Сандра Браун
В името на любовта (10)

Десета глава

— Благодаря ти, че дойде, Хелмут — каза Джордан и затвори вратата на книжарницата. Постави табелата „Затворено“ и спусна щорите.

— Скъпа, измъкна ме от много важна среща.

Беше очевидно раздразнен за това, че беше го повикала настоятелно с молба незабавно да се срещнат.

— Признавам, че съм малко объркан. Не разбирам какво толкова спешно има.

— Извинявай, Хелмут, но не исках да отлагам повече тази среща.

Тя го поведе нагоре по стълбите към апартамента си и запали осветлението във всекидневната. Предложи му стол и седна на дивана.

— Хелмут, аз няма да се омъжа за теб.

Ето, каза го. Не беше чак толкова трудно. Нямаше болка. Защо не го беше казала по-рано?! Не я заплашваше наказание. Не крещеше насреща й, за да я накара да промени решението си. Всъщност той не правеше нищо, просто седеше и я гледаше безучастно, сякаш Джордан неочаквано бе загубила ума си.

Когато най-накрая проумя думите й, наведе се напред в стола и започна да се взира в лицето й, търсейки признаци на умствено разстройство.

— Скъпа, ти не си добре. Със сигурност не искаше да кажеш това. Не разсъждаваш много ясно. Може би…

— Добре съм, Хелмут. Всъщност не съм се чувствала толкова добре от доста време насам. И исках да кажа точно това. Аз няма да се омъжа за теб.

С типичния си управнически маниер, той се облегна назад в стола и кръстоса крака.

— Ти си се променила от онази нощ, в която се загуби в планината. Преживя голям стрес, който сигурно те е травматизирал. Знаеш, че такива неща се случват. Мисля, че ако ти дам достатъчно време, ще се възстановиш и ще започнеш отново да мислиш логично.

Толкова беше самоуверен, че Джордан се засмя нежно и поклати глава:

— Не, Хелмут. Бях взела решение да не се омъжвам за теб преди това. Няма да го променя.

Той замълча. Дълго време премисляше, взираше се в непоколебимото й изражение. Най-накрая попита:

— Скъпа, но защо?

— Хелмут, аз съм много привързана към теб. Преживяхме щастливи мигове заедно. Никога не ще мога да ти се отблагодаря за щедростта, нито пък ще забравя нежността ти.

Джордан се изправи и заобиколи диванчето. Поглади с пръсти облегалката и продължи:

— Но аз не те обичам по начина, по който една жена би трябвало да обича съпруга си. Сватба без любов — това няма да е честно спрямо теб, а и спрямо мен. Ние сме твърде различни — и в буквален, и в преносен смисъл. Аз никога няма да мога да се приспособя към твоя свят.

— Нека аз преценя това, Джордан — отвърна той.

Тя се усмихна.

— Не се съмнявам в проницателността ти и в способността ти да вземаш ръководни решения, но тук става въпрос за чувства. Аз не съм ти подчинена, за да определяш мястото ми в твоя концерн.

— Така ли изглежда? Съжалявам. Никога не съм възнамерявал да те превърна в нещо, което не си. Нито пък съм искал да се чувстваш така.

— Което ме навежда на друго — каза тя. — Вероятно ще си помислиш, че се отклонявам от въпроса. Аз не съм като другите жени, които си ухажвал. Но колко време ще продължи увлечението ти? Кога ще се отегчиш от мен?

— Аз те харесвам такава, каквато си, Джордан.

— За цял живот? — въпросът направо го стъписа. Бързо отмести поглед встрани и Джордан разбра, че думите й го накараха да се замисли за нея, както никога досега. — Имах един ужасен брак. Стига ми толкова. Не искам да те направя нещастен.

— Няма — каза той убедено.

— Точно така ще стане, Хелмут. Аз копнея за спокойствие. Бившият ми съпруг ми обеща дом и деца, стабилност и сигурност, но никога не го изпълни. Твоите възможности и способности далеч превъзхождат неговите, но аз скоро ще се уморя от трескавия ти начин на живот. Аз съм просто старомодно американско момиче, в което дълбоко са вкоренени традициите на Средния запад. Обожавам времето, прекарано тук, Хелмут, и не бих пропуснала подобни преживявания, но трябва да си отида у дома. Моля те, прости ми, ако съм те разочаровала. Така е най-добре. Сигурна съм.

— Ако смяташе, че от това няма да излезе нищо, защо тогава прие предложението ми? — попита той с аристократично високомерие.

