Сюзън Кери
Ангелът на джаза (11)

Единадесета глава

Безмълвни и нещастни, двамата влязоха в тъмния апартамент. Джейк бе изтъкнал всички възможни аргументи против решението й. Бе поискал от нея да му посочи причината за категоричния й отказ. Но когато се бе опитала да му обясни инстинктивните си опасения, не бе успял да я разбере. Вместо това се бе разгневил, когато тя беше настояла, че твърде много прилича на майка си и няма да оправдае надеждите и мечтите му.

— Още от началото имаше право да ме отбягваш — прошепна тя, копнееща да го притисне в обятията си, но решена да се сдържа. — Винаги съм знаела, че съм като нея, макар да се преструвах, че не е така… Дори пред себе си. Не ти трябва от още една Лоуръл, с която да изградиш живота си само за да откриеш отново, че всичко е било напразно.

— Не намесвай майката на Джейми! — гневно изрече той, запали цигара и почти веднага я хвърли.

— Не съзнаваш ли, че изобщо не приличаш на нея? А също и на Соланж. Кой ти е втълпил тези мисли? Баща ти ли? Имах различно мнение за него.

— Не е Нед. — Почти бе овладяла гласа си. — Няма нужда никой да ми казва, Джейк.

— Тогава може би ще ми обясниш какво означава това, че си щяла да съсипеш живота ми, ако се омъжиш за мен? — заплашително попита той.

Ани му обясни как някой ден може да получи примамливо предложение за работа в Ню Йорк, което не ще успее да откаже. Говореше, макар сама да не вярваше на думите си.

— Как можеш да ме обичаш и същевременно да говориш така? — възпротиви се той.

— Точно защото те обичам, не искам да те нараня. Соланж не само е избягала от Нед. Харолд Дорси, човекът, който преди е бил съдържател на клуба… — Млъкна, за да си поеме дъх, преди да продължи. — Каза ми, че е била… лекомислена.

— И ти смяташ, че си като нея? — Джейк изруга. — И все пак, не мисля, че ще ме напуснеш, Ани. Познавам те твърде добре. Ти също би трябвало да ме познаваш и да съзнаваш, че не бих ти попречил да пътуваш, ако това е важно за тебе, стига винаги да се връщаш при мен. Колкото до тази идиотщина, че си лекомислена… Как може ангел като теб да бъде уличница? А ти наистина си ангел, Ани. Усещам го всеки път, когато си в прегръдките ми…

Сега, в апартамента, думите му отекваха в паметта й. Джейк си наля питие и запали цигара. Този път я изпуши докрай, сякаш бе последната в живота му. Смутена, Ани се чудеше как да постъпи. Повечето от дрехите й бяха в гардероба му. През последните няколко седмици домът му постепенно се бе превърнал и в неин.

— Може би ще се наложи да отида у Сали. Поне за тази вечер — наруши тя тишината.

— Не! — отговори й незабавно. — Не искам да си отиваш.

Тази нощ не се любиха. За първи път тя се почувства неудобно без нощница и взе една от неговите стари ризи. Джейк я изгледа, без да продума, изгаси лампата, целуна Ани и заспа.

О, Джейк, мислеше си тя, докато лежеше будна до него. Не знаеш как копнея да бъда такава, за каквато ме мислиш! Веднага бих приела предложението ти, ако бях сигурна, че връзката ни ще е трайна!

Ами ако се бе оставила да бъде преследвана от миналото и грешките на Соланж само защото не я бе познавала?

 

 

На сутринта Джейк излезе рано, защото имаше делова среща в архитектурното бюро. Ани трябваше да поеме смяната си в ресторанта. Следобед се върна в клуба, за да репетира с пианиста, който щеше да замества Оскар до оздравяването му. Но заместникът не се появи. Тя замислено седна пред пианото и си затананика една от меланхоличните песни от Кейджън.

— Здравей, Ани — каза някой.

Тя вдигна поглед и изненадано възкликна:

— Хари! Не съм те виждала от векове.

— Бях по работа — засмя се той. — Освен това прекарах доста време с едно момиче от репортерския екип.

— Но това е чудесно!

Хари обаче долови странни нотки в гласа й.

— Как вървят нещата с Джейк? — попита той подозрително.

Тя сви рамене и се нацупи.

— В момента са неустановени. Положението взе да става твърде сериозно. Аз… Мисля, че бих могла да се справя с него, ако… Ако открия какво всъщност е представлявала майка ми, каква личност е била. Но изглежда никога няма да успея.

