Сандра Браун
В името на любовта (4)

Четвърта глава

Думите му я сепнаха и тя не каза нищо, учудена от дързостта му. После осъзна, че всъщност само двамата бяха наясно с обстоятелствата.

Хелмут приветливо се намеси:

— Той е прав, Джордан. Рийвс ще бъде постоянно с нас през следващите дни, а може да поиска да снима и само теб. Затова е по-добре да си говорите на „ти“.

Джордан се подразни от присмехулната усмивка на Рийвс.

Хелмут загърна раменете й с палтото. Вечерите, дори и в такава ранна есен, бяха доста хладни. Тръгнаха надолу по алеите, докато стигнаха до улицата, където ги чакаше шофьорът на Хелмут със сребриста лимузина „Мерцедес“.

Джордан се оказа притисната между двамата мъже, потънала в черната кожена седалка. Хелмут хвана ръката й, отпусната върху бедрото му, но не това я притесняваше, а мъжът от другата й страна. Рийвс отново бе с дънки, беше облякъл спортно яке на Пиер Карден в карамелен цвят над бежова риза, опъната по широките му рамене. Носеше излъскани каубойски ботуши. Изглеждаше облечен съвсем подходящо за случая.

Когато се наведе през нея, за да поговори с Хелмут, тя долови свежото ухание на парфюма му.

Джордан седеше притихнала, заслушана в гласа на Рийвс, докато той обсъждаше някои страни на бизнеса с Хелмут, които намираше за интересни. Говореше убедително и интелигентно. Случайно дясното й рамо се оказа на топло и сигурно под ръката му. Жестикулирайки, той неволно докосна гърдите й.

Джордан притаи дъх и обърна очи към Рийвс, който я погледна тревожно и напрегнато. Почувства облекчение, когато колата намали ход и спря.

„Щаткелер“ беше известен ресторант с нощен клуб в Люцерн. Почти всички туристически обиколки на града включваха и посещение на това място. Притежаваше простовата, но притегателна атмосфера, беше винаги шумен. Докато редовните клиенти ядяха лакомо специалитета на заведението — фондю, което представляваше разтопено сирене, поднесено в по-захабени чинии — група музиканти в национални носии ги забавляваха.

Мъжете бяха облечени в сиви велурени панталони, обточени с тъмнозелена кожа, и бели ризи с дълъг ръкав, а на мускулестите си от планинското катерене крака носеха три четвърти чорапи с червени пискюли. Жените бяха в блузи с пъстри бродерии, черни, украсени с дантела кадифени жакети и разкроени поли.

Пееха с типичните извивки, характерни за швейцарските песни, играеха народни танци и свиреха на огромните и единствени по рода си алпийски рогове — и всичко това съпроводено от ентусиазираната подкрепа на публиката. Рийвс свали капачето на обектива със светкавична бързина, която учуди Джордан. Смени лещите, филтрите и лентата и запечата образа на току-що проходило момиченце с розови бузки и къдрава руса коса. То бе изцапало малката си устичка с шоколад и пляскаше въодушевено в ритъма на приятната алпийска мелодия.

— Кой знае — каза Рийвс, като отново се обърна към масата, отговаряйки на забележката на Хелмут за интереса му към детето, — може да продам снимки за Алпите на „Нешънъл Джиографик“. А освен това момиченцето е достатъчно сладко, за да украсява някой плакат. Както и да е, аз наистина много обичам децата. Те са страхотен обект за фотографа — прибра апарата си и потърка с нетърпение ръцете си, после с апетит се нахвърли върху мекото топено сирене и препечения хляб.

Хелмут сипа по малко бяло вино в чиниите им и го разбърка със сиренето. Скоро и тримата бяха в добро настроение и се смееха на историите, които Рийвс разказваше.

— Ще пием ли кафе, преди да изпратим Джордан? — попита Хелмут, след като напуснаха шумния нощен клуб.

— Звучи чудесно.

Хелмут махна на шофьора си да ги последва с колата, а те извървяха пеш няколкото пресечки до ресторанта, разположен на крайбрежната улица. Не рискуваха да останат на открито и влязоха в тихото изискано помещение. Явно Джордан и Хелмут бяха чести посетители тук, защото оберкелнерът ги поздрави.