— Нима съм го приела? Официално? — подразни го тя.

За първи път от началото на разговора той се усмихна. Това обаче беше мрачна усмивка.

— Всъщност не си. Свикнал съм да постигам своето — добави с обичайната си суетност — и не ми е хрумвало никога, че няма да искаш да се омъжиш за мен.

Тя се засмя:

— Хелмут, ти си истинско съкровище — извади кадифената кутийка от джоба на ризата си и отиде до него. — Ето пръстена ти.

— Предполагам, няма да искаш да го запазиш просто като символ на моето възхищение.

Джордан се усмихна, но поклати глава в знак на отрицание.

— Ах, вие, американците! Такива безупречни пуритани! — беше подигравка, но не груба.

— Моралът на средната класа.

— Съвсем точно — отвърна живо той. — С архаични и идеалистични идеи за любовта и брака.

Хелмут погледна кутийката в ръката си. Сбърчи чело съсредоточено, сякаш се опитваше да си припомни нещо.

— Джордан, твоето решение няма нищо общо с американския журналист, нали?

— Хелмут, това е абсурдно — весело отвърна тя, но сведе глава и се обърна настрани, за да не забележи помътнелите й от болка очи. — Искаш ли нещо за пиене?

Той не обърна внимание на въпроса й.

— Джордан, погледни ме!

Тя се подчини. Обърна се бавно и той видя болката, изписана на измъченото й лице. Стоеше сковано, сякаш се опасяваше, че ако се отпусне за миг, ще се разпадне.

Той въздъхна:

— Ааа, ето какво било.

— Не е това, Хелмут. Той няма нищо общо — скептичният и проницателен поглед, с който я изучаваше, й подсказа, че не й вярва. — Кълна ти се, че не съм го виждала от онази сутрин в планината.

— Това обаче едва ли има връзка с чувствата ти, мила моя. Сега, като се замисля, си спомням, че при последното интервю, което той настоя да направи същия следобед, беше в състояние на крайна възбуда. Какво се случи в онази колиба, в която се приютихте през нощта, Джордан?

— Нищо.

— Лъжеш ме.

Да, наистина го лъжеше. Нещо се бе случило. Тя сякаш бе започнала нов живот, но той продължи твърде кратко — само няколкото часа, прекарани с Рийвс. През последните две седмици вършеше всекидневните си задължения като робот. Опитваше се все пак да отговаря на безбройните въпроси на клиентите спокойно и учтиво.

Въпреки хаоса в главата й, Джордан се опита да обмисли някакъв план за бъдещето — нали дъщерята на Бауерман скоро щеше да пристигне. Но не успя. Единственото, за което можеше да мисли, бе настоящият ден. А за да го преживее, й трябваха максимални усилия и концентрация.

Тя се отпусна на дивана и безучастно се загледа в ръцете си. По потъването на възглавниците разбра, че Хелмут е седнал до нея. Хвана студените й ръце.

— Ти си влюбена в него — проницателно изрече той.

Тя тъжно кимна. Сълзи изпълваха очите й, когато го погледна отново.

— Хелмут, кълна се, че бях решила да не се омъжвам, преди още да срещна Рийвс Грант.

— Вярвам ти, но не в това е въпросът, нали? Знае ли за твоите чувства?

— Не.

— Джордан, ти си най-странната жена, която познавам. Защо не му каза? Нима очакваш той да предположи?

— Не. Хелмут, за него няма никакво значение дали знае или не. Той… той не… изпитва същите чувства към мен. Ние искаме съвсем различни неща.

— Трудно ми е да повярвам. Но ще бъде голям глупак, ако те изостави. Трябва да му се обадя незабавно.

— Не! — извика тя и сграбчи ръцете му. — Обещай ми, че няма да се опитваш да се свържеш с него. След ден-два си отивам у дома. Там ще се оправя.

Той я погледна със съмнение.

— Получих писмо от него. Предвижда се статията му да бъде публикувана в началото на следващата година. Пише, че ще ме уведоми кога точно.

Не можа да се сдържи и попита:

— Откъде е писмото?

— Париж.

Джордан въздъхна:

— Да, той ми каза, че ще замине за там.

— Джордан…

— Добре съм, Хелмут. Наистина — и се усмихна далеч по-весело, отколкото се чувстваше.

След малко го изпрати. Той се обърна, топло я прегърна и я целуна по двете страни.

