Сандра Браун
В името на любовта (2)

Втора глава

— Защо не останеш тук? — каза тя, преди да осмисли дали предложението е разумно.

Знаеше, че Рийвс иска да чуе точно това. От момента нататък последствията бяха непредвидими. Очевидните рискове бяха без значение. Това беше най-правилното нещо, което можеше да направи в подобна ситуация.

— Помислих си, че никога няма да ми предложиш — широка усмивка озари лицето му.

За да не си направи погрешно заключение от току-що казаното, тя добави:

— Можеш да спиш в спалнята. Аз ще спя тук, на дивана.

— В никакъв случай — изрече той с галантен поклон, — дамите трябва винаги да спят в леглата си. Аз ще съм на дивана.

— Та ти дори няма да се събереш на него — опита да се противопостави тя.

— Ако само можеше да видиш местата, на които съм спал по време на работата си, щеше да знаеш колко удобна ми се вижда тази кушетка.

— Е, ако си сигурен…

— Сигурен съм.

— Добре. Можеш да се измиеш в банята, докато ти приготвя леглото.

— Слушам! — той отдаде чест, после взе едната чанта и отиде в банята.

Но почти веднага се върна, за да вземе свещ. Усмихна се иронично и се отправи обратно.

Джордан бързо донесе одеяла и чаршафи от шкафа в спалнята. Засмя се, когато го чу да си тананика, докато се миеше.

Бързо превърна дивана в удобно легло. Потупа възглавницата и й сложи чиста калъфка. Изпъваше за пореден път одеялото, когато Рийвс влезе в стаята.

— Да си миеш зъбите на светлината на свещ е невероятно романтично преживяване — провлачено изрече той.

Все още бе облечен, а яката на ризата му беше мокра. Джордан, проявявайки разум, не обърна внимание на забележката му.

— Имаш ли нужда от нещо друго? — меко попита тя.

Рийвс остави чантата до краката си, после направи три крачки и се озова съвсем близо до нея.

— Не. Ще съм ти благодарен за гостоприемството до края на дните си, моя малка американска братовчедке.

Преди да осъзнае какво става, ръцете му обхванаха раменете й, той се наведе и я целуна шумно и съвсем приятелски по устните. „Какво толкова?“, помисли си тя.

Но Рийвс не се отдръпна. Ръцете му все още обгръщаха раменете й — по-точно, милваха ги. Устните му потърсиха нейните. Дъхът му се сля с нейния и почти незабележима влага напои устните им.

Възприемайки скованата й неподвижност като покана, той я целуна още един-два пъти, после задържа устните си върху нейните. Увеличи натиска, докато най-накрая я целуна истински. Колко лесно би било да приеме милувката му, да се отпусне в силните му обятия, да погълне топлината, която излъчваше.

Но твърде крепката му прегръдка я стресна. Тя не му се противопостави. Уплаши се от собствената си липса на воля. Щеше да бъде абсолютна капитулация да отстъпи пред него. А точно това нямаше да допусне. Ръцете й се вдигнаха на раменете му и Джордан нерешително го отблъсна. Той се отдръпна.

— Лека нощ — промърмори Рийвс и впи поглед в нея.

— Лека нощ — отвърна тя, взе една свещ и забърза към спалнята.

Затвори вратата зад гърба си и се подпря на нея. Пое си дълбоко дъх. Когато се почувства по-добре и пулсът й възвърна нормалния си ритъм, отиде в банята.

Намаза лицето си с крем, изми си зъбите и пусна косата си. Направи всичко машинално, защото в главата й беше пълна бъркотия, мислеше единствено за решението, което бе взела. На какво ли щяха да бъдат способни ръцете му, ако развихреше страстта си? Ръцете, които милваха раменете й, подсказваха, че могат много повече.

