Сюзън Кери
Ангелът на джаза (8)

Осма глава

Изумена, Ани го изгледа невярващо. Възможно ли бе да казва истината? Как се излъга така в чувствата му?

Като че усетил колебанието й, той повдигна брадичката й, взря се в големите й сини очи и нежно промълви:

— Обещай ми, че отново ще ме допуснеш до себе си. Макар че се държах като глупак.

Тя се поколеба. Непрекъснато се питаше защо преди седмица се бе отдръпнал от нея. Дали се плашеше заради онова, което се бе случило между него и майката на Джейми преди толкова време? Или имаше друга причина?

— Сигурен ли си, че ме желаеш? Макар че успя да ме изкушиш, аз все още съм порядъчна жена.

— Аз също бях изкушен от теб, ангеле мой!

Той поривисто сведе устни си към нейните. Изведнъж Ани осъзна, че болката, която бе изпитвала през седмицата на раздялата им, не е по-голяма от неговата. Този мъж, когото така упорито се опитваше да забрави, бе копнял за докосването й…

— Джейк — прошепна тя, когато отново успя да проговори, — нима не знаеш колко силно те искам?

— Предполагам… И аз те искам невероятно много, дори в сънищата си. — Неочаквано ъгълчетата на устата му се изкривиха в горчива усмивка. — Май няма да е лошо да се измъкнем оттук и… да отидем някъде, където да се отдам на меланхолията, докато се съвзема…

Ани без колебание реши къде да го отведе. Винаги, когато сърцето й бе наранявано от детските обиди и трагедии, Нед я качваше на лодка и я разхождаше по езерото, учеше я да се разтваря в неговата красота, да се оставя на лековитото му въздействие…

— Знам едно чудесно място. — Тя мислено благодари на баща си, задето бе такъв човек. — Но е доста далеч оттук… Най-малко на час и половина път с кола.

— Тичай в къщата да си вземеш нещата. Колата ми е отзад. Ще те чакам на улицата след пет минути.

За да се преоблекат, най-напред се отбиха в неговия апартамент, след това при Сали. Сетне поеха по моста и се запътиха на югозапад, към къщата, където Ани бе израснала, мечтаейки за някой любещ мъж като него. Сгушена в извивката на ръката му, тя се питаше как ли ще изглежда домът й, изпълнен с неговото присъствие.

Сега, когато отново бяха заедно, умът й бе изпълнен с еротични видения. Но денят бе уморителен и изпълнен с вълнения. Двадесет минути след Гретна тя дълбоко заспа.

Той я събуди в покрайнините на Хума. Бе завалял лек пролетен дъжд. Ани сънено помоли да спрат край един денонощен магазин, за да вземе нещо за ядене. След това подкараха по тихите улици към другия край на града и спряха пред самотната къща на Нед край Бейо Блек. Джейк паркира корвета на мястото, където Нед винаги оставяше стария пикап. Ани с болка осъзна, че колата на баща й никога вече няма да стои там. С мъка сдържа сълзите си.

— Ти също знаеш какво значи да загубиш някого, нали, ангелче?

Джейк взе пликовете с покупките и я последва до вратата. Когато влязоха в малката къща, дъждът започна силно да тропа по покрива.

— Ела при мен, Ани — промълви Джейк.

Тя се сгуши в прегръдката му. За момент той застина неподвижно, сякаш благодарен, че е до него в този миг, когато спомените за Джейми бяха непоносимо болезнени. След това се опомни и попита с обичайния си тон:

— Защо не изпържим няколко яйца? Няма да позволя да си легнеш без вечеря заради мен.

— Благодаря — тихо отвърна тя, — но не съм гладна.

— Добре, тогава хайде да си лягаме.

Ани го отведе в малката си спалня. Двойният креват с овехтял дюшек, проснат над скърцащите пружини, бе два пъти по-тесен от огромното легло в неговата спалня.

— Тук има ли душ? — Джейк леко я целуна по върха на носа и безцеремонно започна да се съблича.