— Моя скъпа Джордан. Беше ми приятно да бъда с теб. Спомням си, че те срещнах за първи път точно в тази стая. Винаги когато минавам оттук, ще изпитвам тъга. Все пак сигурна ли си, че не искаш да се омъжиш за мен?

— Да, сигурна съм — спокойно отвърна тя. — Ти ми разкри един нов свят, Хелмут, разшири кръгозора ми. Научих много неща от теб.

— Аз съм страхотно магаре — каза той.

Беше толкова необичайно за него да говори подобни неща за себе си, че Джордан се засмя и попита:

— Защо?

Той я притисна по-силно.

— При първа възможност трябваше да те завлека в леглото, а не да обръщам внимание на протестите ти. Никога няма да си го простя.

— Беше заинтригуван, защото постоянно ти отказвах, нали? — меко попита тя. — Рано или късно обаче щеше да се откажеш и да си тръгнеш.

— Недей да бъдеш толкова сигурна — прошепна й, докато сините му очи нежно я изучаваха.

Той се покашля.

— Кога си тръгваш?

— Не зная точно. Бил трябва да ми съобщи тези дни.

— Ще мога ли да те видя пак, преди да заминеш? — ласкаво я попита Хелмут.

Джордан тъжно се усмихна.

— Не мисля. Така ще бъде по-добре, Хелмут.

— Както винаги, прагматична. Здравият разум е една от добродетелите ти, Джордан.

Тя отново се засмя:

— Това не беше много мил комплимент. Къде изчезнаха всички поетични словоизлияния, с които ме обсипваше?

Той също се засмя, но после изведнъж стана сериозен:

— Не ме разбирай погрешно. Проницателният ти ум далеч не намалява красотата ти — за последен път я придърпа към себе си и прошепна в ухото й: — Не оставяй обаче винаги да те води здравият разум, Джордан. Най-чудесните неща в живота си съм постигнал, защото съм рискувал.

Той я целуна по устните и си тръгна.

 

 

— По дяволите! — измърмори Джордан и се върна обратно по стълбите. Само преди минута беше затворила книжарницата и бе загасила осветлението. А ето че закъснял клиент чукаше настойчиво на вратата.

Беше уморена. Последния месец се опитваше да приведе книжарницата в ред, преди да пристигнат Бил и господин Бауерман. А вечер, след като затвореше, събираше личните си вещи и ги опаковаше в кашони. Днешният ден беше особено тежък. На главата й се бе изсипал пълен автобус с възрастни туристи от Детройт и всички искаха да им обърне специално внимание. Когато си тръгнаха, почти бяха изпразнили щандовете и тя отново трябваше да прави отчет. За капак на всичко, някой явно пренебрегваше табелката „Затворено“.

Ядосана, тя превъртя ключа и отвори широко вратата.

— Вече е зат… — думите й секнаха и тя ококори широко очи.

На прага стоеше Рийвс, облегнат нехайно на външната стена. Очите му отразяваха буреносните облаци, скупчени над главите им. В същия момент закапаха първите капки дъжд.

— Очевидно винаги когато идвам насам, започва да вали — отбеляза той и се шмугна покрай нея.

Тя беше толкова стъписана от неочакваната му поява, че дори не се опита да го спре. Долната й челюст увисна и ръцете й безпомощно се отпуснаха. Беше шокирана.

— К-к-какво правиш тук? — изхриптя Джордан.

— Дойдох да ти помогна да си събереш багажа — той остави калъфа с фотоапарата и спортната чанта на пода и съблече астраганеното си палто. — Имаш ли нещо за ядене? Направо умирам от глад.

Без да каже нищо повече, Рийвс се извърна и миг по-късно стъпките му се чуха откъм стълбите. Тя го последва, все още скептично настроена към нахалното му нахлуване. Качи се горе, а той вече бе в кухнята, ровейки из хладилника.

— Фъстъчено масло? Само това ли имаш? — попита я разочаровано. — Предполагам, ще трябва да вечеряме навън.

— Рийвс! — изрева тя и стисна заплашително юмруци. — Какво правиш тук?

Той я погледна съчувствено.

— Джордан, повтаряш се. Вече ме попита същото.

— И ти не отговори.

— Да, така е. Защото ти казах, че дойдох да ти помогна да си опаковаш багажа. Заминаваш след няколко дни, нали?