„Глупости! — упрекна тя себе си и се върна в спалнята със свещта. — Той просто беше любезен. А това бе само благодарствена целувка. Приятелска. Като между сънародници. Нищо повече.“

Джордан сложи свещта на нощната масичка, махна кувертюрата и отметна пъстрите чаршафи. Разкопчаваше панталона си, когато чу вратата зад гърба й да се отваря тихо.

Светлина хвърляше единствено свещта върху масичката в хола, но тя успя да различи, че Рийвс е само по долнище на пижама. Силуетът му изпълни вратата, той изпъна ръце и се подпря на рамката.

Тя се вторачи в него с някаква смесица от страх и вълнение. Сърцето й затуптя лудо. Напразно се опита да успокои неочакваната възбуда, която я обзе. Почувства се безпомощна, заклещена в ситуация, от която не можеше да избяга. А искаше ли въобще да избяга?

— Ще викаш ли? — попита той тихо и се приближи до нея.

— Не знам — откровено отвърна Джордан, клатейки глава отчаяно.

Беше само на няколко крачки от нея. Тя съвсем ясно виждаше красивото му тяло и разбра, че този мъж разбужда женските й инстинкти, както никой друг не го беше правил.

— Не, не мисля — прошепна Джордан.

Той обхвана лицето й и го наклони, за да я целуне. Тя затвори очи и промълви:

— Не, няма да викам.

Този път нямаше и следа от колебание. Рийвс искаше да я целуне. Разтвори устни и отхвърли всякакви съмнения относно желанието си. Той покри нейните, а тя, без да се съпротивлява, прие страстта му.

Езикът му чувствено се отърка в нейния, после се втурна навътре, за да опознае тайните на нейната уста. Ръцете му я обгърнаха. Плъзгайки се по гърба й, се спряха на тънката й талия. Рийвс я придърпа до себе си и телата им се притиснаха. Устните му нежно я докосваха, избягвайки нейните, и това я възбуждаше. Рийвс страстно я целуна, когато от гърдите й се изтръгна слаба, дълго потискана въздишка.

Джордан сключи ръце зад врата му. Без да се пускат, те се отпуснаха върху леглото и потънаха във възглавниците.

Рийвс вдигна глава и я погледна с трескаво горящи очи. Говореше бързо неща, които явно дълго бе таил у себе си. А сега бе настъпил моментът и той не искаше да го пропусне.

— Косата ти е толкова красива — тъмна и лъскава — той прокара пръсти през копринените й кичури. — Кожата ти е такава, че не се нуждае от грим. А очите ти… Господи, ти си прекрасна, Джордан! Целуни ме пак! Моля те!

Не се нуждаеше от повече подканяне. Тя разроши кестенявата му коса и го придърпа към себе си. Устните им се сляха с еднакво силно желание. Бяха влажни и горещи, сякаш се опитваха да утолят някаква ненаситна жажда.

Рийвс страстно целуна бузата й, после прокара кадифения си език по меката част на ухото й. С върха на пръстите си Джордан нежно изследваше твърдите мускули на раменете му, докато той обсипваше с целувки шията й. Той внимателно плъзна ръце между телата им и обхвана гърдите й, които настоятелно зовяха за вниманието му.

— Рийвс — промълви тя и изви тялото си нагоре.

Внезапно осъзна какво всъщност върши. Само допреди един час не беше виждала този мъж, а сега беше с него в леглото, позволявайки му, не — умолявайки го да я целува и милва със съкровена интимност. Това не бяха приятелски ласки. Тя се любеше с този непознат мъж! Полудяла ли беше? Трябваше да го спре. Веднага.

Рийвс пъхна ръце под пуловера, за да се наслади на пищните й гърди.

— Рийвс, моля те… Не — умоляваше го тя, — не… Аз не мога. Не трябва…

— Но аз мога, Джордан. Никога преди не съм се чувствал по този начин.

Изведнъж пуловерът беше съблечен и тя остана да лежи, изложена на пламенния му поглед.

— Господи! — промълви той, а очите му я изгаряха.