За нейна изненада лицето на Хари светна. Той седна пред пианото и каза:

— Имам добри новини. Накрая открихме Мари Арнон.

За момент Ани изгуби дар слово.

— Открили сте Мари Арнон?! — Тя развълнувано сграбчи ръцете на Хари и го засипа с въпроси: — Къде е тя? Спомня ли си майка ми? Ще говори ли с мен?

— Почакай. — Кафявите очи на Хари блестяха иззад очилата. — Най-напред ще отговоря на първия ти въпрос. Тя е в старчески дом в Гретна. Всъщност новата ми приятелка Дженифър я откри съвсем случайно, докато правеше някакви проучвания. Тя ми каза, че госпожа Арнон се е съгласила да разговаря с теб.

— О, Хари! — Безкрайно щастлива от новината, тя го прегърна и звучно го целуна по бузата. — Ти си чудесен! Толкова съм ти задължена!

Нито тя, нито той забелязаха Джейк, който бе влязъл тъкмо навреме, за да види сцената между тях.

— Предполагам, че Джейк е в офиса — каза Хари, когато най-после Ани се отдръпна от него. — Ако искаш, вземи колата ми и тръгни веднага. А Дженифър ще мине да ме вземе.

Ани се настани в спортната кола на Хари. Корветът на Джейк го нямаше. Тя подкара по Сейнт Питър стрийт и пое към магистралата. След около половин час щеше да се изправи пред Мари Арнон. Трябваше да чуе онова, което възрастната жена щеше да й разкаже…

Когато достигна моста на Мисисипи, една мисъл внезапно проблесна в ума на Ани. Повече от всичко на света би й се искало да чуе, че онова, което знаеше за Соланж, не е вярно. Искаше й се Мари Арнон да каже, че майка й е била неразбрана съпруга, насила заставена да направи погрешен избор. Надяваше се петното върху собственото й име, както и върху това на Соланж, да бъде изчистено, за да получи моралното право да живее с Джейк, както желаеше сърцето й.

Сякаш буца бе заседнала в гърлото й, когато паркира в сянката на клонестия дъб пред ниската тухлена постройка на старческия дом. Тук можеха да рухнат всичките й надежди. Неспокойна и леко замаяна, влезе в сградата. За нейна изненада, жената на рецепцията изглежда я очакваше.

— Божичко, да, госпожа Арнон говореше само за вас — рече тя. — Разказваше на всички как дъщерята на нейна стара приятелка ще дойде да я види след толкова години.

Те тръгнаха по дълъг, покрит с плочки, коридор към „клетката на госпожа Арнон“, както я нарече жената — отделение, състоящо се от спалня и всекидневна, обитавано от четири възрастни жени.

— Ето това е госпожата, която искате да видите — каза тя, посочвайки с глава слабата старица, седнала в шезлонг до прозореца.

Ани направи крачка, след това още една. Мари Арнон вдигна поглед. Светлосивите й очи проблеснаха, сякаш я бе познала.

— О-о-о… Това сте вие! — Гласът на Мари Арнон трепереше. Тя протегна ръце към Ани. — Толкова много приличате на вашата майка! Бих ви познала навсякъде. Моля… Моля ви, седнете. Извинявам се, че съм заела най-хубавия стол.

Като на сън Ани пристъпи напред и пое ръцете на госпожа Арнон в своите. Макар и крехки и покрити със сини вени, те бяха изненадващо силни. Старицата поклати глава с мила и печална усмивка.

— Малката Ани… Така ви помня… Малка и пълничка, с прекрасна мека руса коса като ангелче. Сега я боядисвате, нали? Като майка ви. И сте също така красива.

Явно хазайката на Соланж имаше добра памет.

— А аз… Аз живеех ли тогава с майка ми в „Оуклийф“? — попита Ани.

— Няколко месеца… Докато баща ви дойде да ви отведе. — Лицето на старата жена помръкна. — Това стана, докато майка ви беше на работа. Нед пристигна с един полицай и документ от съда. По-късно аз трябваше да разкажа на Соланж какво се бе случило…

По внезапно променения тон на Мари Арнон за Ани не бе трудно да се досети колко разстроена и беззащитна е била майка й тогава.

— А аз… Липсвах ли й? — Чувстваше се като глупачка, но отчаяно й се искаше да узнае истината. — Зная, че въпросът ми е глупав. Но след това никога не съм я виждала. Дори не си я спомням…

— Горкичката! — Мари Арнон съчувствено я потупа по ръката. — Едва ли това ще ви донесе кой знае каква утеха след толкова години, но вашата майка наистина ви обичаше. Освен музиката, единствено вие изпълвахте живота и мислите й. Загубата ви разби сърцето й.