Рийвс спокойно си отряза филия от изсъхналия хляб и я намаза с втвърденото фъстъчено масло. Тя се чудеше. Какво очакваше той от нея? Не знаеше защо е тук, но се ядосваше все повече с всяка изминала минута, откакто го видя.

Джордан измъкна филията от ръцете му, преди да е успял да отхапе и залък, и я хвърли на масата.

— Рийвс, не знам какво правиш тук, но искам да ме оставиш на мира. Как се осмеляваш да се появиш пред очите ми по този начин?

Много се беше разсърдила. Но думите на Рийвс набързо охладиха яда й. Той промърмори:

— Направи сандвича ми на нищо — и посочи филията, паднала върху плота с маслото надолу. — Такава своенравна ли ще си останеш, когато се оженим?

Да се оженим? Думите проехтяха из кухничката и забучаха в главата й. Това окончателно сломи опитите й да се отбранява. Джордан изнемощяло се опря на масата и го загледа невярващо. Рийвс вдигна филията, внимателно я огледа и след като реши, че не е чак толкова замърсена, отхапа голям залък.

— Ти си луд! — каза тя. — Какво значи това „когато се оженим“?

— Знаеш много добре — отвърна той с пълна уста. — „Събрали сме се тук, за да свържем в брак тези двама млади…“ и така нататък, и така нататък. Цветя. Свещи. Хлипащи майки. Просто женени.

— Но…

— Ти вече не си сгодена за Хелмут, нали?

Тя поклати глава, без да продума.

— Мисля, че не си. Вчера, тъкмо се разхождах по „Шанз-Елизе“, когато почти не се блъснах в един павилион. Напоследък пиех повечко и затова походката ми не беше много стабилна, тъй де, малко криволичех — доверително й призна той. — Както и да е, натъкнах се на един вестник със скандална снимка на Хелмут на първа страница. Беше преметнал ръка през кръста на някаква италианска контеса, чиито финансови средства, заедно с физическите й данни, й отваряха всички врати. Инвестирах няколко франка и си купих този боклук. След пет чаши горещо черно кафе и един леденостуден душ бях сигурен, че съм изтрезнял, затова седнах и прочетох статията. Според нея Хелмут и контесата обикалят из Европа, изживявайки бурна любовна история. Тогава предположих, че вече си свободна и можеш да се омъжиш за мен. Помислих си, че е по-добре да изчакаме, докато се върнем в Щатите, за да скрепим официално, тъй да се каже, нашата връзка. Знам, че родителите ти, а и моята майка…

— Рийвс! — извика тя и прекъсна бръщолевенето му. После каза по-спокойно: — Ти не можеш да дойдеш просто така и да ми съобщиш, че ще се женим.

— А защо не? Ние се обичаме, нали? — вдигна ръка и потри челото си. — Разбира се! Предпочиташ да те попитам официално, нали? Добре — вдигна рамене. — Ще се омъжиш ли за мен, Джордан? С мен е лесно да се живее. Всичките ми зъби са на място и не се нуждая от зъболекар. Физически съм здрав. Умственото ми състояние е сравнително добро. Отказах пушенето два пъти. Пия умерено — последните няколко седмици не се броят. Къпя се поне веднъж на ден. Освен това съм очарователен. Страхотно привлекателен съм и…

— Скромен.

Той тържествено кимна в знак на съгласие.

— Да — и скромен.

Това направо я довърши. Тя се разсмя. Една огромна крачка — и той беше до нея. Обгърна я и я притисна към гърдите си. Наклони главата й назад, за да я погледне в очите, и косата й погъделичка пръстите му. Закачливото изражение беше изчезнало и той беше смръщил вежди от безпокойство.

— Това „да“ ли означава?

В този момент не можеше да мисли нито за нещастния си брак с Чарлс, нито за решителността си да бъде самостоятелна. Единственото нещо, което имаше значение, бе, че Рийвс се върна в живота й. След ужасните седмици, които бе преживяла без него, въобще не възнамеряваше да го пусне да си отиде отново.

— Как мога да откажа на такова романтично предложение?

— Не можеш. А и аз няма да ти позволя.

Той нежно изучаваше чертите на любимото лице.

— Чувствах се, сякаш бях в ада, Джордан. Онази нощ, по време на бурята, когато открих книжарницата ти, не предполагах, че ще ми се случи подобно нещо. Но то се случи — в момента, в който те видях. Никога не съм мислел, че ще се влюбя така, но когато стана, направо загубих ума си. Трябваше да те имам, да си моя — той нежно я целуна. — Господи, колко ми липсваше!