Ани кимна и му посочи вратата на банята. Улови се, че жадно оглежда великолепното му тяло, изтъкано сякаш само от мускули. То я привличаше неудържимо. Ако бе останал жив, някой ден синът му също щеше да изглежда като него, помисли си тя с внезапно угризение.

След душа Джейк бе поободрен и почти щастлив. И все пак, от опита с баща си Ани знаеше колко затворен може да бъде един мъж, когато страда. Откровението му в градината на Бетиа нямаше скоро да се повтори. Щеше да й бъде трудно да спи до него, без да получи онова, за което копнееше.

Когато Ани излезе от банята, видя, че Джейк вече е легнал. Косата му още бе леко влажна от душа. Проснат на нейното легло, той пушеше и я наблюдаваше как се бърше. Тя посегна към нощницата си.

— Няма да ти трябва, Ани. — Той изгаси цигарата си и отметна завивките. — Щом ще спим заедно, няма нужда от благоприличие.

Тази нощ, макар че не се любиха, и двамата бяха изпълнени с чувство, много близко до любовта. В интимната прегръдка топлината на Джейк сякаш проникваше в душата на Ани, караше я да се усеща закриляна и обичана, сякаш бе частица от него.

Толкова те обичам, Джейк, безгласно промълви тя, преди да заспи в обятията му. Но се страхувам, че щастието ни няма да трае дълго. Ти трябва да рискуваш отново да загубиш някого. А аз… Не бих посмяла да платя тази цена. Не бива да повтарям грешките на майка ми…

 

 

Настъпи хладна и слънчева утрин. Когато Ани откри, че Джейк е напуснал леглото й, за момент се изплаши. Но в следващия миг той излезе от банята съвсем гол.

Тя осъзна, че сигурно изглежда глупаво, коленичила на леглото, с омотаните около нея завивки.

— Приличаш на някоя горска нимфа, изненадана от поглед на смъртен. — В очите му отново проблесна трепкащото синьо пламъче. — Защо не оставиш този чаршаф и не позволиш на очите ми да се насладят на гледката?

Тя бавно изпълни желанието му. Усети как зърната на гърдите й се втвърдяват от желание.

— Страхотно си хубава — промълви той и коленичи срещу нея на леглото.

Сега и двамата се гледаха в упор. В тази интимна поза Джейк не можеше да скрие, че неговото желание е също тъй голямо като нейното. Той зарови пръсти в русите й коси, повдигна устата й към своята и я обсеби бавно и лениво, сякаш нямаше намерение никога да я освободи. Замаяна от бурните си емоции, Ани не съзнаваше колко съвършени изглеждат сплетените им тела, колко първични и красиви са движенията им. В момента усещаше единствено заливащите я вълни на страстта, странно съчетаващи се с нежността, с която Джейк докосваше гърдите й. Когато той обхвана ханша й и я привлече към себе си, във вените й сякаш се разля огън.

— Щях да полудея от желание по теб! — Ани прокара ръце по твърдите мускули на гърба и раменете му. — Не бях в състояние да мисля за нищо друго, освен отново да те имам!

— Ще ме имаш, скъпа! — Гласът му трепереше от желание.

Джейк я притегли на възглавниците до себе си и раздели краката й с мускулестото си бедро.

— Джейк… — задъхано промълви тя, готова да го приеме.

— По-късно ще имаме време за лудории, Ани. Но сега не мога да чакам. Имам нужда от теб.

Този път нямаше да има бавна и сладостна игра. Но Ани също изгаряше от желание по него, жадуваше да я обладае, могъщ и силен, да я накара да полудее от бурна страст.

Той не се забави. Стори й се, че измина само миг, преди да се притиснат неистово един към друг, треперещи и стенещи, достигнали върха на блаженството.

Най-сетне се успокоиха и слязоха заедно от висините, които бяха достигнали. Душите им още бяха слети, макар върхът на физическото им единение да бе преминал.

— Божичко, колко те обичам! — прошепна Джейк, нежно отмахна влажна къдрица от челото й и целуна Ани по устните.

