Сюзън Кери
Ангелът на джаза (12)

Дванадесета глава

За щастие, когато пристигна в апартамента, Сали я нямаше. Със смесица от облекчение и съжаление Ани успя да набере още от първия път личния номер на Стивън Моуръл. Той все още не бе подписал договор с друга певица.

— Много се радвам, че промени решението си — рече богатият бизнесмен. — Предполагам, че би могла да дойдеш в Сейнт Пит няколко седмици по-рано? Разбира се, ще бъде необходимо време, за да се подготви програмата. Но също така може да ти хареса и промяната на обстановката. Междувременно ти гарантирам работа като певица. Имам дял в едно малко кабаре тук, в Дженъс Лендинг.

Ани остави слушалката с натежало сърце. До изтичането на сегашния й договор оставаха само още две седмици, а Джейк бе заявил, че и без това няма причини да не го прекрати. Какво значение имаше кога ще напусне, щом той искаше Ани да си иде?

Един час по-късно, само по бикини, тя се бе свила в леглото и се чувстваше безкрайно нещастна. Изведнъж някой започна да блъска по вратата.

— Отвори ми! — извика Джейк. Дълбокият му глас бе дрезгав от вълнение. — Дължа ти извинение, скъпа.

Замаяна, тя колебливо открехна вратата.

— Хари се върна в клуба преди двадесет минути… с новата си приятелка — разкаян призна той. — Някой му беше казал какво се е случило между нас.

— И той ти изясни положението?

— Да, постави ме на мястото ми. Беше ужасно ядосан…

— Аз също съм ти сърдита.

— Имаш пълно право на това, скъпа. Но все пак, кажи, че ще ми простиш и ще дойдеш с мен. Не искам да си отиваш. Никога!

За момент Ани стисна очи.

— Страхувам се, че е невъзможно — призна тя. — Когато каза това… за договора ни… аз позвъних на Стивън Моуръл. Съгласих се да участвам в концерта му в Сейнт Питърсбърг в края на месеца.

Джейк се втренчи в нея.

— Можеш отново да промениш решението си — изрече той и се опита да я привлече към себе си.

— Не, не мога да направя това — възпротиви се тя. — Но не е необходимо да замина незабавно, както той ме помоли. Ще остана, докато изтекат оставащите две седмици от договора ни. Обаче след това трябва да замина. — Решението й беше непреклонно. Джейк усети това.

— Ще го направиш не само защото си обещала, нали?

— Прав си.

Не разбираш ли, безмълвно добави тя, трябва да видя какво ще се случи, ако го направя. Да открия дали нашата любов ще издържи! След като госпожа Арнон й бе казала истината за Соланж, бе готова да поеме риска.

Джейк бе застанал пред нея и я гледаше, сякаш се опитваше да разчете мислите й.

— Кога е концертът? — попита той накрая.

— В събота, след три седмици.

— Добре. След това ще се върнеш в Ню Орлиънс.

— Може би. Още не мога да ти обещая.

Дори на моравата на Бетиа Джейкъбсън, когато й бе разказвал за сина си, на лицето му не бе изписана толкова силна болка.

— Добре тогава, ела с мен вкъщи — помоли той и я прегърна, като преодоля съпротивата й. — Поне ще бъдеш при мен, докато стане време да заминеш…

 

 

Тази нощ се любиха бурно и нежно. На Ани й се искаше да заплаче. След това, легнала до него, тя осъзна, че телата им не бяха успели да постигнат предишното единение, което душите им бяха изгубили…

През последните две седмици до изтичането на договора й в „Изгубения рай“ двамата с Джейк живееха заедно по някакъв нов, непривичен начин. Бяха неразделни и въпреки това помежду им сякаш се бе издигнала някаква бариера, която не можеха да преодолеят. Оскар излезе от болницата и през последната й вечер в клуба отново седна пред пианото.

— Чух какво се е случило между теб и приятеля ти — каза й той откровено, преди да започнат вечерната програма. — Правиш голяма грешка. Не всеки може да получи това, което ти си намерила.

Ани не се опита да му обясни решението си, може би защото вече не бе сигурна, че разбира самата себе си. Този следобед се бяха любили с Джейк за последен път, а след това дълго бяха останали притиснати един към друг. Вечерта частният самолет на Стивън Моуръл щеше да я чака на летището.

