Сандра Браун
В името на любовта (3)

Трета глава

Джордан погледна Рийвс, после бързо се обърна към Хелмут:

— Не е необходимо. Мога и сама да се прибера, след като стигнем до кея.

— Твърдо не, госпожице Хедлок — спокойно изрече Рийвс. — Обещах на Хелмут да не ви изпускам от очи, докато не се приберете в дома си.

Джордан изпита силно желание да го зашлеви. Той нарочно й се подиграваше. Докато Хелмут й донесе наметалото и официалната чанта от дрешника, Грант високомерно я оглеждаше от главата до петите, небрежно облегнат на една мраморна колона.

— Готова ли си, Джордан? — учтиво попита Хелмут.

— Да.

Домакинът настоя да ги придружи до края на имението, което беше разположено на собствения му остров в езерото на Люцерн и се простираше върху няколко акра. Замъкът на Хелмут представляваше тухлена, боядисана в бяло сграда с дограма и кепенци от тъмно дърво. Въпреки семплата си архитектура, беше истинска забележителност. Интериорът бе прекрасен, а градината — образец на парковото изкуство.

Той поведе Джордан и Рийвс през украсената със статуи морава, надолу по каменните стъпала към пристана. Хелмут я целуна за лека нощ, а униформеният лодкар им помогна да се качат на разкошната моторница. Той често наемаше лодки за вечерите, които да отвеждат гостите му до брега, но те не бяха луксозни, нито приличаха на тази.

Джордан и Рийвс се настаниха на палубата, а кормчията включи двигателя и те се отделиха от пристана. Хелмут им помаха за довиждане, докато накрая изчезнаха в тъмнината, оставяйки след себе си само диря от пръски.

Джордан, седнала изправено в един шезлонг, леко потрепери от студения нощен въздух. Сгуши се в сатенената си, дълга до петите пелерина. Избягваше погледа на мъжа до себе си. Лодкарят им обърна гръб, зает да насочва лодката през гладката повърхност на езерото, и останаха почти сами.

Някъде в тъмнината се чу драсване на кибритена клечка, а после Джордан видя и пламъка до върха на една цигара. Рийвс загаси клечката и добросъвестно я хвърли в кофата с пясък на блестящата палуба. Всмукна дълбоко от цигарата и тя долови острата миризма на тютюн, когато той изпусна дима.

— Не знаех, че пушиш — тихо отбеляза тя.

Паузата беше твърде дълга и Джордан си помисли, че или не я е чул, или е решил да не й обръща внимание. Най-накрая той отвърна:

— Не пуша. Отказах ги преди години. Току-що започнах отново.

— Ооо!

Рийвс се извъртя и застана с лице към Джордан. Наблюдаваше я сурово със студените си зелени очи, после дръпна още веднъж от цигарата. Проклинайки кашлицата, която го задави, захвърли фаса. Той изсъска, докосвайки водата.

— Това ли е всичко, което можеш да кажеш? „Ооо!“?

— Рийвс, моля те, аз…

— Спести ми драматичните обяснения — остро я прекъсна. — Не е необходимо, уверявам те. По време на онази буря се потъркаляхме в леглото. Беше много романтично, много приятно. Аз се забавлявах. Ти също. Това е всичко — и разтвори ръце, за да покаже, че въпросът е приключен.

Думите му я засегнаха дълбоко, но тя ги преглътна, защото беше по-заинтересована от напоената с кръв салфетка.

— Какво е станало с ръката ти? — попита Джордан.

— Какво? — вълнението му беше очевидно. Мускулите му се стегнаха и опънаха дрехите му. — Какво? — отново я попита разпалено, защото не очакваше подобен отговор.

— Какво е станало с ръката ти?

Рийвс я погледна ядосано и смутено, после се вгледа в ръката си, сякаш я виждаше за първи път.

— О, ъъъ… порязах се. Няма нищо.

— Но тя кърви.

— Вече не.

— Сигурен ли си? Може би…

— Казах, че е добре.

— Нека да видя.

— Ще оставиш ли на мира проклетата ми ръка! — сопна й се той.

Изправи се, пъхна ръце в джобовете на панталона си, после се отправи към парапета на палубата и се облегна на него. Дишаше тежко и раменете му се надигаха от усилието. Едва сега Джордан разбра колко е ядосан.

