Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (93)

93

Рой дръпна Мейс в далечния ъгъл на стаята. Капитана беше отправил празен поглед в стената и бършеше слюнката от устните си.

— Може би е права, че съм левак — умърлушено прошепна той.

— Правило номер едно, приятелю — смушка го Мейс. — Мона никога не е права!

— Капитана заслужава най-добрите адвокатски услуги, а аз дори не обърнах внимание на въпроса със свидетелските показания — поклати глава той. — Щях да се явя в съда, за да ми отрежат главата!

— Капитана иска теб!

— Ами! Той не знае какво иска, с изключение на тъпите десертчета!

— Ще се справиш, Рой. Може и да си поизгубил форма, но ще се справиш. А не си обърнал внимание на конфликта на интереси, защото си невинен и искаш да помогнеш на този човек.

— Когато не си във форма, не можеш да защитаваш човек, обвинен в предумишлено убийство! Тук няма място за грешки, особено срещу противник като Мона. Аз също я ненавиждам, но трябва да признаем, че има ум в главата.

— В същото време й липсва морал. На практика тя подкупи Капитана с две пакетчета сладкиши и голямото си деколте!

— Което я прави още по-опасна.

— Работата е там, че ти вече прие да го защитаваш, Рой. Нали затова те уволниха от фирмата? Нима ще отидеш да им скимтиш и да се молиш да ти върнат хубавата работа? И ще оставиш горкия бездомник в ръцете на някой нафукан адвокат, на когото изобщо не му пука дали Капитана ще прекара остатъка от живота си зад решетките? Това ли искаш?

— Не, разбира се! — разгорещено отвърна Рой.

— Тогава какъв е проблемът? Мона вече ти обясни, че възнамерява да ти смачка фасона. Е, хубаво. Но аз не виждам как ще успее със спортен тип като теб, който използва резултата от последния си официален мач за парола на компютъра си. Този път обаче не става въпрос за игра, защото Капитана се нуждае от теб. От теб, Рой!

Той местеше очи от лицето й към Капитана и обратно.

— Добре, но за някои неща ще имам нужда от помощ.

— Смятай, че я имаш.

— От теб? Но нали утре заминаваш за Нюарк да провериш обстоятелствата около случая „Мелдън“?

— Да, защото те могат да ни насочат към убиеца на Даян.

— Наистина ли го вярваш?

— В момента не знам точно в какво вярвам. Но не мога да си позволя да прескоча някои детайли.

— Добре.

— Значи поемаш нещата, нали?

— Да.

— В такъв случай ще ти кажа нещо.

— Какво?

— По пътя насам разговарях с Бет и Лоуел Касел.

— И?

— В спермата във вагината на Даян не са открити следи от консервант. Което означава, че тя не е била съхранявана в криобанка „Потомак“.

Рой хвърли кос поглед към Капитана, който съсредоточено човъркаше зъбите си.

— Ясно — промърмори той. — А каква е твоята интуиция? Мислиш ли, че той го е извършил?

Мейс също извърна очи към стария воин.

— Говорих с Бет по този въпрос. Тя е съгласна, че има нещо мътно около Даян и вашата юридическа кантора, но същевременно смята, че убийството й може би няма нищо общо с това, а просто е станало случайно.

— Значи мислиш, че той го е извършил, така ли?

— Не, Рой.

— Тогава за какво говориш, по дяволите?

— За нещо, което трябва да открием, за да подредим пъзела.