Сандра Браун
Индиго Плейс 22 (7)

Глава седма

Джеймс седеше на кея, клатеше босите си крака над водата и се наричаше с всевъзможни обидни имена, за които се сещаше. Когато изчерпа списъка, започна да си ги измисля. Когато въображението му се запъна, взе да изрежда какъв глупак е бил.

Предишната нощ имаше красива жена в леглото си. Гола и отзивчива. Красива, гола и отзивчива жена, която беше също и негова съпруга. А той като пълен идиот не я бе любил. За първи път, откакто бе загубил невинността си на крехка тринайсетгодишна възраст с едно опитно момиче на осемнайсет, което бе направило встъпителната крачка, Джеймс Пейдън се бе оказал неспособен да обладае жена.

Не физически неспособен. По дяволите, не, не физически. Физически, той още беше готов. Няколко пъти през нощта се бе будил, корав и примиращ от желание. До него Лора кротко спеше. Долавяше уханието, топлината и спокойното й дишане.

Призори, отвратен и вбесен от себе си, той отметна завивките и крадешком се измъкна от спалнята, без да се обажда на жена си. Нахлузи само чифт отрязани дънки, които безшумно извади от едно чекмедже, и се изниза навън.

Утринта беше влажна и тиха. В задушния въздух тегнеше ароматът на гардении и орлови нокти, които растяха на воля в горичката, опасваща Индиго Плейс 22. Слънцето се процеждаше през надвисналата над Сейнт Грегърския пролив мъгла, която тепърва щеше да се вдигне.

— Защо? — питаше се той. Защо откритието, че е недокосната, се бе оказало такава поразяваща пречка за него? След дълги размишления по въпроса накрая той стигна до известни заключения.

Първо, никога досега не бе обладавал девственица, поради същата причина, която бе изтъкнал на Лора предишната вечер. Не бе искал да се нагърбва с подобна отговорност. Доста странно, че женкар като него можеше да изпитва такива угризения, но той винаги се бе чувствал по този начин.

Никога не се бе колебал да затвърди лошата или дори съмнителната слава на някоя жена, но го терзаеха скрупули да не би да стане повод за компрометирането й. Освен това му призляваше от мисълта да причини някому болка. За него сексът не беше нищо друго, освен пълно удоволствие… във всички случаи. Беше му омразно да си представя, че партньорката му не извлича поне малко наслада от него.

— Но тя ти е жена! — спореше той със себе си.

Въпреки това, да бъдеш първият любовник на Лора Нолан бе свързано със страхотни задължения. А той не беше убеден, че ще успее да ги изпълни. Ядосваше се, че се чувства по-долу от нея, но трябваше да си признае, че тъкмо там се корени цялата му нерешителност.

Ако хората ти викат боклук достатъчно дълго, накрая започваш да си мислиш, че сигурно са прави. Той и Лора се намираха в диаметрално противоположно положение. В очите на света те бяха напълно неподходящи един за друг. Тя произхождаше от една от най-аристократичните фамилии в Джорджия. А той беше бял боклук. В него беше дълбоко загнездено съмнението, че наистина не е съвсем достоен за нея.

Той изруга, ритна във водата и се изправи. Тръгна ядно по кея към брега, привел отбранително рамене.

Нима досега не беше доказал на света, че човек може да надскочи средата си, ако си го постави за цел? Нима неговата слава и богатство не му бяха извоювали достъп в домовете на най-известните семейства из Юга? Какво по дяволите се опитваше да докаже на тия въшльовци от Грегъри?

Той беше превъзмогнал миналото си, бе го оставил зад гърба си, бе се разделил с него. Дори се бе откъснал от собствената си майка, като изключим щедрата издръжка, която й изпращаше всеки месец. Защо трябваше да се чувства по-долу от когото и да било?

Ала се изплаши до безумие, когато Лора го погледна с такова доверие.

Защото, ако на едното рамо носеше комплекса си за малоценност, на другото му тежеше чувството за вина. В никакъв случай не би искал тя да разбере, че се е върнал в Грегъри с намерението не само да купи Индиго Плейс 22, но и да се ожени за нея. Привидно спонтанното му предложение за брак бе внимателно подготвено.