Започна да я милва нежно. С обожание и учудване наблюдаваше как гърдите й отвръщат с готовност и нетърпение на ласките му.

Смутена от погледа му и от собствените си усещания, Джордан затвори очи. Устните му се озоваха върху гърдите й. Зърната им се втвърдиха от сладкото потрепване на езика му и тя извика името му.

Той повдигна глава и попита с тревога:

— Заболя ли те?

— Не, не — въздъхна тя, обхвана лицето му и го придърпа към себе си.

— Джордан — прошепна той, — толкова си вкусна.

Милувките му я измъчваха и възбуждаха едновременно. Тя разбра, че е загубена. Битката беше приключила още преди да е започнала. Той беше победителят, защото всъщност нямаше противник. Тя беше завоювана. Джордан го желаеше толкова силно, колкото и той нея. Рийвс събу панталоните й и изхлузи бикините, после се изправи и с едно бързо движение се освободи от пижамата. Легна до нея и я притисна до себе си.

Ръцете му се плъзнаха по сатенената й кожа надолу по ханша, по бедрата й, после и между тях. Неговата въздишка се сля с нейната, когато докосна женствеността й. Тя беше готова и очакваше милувките му. Рийвс я окуражи:

— Джордан, чувствам се прекрасно, толкова невероятно, чудесно.

Пръстите му бяха вълшебни. Тялото й се изпълни с неописуем екстаз. Пламенни целувки обсипаха гърдите й. Той продължи да се отърква о нея. Всяко движение я караше да се задъхва, да го умолява да продължи. Тя се вкопчи в него. Повече не можеше да издържа. Рийвс се претърколи върху нея, възпря за секунда желанието си, колкото да я попита:

— Джордан, има ли някаква причина, поради която не искаш да се любим?

Да! Имаше стотици причини. Хиляди. Едно друго лице изникна в съзнанието й, но тя отхвърли видението. Толкова силно го желаеше, че нищо друго нямаше значение. Рийвс я беше целувал, беше я милвал, както никой друг досега. Беше разбудил спящата й страст, не можеше да го отрече. Това наистина не трябваше да се случва, но се случи. И тя го искаше.

Джордан поклати глава:

— Не, няма такава причина.

Телата им се сляха в едно. Опиянена от удоволствие, тя извика името му.

— Да, Джордан, да! — шепнеше той в ухото й. — Така е добре. Прекрасно е.

Въпреки че бяха замаяни от страст, и двамата осъзнаха правотата на думите му. Телата им се движеха в хармония, сякаш не бяха за първи път заедно. Отдадоха се изцяло един на друг. Никакви бариери не съществуваха, задръжките паднаха.

Не бързаха.

Всяко движение целеше да достави на другия удоволствие. Всяка ласка беше нежна и провокираща, задоволяваща желанието им. Те се опияняваха от близостта си. Накрая страстта им избухна, достигнала своя връх. Рийвс подпря глава на нейното рамо, а тя го притисна до себе си тържествуващо.

 

 

— Не разбирам — тя се притисна по-близо до него и зарови лице в гърдите му.

— Какво има за разбиране? — попита нежно той. Рийвс я прегърна с една ръка, докато с другата нежно галеше косата й.

— Сякаш това не бях аз. Аз никога… Не съм била с друг мъж, откакто почина съпругът ми — смутено призна тя.

Вероятно нямаше да й повярва. Не звучеше убедително.

Рийвс повдигна глава от възглавницата и се взря в лицето й, осветявано от свещта на нощната масичка. После помилва страните й.

— Не трябва да се оправдаваш, нито да се извиняваш за това. Мисля, че така или иначе разбрах.

Тя вдигна очи и го погледна.

— Толкова ли бях несръчна? — попита го Джордан.

— Беше съвършена — нежно я целуна по устните. — Но физически… личеше си, че не си била често с мъж.