— Знам, че Джордан иска горещ шоколад. А ти, Рийвс?

— Кафе — отвърна той.

Сервитьорът донесе поръчката. Джордан веднага отпи от димящата чаша с пухкав каймак от бита сметана. Бе започнала истински да харесва млечните произведения едва след като дойде в Швейцария. Никъде по света не можеше да се намери нещо подобно. Облиза с връхчето на езика си пяната по устните си, но беше пропуснала капчица от битата сметана и когато се облегна назад в стола, Рийвс я забеляза. Без да се замисли, той протегна ръка, избърса ъгълчето на устните й и после облиза пръстите си. Погледите им се срещнаха и двамата се усмихнаха на интимността, породена от този спонтанен жест.

Хелмут палеше цигарата си и не разбра причината за неочакваното мълчание. Думите му нарушиха тишината:

— Разбрах, че Джордан има един порок. Луда е по швейцарските шоколади. Опасявам се, че като остарее, ще стане доста дебела.

— Няма! — възкликна тя.

Двамата мъже се засмяха на бурната й реакция. Смутена, Джордан се зае с горещия си шоколад, а Хелмут и Рийвс отпиваха от кафето.

— Защо не покажеш на Рийвс моста? — предложи годеникът й.

— Какво? — бързо попита тя, очевидно сепната.

— Вече знаеш историята толкова добре, колкото и аз. Ще поседя тук, ще си поръчам второ кафе и ще изпуша още една цигара, а вие се разходете. Рийвс, ти още не си виждал моста, нали?

Рийвс не гледаше Хелмут, а Джордан. Най-накрая отговори:

— Не, не съм го виждал отблизо. Би ми било интересно да науча всичко за него.

Джордан му хвърли изпепеляващ поглед и каза на Хелмут:

— Можем да почакаме, докато изпиеш кафето, и после да отидем заедно.

— Скъпа, знаеш, че поначало мразя да обикалям забележителности. Бъди любезна с Рийвс заради мен.

— Добре — отвърна тя и рязко се изправи с желанието да изпълни по-бързо задължението си. — Да вървим — каза неприветливо, но не дотолкова, че да събуди подозрения у Хелмут.

Джордан се пресегна за палтото си, но Рийвс беше по-бърз и го взе от свободния стол. Помогна й да се облече.

— Ще се върнем скоро — каза тя, като постави ръка на рамото на Хелмут.

— Не е необходимо. Мога да изпуша и две цигари — погали той ръката й.

Фотографът отвори вратата на ресторанта и Джордан бързо се шмугна навън покрай него, пъхнала ръце в джобовете си и прегърбила рамене от студ. Смело пресече улицата точно пред един туристически автобус и почти тичешком стигна до другия тротоар.

Рийвс я настигна и я хвана за лакътя.

— Доста ветровита разходка ще бъде.

— Не се опитвай да фамилиарничиш с мен, особено след нещата, които каза снощи.

— Никак не си любезна — упрекна я той с напевен глас.

Тя стисна зъби.

— Искаше да видиш моста, добре, ще ти покажа проклетия мост — после троснато попита: — Защо просто не отказа на Хелмут и не остана, за да си пушите цигарите?

— Отново отказах пушенето — той й се усмихна. — Освен това наистина искам да видя моста.

Вече бяха стигнали до единия от двата покрити моста, които се простираха над Рьос. Реката разделяше града на две: на запад беше новата, а на изток — старата част. Те застанаха на дървения мост, а бистрата вода под краката им клокочеше и бучеше.

С отегчен и равен глас Джордан заобяснява:

— Мостът е бил построен през средновековието. Ако погледнеш нагоре, ще видиш много плочици. От двете страни на всяка плочка има по една рисунка, отразяваща събитие от местната история. Рисунките датират от началото на седемнадесети век.

— Много интересно — равнодушно вметна Рийвс.

— Езерото Люцерн покрива площ около четиридесет квадратни мили. Граничи с четири швейцарски кантона. То…

— Джордан — сурово изрече той и я обърна към себе си. — Защо не живееш с Хелмут?

— Не е твоя работа — извика тя и гласът й отекна в покрива на моста. После отново прошепна: — Не е твоя работа.

— Не, моя е.

— Не, не е.

— По дяволите, моя е!