Тя беше Индиго Плейс. Те бяха едно и също нещо. Той искаше да притежава и двете, накуп. Лора и този адрес представляваха всичко, към което той се бе домогвал и никога не би получил… до момента.

Когато наетите от него осведомители му съобщиха, че Индиго Плейс 22 се продава, той веднага се залови да осъществи плановете си за преместване. Всичко се развиваше точно навреме. Манди трябваше да тръгне на детска градина след края на лятната ваканция. Възможно най-експедитивно той продаде къщата и мебелировката си в Атланта, завърши преотстъпването на търговията си и се зае да пусне корени в Грегъри. Установеше ли се да живее в Индиго Плейс и Лора Нолан му станеше жена, всички врати, затворени до този момент за него, щяха да се отворят.

Но, помисли си той и забави решителните си крачки, с които се бе устремил към къщата, Лора Нолан се бе оказала различна от очакваното. Още беше красива по предишния ненатрапчив и изискан начин. Видът и обноските й бяха все така безупречни, както преди. Продължаваше да се изразява гладко. И без съмнение си оставаше истинска дама.

Но тя беше и жена, а той не бе разчитал на това. Надяваше се, че ще я подмами да се омъжи за него, после ще изконсумира брака, без да влага много чувства, и накрая ще въведе достойни и хрисими взаимоотношения помежду им, изгодни и за двамата, които обаче няма да пречат твърде много на личния им живот. Представяше си, че ще се обзаведе с любовница извън града, някоя отзивчива жена, която ще утолява страстта му, смятана за противна и долна от собствената му съпруга.

Джеймс бе разтърсен из дън душа, когато откри, че свитото и порядъчно момиче от спомените му също е подвластно на сходна похот. Под непоклатимата й сдържаност тлееше огън, който само чакаше да се появи подходящ мъж и да го разпали. Лора бе изтласкала от ума му всички планове за любовница или за каквито и да било извънбрачни връзки. Единствената, която искаше да потуши страстта му, бе неговата жена.

В дните непосредствено преди сватбата той мислеше повече за първата брачна нощ, отколкото за близкото сбъдване на целта му. Присъствието на Лора в живота му бе взело връх над придобивката, свързана с общественото й положение. Вълнението, с което очакваше женитбата им, дълбоко го безпокоеше. Беше уплашен до смърт, че тя е жена, за която си струва да бленуваш, а не само декоративна плячка, символизираща постиженията му.

С изключение на Манди, никога не го бе интересувало дали е обичан или не. А сега копнееше за любовта на Лора.

— Татко! — извика Манди от задната врата. — Гладис каза, че ако не дойдеш до две секунди, закуската ти ще изстине.

Той махна на дъщеря си и взе останалото разстояние до къщата на бегом. Докато си блъскаше главата на кея, Гладис и Бо се бяха захванали със сутрешните си задължения. Бо вече прекопаваше лехите с азалии. Джеймс надуши миризмата на пържен бекон.

Щом влезе през задната врата, Манди му подаде чиста тениска да се преоблече. Той я стисна в здрава прегръдка и целувка за добро утро и двамата седнаха да закусват до масата, отрупана от Гладис с ядене.

— Когато се нахраните, ще приготвя един поднос да занесеш на Лора — каза икономката и напълни чашата му с кафе. — Сигурно е твърде уморена, за да слезе на закуска тая сутрин — Гладис му намигна силно. Той се усмихна кисело над чинията си с палачинки.

Според обещанието си, Гладис приготви поднос за Лора.

— Може ли и аз да дойда, да я събудим заедно, тате? — попита Манди, когато Джеймс тръгна да излиза с подноса от кухнята.

— Не, сладурче, ти остани тук с мен, че току-виж ми потрябва помощ — каза Гладис.

— Нека дойде, Гладис — всъщност Джеймс с удоволствие прие идеята Манди да посредничи между него и целомъдрената му жена. — Лора не можа да прекара много време с Манди вчера. Тъй че сигурно не ще има нищо против.

