Александър Белтов
Матрикант (38)

37.

На следващата сутрин, въпреки безупречния си вид, Божил не изглеждаше особено щастлив от срещата ни. Имаше угрижен вид, въпреки че се стараеше да не издава това. Очите му бяха помътнели и леко пожълтели. Цялото му лице имаше подпухнал вид.

Настроението му като паразит прескочи в мен и аз също помръкнах, но какво ли да очаква един експериментален образец от създателите си?

— Знаеш ли — започна Божил, след като минаха любезностите, които си разменихме за „Добро утро!“, — мисля, че Църквата не може да е враг на никого. Това чисто и просто е блъф. Може и конкурент да имаме, не знам. Става дума за много пари — толкова, че изобщо не можеш да си представиш. За жалост в екипа ни работят хора, а кой човек не можеш да купиш с пари?

Съгласих се с него. Наистина кой човек не можеш да купиш с пари?

— Напоследък, според някои странни случки имаме подозрения, че някой работи и за другиго и си мисля, че този друг може да удари всеки момент, за да се наметне със „златното руно“. Така че, ако те хванат, може и да не те пречукат веднага, но това, което ще изтърпиш, може да ти се стори още по-тежко от това да те дезинтегрират. Ще ти бъркат в мозъка, както се сещаш. Тъй като си биомеханичен, имаш и неврони, така че точно там болката ще е ужасна — присви очите си, сякаш го заболя само от представата за това. — Аз, разбира се, не съм учен. Аз съм само един мениджър, управляващ пари и хора, но ги разбирам тези неща. Един съвет — не се оставяй да те хванат! Какво ли говоря аз? Ти си оставаш тук. Няма да позволя нищо да ти се случи, знаеш това. Но все пак бъди нащрек!

Това никак не ми хареса. Божил премълчаваше нещо и то бе от особена важност за мен.

— Какво има?

— Изкушението, както предполагам сам знаеш, е човешка слабост. Голяма — започна отдалеч той.

През тези дни вече бях чул достатъчно, за да бъда уплашен, а, изглежда, имаше още.

— А какво конкретно? Дори да ме хванат, ще ме изследват и после какво? Ще ме унищожат?

Божил се усмихна, макар да не бе смешно.

— Не, да не си луд? Толкова пари на вятъра! Помисли — могат да използват нашата апаратура за копиране на матрица и да вкарат в теб нечия друга мозъчна матрица. Ти ще се превърнеш в някой друг и дори няма да помниш настоящия ни разговор. Повярвай ми, изкушението е голямо — потупа ме приятелски по рамото. — Дори аз, представи си, мога да се изкуша да го направя. Колко мислиш, че ще е дълъг животът ми, имам предвид естествения? Така че не ставай наивен.

Това за продължителността на човешкия живот бе вярно. В тази гнилоч, която ни заобикаля в градовете, биологичният организъм има все по-малко защитни функции. Запрашеността се приближава до тази, примерно, каквато е в средностатистическа въгледобивна мина. Отделно от това съществува риск да бъдеш прегазен, застрелян или пребит — просто ей така. Ако пък бъдеш наръфан от хилядите бездомни кучета, плъхове и подивели котки, тогава ще те тръшне нелечима за бедните болест.

Нямаше какво повече да обсъждаме, така че той се сбогува учтиво и си тръгна.

Вратата отново бе заключена за мен.