Живко Лазаров
Нощес говорих със звездите…

Нощес говорих със звездите,

споделих им, че те обичам.

А те навлекли ярки елечета,

приятелски ми мигат отдалече.

 

На утрото говорих със тревите.

Прошепнах им, че те обичам.

А те, станаха по-зелени —

нищо, че е есен вече.

 

Днес говорих със реките,

доверих им, че те обичам,

а те станаха по-топли и светли.

Нищо, че зимата наднича.

 

Утре ще говоря с дните.

Ще им призная, че те обичам

да минават по-бързо, че вече,

ужасно ми липсват очите ти!