Тя скри лице в рамото на Рийвс. Той тихичко се засмя на смущението й. Лежаха мълчаливи и доволни, наслаждавайки се на топлината и уханието на телата си, на докосванията и близостта си. Гласът му беше тих и нежен, когато я помоли:

— Разкажи ми за съпруга си.

Ръката й, галеща гърдите му, спря.

— Оженихме се, когато завърших колежа. Бяхме заедно четири години. Той загина при автомобилна катастрофа.

— Съжалявам. Сигурно е било ужасно.

Тя въздъхна:

— Когато почина, бяхме разделени, Рийвс. Чарлс беше търговски агент, но без особен успех. Сменяше работа след работа, преследваше химери, никога не мислеше реалистично. Следвах го през годините от град на град, от щат в щат, като винаги се надявах, че ще успея да окача пердетата, преди да се прибере вкъщи с поредната си идея, която налагаше пак да се местим. Най-накрая се уморих от този скитнически живот и го напуснах. Намерих си работа към един вестник — пишех статии на социални теми. Не беше много забавно, но поне имах сигурност. Чарлс ме умоляваше да се върна при него, но аз отказвах. Исках да ми обещае, че ще се установим някъде. Загина след няколко месеца.

Рийвс въздъхна и я придърпа по-близо до себе си.

— Надявам се, не се чувстваш виновна, че си го напуснала.

Тя се засмя сухо:

— Укорявах се, но след смъртта му негова приятелка ме посети и виновно си призна, че са били любовници дълго преди да се разделим.

— Звучи така, сякаш е бил същински герой — саркастично вметна Рийвс.

— Недей да съдиш така Чарлс. Никой не можеше да му помогне, дори и самият той.

— Мисля, че си много великодушна — прошепна Рийвс.

Повдигна брадичката й и леко я целуна.

 

 

Той буквално я изхвърли от себе си и се изправи сепнато в леглото, когато лампите внезапно светнаха. Двамата осъзнаха какво е станало и избухнаха в смях.

— Преживял съм войни и наводнения, гладувал съм, а ето че сега едва не получих инфаркт — той се хвана за главата по момчешки и изглеждаше очарователен.

— Колко е часът? — попита тя.

Рийвс погледна часовника си.

— Малко след два.

— Е, повредата беше отстранена за рекордно кратко време — през смях отбеляза Джордан.

— Стой, където си. Аз ще отида да загася лампите.

— Така? — попита тя.

Седна в леглото и го погледна учудено, когато той прекрачи захвърлената на пода пижама.

Той бавно отмести поглед към гърдите й и очите му заискриха похотливо. Намръщи се и попита подигравателно:

— Нещо против ли имаш?

— Не и ако побързаш — палаво му се усмихна Джордан.

— Ненаситно момиче — подразни я той и излезе от стаята.

Джордан се отпусна върху възглавниците, подпря глава на ръцете си и се протегна. Въздъхна дълбоко, със задоволство. Лека усмивка заигра по устните й, когато погледът й обходи стаята, която сякаш се бе променила след идването на Рийвс Грант.

Очите й се спряха за миг върху шишенцата с парфюм „Лилак“, поставени на тоалетката, и отминаха нататък. После се върнаха на тях, за да ги разгледат по-внимателно. Хелмут. Хелмут й беше подарил колекцията от кристал миналата седмица без никакъв повод.

Когато Рийвс я беше попитал дали има причина, за да не се любят, в съзнанието й за миг изникна образът на Хелмут. Това, че прекара тази нощ с Рийвс, беше нечестно спрямо него. Какво да направи?

Да каже на Рийвс за Хелмут? Наистина това не го засягаше, но не беше ли по-добре да му открие всичко още в началото? Началото на какво? Нямаше основание да мисли, че отношенията им ще се задълбочат. Може би най-добре щеше да бъде да не казва нищо, поне докато Рийвс не разкрие намеренията си.

Не, точно сега нямаше да му казва нищо.

Но когато Рийвс се върна в стаята и угаси лампата, тя разбра, че иска да бъде откровена с него. Той се мушна в леглото и я прегърна.