Манди се втурна пред него по стълбите, но пред вратата на главната спалня я спря да не нахълта вътре.

— Нека аз да вляза пръв — предложи той при спомена за липсата на нощни одежди върху Лора. Когато я остави, от леглото стърчеше изящен крак, а изпод завивките надничаше розовото връхче на една гърда. — Ти стой тук и пази подноса, докато те извикам.

Манди изглеждайте разочарована, но го послуша, след като той сложи тежкия поднос на масичка в коридора. После открехна предпазливо вратата на спалнята и се вмъкна в сумрачната стая. Най-напред отиде до прозорците и разшири процепите на щорите, за да пропусне слънчевите лъчи в спалнята.

Взе пеньоара и нощницата на Лора, които в грамадните му ръце заприличаха на две жалки топчици плат и дантела и ги отнесе в тоалетната стая. Смени ги с по-скромни одежди и ги върна до леглото.

Приседна на ръба му. Лора изглеждаше невинна и невероятно млада в съня си. Кестенявата й, изрусяла от слънцето коса, се бе оплела привлекателно около лицето. И лежеше съблазнително разпиляна върху възглавницата. Той не можа да се въздържи да не я докосне и плъзна един кичур между пръстите си. Очите му проследиха стройните очертания на тялото й под чаршафа. Над него раменете й се подаваха голи, гладки и бели като магнолиеви листенца, и също толкова уханни, както знаеше от опит.

След всяко нейно вдишване дантеленият ръб на чаршафа продължаваше да флиртува с едното й зърно, розово и напъпило от топлината на съня. От този чувствен допир то леко се бе втвърдило. Слабините му се стегнаха и макар че току-що бе закусил, усети нещо, прилично на глад, да го разяжда отвътре.

— Лора — името й звучеше толкова приятно на езика му. До този момент не бе подозирал, че Лора е най-любимото му име. — Лора — повтори го, не само заради удоволствието да го чуе отново гласно, но и за да я събуди.

Клепачите й се повдигнаха сънливо.

— Ммм?

— Отвън те чака една изгаряща от нетърпение доведена дъщеря, за да ти каже добро утро.

Тя отвори очи по-широко. Онова, което зърна, я накара мигновено да се събуди. Скута на Джеймс. Покрит с тесен, излинял дънков плат, който прилягаше като ръкавица върху члена му.

Тя отмахна косата от лицето си и приседна смутена, придърпвайки чаршафа със себе си.

— Добро утро.

— Здрасти.

Тогава Лора се запита дали сексуалното въздействие, което той упражняваше, е преднамерено или просто му е естествено присъщо. И то ли бе част от него като зелените му очи и нацупената долна устна?

От него винаги се излъчваше груба мъжественост, която внушаваше, че или мисли за секс, или го планира, или си спомня за него. Беше без значение дали е по сако и риза, по къси панталони и тениска или е гол. Напомняше хищник, погнал дивеч, напълно уверен, че ще хване или ще надвие жертвата си. В него се таеше вродено непостоянство, което беше привлекателно за всяка жена и я подтикваше към стремеж да стане единствената, съумяла да уталожи този негов непрестанен вътрешен глад.

— Гладна ли си?

Лора го стрелна с поглед. Нима беше прочел мислите й?

— Да. Мисля, че съм.

— Добре. Гладис ти приготви хамалска закуска. Имаш ли нещо против с Манди да постоим при теб, докато се храниш?

— Ще ми бъде приятно.

— Ще я повикам. Но може би първо трябва да си наметнеш това — той й подаде пеньоара, който бе донесъл от тоалетната стая. Тъй като не й предоставяше друг избор, Лора пусна чаршафа. Той се смъкна до кръста й и откри гърдите й.

Джеймс й помогна да надене ръкавите, но когато тя машинално посегна към копчетата, той отстрани ръцете й.

Бавно закопча копчетата и внимателно върза панделката, нанизана в илиците под гърдите й. Кокалчетата на пръстите му се блъснаха в меките издатини. И двамата се престориха, че не са забелязали.

Щом свърши, той се отдръпна от нея и я изгледа със задоволство. Прибра един паднал кичур зад ухото й.

