Читателски коментари (за „Завист “ от Сандра Браун)

Книгата наистина е увлекателна и ми хареса, макар че ми тръгна мудничко в началото. Докъм 10 гл. действието се точеше бавно, но и аз горе-долу се ориентирах какъв ще е финала. С неочакван обрат беше единствено един от второстепенните образи, но поради мое недоглеждане, защото не се бях концентрирала достатъчно, иначе щеше и за неговото превъплъщение да се досетя. Това обаче според моите представи съвсем не ми прилича на любовен роман и още се питам какво всъщност прави сред тази категория книги. Повече напомня на психологически трилър, където криминалният елемент е по-слабо засегнат за сметка на духовното развитие и изменение на героите. Наистина всеки един от тях „си има трески за дялане“, както са се изказали над мен, като това прави образите земни и реални без прекаленото идеализиране и сладникавост, характерни за жанра. Друг позитивен момент е интересният сюжет. Чела съм доста „истории за писатели“, но тази си е попадение, макар и предвидима. Госпожа Браун я бива, но не съм на мнение, че писането на трилъри е призванието ѝ. По-скоро да си остане с това „смесване“ на любовния роман с нещо като криминале с наченки на трилър „без екшън“. Това смятам, че го умее доста добре и няма смисъл да се превръща в женският Дан Браун (към когото имам сериозни резерви). За тези, които очакват това да бъде любовен роман, мога да кажа, че ще останат разочаровани. Любовна история има, но тя не е нито ключов момент, нито и е отделено подобаващо внимание. Тя е просто фон на мотива за отмъщението, за злото у човека, породено от завистта. Спокойно мога да кажа, че за първи път чета роман, който трябва да е любовен, а всъщност действието се завърта около съвсем други неща. Имам резерви и към образа на Ноа, но се страхувам, че ако кажа какво точно ми се стори слабо, ще разваля изненадата от четенето на книгата и затова ще спра дотук. Оценка няма да дам, защото е странно и нелогично да оценявам трилър със стойностите на любовен роман. Принципно харесвам книги и изобщо неща, дето са „ни риба, ни рак“, но за пореден път се питам дали не е редно в Читанката да се направи още една категория за любовни романи с примеси на други жанрове, най-малкото поради което да се отговори на очакванията на читателите, настроени за романтична история, но сериозно разсеяни с криминалния или какъвто и да е друг момент в нея. Обобщено — определено една от добре написаните и интересни книги на Сандра Браун.