— Рийвс — обърна се тя към него. — Рийвс…

— Загасих всичко. Ще оставим ли тази последна свещ да гори? Няма да те виждам, ако останем съвсем на тъмно — гласът му беше дрезгав.

Устните му потърсиха шията й и той я зацелува.

— Рийвс?

— Хм?

— Искам да… ах! Рийвс, моля те… нека поговорим.

Ръцете му обходиха гладкия й корем, а устните му пърхаха над гърдите, чиито връхчета настръхнаха с копнеж.

— Наистина ли искаш да говорим? Точно сега? — попита той миг преди да се впие в устните й. Напористият му език не й позволи да отрони и дума. Но това вече нямаше значение. Забрави какво искаше да му каже.

 

 

Хелмут Екхерт протегна ръка към Рийвс Грант и възкликна:

— Господин Грант, почти не съм ви видял, откакто пристигнахте. Надявам се, че си взехте от храната и напитките.

Усмивката сияеше на красивото му лице и той съвсем не си даде сметка за напрежението, което се възцари между фотографа и Джордан.

— О, да, господин Екхерт. Забавлявам се чудесно. С всяка изминала минута — все повече — очите му се плъзнаха към Джордан, която беше побледняла, но стоически стоеше до Хелмут.

— О, извинявай, скъпа — извини се Хелмут и хвана ръката й. — Господин Грант, представям ви госпожица Джордан Хедлок. И тя е американска гражданка, но, надявам се, не за дълго.

Хелмут се усмихна с обожание на Джордан, която с изпито и бледо лице подаде ръка на Рийвс. Той обаче не побърза да й отвърне. В главата й нахлу кръв и тя почувства, че ще припадне. Устните й пресъхнаха. Със сигурност той нямаше да каже и дума за предната нощ. Не можеше да бъде толкова безчувствен. Бавно ръката му пое нейната, пръстите му я обвиха и той я разтърси за поздрав.

— За мен е удоволствие, госпожице Хедлок — меко каза той.

— Благодаря — измърмори Джордан.

— В близките няколко дни ще виждаш често Рийвс, скъпа. Всъщност мога ли да ви наричам така? Той е ангажиран да направи мой портрет за едно американско списание. Фотожурналист е — каза Хелмут.

— Запозната съм с работата на господин Грант — тихо промълви Джордан. После смело вдигна поглед и срещна дръзките зелени очи, впити в нея. — Видях статията ви за ИРА в „Таймс“. Беше изчерпателна и интересна. Разглеждате реалистично такава деликатна тема, но влагате и състрадание.

— Благодаря, госпожице Хедлок. Мисля, че този път работата ми няма да е толкова потискаща. С голямо нетърпение чаках да се запозная с господин Екхерт. Убеден съм, че американските читатели ще харесат темата за един от най-богатите мъже в света.

— Бих искал и Джордан да бъде включена в статията, Рийвс. Всъщност можете да приготвите фотоапарата си. След няколко минути ще обявя нашия годеж.

Джордан се извъртя към него и стреснато прошепна:

— Хелмут! Защо… Защо не ми каза?

— Защото исках да е изненада — ослепителна усмивка разкри белите му зъби. — И защото ако те бях предупредил, щеше да измислиш друга причина, за да отложиш неизбежното. Така или иначе ще станеш госпожа Екхерт, скъпа. Въпрос на време е. Съгласна ли си да се омъжиш за мен?

При последната им екскурзия до Зермат, след като в продължение на часове я тормози с шеговити въпроси, тя уморено се беше съгласила да помисли върху предложението му за женитба. Беше решила да поговорят по-късно. Трябваше разумно да му обясни, че не е готова да се омъжи повторно. Но моментът за разговор никога не настъпи и ето сега той щеше да обяви скорошния им годеж. Ами Рийвс? Господи, нима това ставаше в действителност?