Остана дълго там, като удряше с юмруци полираното дърво и се взираше над водата към приближаващите светлини на Люцерн. Тя мълчеше, загледана в гърба му. Искаше й се да му каже за отношенията си с Хелмут, но състоянието му в момента не беше подходящо за подобни успокоителни обяснения. Щеше да остави яда му да отшуми и след това да се опита да му разясни положението.

Тя подскочи, когато той бързо се завъртя и я погледна.

— Не става въпрос за това, че страдам от скрупули да спя с годеницата на друг — презрително й каза. — Ти ме излъга, Джордан, а аз мразя лъжата.

— Не, не съм…

— Какво би си помислил Хелмут, ако знаеше за снощи? А? Щеше ли диамантът върху пръстена ти да бъде мъничко по-малък? А може би той знае? Сигурно така си го омаяла, че пренебрегва случайните ти похождения? Може би те дели с приятелите си?

— Млъкни! — извика тя, скочи от стола и едва не загуби равновесие, препъвайки се по люлеещата се палуба. — Не си прав. Щях да ти кажа за Хелмут тази сутрин, но ти си беше тръгнал. Когато се събудих, чудех се дали съм сънувала, или съм имала кошмар. Бях с един нежен и чувствителен мъж, който се превърна в грубиян и се измъкна с първите лъчи на слънцето. Жена за една нощ? На такава ли ти приличам?

Сълзи изпълниха очите й. Тя яростно ги избърса с ръка. Не искаше да му обяснява колко изоставена се беше почувствала, когато се събуди късно на другия ден и откри, че си е тръгнал, без дори да остави бележка. Ако не личеше още отпечатъкът от тялото му на чаршафите и не се усещаше ароматът на мъжки парфюм, би си помислила, че просто е сънувала.

Но не беше — върху тялото й още личаха следите от предната вечер. Устните й бяха леко изранени и подпухнали от пламенните му целувки. Гърдите й горяха от спомена за неговите ласки. Ако се съсредоточеше, можеше да си припомни точно усещането, когато беше проникнал дълбоко в нея. Не! Това беше твърде истинско.

— Върнах се отново следобед, но те нямаше. Твърде удобно — отвърна й той. — Или беше вътре през цялото време, докато чуках на вратата като разочарован Ромео?

Да, тя беше в къщата. Някъде следобед, засрамена и покрусена от това, което се бе случило, Джордан затвори магазина и се качи горе да полегне. Не беше спала много предната нощ. Хелмут й се обади, за да й каже, че един от служителите му ще дойде да я вземе и да я придружи през Стария град до кея. Там щеше да я чака лодка. Трябваше да вземе със себе си дрехите за приема и да се преоблече в замъка, където Хелмут беше приготвил един апартамент за нея.

Току-що бе затворила телефона, когато чу, че някой чука на входната врата. Скришом надзърна през спуснатите щори на прозореца в спалнята към улицата. Сърцето й подскочи, когато видя блестящата от слънцето коса на Рийвс. Той натисна настоятелно дръжката на вратата, после почука по-силно. Дори извика името й и погледна нагоре към прозореца. Джордан отскочи точно навреме и той не я видя.

Защо не отиде да отвори вратата? Какво я накара да остане там? Срам? Притеснение? Може би на дневна светлина нямаше да я намери толкова привлекателна? Или той нямаше да й се стори толкова красив? Отхвърли тази мисъл. Той бе най-страхотният мъж, когото беше виждала. Щеше да е такъв и на дневна светлина, и на свещи. Какво я възпря да не слезе долу, да отвори широко вратата и да се хвърли в прегръдките му?

Страх.

Последните няколко години беше живяла и се беше оправяла сама. Учеше се от собствените си грешки, празнуваше собствените си успехи. Пазеше се от външни намеси. Веднъж беше оставила живота си в ръцете на мъж и всичко завърши пагубно. Когато окончателно напусна Чарлс, взе решение никога вече да не се доверява на друго човешко същество. Ненавременната смърт на съпруга й я беше предпазила от разочарованието на нещастния брак. След това тя не допусна да се привърже към друг мъж до такава степен, че да стане зависима от него.

Хелмут я преследваше от месеци, но тя беше внимателна и не се поддаде изцяло на увлечението му. Същата тази предпазливост не й позволи да се втурне по стълбите и да прегърне Рийвс с цялото щастие, с което неговото присъствие я изпълваше.

