Саманта Джеймс
Съвършен герой (15)

14

Невъзможно беше да се даде отговор на въпроса кой от двамата се смая повече: Джулиана или Дейн.

Виконт… виконт Гранвил.

Думите увиснаха тежко във въздуха. Джулиана беше неспособна да произнесе дори една дума. Езикът й се усещаше като изтръпнала буца и не искаше да се раздвижи.

Вечерният му костюм беше безупречен. Черен жакет, тъмносива жилетка, избродирана с коприна, добре изгладен панталон, излъскани ботуши. Снежнобялото шалче на шията подчертаваше загорялото от слънцето лице. Вълнистата му коса беше подстригана. Въпреки официалното облекло не бе загубил нищо от силното си, мъжествено излъчване и Джулиана изведнъж се задъха.

Въпреки това изпита почти перверзно задоволство, като видя слисването му. Тя се овладя първа и му подаде ръка в дълга бяла ръкавица.

— Милорд. Ако не се лъжа… Виконт… — Последва многозначителна пауза. — Гранвил?

— Точно така, милейди. Възхитен съм.

Джулиана беше готова да се нахвърли с юмруци върху него, но се задоволи да го нарича в ума си с най-груби имена. За съжаление бе принудена да се държи прилично.

— Аз също, милорд.

Той стисна силно ръката й и се поклони дълбоко. Изправи се и я погледна дълбоко в очите.

— Извинете ме, но аз също не разбрах добре името ви.

Да го извини? В никакъв случай! Този негодник се забавляваше с нея!

Джулиана издържа на изкусителната му усмивка.

— Стърлинг, милорд. Джулиана Клер Стърлинг.

Натискът върху ръката й се усили. Тя се опита да я отдръпне, но той не позволи. Сега беше негов ред да удари.

— Кажете ми… — на устните му бе изписана учтива усмивка, — имате ли роднинска връзка със Себастиян Стърлинг, маркиз Торнстън?

— И то много близка. Той ми е брат.

— Отлично!

Обаче очите му казваха друго. Междувременно музикантите отново бяха заели местата си.

— Ще ми подарите ли един танц, милейди?

Той не й даде възможност да откаже, а сръчно пъхна ръката си под лакътя й и я покри със своята. После се поклони кратко пред старата херцогиня.

— Нали ще ни извините, Ваша Светлост?

— Разбира се, милички! Как мога да ви се сърдя!

Когато Дейн поведе Джулиана към центъра на залата, херцогинята засия. Още едно сватовство…

Само шокът държеше Джулиана на крака. Гордостта й забраняваше да се разпищи и да отблъсне ръката му.

Съзнаваше, че нещо не е наред. Маниерите му, стилът на говорене, образованието… Една част от нея беше готова да крещи от радост.

Другата обаче беше сразена. Защо беше тук? Как бе посмял да се яви сред толкова много хора? Ами ако някой го познае? Ако някой го нарече с името на разбойника?

Кой беше той в действителност? Кой беше истинският Дейн? Безумно смелият горски разбойник или елегантният аристократ?

Мъжът леко извърна глава и брадичката му се плъзна по слепоочието й. Джулиана моментално се скова. Ръката му я обхвана по-здраво.

— Отпусни се — пошепна в ухото й той. — И танцувай.

Нали и тя искаше точно това! От добре познатия аромат на кожата му й се зави свят. Боже, колко добре се чувстваше близо до него! Притисната до силното му тяло, което й вдъхваше сигурност. Нима можеше да забрави онази тъмна нощ… И нея, и още много неща.

Ала истината беше, че той все пак си остава непознат за нея… Или пък не?

Не знаеше. Как можеше да знае?

Вдигна глава към него и видя, че той я наблюдава с развеселена усмивка.

— Защо се усмихваш? Защо ме гледаш така?

— Мисля, че знаеш, мила.

Джулиана отново се скова.

— Кой си ти? Кой си ти, за бога?

Дейн поклати глава.

— Не сега — отвърна едва чуто. — Не тук. — В гласа му звъннаха стоманени нотки.

— Кажи ми. Кажи ми сега.

Мускулчетата на бузите му потръпнаха.

— Джулиана…

— Иначе ще направя сцена.

Лицето му се стегна още повече, в очите му светнаха заплашителни искри, ала Джулиана не се уплаши. Стиснал здраво устни, той я обърна сръчно и я изведе от танцовата площадка. Двамата излязоха на терасата и се насочиха към тъмния парк.

Най-сетне Дейн спря между две каменни статуи. Във въздуха се носеше аромат на люляк, но Джулиана не му обърна внимание. Дейн стоеше пред нея мълчалив, с неподвижно лице.

— Ти си чудовище — процеди през зъби тя.

По лицето му пробяга сянка.

— Не си права — отговори хладно той.

Сърцето й се разкъсваше. По дяволите, сигурно ще припадна, помисли си Джулиана.