Красивата рокля, която Хелмут настоя да й купи за този прием, неочаквано й се стори неудобно тясна. Залата изведнъж й се видя претъпкана. А шампанското, което беше изпила, сякаш изгаряше стомаха й и заплашваше да излезе навън. Главата й се пръскаше. И отгоре на всичко, Рийвс през цялото време стоеше до нея и я наблюдаваше злостно.

Когато Хелмут помоли за внимание, Джордан имаше чувството, че всичко е насън. Постепенно разговорите заглъхнаха, чиниите, богато отрупани с храна, бяха оставени настрани, гостите любезно обърнаха глави към своя домакин.

— Сигурен съм, че повечето от вас са виждали Джордан и преди. Удоволствие е за мен тази вечер да ви съобщя, че тя скоро ще стане моя съпруга.

Вълна от различни емоции се втурна към тях. Жените я гледаха със завист, мъжете — с възхищение, други, развълнувани повече от собствените си любовни истории, проявиха слаб интерес.

Джордан изпита ужас от вторачените им погледи.

Сякаш беше изпаднала в транс. Хелмут я привлече и целомъдрено я целуна по устните. Осъзна, че отнякъде блесна светкавица на фотоапарат. Рийвс я снимаше как целува друг мъж.

Хелмут заговори отново:

— За да скрепя нашия годеж, подарявам на Джордан този пръстен.

Измъкна от джоба си кадифена кутийка и я отвори. Извади платинен пръстен с най-големия и крещящ диамант, който Джордан беше виждала някога. Взе студената й, отпусната лява ръка и го постави на пръста й. Тежеше ужасно, сякаш някой й бе поставил верига с топуз на края. Тя го погледна и болезнено се усмихна. Няколко пъти проблесна светкавицата на фотоапарата.

Искаше й се да се обърне към Рийвс и да го накара да спре. Да му каже, че това, което се случва, не е истина, че то няма значение или някаква връзка със събитията от снощи. Но той продължаваше да снима непрекъснато. Гостите на вълни се отправиха към нея, за да я поздравят и да огледат пръстена й.

Рийвс видя как Джордан обезумяло се вкопчи в ръката на Хелмут. Кръвта забушува във вените му. Едва се въздържаше да не я грабне и да я разтърси, докато тя не му каже да спре. А после, когато се почувства разкаяна и помоли за милост и прошка, да я целуне и да я накара да разбере, че принадлежи само на него. Но, уви, тя продължаваше безпомощно да се държи за Хелмут. Никога досега Рийвс не беше изпитвал такава ревност и гняв.

Той наблюдаваше Хелмут, който наведе глава, за да може Джордан да прошепне нещо в ухото му. Устните й почти го докосваха и Рийвс си спомни какво е усещането за това. Тя промълви нещо и после Грант прочете по устните му: „Разбира се, мила.“

Рийвс пъхна ръката си в джоба, търсейки друг обектив, но вместо това напипа един филтър. При гледката на Хелмут, който целуваше полуотворените й устни, пръстите му неволно се свиха. Стъклото се счупи и го поряза, но той не усети болка.

Едва след като извади ръката си и видя кръвта, която капеше от трите му пръста, осъзна, че се е наранил, и побърза да вземе една салфетка от масата. Хелмут правеше друго съобщение, очевидно по молба на годеницата си:

— Дами и господа, като се има предвид, че всички тук сме приятели и че няма представители на пресата, от името на Джордан ви моля да не разгласявате на вестниците за нашата предстояща сватба. Напълно обяснимо е, че бъдещата ми съпруга не иска вестта да бъде разпространена, преди да съобщи на родителите си в Съединените щати.

Рийвс пропусна хората, които обсъждаха прекрасната двойка, покрай себе си. Наблюдаваше как Джордан приема пожеланията им за щастие. Една едра, пълна матрона, отрупана с бижута, я сграбчи в задушаваща прегръдка. Погледите им се срещнаха над огромните рамене на жената.

