Модераторът не ви е трил коментара с цинизмите. Още си стои под 113 с отегчителна прелест, та не виждам основателна причина за обвиненията ви към него. Не че не заслужавате цензура, но във вашия случай аз съм против. Писмените доказателства за подобно интелектуално възмущение са художествения еквивалент на кучешко изпражнение в забранената за домашни любимци паркова зона, което „блести“ с ярката си „словесна“ изразителност на идеално поддържаната зелена поляна, така че нищо неподозиращите отпочиващи, разхождащи се и т.н. граждани да не стъпят по невнимание в него. Разбирате, предполагам, че това е наложително от хигиенна гледна точка, защото поне аз не изгарям от желание да полепнете по обувките ми. Така обаче ви „виждам“ и ще заобикалям отдалеч, с изключение на настоящето „пльосване“ във вашата виртуална копрофилия.
За писаното ви до послеписа — навярно сте прав, както и сигурно за няколко милиона българи това е така, но аз отраснах в „къщата“ на „доФтУр и инжИнер“, та в средата на осемдесетте (била съм в отделенията) започна да ми прави впечатление думичката „нямам“ когато си поисках колело и т.н. Веднага схванах разликата, че щерката на стругарите от долния етаж се радва на придобивката, а аз — детето на „ония с виШОто“ — тц. Последва бърз кръстосан разпит защо ме насърчават да уча и да съм отличник, щом като един доФтУр взема почти двойно по-малка заплата от стругаря. Та в тоя дух, ако ми позволите…майната ви на ценностите, с извинение, където навряхте лекарите, инженерите, архитектите и т.н. под нивото на обикновения работник. А сега ревете, че здравеопазването било с пари. Ами с какво да бъде, с трици ли? Работиха ви даром да ви лекуват и търпят простотиите, ама безплатен обяд няма. Вярно е, че е безумие, когато хората са бедни да им се искат пари за здраве, обаче същата дивотия е и да карате висококвалифицирани трудещи се да работят за жълти стотинки. Буквално! И още нещо. И аз си завърших моето образование, с което в България би могло да печеля в пъти повече, отколкото тук, където живея в момента, особено пък ако си разтворя краката където и когато трябва. Но се махнах и нито за миг не се обръщам назад. Махнах се и заради такива като вас, които биете лекарите, защото били алчни, мрънкате за соца, сякаш живота ви е свършил и сигурно си мечтаете за някакъв reload на 1917 със залповете на Аврора, ама няма…Светът се промени, за добро или лошо. Сега ще печелите колкото сте изработили заради изученото, а не откраднатото. И последно, преди да започнете да ми дъвчете кокалите — в моят дом идеята е червена, потомствено — сталинисти, комунисти, атеисти, каквото си изберете. Гордея се с тях, защото бяха, а живите все още са нормални, честни и трудолюбиви хора, дори доФтУрът и инжИнерът все още бачкат „за оня дето клати гората“, понеже виШото не се брои за трудов стаж, а трябваше да се „доплаща“.
Сега по темата. Все още не съм прочела Репортажите, защото до момента не ми се занимаваше с подобна творба и не мога да дам мнение за книгата, но публикованото от д г писмо много ми допадна. За мен като емигрант, това е една изстрадана позиция на базата на горчив жизнен опит и от двете страни на Желязната завеса. Мисля, че заради това писмо, когато ми се поиска да прочета подобна книга, първо ще посегна именно към Г. Марков. И аз благодаря сърдечно на д г за публикацията!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.