Той стискаше ръцете й и независимо от дебелото палто, хватката беше болезнена. Тя се дръпна и едва тогава Рийвс осъзна колко силно я държи. Веднага я пусна. Джордан продължи надолу по моста, сякаш въобще не бяха говорили за нещо друго.

— Защо? — настоя той.

Тя се извъртя, за да го погледне, доволна, че наоколо няма никой.

— Защото не искам. Не смятам, че е добре да живееш с някого без брак.

Рийвс повдигна недоверчиво веждите си. Разстроена, тя продължи:

— Това, което се случи онази нощ, беше… случайност. Не съм го планирала, нито пък ти. То просто… се случи.

Джордан не го поглеждаше, но не се и отместваше от него. Сякаш я привличаше като магнит. Можеше да усети погледа му, който сякаш се опитваше да проникне в мислите й, докато се взираше във върховете на ботушите му.

— Тогава ти казах, че не съм… не съм се любила с друг. Ако не си ми повярвал онази нощ, няма да ми повярваш и сега. Всъщност това не ме интересува.

Но я интересуваше.

— Обичаш ли го?

— Хелмут ли?

— Да не би да има и друг?

Тя въздъхна с отегчение.

— Не. Няма друг.

Рийвс напълно я объркваше. Не можеше да мисли ясно, особено когато стоеше толкова близо до нея. С треперещи пръсти разтри челото си, което започваше да пулсира от обзелото я напрежение.

— Не обичам Хелмут. Поне не по този начин. Той е забавен, чаровен, мил и, разбира се, богат. Не отричам, че бях поласкана, когато ми обърна внимание. Наистина. Всяка жена би била поласкана. Не разбираш ли, Рийвс? — погледна го умолително. — Аз съм нова тук, а той може да има всичко, което си поиска. Сякаш си играе с хората. Почива в луксозни курорти, купува импулсивно и със стръв. За него съм като нова играчка. Не съм богата, нямам реактивен самолет, нито пък съм известна личност. Когато се умори от мен, всичко ще приключи.

— Ако това е истина, защо се съгласи да се омъжиш за него?

— Никога не съм приемала в истинския смисъл на думата, просто не му отказах категорично. Откакто осъзнах, че съм просто временно развлечение за него, не съм поставяла въобще въпроса. Ако бях спорила непрекъснато, само бих засилила желанието му да ме има. Разбираш ли? Хелмут, въпреки очарованието си, е непоколебим, когато иска нещо. Той чува само това, което желае. Не ми е дал възможност да му кажа как се чувствам.

— А ти как се чувстваш? Имам предвид, ако новото се превърне утре в старо, как ще се почувстваш, ако си права и той те зареже?

— Казах ти, никога не съм възнамерявала да се омъжвам за него. Всъщност не съм мислила да се омъжвам за когото и да било.

— Защо? Заради Чарлс?

— Донякъде да.

— Донякъде? Нещо против брака ли имаш?

Благочестивият му тон я жегна.

— Не — рязко отвърна тя. — А ти? Ти също не си женен — после, сякаш я порази гръм, уплашено го попита: — Не си женен, нали?

— Не, не съм. Бях, но преди много време.

— И какво стана?

— Ще се повторя ли, ако кажа: „Не е твоя работа“?

Тя се усмихна:

— Вероятно.

Рийвс тихо се засмя, а после каза сериозно:

— Тя не разбираше защо трябва да ходя във Виетнам, за да правя някакви си снимки, както наричаше работата ми. Подаде молба за развод скоро след като заминах. Бяхме женени по-малко от година.

— О!

Джордан се обърна, отиде до парапета на моста и се заслуша в бушуващата вода.

— Джордан — когато й проговори, беше толкова близо, че почти я докосваше. — Джордан.

— Да?

— Погледни ме!

Не! Знаеше, че ако го направи, ще пожелае да го прегърне. По необясними причини се страхуваше да го погледне, както се боеше да го докосне онази нощ, когато трябваше да се ръкуват. Тогава направиха грешка, така щеше да се получи и сега. Рийвс имаше работа и амбиции, които бяха коренно различни от нейните. А тя имаше свое местенце, което ревниво пазеше. Боеше се да допусне някой да наруши спокойствието, което с толкова труд си бе извоювала.