Господи, тя се бе любила с този мъж. За няколко кратки часа животът й беше в неговите ръце. Беше му отдала всичко — подсъзнателно, разбира се. И ако това не пораждаше страх, то какво друго? Затова, когато го видя да пъха под вратата й набързо надраскана бележка върху листче, което бе измъкнал от джоба си, реши, че никога повече не иска да го вижда.

След като си тръгна, Джордан полетя надолу по стълбите и взе бележката. С треперещи пръсти я разтвори и зачете:

„Скъпа Джордан,

Прости ми, че се измъкнах, без да ти кажа довиждане, но ти спеше така сладко, че сърце не ми даде да те събудя. (Признавам, че надзърнах под одеялото. Красива гледка!) Исках да си наема стая — отседнах в «Европа» — и да се приведа в приличен вид, преди отново да почукам на вратата ти. За съжаление беше избрала неподходящо време да излезеш. Ще бъда зает рано вечерта по работа, но ако си вкъщи, може да намина. Спомените от предишната нощ ще ме карат да горя… До скоро…

Рийвс“

Твърдото й решение да не го вижда повече се изпари яко дим. Щеше да преживее някак си един от онези „малки, интимни коктейли за близки приятели“, които Хелмут организираше. Щеше да изчака достатъчно дълго време, а после под предлог, че я боли главата, щеше да се прибере у дома, за да се срещне с Рийвс. Той вероятно щеше да я попита къде е ходила. Тогава ще му каже за Хелмут, но ще му обясни, че от нейна страна няма никакъв ангажимент. Той ще й каже, че е доволен и разбира. Ще я прегърне, ще я целуне.

Най-добрите планове на мишките и котката…

— Измисли нещо по-добро, Джордан — острите му думи я върнаха отново в реалността. Тя фокусира замаяния си поглед върху него.

Вятърът беше разрошил косата му, а очите му светеха страшно — изглеждаше, сякаш дяволът се беше вселил у него.

Очевидно си мислеше, че се опитва да скалъпи някаква история за отсъствието си от книжарницата следобед.

Джордан отговори откровено:

— Да, бях там, Рийвс.

Изглеждаше изненадан от отговора и резките му черти леко се смекчиха.

— Тогава си мислех, че повече не трябва да се виждаме.

— О, да, става неудобно, когато се жениш за един от най-богатите мъже и едновременно с това си намираш любовник. Хората започват да говорят.

— Не! — тя тупна с крак в яда си. — Не знаех, че Хелмут ще обяви годежа ни тази вечер.

— Но вие бяхте неофициално сгодени, нали?

— Не. Да, но не точно… Той…

— Да? — попита Рийвс и кръстоса ръце пред гърдите си — арогантна поза, която я дразнеше.

Джордан облиза устни и се опита да приглади назад няколко кичура, които бяха паднали на лицето й.

— Бъди разумен, Рийвс! Не виждаш ли, че не съм част от това? — помоли тя, като посочи към замъка, който бяха напуснали.

— Да, но скоро ще се омъжиш за него. Добро постижение за една продавачка от Айова.

Тя пренебрегна сарказма в думите му и продължи:

— Един ден Хелмут дойде в магазина, за да си купи вестник. Поприказвахме си. Беше чаровен, забавен. Нищо не очаквах. Но същата вечер, точно когато затварях, той намина отново и ме покани на кафе.

— Знаеше ли кой е той? — остро попита Рийвс.

— Мислех, че съм го виждала някъде… — уклончиво отвърна тя. После се вгледа в проницателните му очи и осъзна, че е безсмислено да го лъже. Въпреки че едва ли щеше да я разбере правилно. — Да — каза. — Знаех кой е.

— Аха.

Нещо по-силно от гнева й в момента я възпря да го зашлеви по хитрата, самодоволна физиономия. Тя преглътна яда си и продължи спокойно:

— Следващите няколко дни Хелмут идваше в книжарницата. Говорехме си. После ме покани на вечеря и аз приех. Започнахме да се виждаме по-често докато…

Тя се колебаеше как да продължи. Той я подтикна.

— Продължавай, Джордан. Аз съм заинтригуван.

— Започна да ме ухажва — подаръци, цветя, скъпи дрънкулки, които никога не съм искала.

Рийвс я изгледа злобно.

— И какво получаваше Хелмут в замяна на тези „скъпи дрънкулки“? В името на любовта.

— Нищо! — възкликна тя.