— Така, чудесно.

Сетне, просто защото не можеше да устои на изкушението, той обхвана с шепа гърдата й и я повдигна, докато преля над скромното й деколте. Наклони глава и постави устни върху гладката плът, благославяйки я с продължителна целувка.

Лора бе така поразена от нежния жест, че едва успя да възвърне гласа си, за да проговори, когато след няколко секунди Джеймс отвори вратата и Манди се втурна в стаята. Тя скочи в средата на леглото и поздрави Лора с пламенна целувка.

— Тук ли е спал татко? — попита тя и бухна възглавницата до Лора.

Да — отвърна Лора и притеснено стрелна с поглед Джеймс, който слагаше подноса със закуската на скута й.

— Също като по телевизията — каза Манди и грейна в усмивка.

— Телевизията? — Лора отпи от кафето, което Джеймс бе съобразил да й налее, преди отново да се настани на края на леглото. Бедрото му се опираше в нейното.

— По телевизията винаги има майки и татковци, дето спят в едно легло. Но аз си нямах майка и затова татко трябваше да спи все сам. Сега вече не трябва. Радвам се, че сега ти си моята майка.

Лора остави чашата си. Гърлото й така се беше свило от вълнение, че не можеше да преглъща.

— И аз, Манди — тя протегна ръце към детето. Манди се хвърли към Лора и я прегърна силно.

Изви очи към Джеймс над главата на Манди. Той целуна пръста си и запечата целувката върху меките устни на Лора.

 

 

Дните им потекоха в своеобразен ред. Джеймс често прекарваше до телефона сутрин и в ранните следобеди. Лора подозираше, че прави тъкмо онова, което й беше казал, че се кани да стори: търси интересен начин да спечели следващия си милион. Дори на младини не го свърташе на едно място, никога не стоеше със скръстени ръце, не се помайваше.

Той обсъждаше някои от инвестиционните си планове с Лора. Тя бе изумена от амбицията му. Нищо не го плашеше. Преодоляваше пречки наляво и надясно. В неговите уста и най-невероятните идеи изглеждаха осъществими. Писмата, които получаваше от уважавани индустриалци, показваха, че не само Лора смята хрумванията му за практични и приложими.

Често отскачаха в града. Лора престана да се притеснява, че я виждат с Джеймс и свикна да играе ролята на Мандина майка. Тя се наслаждаваше на удоволствието да бъде част от едно семейство. Не беше сляпа за одобрителните погледи, хвърляни към Джеймс, и изпитваше тайна, дори самодоволна радост, че е жената, крачеща подръка с него.

Хората се отнасяха сърдечно с тях, но Джеймс още не беше напълно приет в обществото. Всички се отнасяха със страхопочитание към богатството му, но никой не гореше от желание да го приюти в паството. Той не говореше за това, но Лора знаеше, че дълбоко се безпокои, по-скоро заради Манди, отколкото заради себе си.

— Джеймс — осмели се да подхване тя една вечер.

Седяха в предния салон. Манди бе заспала, положила глава в скута на Лора, докато Лора й четеше приказка. Джеймс преглеждаше „Уол Стрийт Джърнъл“.

— Ммм?

— Защо не направим събиране?

Той наклони ъгълчето на вестника.

— Събиране?

— Отдавна не е имало празненство на Индиго Плейс, двадесет и две — доста преди смъртта на татко.

— Какво си намислила?

Той зададе въпроса с почти груба враждебност, но тя усети, че е заинтригуван.

— О, нещо непретенциозно, с много хора и оркестър. Докато времето е още топло. Можем да разтворим всички врати, така че гостите свободно да се шляят вътре. Можем да окачим фенери по дърветата и кея. Гладис и Бо ще бъдат страшно доволни да се изфукат с имението, след като ти внесе куп подобрения в него. Какво ще кажеш?

Той сгъна вестника си, остави го настрана и я изгледа продължително.

— Това събиране за кеф ли ще бъде или таиш някакви скрити подбуди?

— Какво подбуди бих могла да тая?

— Ще бъде с цел да бъдем представени аз и Манди, нали?

