той прекара пръсти през косата си и й напомни през зъби:

— Бях луд по теб…

Кит прехапа устни, за да не се разплаче.

— Аз също бях луда по теб…

— След като се разделихме, просто не знаех какво да правя. — Той говореше бързо, със силно променен глас.

— И аз не знаех… — призна тя. От притеснение навиваше откъснатия конец около пръста си.

За пръв път й се стори, че Стронг всеки момент ще загуби самообладание.

— Обичах те и те ненавиждах! — каза той.

— Бях дълбоко наранена — прошепна младата жена. — Трябваше да мине дълго време, докато се оправя…

— И на мен ми бе необходимо много време…

— Защо? — попита тя. Трябваше да узнае истината.

— Какво „защо“?

— Защо ме излъга?

— За възрастта ми ли?

— Да. — Конецът в ръката й се скъса.

— Страхувах се. — Той говореше с усилие. — Ако ти кажех, че съм само на седемнайсет години, нямаше да тръгнеш с мен…

— Нямаше… — потвърди простичко тя.

— Значи съм бил прав!

— Бил си прав, но сгреши! Не биваше да ме лъжеш!

Стронг сложи ръце на раменете й и рязко я обърна към себе си.

— Толкова силно те желаех, че бях готов на всичко, за да те имам! На всичко, Кит! Разбираш ли? Да прибавя няколко години към възрастта си ми се стори най-малкото прегрешение…

— Но за мен то беше голямо. — Тя си припомни колко унизена се чувстваше. — Ти беше момче, Стронг. Аз се бях омъжила за непълнолетен…

Той избухна:

— По дяволите, аз никога не съм бил момче! Когато се оженихме, бях мъж!

— Беше едва седемнайсетгодишен! — изплака тя.

— И какво от това? — попита той предизвикателно. — Знаех за живота много повече от теб! Ти беше невинната, Кит! Ти беше наивната… Ти нямаше никакъв опит… Или може би си забравила?

Не беше забравила… Всичко беше истина. Самата истина…

— Защо не ми призна, след като се оженихме?

Стронг се подвоуми, преди да отговори.

— Възнамерявах да ти кажа всичко… Но баща ти успя да ме изпревари. — Кит разбираше, че болката му се превръща в огромно страдание.

— Защо не ми каза?

— А ти защо ме изостави?

— Не можех да направя друго… — каза тя.

Той я пронизваше с поглед.

— Защо? Нали се обичахме? Бяхме женени! Защо ме пусна да си отида, без да се бориш за мен? Без да ми кажеш една-единствена думичка?

— Бях много объркана…

— Объркана? — Думата излетя като изстрел от устата му.

— Да, засрамена и унижена, след като разбрах, че спя, че съм лудо влюбена и омъжена за… седемнайсетгодишно момче.

Най-после! Тя му призна какво я измъчваше от мига, в който се завърнаха от Стоун Хаус. Стронг поклати тъжно глава.

— Значи ти наистина си се уплашила от разликата във възрастта ни?

— Да. — Тя уморено призна своето поражение.

— А сега какво мислиш по този въпрос?

Кит не знаеше какво да отговори.

— Какво значение имат цифрите сега, Кит? — продължи да пита той. — Разликата във възрастта ни не се е променила. Останала е същата — пет години…

Тя не разбираше какво цели Стронг с въпросите си, но усещаше, как сърцето й ще изскочи от гърдите.

— Сега ти си на двайсет и седем, а аз на трийсет и две… И двамата сме зрели хора, които отговарят сами за действията си.

— Правилно! Разликата вече няма значение!

Той се наведе към нея. В следващия миг тя виждаше единствено очите му. Неговите зелени ирландски очи, искрящи като два смарагда.

— И какво ще правим сега? — попита той.

Тя преглътна.

— Ще си простим един на друг, макар да ни е трудно да забравим…

— Добра идея! — отбеляза той.

— Ще приемем, че сме били млади, направили сме грешки и ще признаем вината си…

— Аз бях млад. Сгреших. Признавам вината си — изреди Стронг.

— И аз… — чу той дрезгавия й глас.

— Прощавам на теб и на себе си… — изрече Стронг, като я гледаше настойчиво в очите.