Рийвс я хвана за раменете и я извъртя към себе си. Повдигна брадичката й — жест, който Джордан вече познаваше.

— Харесва ми как си се облякла.

Това бе последното нещо, което очакваше да чуе.

— Благодаря — промълви смутено.

— Изглеждаш страхотно, когато си облечена. Разбира се, малко е неудобно, защото не мога да виждам тялото ти — разкопча палтото й и я погледна. — Харесваш ми повече в панталон и пуловер, както бе облечена онази нощ, защото подчертаваха формите ти.

Той наклони глава и я зацелува по шията, а Джордан опита да се отдръпне.

— Рийвс — едва прошепна тя, — недей.

Протестът й беше толкова слаб, че фотографът дори не му обърна внимание.

— Спомних си как изглеждаше с онзи светлорозов пуловер и се сетих как изглеждаше и без него — гласът му потрепери.

Докосваше лицето й с леки целувки. Ръцете му се плъзнаха под шала, търсейки извивката на гърдите й. Когато ги помилва, въздишката му на задоволство се сля с нейната.

Рийвс прошепна, скрил глава в косата й:

— Харесва ми начинът, по който се обличаш, по който се движиш. Обичам да гледам как се храниш, как пиеш. Особено горещ шоколад. Обожавам гласа ти, начина, по който ми отвръщаш, по който ме докосваш. Обожавам уханието на тялото ти, вкуса му…

— Рийвс, не трябва да правиш това. Не е редно — изрече тя приглушено под настоятелния натиск на устните му.

— Остави ме да те докосвам, да те целувам, а после ми казвай, че не трябва — промълви той, докато милваше гърдите й. — А сега ми кажи, че не е редно.

Когато устните му се впиха в нейните, беше невъзможно да измисли, а камо ли да изрече някаква разумна причина, за да му откаже. Целувките му я изгаряха и Джордан беше обзета от изпепеляваща страст.

Той я обгърна и я притисна към себе си, продължавайки да гали гърдите й.

— Защо носиш сутиен? — оплака се той и леко захапа меката част на ухото й.

— Аз…

— Няма значение — прошепна Рийвс. — Той не ми пречи да те усещам.

— Рийвс — тя едва продума, опиянена от страстта му, която сякаш я бе оплела в паяжина.

— Да?

— Рийвс… — промълви отново.

В тъмнината се чу шум от приближаващи се стъпки, а после и гласът на Хелмут, който викаше:

— Джордан, Рийвс?

Сепнаха се и замръзнаха. Рийвс я изгледа спокойно и хладно, очаквайки реакцията й. Джордан се смути. Не изпитваше любов към Хелмут, но не искаше да го нарани или унижи. Той нямаше да понесе подобен удар. Затова се отдръпна от Рийвс, оправи дрехите си и се отправи по посока на гласа.

— Тук сме, Хелмут.

— Тръгнахте отдавна и си помислих, че може да сте се загубили — каза той весело, като се приближи към тях.

— Не, ние… току-що разказвах на Рийвс една от легендите за Вилхелм Тел, които научих от теб — смотолеви тя.

Хелмут не забеляза смущението й.

— Сигурно си измръзнала, скъпа. Трепериш. Закопчей си палтото. Може би е време да те изпратим до дома. Хареса ли ти разходката, Рийвс?

Непоносимо дълги секунди минаха, преди той да отговори. Джордан стаи дъх и го погледна умоляващо. Стресна се от слабия проблясък в очите му, който сякаш я прониза.

— Да — отговори фотографът. — Историята е много поучителна и занимателна. Все пак мога да се усъмня в истинността на всичко, което Джордан ми разказа. Някои от легендите звучат доста странно.

Нещо заседна в гърлото й. Той не й вярваше! Защо?

Хелмут тихо се засмя:

— Признавам, че част от легендите за местните ни герои са твърде пресилени.

— Наистина пресилени — потвърди Рийвс.

Той ги остави на края на моста, като обясни, че предпочита да се прибере пеш до хотела.

 

 

— Мислиш ли, че ще се справиш? — притеснено попита Джордан младия мъж.

Той се усмихна уверено.

— Смятам, че ще се справя с магазина, докато отсъствате, госпожице Хедлок.