Тя разтвори устни под натиска на неговите. Езикът му се стрелна и докосна нейния. Чувстваха се толкова близки — усещане, което бяха изпитали още при първата си среща. Джордан премаля от нежността му и остана безпомощна, подчинявайки се на умелите му устни. Желанието, което таеше у себе си, избухна още с първите ласки. Устните й му отвръщаха страстно. Тя се приближи по-близо до него, наслаждавайки се на усещането, припомнящо й колко добре си пасваха. Рийвс й отвърна с нежна целувка.

След ненаситните милувки той леко я отблъсна.

Обхвана лицето й и се вгледа в изумителните сиво-сини очи.

— Джордан, защо се затича към Хелмут онази сутрин, когато слизахме от планината? — мекият тон, с който зададе въпроса, само подсилваше значимостта му.

Тя знаеше, че трябва да му отговори.

— Не можех да позволя да разбереш колко много те обичам, Рийвс. Та ти току-що ми беше казал, че отиваш в Париж. Помислих си, че се опитваш да приключиш историята безболезнено, да ми покажеш, че това, което се случи между нас, е без значение.

— Но аз те попитах дали знаеш какво изпитвам. Ти ми отговори, че знаеш.

— Реших, че това бе приятно преживяване за теб и че не искаш да се обвързваш.

— Ах, ти, глупаче — смъмри я той. — Ако се опиташ да си припомниш, ще разбереш, че това едва ли беше най-подходящото място и време да ти кажа, че искам да съм с теб завинаги. Смятах веднага щом приключа работата си в Париж, да се върна за теб. Мислех, че се подразбира от само себе си. А вместо това, ти се втурна в прегръдките на Хелмут и отново прие проклетия диамантен пръстен, който така мразех.

— О, Рийвс. Следващия път недей да бъдеш толкова потаен.

— Няма да има следващ път, защото ще трябва да се омъжиш за мен, Джордан — нетърпеливо каза той, като я прегърна през кръста и я придърпа към себе си.

— Защо? Да не би да си бременен?

Хвана косата й и игриво я дръпна назад.

— Не, но ще работя упорито, за да те направя теб бременна, ако това е условието да се омъжиш за мен — предупреди я той. — Всъщност идеята много ми харесва. Само си помисли за снимките, които ще направя на теб и бебетата.

— Бебетата?

— Да. Онези малки същества, които се въртят непрекъснато и плачат през по-голямата част от времето.

— Твърде стара съм, за да имам тепърва деца — опита да му противоречи тя.

— Затова е по-добре още отсега да заработим по въпроса — изръмжа той и я поведе към спалнята.

 

 

— Имаш ли нещо против да се омъжиш за мен? — попита я той, докато чувствено целуваше дланта й.

Бяха нахвърляли безразборно дрехите си върху кашоните и се прегръщаха на леглото, което веднъж вече бяха споделяли.

Навън валеше дъжд.

— Да, имам безкрайно много против — промърмори тя, опряла глава на гърдите му, докато пръстите й се движеха лениво по бедрото му. — Но един мъдър човек ми каза веднъж, че не трябва да оставям винаги да ме води здравият разум и че понякога е необходимо да се рискува. Е, мисля, че ти си разумен риск.

Повдигна брадичката й и я погледна.

— Този мъдър човек случайно да се казва Хелмут Екхерт?

— Случайно — да.

— Знаех си — подсмихна се тихичко Рийвс. — Дай му на Хелмут да оправя нещата.

— Имаш предвид…

— Същото ми каза и на мен. Обади се в хотела последната вечер, когато си приготвях багажа. По необясними причини ми каза, че е по-добре да побързам и да се довлека тук, за да се оженя за теб, преди някой по-умен да ме изпревари. А когато му съобщих, че се готвя да направя точно това, той ми отвърна: „Добро момче“ — и затвори телефона.

Засмяха се.

— Той винаги е обичал да поема нещата в свои ръце.

— Аз също обичам да държа нещата в свои ръце — каза Рийвс и дланите му покриха пищните гърди на Джордан. Тя се отпусна назад, давайки му пълна свобода. Той зарови глава в тях, нежно целувайки ги. — Разсейваш ме — каза й.

Тя инстинктивно се изви към него, усещайки, че е възбуден.

— От какво? — попита го и се притисна в него.

— От новината, която исках да ти съобщя. Имам нова работа.

Очевидно сега не беше момент за обяснение, затова той добави:

— Ще ти кажа по-късно.

