Живко Лазаров
На Еми и Жоро

Гледам ги и им се радвам!

Влюбени, пропити от радост.

В късна среща ги събра,

любовта от втора младост.

А шанса, можеше да ги споходи,

през млада пролет, ухаеща и светла.

Но тръгнали във две посоки,

с венчилото да се посрещнат.

После, бракове с илюзии съшити.

Развод. Раздяла. Четири деца.

При него — братче и сестриче тичат.

При нея — две красавици сноват.

Започваха живота отначало.

Опитваха, но знаеха ли как?

Течението носеше ги здраво

и ги подхвърляше от праг на праг

Живот. Живот! Пълен е със пози.

Илюзии, заблуди и миражи.

Достигаш до разковничето — „Можеш!“,

а се оказва, че всичко е измама.

Къде е щастието? Любовта къде е?

Или всичко е една измислица?!

Но моля ви се, вижте ги как греят

очите им, с любов най-истинска!

14 февруари 2013 г.