Сърцето й се сви, когато пристъпи и взе микрофона. Джейк седна на барабаните с разхлабена вратовръзка и навити ръкави, разкриващи мускулестите му ръце. Той изливаше в музиката цялото си отчаяние и болка. За голямо удоволствие на публиката следваха едно след друго виртуозни сола. Само Ани и вероятно Оскар и Хари разбираха дълбочината на неговия гняв и тъга.

В целия свят няма друг като него, мислеше си Ани. Беше глупаво да рискува да го загуби. Но положението вече се бе изплъзнало от контрола й. Тя се чувстваше понесена от водовъртежа на събитията, ангажиментите и на собствената си несигурност. Знаеше, че след като пристигне във Флорида, ще бъде разделена от Джейк не само физически. Но трябваше да се изправи срещу неясните си страхове и да ги премахне веднъж завинаги. Трябваше да измие петното на ревността му от сърцето си…

Докато караха към летището, двамата почти не разговаряха. Той положи ръка на коляното й и тя я покри със своята. Но макар че Ани остана външно спокойна, сърцето й се сви, когато видя самолета на Моуръл. След като спряха, към тях приближи униформеният пилот на бизнесмена.

— Може би… — пошепна тя. Когато вдигна устните си към неговите, в очите й заблестяха сълзи. — Може би няма да бъде, както си мислех…

— Ани, не забравяй колко те обичам! — Властно и все пак безкрайно нежно устата му облада нейната. В погледа му се четеше отчаяние.

Тя усети как обожаваното от нея тяло се притиска към нейното, сякаш с физическата сила на любовта си можеше да я задържи. След няколко секунди Джейк я пусна и прошепна:

— Върни се при мен! — Не очакваше отговор.

Той все още стоеше там, когато самолетът се отдели от пистата и излетя в нощта. О, Джейк, проплака сърцето й от болка, а едва сдържаните дотогава сълзи започнаха да се стичат по страните й. Какво значение имаше кариерата без него?

Но все пак, тя бе дъщеря на Нед Дюпре толкова, колкото и на Соланж. И бе решена да открие по единствения възможен начин какво крие бъдещето й с Джейк…

На летището Клиъруотър в Сейнт Питърсбърг я чакаше самият Моуръл. Той я поздрави с присъщата си приветлива любезност и я качи в лимузината си. Но Ани бе сигурна, че е забелязал подпухналите й очи и се е досетил за причината.

Както й бе обещано, за нея се грижеха като за принцеса. Бе настанена в апартамента за гости, свързан с жилището на бизнесмена на четиринадесетия етаж. Там имаше на разположение перфектно настроен роял Стейнуей. Освен това разполагаше със собствен балкон с изглед към синята шир на Тампа Бей. Лимузината и шофьорът бяха на нейните услуги винаги щом пожелаеше.

Макар че фактически живееше под покрива на Стивън Моуръл, той не направи опит да се възползва от това. Безупречно любезен, бизнесменът ограничаваше повечето от разговорите им в сферата на своя бизнес и нейната професия.

Когато не репетираше със симфоничния оркестър или не беше в компанията на Моуръл, Ани потъваше в дълбините на тъгата си по Джейк. Печеше се на терасата под топлите лъчи на слънцето на Флорида и с часове се взираше в необятните води.

Далеч от самотата й хората караха велосипеди, разхождаха се или поправяха лодките си, наслаждаваха се на бриза, който трептеше в листата на палмите, надвиснали над сънените води.

През краткия период, в който бе пяла в „Изгубения рай“, бе обикнала Ню Орлиънс почти толкова, колкото и Джейк. Градът бе станал и неин дом. Където и да я отведеше кариерата — в Ню Йорк, Далас, даже на ослепителното и луксозно Западно крайбрежие, щеше да й липсва неповторимото колоритно обкръжение на Града на полумесеца, както и присъствието на любимия мъж. Мечтаеше за кроасаните и кафето с дъх на цикория, за дивната пъстроцветна панорама на Бърбън стрийт. Душата й жадуваше за ласките на Джейк. Знаеше, че без да иска, се е превърнала в негово притежание. Но не бе сигурна, че ще има сили да се върне при него, дори ако пожелаеше да прекрати кариерата си. През изминалата седмица, откакто се бяха разделили, той не й се бе обадил. Може би вече я е отписал, тъжно си мислеше тя.