— И аз те обичам. — Думите й бяха изречени спонтанно, сякаш от дълбините на сърцето й. В този момент тя дори не се сещаше за бъдещето…

 

 

Когато отново се събудиха, минаваше четири следобед. Докато Джейк направи закуска от бъркани яйца, препечени филийки и кафе с мляко, тя излезе и приготви лодката. Скоро той застана на руля до нея, облечен в една от старите непромокаеми винтяги на баща й. Тя преведе лодката под моста, мина през водната порта и навлезе в канала Минърс, водещ право към блатистото езеро.

— Къде отиваме? — попита той и обви ръка около кръста й. Трябваше да вика, защото свистенето на вятъра заглушаваше гласовете им. Тя се усмихна. Бе щастлива от аромата на въздуха, мокрите пръски по лицето си и усещането на Джейк до себе си.

— На едно тайно и прекрасно място. В дива градина, която би посрамила и градините на Семирамида. Някога там се намираше ловният лагер на баща ми. По онези блатисти ливади се въдят нутрии и мускусни плъхове. Това е езерото Хеч, в което Нед познаваше по име всички алигатори.

Денят бе прекрасен. Пред тях се разстилаше безкрайната гледка на водата и небето. Повяваше бриз, а във върбите, израсли по бреговете, пееха птички. Зад кърмата водата се разбиваше в блестящи капчици.

Навлизаха все по-навътре в дивите блата на Южна Луизиана. Плаваха под огромни кипариси, покрай самотни островчета, издигащи се над водата. Това бе нов свят, различен от Ню Орлиънс. Тук растяха боровинки и плуваха костенурки, а слънцето лениво се потапяше във водите и искреше с цветовете на дъгата.

Ани леко намали скоростта и накара Джейк да потопи ръка в зеленикавия слой, покриващ повърхността на плиткото езеро край канала.

— Това е патешка трева — обясни тя, когато той извади стиска дребни плаващи водорасли със смарагдов цвят. — Едно от най-дребните цъфтящи чудеса на света. Патиците го смятат за рядък деликатес.

Отново тръгнаха. Зад тях килимът от патешка трева закипя като порой от конфети. Джейк замислено я погледна.

— Ти наистина познаваш езерото, Ани.

— Израснах тук, а и животът на баща ми беше свързан с него.

— Но не и твоят, нали? Питам се дали ще бъдеш щастлива, като размениш това богатство с живота в града и кариерата си на певица.

— Ще бъда. За мен ще е достатъчно понякога да се връщам край езерото, когато имам нужда от неговия покой.

Ани подкара още по-бавно и спря пред криволичеща, обрасла с мъх, просека сред дърветата. Изключи мотора. Лодката се понесе по течението и навлезе в нещо като преддверие на катедрала, изградена от кипариси, изпъстрена с петна от светлина и сянка.

— Погледни напред, скъпи — прошепна тя. — Това е една от перуниковите градини, за които ти разказвах.

На десетина метра пред тях, в ниша, образувана от кипарисите, твърде плитка за лодката им, бяха пръснати стотици прекрасни екзотични сини и лилави цветове, поклащащи се на високи, остри като рапири стъбла.

— Невероятно са красиви! — ахна Джейк и сплете пръсти с нейните. — Зная, че съм банален. Но така го чувствам. Ти беше права да ме доведеш тук, скъпа. Това място притежава чудодейна сила.

Ани безмълвно склони глава на рамото му. Няколко минути стояха мълчаливо и съзерцаваха с благоговение храма на природата. Водата леко се плискаше в корпуса на лодката. В съзнанието им се процеждаше ехото на тихия хор от звуци, обгръщащи езерото.