— Прощавам на теб и на себе си — повтори Кит като ехо.

Стронг стана и нервно закрачи из стаята. Приклекна пред камината, добави нова цепеница и се загледа в пламъците.

— Сега разбирам Татенцето, Клечката и Кактуса — каза той. — Мога да разбере всеки мъж, който е обхванат от треската…

— Каква треска?

— Златната треска — отвърна той, без да се обърне.

— Мислех, че златото не те интересува.

Стронг й хвърли бърз поглед.

— Да, не се интересувам от него… Но ти самата си треска! Наркотик! Влязла си в кръвта ми и само смъртта може да ме избави от теб!

Изведнъж стана много тихо. Чуваше се само пукотът на горящите дърва в камината. Кит не смееше да помръдне.

— Защо искаш да се избавиш от твоята треска? — дръзна да попита тя накрая.

— Не мога цял живот да желая една жена, която не мога да имам… — Гласът му беше изпълнен със страст.

Тя си пое въздух и рече:

— Защо да не можеш да я имаш?

Думите й му подействаха като студен душ. Стронг бавно се изправи и се вгледа в лицето й.

— Какво каза, Кит?

— Аз… Мислех, че знаеш… — Тя нервно жестикулираше. — Мислех, че си разбрал…

Той пристъпи към нея.

— Не съм разбрал и все още не мога да схвана… Би ли ми обяснила?

— Когато бяхме в мината, аз говорех на Айда Пърл, но думите ми бяха предназначени и за теб…

— Повтори ги! — помоли той.

— Казах на Айда, че разбирам причините, поради които е сторила всичко това заради Кактуса. Защото знам какво е да обичаш един мъж от цялото си сърце и душа.

— Откъде ти е известно?

Кит се престраши и каза:

— Защото те обичам от цялото си сърце и душа, Стронг!

Той направи още една крачка към нея.

— Ти не каза „обичах те“… Ти каза „обичам те“! Обичаш ме сега, така ли, Кит?

Кит впи поглед в него, убедена, че той ще види в очите й истината и ще й повярва.

— Обичам те, Стронг О’Кели! — Тя говореше с нисък, но убедителен глас. — Влюбих се в теб в мига, в който те видях, и не съм преставала да те обичам до днес!

— А снощи! Какво стана снощи? Казахме си, че миналото и бъдещето не съществуват за нас, че е важен само този миг…

— Снощи? — Тя опитваше да се владее. — Тогава се любихме. Изпитвахме непреодолимо желание и страст — физическа, духовна и емоционална. То беше лудост… Беше дивно и прекрасно… Просто се любихме.

— Сигурна ли си? — Стронг приседна до нея на дивана.

— Да. Аз се любих с теб, Стронг. Защото те обичам!

Беше негов ред да говори. Вместо това, той се разсмя.

— А ти? — не се сдържа тя.

— Какво аз?

— Как се чувстваш? Какво означаваше за теб миналата нощ? Искам да знам! Да го чуя от теб!

Очите му грееха в тъмнозелено като скъпоценни камъни, току-що изтръгнати от земята.

— Аз ти казах как се чувствам… Казах ти го миналата нощ!

— Кажи ми го отново!

— Когато ти плачеш, плача и аз. Когато се смееш, аз също се смея. Страхуваш ли се от нещо, аз треперя за теб… Когато се нараниш, усещам твоята болка. Ако ти умреш, ще те последвам още същия ден… — изрецитира той като любовна поема. Повдигна брадичката й и се взря в очите й. — Обичам те, Кит!

— Слава богу! — беше нейната кратка и възторжена молитва в мига, в който го целуна.

Стронг я взе на ръце и я положи върху килима пред камината. Легна до нея.

— Преди много време ти казах, че искам да те любя в истинско легло, на плажа върху златистия пясък, на поляна с разцъфнали цветя, пред камината в студена зимна нощ.

— Да, спомням си — промълви тя и погали лицето му. Пръстите й нежно очертаха линията на устните му.

— Обещах пред себе си, че ще те любя ден и нощ. Ще те любя цял живот!

Ръцете й вече разкопчаваха ризата му. Тя се усмихна многозначително.