Дявол да я вземе! Сиво-сините й очи го гледаха умоляващо. Бяха широко отворени, уплашени, завладяващи. Как се осмеляваше да го прави на глупак и после да го гледа така! Погледът му остана все така студен, но безразличието му беше само привидно. Дори и сега не беше сигурен дали предпочита да я зашлеви по лъжливата уста, или да я повали на пода и да я люби с дива страст. Самата мисъл за това усили напрежението в слабините му и то стана почти непоносимо.

 

 

Джордан потъна изнемощяло в едно кресло със сатенена дамаска. С отсъстващ поглед обходи скъпите мраморни плочи под сребристите си сандали. Една от тънките каишки се беше впила болезнено, оставяйки червена ивица върху кутрето й. Копнееше да събуе обувката и да остане боса, също както предната вечер. Ах, предната вечер…

Наблюдаваше как прислужниците и сервитьорите разчистват безпорядъка след партито. Един попиваше разсипано шампанско, друг изпразваше кристалните пепелници в медно кошче. Помощници отнасяха табли с празни чинии и употребявани салфетки.

Рийвс и Хелмут бяха застанали до масата и си говореха приятелски. Фотографът напълни устата си с шепа фъстъци, после отметна глава назад и се изсмя шумно на някаква шега на Хелмут.

Как беше успяла тя, Джордан Хедлок, да се окаже в такова безизходно положение? Ако само бе попитала Рийвс какво го бе довело в Люцерн! Нима това не беше логичен въпрос? Ако само беше споменал, че работи върху портрета на един швейцарски предприемач. Защо въобще не стана дума за ангажимента му? Ех, ако… Само ако…

Какво ли щеше да се случи снощи, ако Рийвс знаеше, че тя е повече или по-малко „обвързана“ с Хелмут Екхерт? Щеше ли това да промени нещо?

Хелмут беше с почти десет години по-възрастен от Рийвс, далеч по-богат и държеше нещата здраво в ръцете си. Наблюдавайки внимателно двамата мъже, тя забеляза, че Рийвс се държи с Хелмут като с равен. Не се смущаваше нито от богатството, нито от властта, която притежаваше.

И двамата бяха красиви. Хелмут притежаваше класическата красота на русокосите модели и можеше спокойно да краси рекламна брошура за пътешествие из Алпите. Тялото му беше силно и стегнато благодарение на часовете, които прекарваше в собствената си спортна зала и с личния си масажист.

Фигурата на Рийвс сякаш беше здрава по природа и не се нуждаеше от допълнителни упражнения. Движенията му бяха грациозни, естествени и намекваха за сила. Беше типичен американец.

Джордан следеше с възхищение всеки негов жест, потръпваше от гръмкия му смях, от леко провлачения му говор. С нежност, породена от спомена, тя го наблюдаваше как прибира фотоапарата си в предпазния калъф и се ръкува с Хелмут. Забеляза, че пръстите на едната му ръка са увити в салфетка. Наранен ли беше?

Миналата нощ тези ръце я бяха милвали, докато тя не започна да изнемогва от възхитителното им докосване. Бяха откликвали на желанията й и бавно я бяха довели до върха на удоволствието. Устните му бяха блуждали страстно по тялото й.

Думите, които й бе нашепвал, бяха толкова възбуждащи, както и любовта му. Чарлс — съпругът й, не отронваше и дума, докато се любеха. Тя не бе предполагала какво опияняващо въздействие ще упражнят върху тялото и душата й тези несвързани слова.

Снощи думите му я бяха възхвалявали. А какво ли си мислеше за нея сега?

Хелмут и Рийвс се приближиха. Тя примигна, за да скрие сълзите си, заплашващи да бликнат, и опита да се усмихне. Получи се нескопосно подобие на усмивка.

— Скъпа, съжалявам, че те накарах да чакаш толкова дълго — каза Хелмут. — Имам важни дела утре и се налага да прегледам някои документи. Рийвс предложи да те изпрати до дома.