В този миг лодката се блъсна в коловете на кея и Джордан политна към Рийвс. Той я хвана със силните си ръце и я притисна към гърдите си. Прегръдката му не бе нежна. Беше я стиснал в желязна хватка, а лицето му, наведено над нейното, бе изкривено от отвращение.

— Наистина ли мислиш, че съм толкова глупав да повярвам, че мъж, богат и изтънчен като Хелмут, няма да се възползва?

Той направи движение към нея по начин, който не оставяше съмнение за смисъла на думите му. Намекът му я засегна и унизи. Тя се извърна и се отскубна от него. През стиснати зъби изрече:

— Пусни ме! Никога повече не ме докосвай!

Лодкарят се приближи тихо и Рийвс бавно свали ръце от раменете й. Тя се отдалечи, за да вдигне чантичката си, избягвайки любопитния поглед на кормчията. С крайчеца на очите си видя Рийвс да премята през рамо фотоапарата си.

Веднага след като слезе на кея с помощта на лодкаря, Рийвс скочи зад нея и отново я хвана за ръката.

— Казах ти да не ме докосваш.

Тя опита да се освободи от хватката му. Можеше да си спести усилията — той беше много по-силен от нея.

— Обещах на Хелмут да те изпратя до дома ти, а аз никога не лъжа.

Скритата обида в думите му я жегна. Тя се опита да му отвърне остро, но неочакваната му реплика я спря:

— Как, по дяволите, можем да стигнем оттук до книжарницата?

Беше твърдо решен да я придружи до вкъщи. Най-доброто, което Джордан можеше да направи, бе да се съгласи. Посочи направо и каза:

— На втората улица трябва да свием вляво.

Вървяха мълчаливо покрай къщите. Скоро улиците се стесниха и се превърнаха в лабиринт от алеи, по които можеха да се движат само пешеходци. Рийвс вървеше с широки и твърди крачки, а Джордан ситнеше зад него. Краката я боляха ужасно, но да бъде проклета, ако се оплаче или го помоли да намали ход.

С облекчение видя магазина си зад ъгъла. Приближиха се до вратата. Рийвс остави фотоапарата да се изхлузи от рамото му и го положи на земята. Преди Джордан да усети какво става, той я прикова към стената с тежестта на тялото си. Китките й бяха здраво хванати от двете страни на главата й.

— Едно трябва да ти призная, Джордан. Ти си страхотна актриса. Може би си сгрешила професията — гласът му беше измамно мил, а топлият му дъх галеше премръзналите й страни. — Тези големи сиви очи, изпълнени с девствена плашливост. Тези искрени декларации, че съм единственият мъж след съпруга ти — неочаквано думите му прозвучаха горчиво.

Той отметна назад глава и присви очи.

— Господи, какъв глупак бях — засмя се без капка веселост.

Рийвс я погледна. Наклони лицето си към нейното и почти го докосна.

— Чувствам се така, сякаш съм се хванал на въдицата ти.

Очите му се плъзгаха по лицето й и внимателно го изучаваха.

— А ти продължаваш да си играеш на „познай това какво е“ — дрезгаво промълви Рийвс. — Много си трогателна. Проблясъкът на сълзи в проклетите ти сиви очи, невинното изражение, треперещите устни.

Той я целуна и последните му думи бяха заглушени. Беше целувка, която трябваше да я нарани и унизи. Рийвс не усети съпротива и устните му станаха настоятелни. Миг колебание — и тя прие нашествието на езика му. Той отпусна китките й и Джордан се възползва от свободата да обхване врата му и да погали косата му.

Той разтвори пелерината и плъзна ръка по тялото й — милваше я, леко я стискаше, наслаждавайки се на стегнатите й форми. Притисна се плътно до нея, усещаше я цялата. Джордан му отговори с чувствено движение и дъхът му секна.

Тя се изпълни с желание, когато почувства през дрехите си силата на неговата мъжественост. Отвръщаше необуздано на ласките му. Всички грозни обвинения, които той й отправи неоснователно, се стопиха от страстните му целувки.

Пръстите му си проправиха път до гърдите й. Той нежно ги масажираше, палецът му описваше кръгове около настръхналите й зърна под сатенената рокля. Продължи опияняващо да я възбужда, а устните му обсипваха с горещи целувки голото й рамо, после слязоха надолу, за да целунат сгъвката на лакътя й, а след това и дланта й. Джордан въздъхна, опря се на стената, като милваше косата му с любов. Прималяла от ласките му, тя се усмихна нежно. Неочаквано той обърна ръката й и видя диамантения пръстен.