— Мисля, че бихме могли да започнем веднага…

— Пропуснатите мигове не се завръщат… — съгласи се той и двамата започнаха да се разсъбличат един друг с нежност и внимание. Но когато тя протегна ръка към токата на колана му, Стронг стана нетърпелив. Отдръпна се и бързо свали останалите дрехи. Застана пред светлината на огъня и впери в нея очи, които изгаряха от любов и страст.

Господи, той все още е най-красивото създание, което съм виждала, удиви се за сетен път Кит.

— Обещания, обещания… — промърмори тя.

— Какво каза?

— Обещания, само обещания… — повтори тя по-високо.

В очите на Стронг се появи искра, която тя познаваше много добре…

— Ами да! — Той щракна с пръсти, за да покаже, че току-що се е сетил за нещо много важно. — Тази сутрин ти обещах, че ще ти покажа какво правя с прекалено дръзките жени…

— Всъщност ти ми обеща първо да ми разкажеш как го правиш… — подчерта тя.

Той приближи до нея и бавно, мъчително бавно свали дрехите, които бяха останали по нея.

— А може би ще е най-добре, докато разказвам, да ти го показвам — процеди той през зъби, докато ръцете му се плъзгаха по тялото й.

Преминаха с милувка към ухото и продължиха по ключицата до голото й рамо. Устните му следваха пътя на пръстите му. И сякаш нарочно избягваха най-еротичните кътчета, за да я измъчват с надежди, да я дразнят и да я терзаят.

— Стронг! — проплака тя влудена.

— Какво има, любов моя?

— Моля те!

— Какво ме молиш да направя?

— Моля те, люби ме!

Смехът му бе тържествуващ, изпълнен с върховно задоволство.

— Почакай да проверя дали ще мога да се справя…

Кит плъзна поглед по тялото му и прошепна:

— Мисля, че ще успееш да се справиш…

— А може би е по-добре най-напред да се уверим, че няма да се провалим — промълви той и сведе устни към нейните. Целува я, докато в главата й не остана нито една мисъл. Езикът му обикаляше по устните й и се вмъкваше дълбоко. Целувките бяха ту нежни и ефирни, ту жестоки и всепоглъщащи. Беше като дивно спускане с шейна от върха. Беше като празнична нощ с фойерверки. Беше като жарко слънце над пустинята и светкавици по време на буря…

Стронг обхвана с устни гърдите й. Тя инстинктивно се изви назад. Леко разтвори бедрата си. Впи нокти в тялото му.

Беше обезумяла от желанието, което бе разпалил в нея. Ръцете, устата, езикът й — всичко в нея му показваше това огромно желание.

— Господи, Кит! — извика той, когато устните й се плъзнаха между бедрата му…

Какво създание на крайните контрасти, удиви се тя — силен и гладък, тежък и горещ, прекрасен и грациозен, мъжествен и прям… Тя обичаше неговото докосване, аромата и вкуса му…

Този мъж бе нейният любим! Нейният съпруг! Те нямаха никакви прегради помежду си, никакви задръжки и забрани…

Когато Стронг плъзна пръсти по бедрата й, тя беше вече възбудена и готова да го приеме, молеща го да проникне в нея… Желаеше го както никога досега. Във всяко тяхно докосване и милувка имаше дълбочина, обвързаност и обещание за трайно щастие.

Стронг коленичи за миг над нея. Възбудата му бе същата, както Кит си я спомняше отпреди. Тя го взе между дланите си и го насочи право към нежната кадифена сърцевина.

Тялото му беше влажно и изопнато. Върху челото му падаше кичур черна коса. Мускулите на гърдите и ръцете му трептяха от напрежение.

— Знам какво има в златното гърне на края на дъгата. — Той се владееше с огромно усилие на волята.

— Какво има в него? — Кит се повдигна към Стронг и го привлече към себе си. Мускулите й го обгърнаха и го увлякоха навътре, навътре…

— Любов! — обяви той и проникна в тялото й. Влизаше отново и отново, движейки се все по-бързо и по-бързо, изпълвайки я цялата.

Кит го обви с крака и двамата заедно приближиха към разтърсващата кулминация. Тя се изви като дъга под усилващия се ритъм на неговото тяло.

Останал без дъх, Стронг навлезе в нея с последен силен тласък и тя чу възторжения му вик:

— Любов!