— Не ми се присмивай! Не си играй с мен!

Усмивката му угасна.

— Дейн. Дейн! Не знам дори името ти.

— Дейн е истинското ми име.

— Наистина ли си виконт Гранвил? Сигурно си, защото дукесата явно те познава добре.

— Да, аз съм виконт Гранвил.

— Нищо повече ли няма да ми кажеш?

Той я погледна безмълвно.

— Кажи ми истината, Дейн, или ще направя скандал.

— Моля те, не викай! По дяволите, Джулиана, защо си толкова ядосана?

— Не съм просто ядосана. Аз съм бясна. Ти ме измами.

Дейн отговори с мълчание. Джулиана загуби самообладание. Замахна и му зашлеви силен шамар.

Дейн отново остана неподвижен и тя замахна повторно. Този път обаче ръката му се стрелна напред и улови нейната.

Най-сетне и Дейн се ядоса.

— Трябва ли да ти напомням, че ти също ме измами, мис Джулиана Клер? Знаех си, че съм те срещал и преди… По дяволите, ти си сестра на маркиз! Ако знаех, веднага щях да те върна в Лондон. Никога нямаше да те докосна, повярвай ми!

— Страхувах се, Дейн! Нямах представа какво ще ми направиш, ако узнаеш коя съм. А после произходът ми загуби значението си. Бях убедена, че вече никога няма да те видя. Освен това ти не… ние не…

Погледът му я накара да спре.

— Повярвай ми, мила, ако братята ти узнаят какво съм сторил, незабавно ще ме пратят в най-мрачната килия на Нюгейт.

— О, не! — извика възбудено Джулиана. — Какво значение има какъв е брат ми? Ти ще свършиш в Нюгейт и без неговата намеса.

Дейн я погледна замислено и се усмихна.

— Не, ако мога да го предотвратя.

Пак тази надменност!

— Пусни ме, Дейн.

— Само ако ми се закълнеш, че ще мълчиш.

— Нямам друг избор, нали?

— Трябваше да послушам инстинкта си — промърмори гневно Дейн. — Цяла вечер ми се искаше да не идвам на този бал.

Джулиана пое дълбоко дъх и сведе поглед. По дяволите, каза си гневно, защо му е толкова лесно да прати сърцето й от небето в черния ад?

Дейн пусна ръката й.

— Господи, съжалявам, Джулиана! Не биваше да казвам това. — Поколеба се и продължи: — Моля те, мила, моля те, вярвай ми!

Да му вярва? Как да му вярва? В гърдите й се надигна вик. Каква игра играеше той? Дали просто му харесваше да я дразни? Може би само си играеше на джентълмен? Или на горски разбойник? Сърцето й се сви от болка. Дали и нежният любовник е бил само преструвка?

Каквато и да беше истината, тя щеше да я узнае. Не можеше да му вярва сляпо. Затова вдигна глава и изрече спокойно:

— По-добре би било ти да ми вярваш.

— Какво искаш да кажеш?

— Имаме да си говорим, милорд.

Дейн стисна устни и в очите му светна бдителност.

— Така ли мислиш?

— Ти си майстор да изчезваш в мрака на нощта, Дейн. Но тази вечер няма да ти позволя. Не се опитвай да ми избягаш, защото ще крещя. Така ще се развикам, че всички гости ще дотичат в парка. И тогава ще им кажа, че тази вечер ни гостува Свраката. Ще го направя, кълна се!

Дейн присви очи.

— Защо си толкова сигурна? Аз ще отрека и твоята дума ще се изправи срещу моята.

Джулиана вирна брадичка.

— Няма да го направиш.

Дейн се слиса. За първи път в живота си изпитваше едновременно див гняв и безкрайно възхищение към тази малка жена с непоколебимо святкащи сини очи.

— Сама ли дойде?

— Да.

Той се усмихна доволно.

— Тогава ще ми позволиш да те изпратя до вас.

 

 

Свела глава и затворила очи, Джулиана седеше върху меките бургундскочервени възглавници на каретата му. В гърдите й бушуваше буря. Тази вечер се бяха случили толкова много неща, че се чувстваше замаяна. Все още не можеше да разбере всичко. Не можеше да повярва. Може би само си въобразяваше? Може би мечтите и копнежите й я бяха заслепили?

Не. Дейн беше тук. Седеше срещу нея и изглеждаше напълно невъзмутим. Беше скръстил ръце под гърдите си и я наблюдаваше.

— Е, по-спокойна ли си вече?

— Какво каза?

— Вече си мислех, че ще припаднеш. Или ще станеш жертва на истеричен пристъп.

— Ти се изненада не по-малко от мен — отговори доста по-кротко тя. — Освен това съм убедена, че нарочно ме дразниш.

Усмивката му отново я вбеси.

— Да, може би.

Каретата зави рязко и внезапно атмосферата се промени. Люлеещата се лампа освети профила му. Погледът му беше устремен към устата й.