Когато накрая, в деня на концерта, Ани му позвъни, никой не се обади. Хари не беше в клуба, а и изглежда никой не можеше да й каже къде се намира Джейк. Тя облече бялата, обсипана с пайети, рокля, която Стивън Моуръл бе купил за нея в един от магазините на Бийч Драйв. Среса косата си така, че да падне като сребриста завеса над челото й — както я харесваше Джейк. Тази вечер трябваше да даде всичко от себе си, да направи истинско шоу. След това просто щеше да събере кураж и да поговори с Джейк. Не можеше да избяга от онова, което най-силно желаеше.

По време на внушителния поп пикник в Строуб Парк, Стивън Моуръл отведе Ани на вечеря в „Кея“. Бе запазил маса край прозореца в един ресторант за морски специалитети, надвиснал над сините води на залива. Моуръл поръча вино, за да й помогне да се отпусне, и премина направо към същността на намеренията си.

— Вероятно си се питала защо не… Не ти се натрапвах, Ани — каза той и взе чашата си. — От опит зная, че жената винаги усеща интереса на мъжа, затова не се съмнявам, че разбираш чувствата ми към теб.

Изненадана, тя предпочете да замълчи.

— Причината е и отчасти в Джейк Сейнт Арнолд и уважението ми към него — продължи той. — Но има и още нещо. Надявах се, че след като дойдеш в Сейнт Питърсбърг, ще забравиш Джейк и ще видиш у мен мъжа, който може да те съветва и да ти помага. И постепенно ще започнеш да изпитваш към мен някакви чувства. Обаче това не се случи.

— Напълно си прав — откровено каза тя. — Аз много те харесвам. Но съм длъжна да призная, че обичам Джейк от все сърце.

— Тогава, имаш ли нещо против да те попитам какъв е проблемът? — Бизнесменът я изгледа с любопитство.

Изведнъж Ани изпита инстинктивно доверие към любезния си домакин. Тя се реши да свали от плещите си товара на своята самота и несигурност. Разказа му всичко — за миналото на Соланж и за собствените си опасения, че би могла да повтори грешките на майка си… С треперещ глас му описа облекчението си, когато бе узнала истината, както и безпричинната ревност на Джейк и разкаянието му.

— Джейк и аз останахме заедно до вечерта, когато заминах от Ню Орлиънс — призна тя, като гледаше Стивън в очите. — Но след случая с Хари връзката ни сякаш изгуби нещо, което не знаех как да заменя. Не искам да живея с ревността на Джейк и започнах отново да изпитвам старите страхове.

Стивън Моуръл въздъхна и поклати глава.

— Не разбираш ли как изглеждат нещата за Джейк, Ани? Представи си как ли се чувства той, питайки се какво ли би се случило, ако ти не беше открила хазайката на майка ти и не беше научила истината. Ако бях на негово място, щях да поискам от теб да поемеш отговорността, а не да я прехвърляш върху нещо, което се е случило в миналото.

Ани се втренчи в него, поразена от простотата и логиката на думите му.

— Прав си — бавно изрече тя. — Преди някак си не осъзнавах това. Джейк има право да се чувства предаден. Но… ревността му? Това не е ли същото? Той не ми повярва за Хари, докато сам не се срещна с него. Ако имаме някакъв шанс да бъдем заедно, трябва да си вярваме повече един на друг.

— Сигурен съм, че си права — кимна Моуръл. — Но ми се струва, че нещата щяха да бъдат различни, ако той бе получил уверението ти, че ще се опиташ да запазиш вашата връзка. — За момент млъкна, докато тя обмисляше казаното. След това той остави салфетката си на масата и се изправи. — Извини ме, но трябва да позвъня по телефона. Няма да се бавя.

 

 

Когато се стъмни, Ани зачака зад кулисите на импровизираната сцена в Строуб парк. Бе взела решение. Дори ако трябваше да се прибере на автостоп, щеше да се върне в Ню Орлиънс веднага щом свършеше концертът. Стивън бе прав — и Джейк, и Ани не бяха проявили достатъчно доверие един към друг. Каквото и да й струваше разговорът с Джейк, той бе нищо в сравнение с ужасната перспектива да го загуби.