Младежът беше счетоводител и работеше в един от офисите на Хелмут. Миналата вечер, докато я изпращаше, годеникът й съобщи, че на следващия ден трябва да се срещнат за закуска.

— Планирахме нещо като експедиция с Рийвс. Ще ходим до Пилат…

— Хелмут — прекъсна го тя, — аз имам много работа. Двамата с Рийвс ще трябва да минете утре без мен.

Беше ядосана и разстроена от случилото се на моста. А сега чуваше, че ще трябва да понесе още един ден с мъжа, който продължаваше да й се присмива и да я наранява. В един миг споделяше с него най-съкровените си мисли, а той я слушаше с искрена съпричастност. В следващия я целуваше така, сякаш от това зависеше животът му. А после, когато тръпнеше от желанието, което бе разпалил у нея, грубо я пренебрегваше, обвинявайки я в лъжа.

Достатъчно. Не искаше да го вижда повече, камо ли да прекара още един ден с него.

— Няма да мога да дойда утре — твърдо каза Джордан.

— Разбира се, че ще дойдеш — противопостави й се Хелмут с обичайната си самоувереност. — Ще изпратя някой да се погрижи за магазинчето ти вместо теб. Няма за какво да се тревожиш. Така ще можем да се забавляваме цял ден.

Вмешателството на Хелмут в живота й стана изведнъж непоносимо. Ако така се опитваше да направлява своята годеница, какво ли щеше да стане, когато се омъжеше за него? Снизходителната му забележка за „магазинчето“ й беше обидна. Тя вършеше чудесна работа. Компанията даваше книжарницата й за пример на останалите. Гордееше се с услугите, които осигуряваше на говорещите английски туристи. Защо тогава Хелмут така омаловажаваше нещата?

— Не искам да отсъствам утре, Хелмут. Трябва да съм тук — упорито каза Джордан. — Може би си мислиш, че книжарницата в сравнение с твоя концерн е дреболия, но тя е много важна за мен.

— Джордан — меко изрече Хелмут, — засегнах те и съжалявам — тонът му беше снизходителен, сякаш говореше на вироглаво дете. — Не бъди глупава. Моля те, скъпа. Ако не дойдеш с нас, Рийвс ще си помисли, че не го харесваш или че си прекалено стеснителна. Все пак, когато станеш моя съпруга, ще те фотографират непрекъснато.

Точно в този момент Джордан трябваше да му съобщи, че въобще няма намерение да става негова съпруга и спокойно да му върне пръстена. Вместо това, тя се замисли върху думите на Хелмут за Рийвс. Нямаше да си помисли, че е срамежлива, а че е страхливка. Ако не отидеше с тях, можеше да реши, че се крие от него, защото се срамува или се бои. Нямаше да му достави това удоволствие.

— Добре, Хелмут — каза тя разсеяно, а мъжът я целуна бегло по бузата. — Ще дойда. Къде и кога ще се срещнем?

Бяха уговорили времето и мястото и сега Джордан даваше последни указания на счетоводителя. Мрачно си помисли, че когато се върне, продажбите сигурно ще бъдат повече от когато и да било и че ще намери магазина в далеч по-добро състояние от това, в което го беше оставила.

Вървеше през алеите, предвидливо взела и кожената си шуба за ски. Беше ясна и слънчева утрин, но на връх Пилат щеше да бъде доста по-студено. Черните й джинси и червеното меко поло прилепваха по тялото й и очертаваха съблазнително формите й. Джордан беше пъхнала и шапка в джоба на шубата си, в случай че й станеше студено на върха.

Хелмут и Рийвс я чакаха в ресторанта, докато закусваха обилно. Джордан изпи едно кафе и после си поръча горещ шоколад със сметана.

Мъжете бяха облечени също така обикновено, при все че разбирането на Хелмут за „обикновено“ бе доста различно — беше с панталони, спортно сако, кашмирен пуловер и палто от тюленова кожа. Рийвс се бе облякъл така, сякаш щеше да обхожда скотовъдната си ферма — като типичен каубой, само дето нямаше шапка. След като приключи със закуската, докато чакаше Хелмут да допуши цигарата си, той провери екипировката си.

Рийвс беше поздравил сърдечно Джордан и я целуна по бузата след Хелмут. Тук беше Европа. Всички се целуваха. Хелмут не си помисли нищо лошо. Напротив, радваше се, че американският фотожурналист очевидно намира годеницата му за привлекателна.