— Искам да ти кажа още нещо за Лоуръл — рече накрая той, стисна ръката й и се облегна на олющената кожена седалка. — Когато се запознахме, бях млад, на двадесет и седем-осем. Тя беше добра и някак… благовъзпитана, както навярно си се досетила. Исках да се оженим, дори настоявах, когато научих, че е бременна. — Млъкна и запали цигара. — Тя отказа да се омъжи за мен. Беше брокер и кариерата й стоеше над всичко. Веднага след като се роди Джейми, тя получи работа в Хюстън за двойно повече пари, отколкото получаваше. А моята работа и живот бяха тук. И така, тя отведе сина ми със себе си в Тексас…

Отново настъпи тишина. Той бе вперил поглед в дивата красота на перуниките, сякаш бяха балсам за незарасналата му рана.

— Ако някога се влюбя отново, няма да позволя да се случи нещо подобно. — Гласът му бе дрезгав.

Днес болката му не бе така остра и мъчителна, макар Ани инстинктивно да усещаше, че е твърде дълбока.

Тя прехапа устна и запали мотора. Може би обичам Джейк, казваше си тя, но не съм тази, която е в състояние да му помогне да превъзмогне смъртта на Джейми. Ако някой ден той се ожени и стане баща на друго дете, което да запълни празнината в сърцето му, ще има нужда от жена, на която да разчита.

Замислена и леко натъжена, тя наближи стария ловен заслон на Нед. Построен на малко късче твърда земя, това бе най-обикновен паянтов навес от дъски и ламарина — ненадеждно укритие срещу дъжда и вятъра.

— Баща ми беше откупил за дълги години правата за лов и риболов на това място. Но този месец договорът трябваше да се поднови. Навярно сега ще го вземе някой друг.

— Какъв човек беше баща ти? — съчувствено попита Джейк, изтълкувал погрешно причината за тъгата й.

— Татко ли? — Опита да си представи лицето на Нед. — Уравновесен старомоден човек, с непретенциозни вкусове… Човек, който, ако обикнеше, обичаше за цял живот.

— Така трябва и да бъде. Не ме разбирай погрешно… Не мисля за Лоуръл. В някои отношения тя постъпи разумно, като ме остави. Нашата любов нямаше да трае дълго.

— Сигурна съм, че си прав — нежно го подразни тя. — Навярно не се е налагало да се отклоняваш далеч от правия път — Йоланд е била съвсем наблизо.

— Да не би да ревнуваш, ангелче? — засмя се Джейк. — Не съм ти давал повод.

— Така ли? Аз пък си спомням как въпросната дама се изкачи в апартамента ти с букет азалии преди по-малко от седмица.

— Сигурен бях, че си я видяла. — Усмивката му се разшири. — Наблюдавах те от прозореца, когато Йоланд пристигна. Но тя дойде не заради това, което си предположила. Отби се, за да ми донесе няколко снимки на моя архитектурен проект, току-що завършен в Тулън. О, не отричам, че е увлечена по мен. Но от известно време изобщо не съм се сещал за прекрасната госпожица. Особено след като те срещнах.

— Радвам се да го чуя. — Бе напълно искрена.

— За мен е удоволствие да ти доставя радост. — Пъхна ръка под жилетката й, разкопча няколко копчета на блузата и освободи закопчалката на сутиена й. — Толкова си топла и възхитителна! В целия свят няма по-красиви гърди от твоите. Всъщност дали да не проснем старото одеяло, което взе, върху земята, над която все още имаш права на собственичка? Или алигаторите ще изгризат пръстите на краката ни?

Макар че се бяха любили преди няколко часа, Ани усети как тялото й отново тръпне от желание.

— Май си струва да рискуваме… — отвърна тя.

 

 

Слънцето бе слязло доста ниско, когато накрая се отправиха към Лейк Хеч. Ани отключи водната порта с ключа на Нед. Точно както бе правил той, когато бе малка, тя подсвирна и повика алигаторите по име — Бейб, Малкия Хюи, Дъмплинг и Макс. Сетне ги нахрани с набодени на дълга пръчка парчета сурово пиле.

Искам винаги да му доставям радост, като днес, мислеше си Ани, когато забеляза с облекчение, че обичайният жив поглед се бе завърнал в красивите очи на Джейк. Копнееше да го направи щастлив и никога да не го наранява. Би желала нещата завинаги да останат както сега…