С приглушен глас Рийвс каза:

— Сама виждаш, Джордан. Единствената разлика между теб и момичетата, които продават телата си по улиците, е в цената, която искаш.

Думите му не съответстваха нито на нежните му ласки, нито на мекия глас, с който ги изрече, и тяхното значение й убягна за миг. Когато през мъглата от страст осмисли репликата му, тя си помисли, че болката в гърдите й със сигурност ще я убие.

Грубите му слова я изтръгнаха от летаргията, сякаш някой я беше полял със студена вода. Той все още държеше ръката й и се усмихваше самодоволно. Джордан му зашлеви шумна плесница.

За миг Рийвс се вцепени и не реагира. После на лицето му се изписа ярост, и то толкова ужасна, че Джордан си помисли, че той може да я убие. Вместо това, той се отдръпна бързо.

Без да каже нищо, дори без да я погледне, Грант преметна фотоапарата си през рамо и изчезна в нощта.

 

 

— Книжарница за английска литература — отговори Джордан по телефона. Беше късно сутринта на следващия ден.

— Здравей, скъпа — изрече Хелмут с равния си, обработен тембър. — Как си тази сутрин? Хареса ли ти снощният прием в твоя чест?

— Здравей, Хелмут — отговори Джордан. — Мога да ти отделя малко време. Имам клиенти. Да, партито ми хареса. Само че ми се искаше да обсъдим предварително…

— Знам какво ще кажеш и ти се извинявам за това, че поех нещата в свои ръце. От опита си в бизнеса знам, че когато се изправиш пред неподатлив клиент, понякога е добре да насилиш събитията. Обикновено това дава добър резултат, както в случая.

— Не, Хелмут. Ние трябва…

— Един момент, скъпа. Какво, Рийвс?

Рийвс беше с Хелмут и слушаше разговора. От яд ръцете й се разтрепериха. Какъв невъзможен мъж!

— Джордан, Рийвс ти казва „добро утро“ и се надява, че краката вече не те болят — Хелмут тихо се засмя по телефона.

Значи през цялото време, докато бързаха към дома й, той е знаел, че краката я болят.

— Още нещо, преди да затвориш. Рийвс ще е с мен през по-голямата част от деня, ще дойде в офиса и ще присъства на събранието на борда на директорите следобед. А довечера иска да ни снима в спокойна, типично швейцарска атмосфера. Мислех си да отидем в „Щаткелер“. То е за туристи, знам, но е най-подходящото!

— Звучи чудесно и съм сигурна, че господин Грант ще се забавлява, но аз трябва да откажа. Аз…

— Глупости. Той специално помоли да дойдеш с нас. Иска да ни снима заедно, нали все пак скоро ще станеш моя съпруга.

Проклятие! Рийвс разиграваше някакъв фарс. Сигурно обичаше пиесите на Нийл Саймън. А сега превърна нея и Хелмут в неохотни участници в тази комедия.

— Хелмут, моля те. Аз…

— Нещо лошо ли се е случило, Джордан? — веселият му глас изведнъж стана разтревожен. — Звучиш угрижено тази сутрин. Добре ли си? Може би трябва да намина и…

— Не! — рязко отвърна тя.

Последното нещо, което искаше, бе Рийвс да узнае, че е разстроена. А и не желаеше Хелмут да я вижда с тези тъмни сенки под очите — неоспоримо доказателство за безсънна нощ. Можеше да си направи погрешни заключения. Нямаше да разбере, че просто иска да бъде оставена на мира. Ала със сигурност щеше да разбере прищевките на една жена, затова каза:

— Не, всичко е наред — звучеше като закачливо дете. — Просто се чудех какво да си облека довечера. Никога не съм била снимана от фотограф с репутацията на господин Грант — почти се задави от абсурдните си думи, но Хелмут се засмя от другата страна.

— Притеснява се какво да облече — чу го да казва на Рийвс.

Тя се развълнува, а тънките й пръсти стиснаха по-силно телефонната слушалка.

— Скъпа, ти изглеждаш прекрасно каквото и да облечеш. Но все пак си сложи нещо по-обикновено. Ще дойдем да те вземем около осем. Засега довиждане — той затвори, преди тя да успее да му отговори.