Лора посрещна спокойно втренчения взор на мъжа си. Бяха женени от няколко седмици, но тя все още беше негова съпруга само на книга. Знаеше, че я иска. Често го улавяше да я гледа с копнеж или с неподправена страст. Желанието, което той не можеше да прикрие, съответстваше на нейното. През деня всичко вървеше добре. Никога не им липсваха интересни и забавни теми за обсъждане. Смехът бе част от повечето им разговори.

Но щом се озовяха в спалнята вечер, се отчуждаваха и започваха да се притесняват от взаимното си присъствие. Напрежението се сгъстяваше като смола. Събличаха се в мълчание. Легнеха ли си, се обръщаха един срещу друг. Винаги на тъмно. Той я галеше, но никога по ерогенните зони. Понякога я целуваше, но никога продължително и страстно.

Нервите на Лора постоянно бяха опънати. Кожата я сърбеше под повърхността и нищо не можеше да успокои влудяващия нервен гъдел. Бе цялата стегната като навита пружина и непрекъснато внимаваше да не изгуби контрол над себе си.

Искаше да бъде обладана от съпруга си. Обяснението бе съвсем просто. Тя искаше да познае твърдата, напориста сила на тялото му вътре в своето. Защо той не се решаваше да я люби, си оставаше загадка за нея. Едва ли смяташе вечно да я държи девствена. Вече би трябвало да е свикнал с тази мисъл и да се е примирил. Може би търсеше насърчение от нея. Този случай ли бе чакала, за да даде воля на неистовите си желания?

Лора отметна косата си назад и като го погледна дръзко, каза:

— Гордея се с теб и Манди. Искам да се изфукам с вас пред приятелите си. Искам всички в града да разберат колко се радвам да бъда твоя жена.

За да не забележи вълнението му, предизвикано от декларацията й, Джеймс рязко се изправи, отиде до прозореца и застана с гръб към стаята.

— Ще сториш това за мен? Защо? — и си въобрази, че тя ще му отвърне: Защото те обичам.

Но въпреки всичко беше реалист. Животът го беше научил на това. Страхуваше се да пришпорва Лора, защото той самият не бе изяснил напълно чувствата си към нея.

Ами ако, да не дава Господ, погрешно тълкува думите й? Може да се радва, че е негова жена, просто защото разполага с неограничена банкова сметка.

Вярно е, че не пилееше парите, дори не искаше да приеме чековата книжка, която й бе връчил. Но той познаваше достатъчно лукави жени, за да се съмнява в искрените наглед подбуди. Беше неоспорим факт, че той бе измъкнал Лора Нолан от ужасно затруднение. Нищо чудно онова, което съзираше всеки път в очите й, да е само благодарност.

А то бе последното нещо, което искаше от нея. Кой интелигентен и нахакан мъж би искал гола благодарност от една прекрасна, сексапилна и чувствена жена? Не и той! Затова когато отговори, в гласа му прозвуча по-сърдито, отколкото възнамеряваше.

— Чудесно. Както решиш.

Изпълнена с униние поради липсата на въодушевление от негова страна, Лора се извини и отнесе Манди на горния етаж. Тази нощ, когато Джеймс легна до нея, той й обърна гръб.

Нямаше милувки. Нито целувки. Дори на тъмно.

 

 

Лора упорито приведе плановете си за събирането в действие.

На другата сутрин поръча поканите. Седмица по-късно, докато обмисляше броя на гостите до бюрото в салона, Джеймс влезе с бавни крачки, тропайки силно с токовете на ботушите си по дървения под.

Той се подпря върху облегалката на стола й, надвеси се над нея и зачете списъка на предстоящите поръчки. В друга колонка отстрани тя бе отбелязала отделните разходи.

— Не се стискай за нищо. Нека всичко да е както трябва, да покажем на тия надменни грегърци как се правят тия работи.

— Сигурен ли си, че искаш да ми дадеш картбланш? — попита закачливо тя и вдигна очи към него. — Имам разточителен вкус.

Той я целуна леко по върха на носа, после по устните.

