Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (36)

36

Рой усети, че се е случило нещо.

— Добре ли си? — попита той, след като Мейс се върна на мястото си.

— Да. Просто в дамската тоалетна попаднах на нещо гадно.

Рой я изчака да довърши кока-колата си на една глътка и каза:

— Ченгетата взеха онзи ключ.

— Знам. Нещата се объркаха.

— Аз ли ги обърках?

— Не, аз. Бях забравила колко е умна сестра ми.

— Разбрала е, че си го взела?

— Да — умърлушено призна Мейс. — И заплаши, че при следващия случай ще ме върне в затвора.

— Сестра ти никога няма да те арестува — поклати глава Рой.

— Не я познаваш!

— Мейс…

— Смени темата, Рой!

— Добре — въздъхна той и разклати питието в чашата си. — Мислех си за Ейб Олтман.

— Какво за него? — разсеяно попита Мейс. — Може би си решил да предоговаряш условията ми?

— Хрумна ми, че каквато и субсидия да е получил, тя едва ли може да покрива шестцифрената заплата на асистентката му.

— И аз си зададох същия въпрос — оживи се Мейс. — Какво мислиш?

— Мисля, че той се е отказал от заплатата си в твоя полза. Тя и бездруго не му трябва.

— И все пак е хубав жест.

— Само дето прозвуча така, сякаш без теб нямаше да бъде тук.

— Е, преувеличаваше.

— Защо ли си мисля, че не е така?

— Мисли каквото си искаш — сви рамене Мейс.

— Чух по новините, че са убили някакъв областен прокурор.

— Да, Джейми Мелдън. Познаваш ли го?

— Не, а ти?

Тя поклати глава.

— Предполагам, че сестра ти ще има доста работа. Разследването е важно.

— Но е възложено на други.

— Защо? Открили са го във Вашингтон.

— Може би на небето също има привилегии.

Мейс отмести очи. Съзнанието й все още беше ангажирано с думите на Мона. После поклати глава и отново погледна лицето на Рой.

— Намери ли време да се поразровиш из фирмата?

— Да.

— Е, и?

— Кабинетът на Акерман е чист. Толкова чист, че неволно се запитах дали този човек изобщо работи.

— Колко според теб получава, за да не прави нищо?

— Със сигурност седемцифрена сума.

— Мразя адвокатите!

— Той не е адвокат. Благодарение на него получаваме най-големите поръчки като по часовник. Работните пчелички като мен също са добре платени, но такива като него направо ги позлатяват.

— Браво. Нещо друго?

Рой набързо я запозна с разкритията си, включително тези на четвъртия етаж, и разговорите си с човека от ремонтната бригада и дневния пазач.

— Защо не ми го каза по-рано? — подскочи Мейс.

— Какво по-точно? Едва днес следобед разговарях с пазача.

— Имам предвид разговора ти с човека от ремонтната бригада.

— И какво?

Мейс остави няколко банкноти на масата.

— Къде отиваш? — учудено я погледна Рой.

— В службата ти — кратко отвърна тя. — Отиваме и двамата, и то веднага!

— В службата ми? Но защо?

— Не точно в твоята фирма, а в сградата. Надявам се, че ще разбереш защо.

— Искаш да караш след мен с мотоциклета?

— Не, искам да се скрия между седалките на твоята кола.

— Но защо?

— Защото най-вероятно съм под наблюдение.