Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
True Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Дейвид Балдачи. Родени за ченгета

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2010

Редактор: Матуша Бенатова

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-238-1

История

  1. — Добавяне

31

Дори за готовата да рискува Мейс беше изключено да проведе теста в къщата на Бет. По тази причина се озова в тоалетната на ресторант „Метро“ заедно с обемистата си раница.

Тя заключи вратата, надяна тънките гумени ръкавици и напръска ключа с безцветната течност. После си сложи контрастните очила, угаси лампата и включи синьото фенерче. Инвестираната петдесетачка в магазина на Байндър веднага даде дивиденти.

— Хайде, милички, елате при мама! — прошепна тя.

По ключа имаше отпечатъци. Извади силната лупа, която също беше успяла да изтръгне от ноктите на Байндър. По време на полицейската си кариера беше изследвала предостатъчно мастилени островчета, точици и линии, за да се смята за експерт. Този отпечатък беше чист и ясен. Обратната страна на ключа не беше толкова добра, но съдържаше достатъчно материал за сравнение.

Палец и показалец. Пръстите, които човек използва, когато държи ключ. По всяка вероятност отпечатъците бяха на Даян Толивър. Не беше сигурна как ще помогнат на следствието, но поне щеше да установи дали мъртвата е държала ключа. Беше изненадана, че отпечатъците не са се изтрили, притиснати между страниците на книгата. Но понякога и добрите вадят късмет.

Преди да приключи с вещественото доказателство, Мейс се нуждаеше от още една последна услуга. Половин час след като я получи безплатно от друг „стар приятел“, Мейс пусна ключа в найлоново пликче и потегли към кантората на Рой. Предаде му ключа и го посъветва да го предложи на полицията с точното описание на начина, по който го е открил. После слезе във фоайето и се насочи към изхода, но усети настойчивия поглед на Нед и рязко смени посоката.

— Ти си Нед, нали?

— Точно така. Вчера видях как качвате Рой Кингман на мотоциклета си.

— Орлов поглед, а? — изгледа го тя. — Бас държа, че виждаш всичко, което се случва наоколо.

— Не пропускам почти нищо — кимна Нед и изпъчи гърди. — Затова съм тук.

— Охрана ли си?

— Да. Ама искам да стана ченге. Да ритам задниците на лошите, нали разбирате?

Мейс огледа налятата му фигура. Вероятно го направи прекалено явно, защото онзи побърза да добави:

— Първо ще сваля някое и друго килце, разбира се. Обикновено бързо влизам във форма. В училище редовно тренирах.

— Наистина ли? В кой колеж?

— Имах предвид гимназията — смутено отвърна Нед.

— Браво на теб.

— Хей, вчера не бяхте ли тук заедно с ченгетата?

— Бях — кимна тя и побърза да изпревари по-конкретния въпрос, който явно щеше да последва. — Имаш ли мнение за случилото се?

Той кимна, наведе се над ухото й и прошепна:

— Сериен убиец.

— Наистина ли? Но това означава няколко убийства поред.

— Дори Ханибал Лектър е започнал отнякъде.

— Той е измислен герой — изгледа го тя. — Знаеш го, нали?

Нед колебливо кимна.

— Ама филмът беше страхотен!

— По какво съдиш, че е сериен убиец?

— По неговото МО.

— МО?

— Модус операнди.

— Знам какво означава. Питах се защо го използваш в тази ситуация…

— Защото е напъхал жертвата си в хладилника. Доста оригинално, не мислите ли? Според мен във вестниците скоро ще пише за хора, напъхани в хладилници, фризери и… хммм…

— Други студени места?

— Аха.

— Включително дребни хора в малки хладилници — от онези, които се вместват под барплот?

— Точно! — ухили се Нед. — И тоя тип като нищо ще се обяви за Хладнокръвния убиец! Схващаш ли?

— Да. Това наистина е умно.

Нед опря лакти на плота и на лицето му се появи изражение, което той очевидно смяташе за невероятно изкусително.

— Хей, ти излизаш ли за по някое питие?

— О, непрекъснато. Аз съм си купонджийка.

— Ами тогава да го направим заедно някой ден.

— Като нищо.

Той насочи показалец в гърдите й, присви палеца си и изпука с устни, след което й намигна многозначително.

Това беше един от моментите, в които на Мейс страшно й липсваше любимият й Глок 37, зареден с 45-милиметрови специални патрони за автоматично оръжие. В общинската полиция използваха стандартния Глок 17 с 9-милиметрови муниции, а агентите под прикритие предпочитаха Глок 26 — любимото лично оръжие на полицаите, когато не са на служба. По време на работа Мейс прилежно носеше служебния Глок 17, но под прикритие и през свободното си време предпочиташе Глок 37, който беше забранен за всички полицейски служители. Тя беше известна с пренебрежението си към забраните, а възпиращата сила на 45-милиметровите патрони беше спасила живота й два пъти. В момента, разбира се, нямаше право да носи никакво оръжие.

— Ще ти дам един съвет, Нед — каза тя. — Когато насочваш пистолет към някого, дори и въображаем, трябва да си готов да се проснеш по очи. Иначе може да получиш една-две дупки ето тук. — Протегна ръка и показалецът й почука по челото му.

— А? — объркано я погледна пазачът.

Тя му намигна и се обърна към изхода.

— Хей, дори не знам името ти — подвикна след нея Нед.

— Мейс — обърна се тя.

— Мейс?

— Да, точно като онзи лютив спрей за очи.

— Започна да ми ставаш интересна, сладурче.

— Че как иначе?