Георги Христов
Още черна фантастика (сборник) (11)

Десет: Отмъщението на орисницата

Сключих кръга там, откъдето бях започнал — параклиса на Света Лефтера край селото. Разпрегнах черния вол и приседнах край браздата да си почина. Ранният следобед преваляше. Приятен унес ме омая, но към битието ме върна звукът на медни хлопки. Отворих очи и пред себе си видях седем невероятни същества — целите кожа, зъби, нокти и рога. Определено не външният им вид ме ужаси. Зооморфи бях виждал, че виждал. Извън равновесие ме изкара гробовното им мълчание. Понечих да стана и те веднага стиснаха криваците.

— Църковен чиляк. Дръжте го — промълви някак небрежно-заплашително кукерската „баба“.

Не оказах никаква съпротива. Днес можеха да ме пребият безнаказано. Оставих се да ме овържат, като гротескно имитираха разпъването на Сина Му. Стовариха ме в разпадаща се каручка, теглена от дръгливо дърто магаре, набор на баба ми. Сериозно се притесних дали пък няма да умре от напъна? Но не. Единият от кукерите, наподобяващ Чубака от „Star Wars“ плесна дългоухото по задните части и то учудващо спокойно и противно на всякаква логика дръпна антиката напред. Никой от дружината не се метна при мен, явно съжалиха дръгливкото. В пълно мълчание процесията навлезе в селото. Маскираните зорови събратя веднага подхванаха неистови и безсмислени крясъци. Млада жена отвори вратата на първата къща и засмяно ги покани.

— Дружкуу, да ти ошетаме — развикаха се кукериците и хлътнаха в собата.

Знаех ритуала горе-долу. Щяха да обърнат боклука, да разбъркат и изсипят пепелта от огнището на пода и да навият чергите на руло. За никакво ошетване не можеше да става и дума — само поразии щяха да натворят. Затворих очи и се концентрирах. След пълното отпускане рязко повдигнах свитите си в юмруци ръце нагоре. Въжетата удържаха първия напор, и тогава вдигнах дясната нагоре, а лявата свалих надолу. Скъсах сиджимките и започнах да разтривам покритите с кървави следи китки. Щом възстанових кръвообращението си /бяха ме вързали доста стегнато/, седнах и развързах кръстосаните си нозе. Поне с тях нямах проблеми.

Скочих от возилото и се примъкнах към прозореца. Внимателно надникнах в стайчето. „Бабата“ кукерисваше домакинята с огромен дървен фалос. Групата изпълняваше ситен танец на фона на дрънкането на хлопките. Известно време проучвах движенията на кукерската „невяста“, която несъмнено беше мъж. Сега имитираше секс с „Царя“ на зооморфите. Стига ми толкова, рекох си, и когато всички последваха домакина, се промъкнах през входа. Целта ми вървеше последна. С два скока прекосих стаята и я застигнах точно когато се готвеше да прекрачи прага, където останалите вече получаваха скромна почерпка. Стиснах здраво юмруци и замахнах едновременно с двете си ръце над раменете на „бабата“. Палците ми почти се пресрещнаха през ушите на кукерицата. Вдигнах десния си крак и с табан затиснах дървения фалос към стената. Тъкмо навреме — маскираният разтвори длани и започна да се свлича. С дясната ръка хванах фалоса и го подпъхнах под брадата му да го крепи в изправено положение. С лявата подхванах пешовете на костюма — знаех, че отдолу има коте или кученце, което трябваше да се „роди“ на площада на паланката. Отместих трупа от зоната на видимост на останалите, положих го внимателно на пода да не раздрънкам хлопатарите. Провървя ми — отдолу имаше котенце.

— Писи, писи, маце, писи — прошепнах и погалих животинчето зад ушите.

То бе някак необичайно кротко, цялата ситуация не му направи никакво впечатление и не се обади. Набързо свалих маскарадното облекло и се нацедих в него. На ръст горе-долу съвпадахме, другото щеше да скрие маската. Метнах убития в каруцата, облякох го с моите дрехи, вързах го за импровизирания кръст и го поставих с лице надолу. Тъкмо навреме — от съседните къщи заприиждаха хора.

— Помощ! Крадат ме! — изкрещях и захванах да се кривя и подскачам безразборно под звуците на медните дрънкулки.

Моите кукери наизскачаха навън, но аз се оставих да ме „откраднат“ — така щях да си осигуря алиби за отсъствието на първата почерпка, а и съвпадаше напълно с плановете ми. Щом влязохме в къщата, пуснаха ме на крака и отново заподскачах, наподобявайки еротични движения. Налетях на стопанина, от което той видимо остана много доволен. Довлякоха се и „моите“ хора.

След обичайната почерпка оставихме домакините да се оправят в сътворения хаос и тръгнахме навън. Аз светкавично се върнах и бръкнах в джоба на костюма. Измъкнах вретеното и с привично движение го забодох в лявото око на мъжа. Острият край изскочи от другата страна на главата му. Невястата му свари само да поеме дъх. В момента, който се опита да го изпусне в писък, запратих с лявата си ръка собствения си нож. Прониза я точно в гърлото и вместо вик се чу клокочене. Жената се строполи назад. Изобщо не се забавих — метнах се отгоре й и с едно движение й отрязах главата. Всичко това не ми отне и минута. Успях даже да изляза малко след групата.