— Тогава защо не е дошла да ме вземе?

— Не можеше да го стори. Съдът беше прехвърлил родителските права на баща ви. Във всеки случай, това беше много отдавна. Тогава съдиите не гледаха благосклонно на нейната професия. А и баща ви беше порядъчен човек, а тя го беше напуснала по собствена воля.

При тези думи Ани стисна очи и си спомни злостното подмятане на Харолд Дорси: „Всяка нощ тя беше с различен мъж…“.

— Била е и с други мъже, нали? — прошепна тя. — Те са били причината да не посмее да се бори с баща ми за мен… И заради тях той не е искал да ме остави при нея.

— Мъже ли? — намръщи се Мари Арнон. — Не разбирам. Доколкото зная, Соланж и баща ви не бяха разведени. А в краткия й живот нямаше никакви други мъже.

— Но Харолд Дорси ми каза…

— Дорси? Онзи негодник, съдържателят на клуба? — Възрастната жена се разтрепери от гняв. — Кажете ми, Ани, какво ви е казал Дорси?

— Твърдеше, че е била уличница. Жена, която прекарва всяка нощ с различни мъже. Аз… Не исках да му повярвам. Но не успях да открия никой друг, който да знае нещо за майка ми. — По бузите й се затъркаляха сълзи.

Мари Арнон я погали по косата.

— Хайде, мъничка, не плачи — утешаваше я тя. — Има си подходящи думи за типове като този Дорси. Но ние сме дами, нали така? Няма да се принизяваме. Позволи ми да ти обясня как стоят нещата в действителност. Твоят мил господин Дорси имаше зъб на Соланж. Макар че работеше в клуба му, тя не му позволи да опетни добродетелта й.

— Значи си е измислил за всички тези мъже само за да си отмъсти? — Ани поклати глава. — Съжалявам, но не вярвам.

— О, не ги е измислил. Майка ти беше красива жена — ти си нейно копие. Когато Соланж пееше, мъжете се тълпяха около нея. А тя все пак беше жена и се радваше на възхищението им. Но никога не е спала с никой от тях. Дори след като Нед те отведе. „Аз още съм омъжена жена, Мари“, казваше ми Соланж. „Дори съпругът ми да си мисли, че съм уличница“. Усещах, че възнамерява някой ден, след като пожъне голям успех, да се върне у дома и да накара Нед да разбере какво е искала да постигне…

Няколко минути двете седяха мълчаливо. Накрая Ани вдигна поглед и срещна съчувствения поглед на старицата.

— Но се е разболяла, нали? — Гласът й трепереше.

— Да. — Погледът на старицата бе зареян надалеч. — Грижех се за нея в пансиона. Но болестта й бързо се влошаваше и се наложи да постъпи в болница. Тя не ми позволи да повикам баща ти или семейството й от Вашри. Няколко пъти ходих да я видя в болницата, преди да почине…

Но Мари бе скътала и по-весели спомени. Разказа за неповторимостта и таланта на своята приятелка, за любовта й към детето, което бе взела със себе си по пътя към постигането на мечтата си…

Когато двете жени се сбогуваха, бе почти шест часът. Ани горещо благодари на старицата за спомените, дори за тези, които я бяха накарали да се разплаче. С готовност обеща да дойде отново. Мари Арнон здраво стисна ръцете й, сякаш с неохота я пускаше да си иде.

— Не можеш да си представиш колко се радвам, че те видях, мила моя! — каза приятелката на Соланж.

 

 

Ани се завърна в града, унесена в мисли. Харолд Дорси лъже, радостно си повтаряше тя отново и отново. Въпреки неговото желание да й причини болка, въпреки ревността на Нед, бе узнала, че майка й е била жена със строг морал. При това я бе обичала достатъчно, за да я вземе със себе си. И не бе напуснала баща й с намерението да заживее безпътен живот.