— Разточителният ти вкус е едно от нещата, които най-много харесвам у теб — когато я стрелна с подкупващата си усмивка, вътрешностите й омекнаха. Сърцето й лудо заби. — Можеш ли да ми отделиш една минута?

— Да — гласът й бе одрезгавял. Надяваше се, че може да й предложи да се качат горе и да си легнат.

Вместо това той взе ръката й.

— Ела навън. Искам да ти покажа нещо.

Тя скри разочарованието си и го остави да я поведе към входната врата, която той отвори със замах. Зелените му очи играеха дяволито.

Лора пристъпи навън и зяпна от изненада. В края на алеята бяха паркирани три камиона за превозване на коне. Тя позна животните, изкарвани от тях.

— Това са… това… — в очите й бликнаха сълзи.

— Мислех, че можеш да ги познаеш.

— О, Джеймс! — тя се извърна с лице към него. — Как ги намери?

— Имам връзки — отвърна той с бавна, самодоволна усмивка.

— Джеймс — тя се хвърли към него и обви ръце около врата му. Зарови глава в адамовата му ябълка и го прегърна силно. — Благодаря ти — прошепна пламенно, пусна го и се втурна надолу по стълбите, за да посрещне конете, които бяха продадени преди месеци.

Трудно можеше да се определи кой бе по-развълнуван тази сутрин, Лора или Манди, която ставаше възторжена притежателка на едно пони. Конете бяха отведени в яслите, приготвени тайно от Бо. Манди бе снабдена със седло и получи първия си урок по яздене от Лора. Едва след даденото обещание от Лора, че ще продължат на другия ден, тя успя да я предума да излезе от конюшнята и да се изкъпе преди вечеря.

Лора разчесваше любимия си кон, когато Джеймс влезе при нея в сумрачния яхър.

— Още веднъж ти благодаря — каза тя.

— Повече ми хареса как ми благодари предишния път — беше се облегнал на един стълб със свито коляно, опрян на стъпалото си. Очите му бяха запазили дързостта си, но тя прочете предизвикателството в тях. Остави чесалото, излезе от яслата и застана пред него точно между бедрата му.

— Така ли имаш предвид? — тя обви ръце около шията му.

— Ъхъ — той сключи ръце отзад на кръста й.

— Защо го направи?

— Кое, дето откупих конете ли? — когато тя кимна, той каза: — По две причини. Мислех, че може да спечеля някоя точка пред теб.

— Наистина успя. А коя е втората причина?

— Харесва ми как изглежда сладкото ти задниче в чифт прости сини дънки — той пъхна ръце в задните джобове на дънките й и я притегли към себе си, докато тялото й се залепи приятно до неговото.

— Много ви благодаря, сър, но какво общо има това с…?

— Яздиш коне и носиш дънки.

— Аха, започвам да разбирам накъде биеш.

— Ако пак се размърдаш така срещу мен, мила, ще видиш нещо повече.

Едва изрекъл думите си, той намести устни върху нейните и я целуна пламенно. Но за съжаление, преди целувката да прерасне в друго, те бяха прекъснати.

— Извинявай, Джеймс, но имаш междуградски телефонен разговор — стиснал шапката си в ръка, Бо стоеше нерешително в квадратния отрязък светлина пред прага на конюшнята.

Джеймс забълва неприлични ругатни и ядно излезе от конюшнята.

След този случай отношенията им се обтегнаха значително, вместо да се получи обратното.

Лора беше убедена, че ще я люби тази нощ. Душевно и психически тя се бе настроила за това. Гласи се около час в тоалетната стая, преди да се пъхне между напарфюмираните чаршафи на огромната спалня.

Когато Джеймс остана долу на телефона да обсъжда делови въпроси дълго след нейното оттегляне, тя се почувства унизена и пренебрегната. Докато дойде време да се качи горе, тя вече кипеше от яд.

— Не може ли да не вдигаш такава врява и да не трополиш по стълбите? — тя се нахвърли върху него в мига, в който затвори врата на спалнята им. — Дори армията на Шърман^[1] е преминала с по-малко шум при нахлуването си в Джорджия.