Хелмут имаше навика да прекъсва връзката, когато сметнеше, че разговорът е приключил.

Тя постави телефонната слушалка на мястото й и направи сметката на двамата американци на средна възраст. Жената си беше купила два криминални романа от Агата Кристи и един брой на „Чувствена жена“, а мъжът — книга за Джеймс Бонд, списание „Луд“ и вчерашния „Чикаго трибюн“. Чудесата никога не свършваха.

Денят премина бързо. Работата беше уморителна. Беше краят на септември и летният туристически сезон вече приключваше. Такова оживление се очакваше по-късно, с пристигането на туристите, дошли заради зимните спортове. Джордан щеше да продава вестници, карти, списания и книги. Щеше да слуша тревожни истории за малкото сняг, паднал почти навсякъде в Европа, за вкуса и здравословните проблеми от питейната вода, за тесните пътища и за щурия начин, по който чужденците караха автомобилите си. Понякога Джордан ненавиждаше сънародниците си, защото често бяха сприхави, груби, критично настроени и мрачни.

В шест тя заключи книжарницата, сложи табелата „Затворено“ и пусна щорите на вратата. Уморено се изкачи по стълбите. Имаше два часа, за да се приготви за изпитанието довечера, но не беше сигурна, че те ще й стигнат. Имаше чувството, че никога няма да е готова.

Тя се потопи в дълбоката тясна вана. Неволно се замисли как Рийвс успява да се побере в хотелските вани с тези широки рамене. После реши, че най-вероятно взема само душ.

Побърза да изхвърли от съзнанието си мисълта за него и започна да прехвърля наум гардероба си. Какво да облече? Накрая се спря на мека вълнена пъстра пола и пуловер. Полата беше разкроена и модна, а и подхождаше на черните й велурени ботуши. Като цяло облеклото й би изглеждало съвсем обикновено, ако не беше триъгълният шотландски шал. Тя го преметна през едното си рамо и го пристегна с широк златист колан. Краищата му почти стигаха до подгъва на полата. Спретнатата „продавачка“, както Рийвс я беше нарекъл, сега приличаше повече на първокласен модел. И наистина Джордан си беше купила тоалета на Ив Сен Лоран от един парижки бутик миналата година.

Разпусна кока си и косата й се разпръсна върху раменете, обрамчвайки красивото й лице. Напарфюмира се с „Норел“.

На вратата се почука. Тя грабна бързо сивото си велурено палто и чантата, подхождаща на ботушите й, и се втурна надолу.

Вратата изскърца леко, когато я отвори.

— Здравей, скъпа. Току-що казах на Рийвс, че бих искал да те убедя да дойдеш да живееш с мен в замъка и да зарежеш този мрачен малък магазин и апартамента.

Хелмут я целуна по бузата и хвана ръцете й, отбелязвайки доволно, че тя носи годежния пръстен.

— Уви, Рийвс, тя е много морална и е голям инат. Отказва ми категорично подобно нещо, докато не се оженим.

Въпреки желанието си да остане спокойна, Джордан се ядоса. Наистина с Хелмут бяха спорили за отказа й да живее с него преди сватбата. Тя твърдеше, че причината е нуждата й от свобода. Всъщност истината беше, че не бързаше да се люби с Хелмут. Неговите нежни и страстни прегръдки й бяха приятни, но не можеха да накарат сърцето й да подскочи. Така както…

Джордан бързо погледна Рийвс, който беше повдигнал недоверчиво вежди. „Мисли каквото искаш. Истина е. Аз не съм се любила с него“ — искаше й се да му каже.

Винаги си беше представяла, че Хелмут ще прави любов с нея със същата лаконичност на думи и действия, с която въртеше бизнеса си. Щеше да пристъпи направо към въпроса, без да отделя повече от необходимото време. Нямаше да има ласки и целувки — нито преди, нито след това. Нямаше…

Джордан дойде на себе си и спокойно изрече:

— Здравей, Хелмут — изправяйки се на пръсти, тя нежно го целуна по устните. После високомерно се обърна към Рийвс: — Добър вечер, господин Грант.

Той се приближи и хвана ръката й за поздрав. Хелмут нямаше как да разбере — освен от шокираното изражение на Джордан, че палецът на Рийвс галеше дланта й.

— Предвид обстоятелствата, мисля, че е по-добре да си говорим на „ти“. Не си ли съгласна, Джордан?