Когато обявиха нейното име, паркът се огласи от аплодисменти. Тя пристъпи към микрофона и се озова пред трепкащата светлина на стотици фенери, хвърлящи отблясъци върху хората, насядали на одеяла и столове. Както се бяха уговорили с диригента, започна с няколко темпераментни песни, които веднага сгряха публиката. Сетне поде поредица класически парчета от четиридесетте, идеално подхождащи на блестящия й глас.

Тя пееше добре както винаги, подкрепяна от мощното богато звучене на оркестъра, както и от решението, което бе взела. Както преди, изпълнението й се бе превърнало в любовна игра с публиката. Ани даваше най-доброто от себе си сега, когато най-после в душата й бе настъпил покой. Винаги щеше да има нужда от тази магия. Но заради нея нямаше да се откаже от мъжа, когото обичаше.

Тя забави темпото и изведнъж гласът й стана секси, замечтан и нежен. Несъзнателно бе избрала песните от тази част за Джейк. Отметна косата си назад и изви тялото си така, както я бе научил той, макар че тази вечер нямаше да чуе музиката й. Обичам те, Джейк, скъпи, помисли си тя. Връщам се при теб…

Разнесоха се оглушителни ръкопляскания. Ани се върна, за да се поклони още веднъж и да приеме поздравленията на диригента. След това отново се скри зад кулисите, далеч от погледа на тълпата.

— Един човек иска да говори с теб — каза Стивън Моуръл, като й подаде ръка, за да я подкрепи по набързо скованите стъпала. Тя се огледа. Предполагаше, че е някой репортер.

И изведнъж го видя. Джейк стоеше в мрака и я гледаше. На лицето му бе изписана безкрайна любов.

— Джейк! — Ани се хвърли в обятията му. — Скъпи! — задъхано промълви тя. Сърцето й лудо биеше. — Мислех си…

— Че ще остана там? Любима, наистина щях да се превърна в най-големия глупак, ако най-добрият ми клиент не ми бе помогнал…

— Стивън ли?!

Джейк кимна и вдигна ръка за поздрав към бизнесмена. В следващия момент сграбчи китката й.

— Хайде! — Той я повлече след себе си през тълпата. — Ако знаеш само как дяволски ми липсваше! Да изчезваме оттук!

Зашеметена от неочакваната му поява, тя дори не попита къде отиват. Зад тях в нощта се разнесоха встъпителните тонове на увертюра от Чайковски. Бяха изминали няколко пресечки, когато острото й токчета се заклещи в цепнатина на паважа.

— Джейк, моля те! Не мога да тичам с тази рокля и тези обувки!

Той се спря и я притегли към себе си.

— Ако искаш, ще те нося, ангеле мой. — Около устата му отново се появиха бръчиците на усмивката му. — Макар че вече почти пристигнахме.

— В апартамента на Стивън?

Джейк кимна, лукаво усмихнат.

— Тази вечер той ми позвъни — както ми каза, докато сте вечеряли заедно — и ми нареди да тръгвам към летището. По една случайност самолетът на компанията му беше там. Успях да пристигна точно за финалната ти песен.

Двамата стояха пред входа на луксозния блок. Портиерът в стъклената кабинка ги бе забелязал.

— Попитах дали искаш да те нося — напомни й Джейк.

— Страшно ми се иска! — Очите й горяха от любов.

Той я вдигна на ръце и отвори вратата.

— Добър вечер — каза Ани на портиера с пресилена любезност, докато Джейк я носеше към асансьора.

Докато се издигаха нагоре, я целуна. На четиринадесетия етаж едва не забравиха да излязат от кабината.

— Скъпи, нямам ключ. Какво ще правим?

Джейк се засмя, извади малък месингов ключ, пъхна го в ключалката и бутна с крак масивната входна врата.

— Самият Моуръл ми го даде и ме предупреди, че ако не използвам апартамента, както трябва, наистина заслужавам да те загубя. — Внимателно я пусна на земята и я прегърна.