 

 

Джеймс бе позвънил на всичките си познати, записани в телефонния му бележник, мъчейки се да реши дали притежава необходимата изтънченост и деликатно умение, за да обладае една девственица. Знаеше, че Лора възлага големи надежди на него, благодарение на славата му на неотразим любовник. А беше и докачлив, отгоре на всичко. Очакваше от нея лъчист поглед и нежни ласки, а я завари настръхнала като див звяр. Той моментално зае отбранителна позиция.

— Толкова съжалявам, мадам, че наруших вашия покой.

Лора се тръшна на възглавницата си. Помежду им цареше неприязън, когато той се настани до нея. Не само че се лишиха от милувки и целувки, но дори не си пожелаха лека нощ, макар че и двамата дълго лежаха будни.

На следващия ден няколко пъти избухваха в пререкания. Атмосферата в къщата беше така натегната, щом тя и Джеймс се намираха в една и съща стая, че Лора реши за по-разумно да се отбягват известно време. Тя пожела да свърши някои домакински работи вместо Гладис и взе Манди със себе си за компания.

Железарският магазин беше последен в списъка им. За да стигнат до него, те трябваше да минат покрай къщата, където живееше Лиона Пейдън. Без много да му мисли, Лора свърна в тясната алея и спря зад скромен автомобил, нов модел.

— Къде отиваме, мамо? — попита Манди.

Името, с което Манди така естествено се обръщаше към нея, винаги предизвикваше доволна усмивка върху лицето на Лора.

— На гости на една жена. Дръж се възможно най-прилично, нали?

Лора я сви под лъжичката, като слязоха от колата. Онова, което се канеше да направи, беше рисковано.

Играеше си с нещо, което не й влизаше в работата, но я измъчваше дълбоко безпокойство, че Джеймс не зачита съществуването на майка си. Тя смяташе да поправи тази несправедливост, ако въобще й се удаде.

Тухлената къща беше малка, но спретната. От двете страни на тротоара отпред бяха насадени зимзелени. Уловила Манди за ръка, Лора позвъни на вратата. След няколко секунди тя бе отворена от майката на Джеймс. Изненадата на жената едва ли беше престорена. След миг стъписано мълчание тя каза:

— Вие сте Лора Нолан, нали?

— Здравейте, госпожо Пейдън. Не знаех дали ще си спомните за мен.

— Вие сега сте омъжена за Джеймс.

— Да.

— Прочетох го във вестника. Искате ли да влезете? — поканата бе изречена почти извинително и душата на Лора се открехна за жената, която навярно бе страдала ужасно в живота си.

— С удоволствие бих ви погостувала за малко. Ако няма да ви притесняваме.

— Божичко, не, разбира се — госпожа Пейдън бутна мрежестата врата и отстъпи встрани, за да направи път на Лора и Манди да влязат в безупречната всекидневна. Погледна към Манди и протегна ръка на детето, издърпвайки я, едва ли не преди то да я е докоснало. — Това ли е…? — тялото й се разтърси от спазъм и тя не можа да довърши въпроса си.

Лора отговори вместо нея.

— Това е Манди — и нежно побутна Манди напред. Не беше необходимо. Благият характер на момиченцето надделя.

— Здравейте. Казвам се Манди Пейдън, а това е Ан-Мари — то вдигна куклата си, с която почти не се разделяше. — Ан-Мари е най-добрата ми приятелка. Освен мама и татко. Ти познаваш ли моя татко?

Последваха най-сърцераздирателните мигове в живота на Лора. Тя не знаеше дали да се смее на непринудения брътвеж на Манди или да плаче при вида на ненаситната охота, с която госпожа Пейдън го слушаше. На тръгване тя прегърна възрастната жена и й даде обещание.

— Скоро пак ще дойдем.

Манди не спря да говори за новата си приятелка по целия път към къщи. Когато спряха в алеята пред тях, Лора каза:

— Манди, нека този следобед да остане тай…

— Ето го татко!

Преди Лора да успее да предупреди Манди, че е по-добре да премълчат посещението си при госпожа Пейдън, Манди отвори вратата на колата и се втурна да пресрещне Джеймс, който слизаше по предните стъпала. Той я грабна в прегръдките си и я издигна високо над главата си, докато тя квичеше от удоволствие.