Но Джордан го пусна на минутата и го отблъсна. Той запримигва.

— Не може ли да продължиш с това, което правеше, и да ме слушаш едновременно?

— Не, защото няма да можеш да говориш, ако продължим.

— Във всеки случай — не и особено членоразделно. По дяволите! Добре. Ще ти кажа набързо — положи глава върху гърдите й и продължи: — Една издателска къща от Ню Йорк ме преследва от години. Иска да направя сборник с фотографии и есета за събитията от последното десетилетие, които да покажат творческия ми път. Отидох в Париж, за да се срещна с главните им редактори, които бяха там на панаира на книгата. Както и да е, за да бъда възможно най-кратък, очевидно съм отразявал събития, с които е интересно хората да се запознаят, така че сключих договор. Как ти звучи?

— Рийвс! — извика ентусиазирано Джордан. Изправи се, като го лиши от удобното място, на което беше опрял глава. — Това е чудесно. Не се ли радваш?

— Аха — призна той, леко смутен. — Ще ми платят добре, а същевременно ще трябва да направя преоценка на всичко, което съм видял, чул или преживял през тези години. Някои от събитията са изключително важни и си заслужава да бъдат описани. Но не мислиш ли, че двама писатели в едно семейство са много?

Тя прокара любящо пръсти през разрошената му коса и отвърна:

— Не, бих преживяла всичко с теб. Идеята за книгата е страхотна. Ще ти помагам, с каквото мога.

— Добре. Аз пиша с много правописни грешки, но сега това е без значение… — Рийвс се опита да я положи на леглото, но не успя.

— Още не съм свършила. Къде ще живеем?

Той тихо промърмори нещо.

— Още не съм решил. Имаш ли нещо против Вашингтон и околностите? Във Вирджиния има доста хубави местенца — после иронично добави: — Освен това президентското семейство е изключително фотогенично. А и по-следващата година ще се провеждат отново избори.

Джордан разтревожено сбърчи чело и сиво-сините й очи потъмняха.

— Рийвс, няма ли да ти липсват пътуванията и преживяванията, свързани с тях?

Той я прегърна силно.

— Не. С опита и препоръките, които имам, никога няма да остана без работа, но по-младите фотографи имат повече сили да обикалят света. А и знам колко много искаш да се установиш някъде и да имаш дом. Аз желая същото. Бях съвсем сериозен, когато ти казах, че искам да снимам теб и децата, които ще имаме.

Този път тя не се възпротиви, когато я бутна върху възглавниците.

— Аз също бях сериозна, когато казах, че съм стара.

— Глупости! Погледни се как изглеждаш — изучаваше тялото й с блеснали очи. — Прекрасна си — наведе се, за да я целуне. — Някой ден ще се заема да преброя ерогенните ти зони. Без съмнение ще ми отнеме часове. Прекрасни часове.

Пламенно зацелува гърдите й.

— Нима ще лишиш едно бебе от удоволствието да докосва тези гърди?

Езикът му накара зърната й да настръхнат с болезнено желание. Рийвс продължи да си играе с тях. Тя изстена от удоволствието, което й доставяха страстните му ласки.

Ръцете му галеха тялото й. Спуснаха се бавно към центъра на нейната женственост. Тя беше готова и копнееше за ласките му. Устните му се присъединиха към милувката на ръцете му, той я целуна там и тя извика, изпълнена с щастие, че обича и че е обичана.

— Обичам те, Джордан — прошепна той и тя страстно го обгърна.

Телата им се сляха.

— Казвал ли съм ти някога, че ще бъдеш чудесна майка?

— По-добре ми кажи нещо друго.

Той се движеше плавно, а тя се понадигна, за да усеща изцяло всеки съблазнителен тласък. Рийвс плъзна ръце между телата им и погали гърдите й.

— Толкова любов криеш у себе си, Джордан. Бъди щедра. Нека да си имаме дете.

Той я привлече към себе си.

— Рийвс, знаеш, че те обичам. Искам да съм твоя.

— Ти си моя. Завинаги — тя се притисна до него по-силно. Тръпка разтърси тялото й. — Джордан, никога няма да ти се наситя.

В същия момент страстта й избухна и я изпрати, стенеща, в безкрая на удоволствието. Но той беше с нея, прегръщаше я, споделяше усещанията й. Почувства как неговата мъжественост я изгаря и разбра, че той казва истината.

Тази любов заслужаваше наследник.