Шествието се увеличаваше, но във всяка къща сеех смърт. Ако продължавам така, помислих си, скоро ще останат само кукерите! Реших, че е време да взема нещата в свои ръце и хукнах към площада с дивашки викове. Покатерих се на първото изпречило ми се дърво и започнах да имитирам раждане. Публиката полудя от кеф.

След това измъкнах изпод пешовете си котенцето и започнах да го люлея като пеленаче. Останалите закръжиха около мен и заскачаха в престорена буйна радост. Направих театрална чупка и посочих пръта в центъра на площада. Отгоре му се мъдреше мъжки калпак. Четата се юрна и започна да нанася удари с тоягите. Целта им бе да съборят калпака на земята.

Тая тояга символизираше злото, което може да открадне „рожбата“ ми и затова дружината трябваше да го победи — за да има плодородие и всичко да е наред в района. Крайно време беше да им покажа кой е господарят сега. Забих поглед в пръта. Ударите на кукерите взеха да стават по-силни и по-точни под дюдюкането на насъбралата се тълпа. Минаха три-четири минути, преди да вдянат, че става нещо. Обърнаха се към мен, защото аз стоях сред тях, но все пак изолиран от събитието. Вдигнах ръце и казах Неговото Име.

Светкавица проряза небето, последва страшен гръм и ярката светлина се изсипа в центъра на площада. Калпакът и тоягата лумнаха в ярък пламък. Озарено от него, котенцето веднага се превърна в устрел. Рязко се завъртях и обладан от Силата запратих устрела право в центъра на тълпата. Попадайки сред хората, злото буквално прокара просека през тях. Неколцината нещастници, застанали на пътя му, умряха накълцани в грозни писъци. Над площадчето се понесе хоров рев на ужас и страх и паникьосаните селяни се разпръснаха във всички посоки. Нямаше къде да ми избягат — бях оградил с кръг! Сега те всички са мои!

Получих як удар по главата. Обърнах се. Пред мен стоеше един от юнаците. Сега, когато бях обзет, можеха да ми противодействат само с огън, но едва ли го знаеха. Поредицата ляв-десен-прав кукерът понесе стоически. Май обаче надцени защитната способност на кечето, което бе използвал за костюма си. Завърших серията с крак и чух как хрущят строшените му ребра. Като по даден знак останалите петима се хвърлиха едновременно отгоре ми. Приклекнах. Първите двама се сблъскаха един в друг над главата ми. Сгънах лакти и нанесох едновременно удар с двете си ръце. Попаднаха там, където трябва — право в тестисите им. Моментално се изправих и ги преметнах зад гърба си.

Третият бе замахнал с тоягата, която описваше широка дъга право към брадата ми. Леко дръпнах глава назад и кривакът му бухна четвъртия право в мутрата. Дръпнах с дясната ръка дървото и му забучих едно коляно в десния бъбрек. Завъртях се около оста си от ляво на дясно и останах с неговата гега в ръце, а той се оплете на кълбо със своя събрат, който току-що така сполучливо извади от играта. Огромният Чубака замахна отдясно. Парирах удара му, забивайки острия край на клонака в земята. Стиснах го здраво с ръце и отскочих. Лявата ми пета се заби точно в устата под носа му. Приземих се и го довърших с тоягата, която смаза гръкляна му. Първите двама, превити одве, се мъчеха да се измъкнат, скимтейки. Измъкнах ножа си и в движение продупчих все още живия четвърти, който тъкмо осъзнаваше, че е причинил смъртта на другаря си.

Догоних приведените фигури, подхванах ги под раменете и затичах с тях, колкото да усиля инерцията им. След това спрях и рязко ги пуснах. Отсрещната стена на кръчмата ги задържа в обятията си цели три секунди, преди да се срутят в основата й. С премерен шут смазах чутурата на единия, а другия просто прободох в сърцето. На мегдана не бе останал никой. По сърцераздирателните писъци обаче можех да се ориентирам — устрелът се справяше не по-зле от мен.

Влязох в пивницата. Никой. Та кой ли би останал да ме чака? От една декоративна възглавница и празна бутилка ром „Атлантик“ направих примитивна факла. Строших три-четири бутилки водка „Средец“ и хвърлих запалката си сред тях. Огънят лумна с ярък пламък. Запалих факлата си и тръгнах да излизам. На вратата, в бяла ленена роба стоеше жената на кръчмаря и ме гледаше.

— Иди си, зло. Моля те. На, виж, на колене те моля. Не за нас. Децата поне пощади. Ето, кръчмата изгоре.

— Огънят ще ви пречисти — рекох. — Кой ви караше да убивате с камъни баба Гина хуресницата?

Без да се помайвам, безмилостно отрязах главата й, както бе коленичила. Излязох навън и тръгнах към крясъците. Щеше да има работа и за мен, ако и да е само палеж. Иди си, зло, завъртяха се в главата ми думите на жената. Сторят пакост, а после — иди си! Че кой съм аз, та да преценям кой кум, кой сват и кой на булката брат? Върша си работата като всеки друг. Призоваха ме и се отзовах, какво толкова?