На Ани й хрумна нова мисъл. За Соланж и Нед бе невъзможно да намерят разрешение. Пуснал здрави корени в Хума, край езерото, той категорично бе отказал да последва жена си в града заради кариерата й на певица. Соланж бе живяла затворена в малкото градче, лишена от възможност за изява. Когато накрая не бе издържала и се бе отправила към големия град, ревността на Нед го бе заслепила и не му бе позволила да прозре истината. Никой нямаше вина. И двамата обичаха детето си. Ани дори се досещаше, че любовта между родителите й не бе изчезнала. Раздялата им сигурно е била твърде мъчителна. Но техните различни светогледи и мечти бяха влезли в конфликт…

Душата на Ани преливаше от радост. Тя осъзна колко дълбоко бе желала още от първия миг Джейк да я вземе в обятията си. Той живееше в Ню Орлиънс, а не в Хума, и джазът бе част от живота му. Само преди два дни й бе загатнал, че би идвал с нея край езерото и с готовност би споделил тази част от живота й. Освен това бе заявил, че няма да се възпротиви, ако понякога й се налага да пътува, при условие че винаги ще се връща при него…

Дори някой ден мога да му родя дете, щастливо си помисли Ани. Какво чакам, да настъпи Второто пришествие, преди да му кажа „да“?!

Когато спря откритата кола на Хари на малкия паркинг, корветът бе на обичайното си място. Дали Джейк беше горе? Тя внезапно пламна от желание да сподели какво бе научила. Но след това си спомни, че рисунките за проекта в Сейнт Питърсбърг още не бяха довършени и той надали беше в апартамента. Вече бе седем без двадесет. В двора се носеше музика. На барабаните седеше някой друг, а пианистът все още го нямаше. Джейк трябваше да е в клуба както обикновено.

Но той не бе на обичайната си маса. След миг тя го забеляза, седнал на бара, с чаша уиски в ръка и с гръб към музикантите. До него силно гримирана брюнетка напразно се опитваше да привлече вниманието му.

Нещо не е наред, помисли си Ани. Обзета от лошо предчувствие, тя седна на столчето от другата му страна. Когато Джейк я забеляза, тъмните му вежди леко се повдигнаха.

— Наздраве! — лаконично каза той и надигна чаша. — Не очаквах да те видя тук тази вечер.

— Но… Защо не? — изненада се тя.

— Мислех, че може да сте излезли някъде с Хари — сви рамене Джейк.

— С Хари ли? Не разбирам… Скъпи, аз заех колата му, за да отида до Гретна и да видя Мари Арнон! Тя е там, в старчески дом. Хари я беше открил.

За момент в сините му очи проблесна интерес. След това равнодушно каза:

— Предполагам, че си му била много благодарна.

— Разбира се, че ще съм му благодарна! — Ани положи ръка върху неговата. — Нима очакваш обратното? Джейк, държиш се странно, сякаш криеш нещо.

— Сякаш крия нещо? — Той тихо изруга. — Не се опитвай да ме правиш на глупак, Ани. Днес ви видях как се прегръщате с Хари. Но няма нужда да ми напомняш… Ти си свободна и можеш да се отблагодаряваш както си искаш… И на когото искаш.

За момент тя го изгледа втренчено, като се опитваше да проумее смисъла на думите му.

— Ти мислиш… че Хари и аз… — Ани си припомни следобедната сцена край пианото. — Ти не вярваш на това, нали? — тихо попита тя.

— Има ли значение? — Той бутна чашата си към бармана и поръча още едно уиски. — Снощи ти ми разказа играта. Майка ти е била уличница, затова ти също трябвало да станеш като нея. И си се заела да го докажеш, бог знае поради каква щура приумица. Но не очаквай да се мъкна подире ти и да ти гледам сеира, скъпа. Това е всичко.

Ужасена от думите му, Ани почувства как в нея се надига гняв, упоритият кейджънски гняв, който бе наследила от Нед.

— Може би аз съм тази, която не трябва да се мъкне подире ти! — заплашително каза тя.

— Ако искаш да прекратим договора, от моя страна няма да има никакви възражения. — Той се изправи, без да дочака поръчаното питие, обърна се и се отправи към двора.

Ани го проследи с поглед. Усещаше, че й прилошава. И все пак бе твърде разгневена, за да заплаче. Добре, помисли тя извън себе си от яд. Нека бъде както ти искаш, Джейк. Няма смисъл да настоявам да изслушаш истината. Не мога едновременно да бъда певица и да съм обвързана с мъж, неспособен на доверие.

По-късно щеше да вземе дрехите си от апартамента му. Понесена от вихъра на възмущението си, Ани изхвърча от „Изгубения рай“. Надявам се, че Стивън Моуръл говореше сериозно, когато каза, че мога да размисля над предложението му, мислеше тя, докато вървеше към дома на Сали. Както и за връзките, с които може да ми помогне!

Бе решила твърдо тази вечер да му се обади!