Но Джордан не прие леко целувката. Сърцето й затуптя лудо и тя трябваше да си наложи да бъде твърда, за да не залитне, когато Рийвс се отдръпна.

Грант също беше показал удивително самообладание. Той жадуваше да я прегърне силно и да целуне примамливите й устни. Бързата целувка не му бе достатъчна, само разбуди желанието му за нещо повече.

Тримата предизвикаха лек смут у хората, когато се качваха на лифта от подножието на връх Пилат. Шофьорът на Хелмут им проправяше път в тълпата. Туристите и местните хора бяха заинтригувани от Рийвс и неговия фотоапарат и с любопитство ги наблюдаваха, докато те най-накрая успяха да си намерят места в една от малките кабинки. Рийвс сложи фотографското си оборудване на свободното място до себе си, а Хелмут и Джордан седнаха срещу него.

— Колко време ще пътуваме с лифта? — попита той, проверявайки светломера си, като го вдигна пред очите им.

— Двадесетина минути — отвърна Хелмут, — после ще слезем на междинната станция и ще вземем друг лифт, с по-големи кабини от тези, които побират към четиридесет човека. С него ще стигнем до върха. Общо ще ни отнеме около четиридесет и пет минути.

Рийвс леко пребледня, когато кабинката на лифта се оттласна напред. Заиздигаха се към планината, която се извисяваше като страж над Люцерн и езерото.

Рийвс ги снимаше, като през цялото време им говореше, забавляваше ги, опитвайки се да ги накара да забравят за фотоапарата. Джордан оцени таланта му, отпусна се и започна да се държи естествено.

— Вие сте чудесен обект — беше коментарът му, след като смени филма и прибра апарата в калъфа. — Ще ви направя още няколко снимки, когато стигнем върха.

— Погледни назад, Рийвс — каза Хелмут, — виж езерото. А сега вдясно — това е моят замък.

Джордан си помисли, че Рийвс се поколеба, преди да погледне зад гърба си приказната панорама на града и езерото, останали далеч назад.

— Да, красиво е — с потреперващ глас отвърна той и извърна очи.

Джордан едва се сдържа да не се засмее. Рийвс се страхуваше от височината. Не погледна отново назад, а остана с очи, вперени към планината, която се губеше някъде над главите на спътниците му. След миг чуха гласовете на група туристи, изкачващи склона. Джордан се надвеси над перилата на откритата кабинка, помаха им и ги поздрави весело. Рийвс остана неподвижен като скала и се вкопчи в стола си.

Стигнаха до междинната станция и почакаха малко, докато се прехвърлят в една от по-големите кабини. Качиха се заедно с други туристи и Хелмут веднага застана до широките прозорци.

Рийвс изостана малко и зае място в средата на кабината. Джордан се усмихна и се спря до него.

— Трябваше да ни кажеш, че се боиш от височината — подразни го.

— Не се боя. Ужасен съм — призна той, надсмивайки се над страха си.

— Можехме да спрем — каза тя.

Фотографът погледна през прозореца на кабинката към върха на планината и преглътна мъчително. Върхът беше обвит с мъгла, а ужасяващо тънкото въже, което му приличаше на конец, се губеше някъде в облаците.

— Не. Ще се оправя, щом усетя твърда земя под краката си. Все още мога да издържа.

— Но ти пътуваш предимно със самолет, нали? Как се оправяш тогава?

— Обикновено с помощта на здрав колан. А после започвам да чета за хора, които така добре се закопчавали, че при евентуална злополука ставали абсолютно безпомощни и не можели да се спасят. И това е още по-ужасяващо. Дори кокалчетата на ръцете ми побеляват от стискане — засмя се закачливо: — Освен ако не се хвана за някого.

Той се присегна и хвана ръката й, на която бе преметнала кожената си шуба, и леко я стисна. Тя му отвърна и двамата се усмихнаха един на друг. Рийвс погледна към Хелмут, който приказваше любезно с две млади жени, очевидно туристки.

Рийвс се наведе, за да остави на пода на кабинката калъфа с фотоапарата си. Когато се изправи, докосна леко бузата й с устните си.

— Рийвс, Хелмут е с нас — меко му напомни тя.