Престън Б. Никълс, Питър Муун
Проектът Монтоук (26) (Експерименти във времето)

Приложение В
Контролът над съзнанието и войната в Персийския залив

Когато започна войната в Персийския залив, все още бях безработен и имах възможността да наблюдавам брифингите на живо. Те са интересни за мен, защото понякога дават информация, която иначе биха редактирали.

В един доклад, репортер от CNN каза, че току-що се е върнал от Кувейт, където пътувал с американски патрул. Забелязали група от около тридесет иракчани на следващата пясъчна дюна. Докато американците се чудели как да накарат иракчаните да се предадат, внезапно се появил един американски хеликоптер и прелетял над иракчаните. Преди хеликоптерът да достигне до следващата пясъчна дюна, иракчаните вдигнали ръце нагоре и се предали.

Само по себе си това е много подозрително. Това са били същите иракчани, които са водели Свещената война срещу Иран в течение на осем години.

Следващите интересни новини които ми направиха впечатление, дойдоха към края на конфликта, когато бригадният генерал Нийл беше разпитван от британски репортер на ВВС. Репортерът попита генерала за неговите планове да извади иракските войници от дълбоките бункери, които германците са изградили за иракчаните. За тези бункери се знае, че са изключително добре укрепени, така че въпросът бил добър.

Генерал Нийл каза: „Посредством психологически…“^[1] — прекъсна изречението си с кашляне. Не звучеше като да кашля истински, но дори това покашляне навеждаше на мисълта за нещо, което не биваше да разкрива. След като спря да кашля, продължи да говори.

„Извинете, посредством хеликоптерите със системи за публично осведомяване ги уговаряме сами да излязат“.

За мен изявленията му бяха многозначителни. За мен е очевидно, че генералът беше допуснал грешка и трябваше да продължи изречението в същия дух. По мое мнение, той се канеше да каже нещо от типа „хеликоптери за психологически емисии“. Имал е предвид хеликоптери и за да направи това по-малко очевидно, спомена за хеликоптери със системи за публично осведомяване.

Направих някои проучвания за иракските бункери и открих, че американците се опитваха да получат плановете за тяхното изграждане от източногерманците. Американците искаха да знаят как се прониква в бункерите. Възстановиха плановете и установиха, че стените бяха много дебели. Даже след въздушно нападение иракчаните бяха дълбоко в бункерите. Там си имаха електричество, забавления и достатъчно храна и вода за поне 6 месеца. Бункерите бяха 90 см. дебели и вероятно биха издържали и ядрен взрив. Иракчаните имаха и оборудването, необходимо за да направят изходящ тунел, ако се окажеше необходимо.

Британският репортер знаеше, че няма да е лесно иракчаните да бъдат накарани да излязат от бункерите. Затова зададоха този въпрос. Вярвам, че е абсурдно да се предполага, че тези фанатизирани войници биха се предали само поради заплаха от използването на хеликоптери със системи за публично осведомяване.