Когато Лора стигна до тях, Манди вече бръщолевеше:

— И тя живее в хубава къща, само че не толкова голяма и красива като Индиго Плейс. Косата й беше една такава малко бяла и малко кафява, а очите й зелени като твоите и моите, ама по-сбръчкани. Тя ми каза, че мога да й викам бабо, ако искам, и ми даде курабийки. Бяха от кутия, ама тя каза, че другия път, като отида да я видя, щяла да ми направи домашни. А на телевизора й отгоре имаше твоя снимка, дето изглеждаш много смешен на нея. Май че е отпреди да си пуснеш бакенбарди. Беше много мила, само че ми се стори малко тъжна, понеже когато ме гледаше, май й се плачеше. Каза ми също, че знае да шие и че ще ни направи еднакви рокли с Ан-Мари. И…

Манди млъкна, когато с тънкия си детски усет внезапно разбра, че татко й не споделя нейното въодушевление от новата й приятелка. На практика лицето му й се струваше напълно непознато. То й напомняше за лошите хора по телевизията.

— Гладис ти е сготвила вкусен обяд — каза той и я внесе вътре. — И ще се разсърди, ако оставим пилешката ти супа с фиде да изстине.

Настани дъщеря си до кухненската маса, където бяха наредени три комплекта прибори. Радушната усмивка на Гладис се стопи, когато зърна напрегнатото изражение на Лора.

Веднага стана очевидно, че Джеймс може да избухне всеки момент.

— Гладис, щом Манди се наобядва — рече той с насечен тон, — предлагам ти да я сложиш да подремне. Прекарала е доста уморителна сутрин.

— Вие няма ли да ядете? — попита Гладис с повече смелост, отколкото Лора би могла да събере в момента.

— Не. Лора, бих искал да те видя горе.

И за да няма възражения, сключи пръсти около китката й, дръпна я напред и на практика я завлече до спалнята им.

Щом влязоха вътре, той се нахвърли свирепо върху нея.

— Искам да знам какво, по дяволите, си въобразяваше, че правиш, като заведе дъщеря ми да я види?

— Не ми викай.

— Отговори ми! — изкрещя той.

— Тя ти е майка, Джеймс.

— Най-жестоката шега на природата.

Лора потрепери.

— Отношението ти към нея е осъдително. Би трябвало да се срамуваш от себе си.

— Пращам й пари всеки месец — устните му бяха изкривени в грозна усмивка.

— Така е — каза ядно Лора. — Забелязах новата къща и новите мебели, колата. Дрехите й наистина са малко по-хубави от предишните. Изглежда сита и в добро здраве. Но освен това забелязах, че е самотна и отчаяна. Тя жадува да си поговори с някого. Трябваше да я видиш с Манди. Тя…

— Нямаше право да водиш дъщеря ми там без мое разрешение, Лора.

Тя не му обърна внимание.

— Не мога да ти опиша с каква любов се отнасяше към дъщеря ти. Сигурна съм, че копнееше да сграбчи Манди и да я стисне в прегръдките си.

— Не ме интересува — той разсече въздуха с ръце.

— При всяко споменаване на името ти тя наостряше слух. Върху масичката в дневната й лежеше вестникарската статия за нашата сватба. Под нея имаше цял куп статии за теб. Бяха сгъвани и разгъвани толкова пъти, че приличаха на парцали.

При спомена за вестникарските изрезки от очите й рукнаха сълзи. Гледката беше покъртителна. Тя избърса нетърпеливо сълзите си с опакото на юмруците си, по-скоро сърдито, отколкото тъжно.

— Как можеш да си толкова жесток, Джеймс? Как можеш така безмилостно да прокудиш родната си майка от живота си?

— Това си е моя работа — процеди той.

— Не знам какво ти е сторила, за да се държиш така коравосърдечно, но положително…

— Не се бъркай. Не те засяга.

— Засяга ме! Аз съм твоя жена.

— Не съвсем — той затръшна вратата след себе си. — Но смятам веднага да променя това положение.