Живко Лазаров
Затворени чувства

Затворник съм, без килия и присъда.

Прикован съм с твоето отсъствие.

Спомените могат и да бъдат,

образи на мамещо присъствие.

Сънищата могат да излъжат,

че си тук и че съм свободен.

Мечтите ми повторно да излъчат,

мигове на щастие безспорно.

Ето те, близо си до мене.

Посягам с ръка да те докосна,

но чертите ти са бледи, бледи…

Изчезваш и отново съм залостен.