Внезапно Ани усети, че бариерата, издигната между тях, най-после е рухнала. Като кибритена клечка, хвърлена в сухи съчки, нежният им допир мигновено се превърна в страстна прегръдка.

— Моуръл ми даде два часа — промълви Джейк, докато смъкваше корсажа на роклята й. — Не е много, за да наваксаме пропуснатото…

— Съвсем недостатъчно е. О, Джейк! Искам те, отново и отново… По два пъти, не, по три пъти за всяка изгубена нощ!

Разсъбличаха се трескаво в трапезарията на Моуръл. Дрехите им бяха разхвърляни по безценните кресла от епохата на кралица Ана. Джейк отведе Ани пред огромния френски прозорец точно когато фойерверките, придружаващи топовните изстрели, запламтяха в небето. До тях достигаха отгласите от празничните викове на тълпата и акордите на музиката.

— Искам те тук, до прозореца — прошепна Джейк. Ръцете му милваха гърдите и копринената кожа на раменете й. — Така ще мога да виждам прекрасното ти тяло…

Той постави на пода няколко огромни възглавници, положи я върху тях и очерта с устни огнена пътека от устата й до сърцевината на нейното желание.

Как жадувах за него, мислеше Ани, понесена по спиралата на опияняващия възторг. Дори да доживееше сто години, никога повече нямаше да й хрумне мисълта да го напусне!

Лежеше, стенеща и тръпнеща под ласките му. Той я покри с тялото си и влезе в нея, за да я поведе отново към върха на екстаза. Двамата полетяха заедно в стремително възторжено единение…

 

 

Когато, доста по-късно, изтощени, се отпуснаха на възглавниците, той промълви:

— Ожени се за мен! — Очерта с пръст профила й. — Повярвай, няма да бъда такъв глупак, че да рискувам отново да те загубя!

Все още замаяна от изпитаното удоволствие, Ани почувства как думите засядат в гърлото й. Бе му безкрайно благодарна, че отново й дава възможност за отговор.

— Да, Джейк — съгласи се тя. — Ще се оженя за теб.

— Просто така? Няма ли да спориш?

— Няма. Всички проблеми останаха в миналото. Сега зная всичко, което исках…

Възторгът му от нейния отговор бе огромен и тя помисли, че той отново ще я обладае. Но Джейк стана, намери панталоните си и затършува по джобовете. Когато отново се върна и запали цигара, Ани бе сигурна, че е търсил запалка. Но на светлината на пламъчето видя, че й подава малка кадифена кутийка. Отвори я с треперещи пръсти.

— О, Джейк! — възкликна тя и извади от кутийката пръстен.

— Подай ми ръката си, скъпа. — Много внимателно той сложи на пръста й пръстена с огромни изумруди и миниатюрни диаманти. — Беше в джоба ми онази нощ, когато се любувахме на лунната пътека. Знаеш ли какво представлява пръстенът?

Изгубена във вихъра на чувствата си, Ани изобщо не можеше да се досети.

— Патешка трева — осведоми я той. Изглеждаше извънредно доволен от себе си. — Смарагдите са листата, а диамантите — водните капки. Освен пръстена, имам един документ…

— Да не е брачно свидетелство?

— В известен смисъл… — Разгърна лист хартия, след което поднесе запалката към него така, че Ани да може да го прочете.

— Ловните земи на Нед… — Тя удивена се втренчи в него. — Но тук пише, че се прехвърлят на Ани и Джейк Сейнт Арнолд!

— Не исках семейството ни да ги изгуби. — Сините му очи блестяха в тъмнината. — Може би някой ден…

Преизпълнена с виденията на въпросния ден, тя отпусна глава на рамото му и продължи:

— Когато нашите деца пораснат…

— … ще ги водим там — допълни той. Гласът му потреперваше от вълнение. — А междувременно…

— … ще бъде прекрасно самите ние да ходим край езерото.

По-късно Ани щеше да има достатъчно време да му обясни колко ще внимава да не злоупотреби със свободата, която й бе предложил заедно с името и сърцето си. Щеше да му каже колко ще цени разкошния пръстен, както и изумителното съчетание от улиците на Ню Орлиънс и спокойствието на езерата, които щяха да изпълват живота им…

— Искам отново да се любим — нежно прошепна тя и сключи ръце около врата му…