— Джулиана… — Гласът му прозвуча странно и тя се разтрепери. — Ела тук.

Тя пое дълбоко дъх.

— Не. Не!

Нито отказът, нито тонът бяха категорични, каквито трябваше да бъдат. Тя преплете ръце и ги скри в скута си. Само така можеше да предотврати опита им да го прегърнат.

— Тогава аз ще дойда при теб.

Едно-единствено движение — и той вече седеше до нея. Не направи опит да я докосне, но тя усещаше изпитателния му поглед. Не намери сили да се възпротиви и вдигна глава. На устните му играеше усмивка, едновременно тъжна и нежна.

— Престани, моля те. — Гърлото й беше стегнато в желязна хватка. Разбра, че няма смисъл да крие бурните си чувства. — Не ме гледай така.

— Котенце — прошепна нежно той. — Моето котенце.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Прости ми. Знам, че не бива да те наричам така, но не мога да се въздържа.

Внезапно ръцете й се озоваха в неговите. Той свали нетърпеливо ръкавиците й и преплете пръсти с нейните. Ръцете му бяха почти двойно по-големи и се открояваха тъмни върху бялата й кожа.

— Ръцете ти са леденостудени. — В гласа му звучеше укор. Притисна устни към дланта й. — Всичко ще бъде наред — прошепна задавено. — Всичко ще се оправи.

От гърлото на Джулиана се изтръгна задавен звук.

— Мислех си, че никога няма да те видя. Не, бях сигурна, че съм те изгубила!

Внезапно Джулиана изхълца и загуби самообладание.

Очите на Дейн потъмняха.

— О, боже — пошепна той, — не плачи, котенце! Моля те, не плачи!

Привлече я в скута си и тя се вкопчи в него като удавница.

— Дейн — изхълца тя. — Дейн!

Той опря устни върху бузата й, тя се извъртя и устните им се срещнаха.

Прегръдката му беше едновременно пламенна и сдържана. Целувката ги разтопи. И двамата бяха повлечени от вълната на желанието, нараснало през дните на раздяла и заплашващо да експлодира.

Дейн изохка задавено, полегна върху възглавниците и я привлече върху себе си.

Джулиана се притисна до него и нетърпеливо задърпа сложния възел на шалчето му. Той помилва с треперещи ръце гърдите й и започна да описва кръгове около зърната, докато се втвърдиха. Тя не се възпротиви, когато той смъкна корсажа й и я разголи. Напротив, сама освободи ръцете си. Искаше да го докосва навсякъде, както правеше той.

Ръцете му се движеха непрестанно по голия й гръб. Джулиана ги усещаше топли и нежни — точно както си беше мечтала. Седеше в скута му и усещаше напора на мъжествеността му върху бедрата си. Тънката коприна на балната й рокля не беше голямо препятствие. Сърцето й биеше все по-силно в ритъма на нарастващата му възбуда. Фактът, че той, големият мъж, лежеше под нея, направо я подлудяваше.

Тя се наведе да целуне вдлъбнатинката на шията му и плъзна език по топлата, леко солена кожа.

— Искам да те докосвам — пошепна задавено. — Искам…

Той явно разбра какво желаеше тя. Отвори панталона си и освободи твърдия пулсиращ член. Джулиана поиска да погледне в очите му, но мракът ги скриваше. Ала усети желанието му — то й беше достатъчно. Плъзна ръка по корема му, слезе внимателно надолу, помилва къдравите косъмчета между бедрата му и най-сетне стигна там, където искаше да отиде.

Гореща плът. Досега не знаеше, че човешката плът може да бъде толкова гореща. Неволно отдръпна ръка, но в следващия миг го докосна отново. Продължи да го милва все по-смело и се вслуша с усмивка в окуражителните му думи. Пръстите й измериха дължината му. Вече не изпитваше страх и не се отдръпна. Напротив, продължи напред. Когато попипа кадифено мекото връхче, сърцето й се изпълни с наслада. Каква невероятно мекота…

— О, Дейн — зашепна тя, — не знаех, че се усещаш така. — Не намираше думи да опише чувствата си. — Толкова си…

От гърлото му се изтръгна дрезгав звук. Ръката му се мушна под полата й, отстрани нетърпеливо всички препятствия и обхвана твърдото й задниче. Джулиана видя как очите му блеснаха златни в мрака и усети как горещият му член опари входа на тялото й.

— Котенце — пошепна дрезгаво той, — ела при мен.

Вдигна я и я сложи върху члена си. Джулиана извика тихо, когато връхчето се плъзна във влажната топлина на слабините й. Дейн продължи смело напред, но беше толкова нежен, че Джулиана почти не усети как отне девствеността й. Той я държеше здраво и остана известно време неподвижен, за да й даде време да свикне с него.

Каретата направи остър завой и се наклони на една страна. Джулиана загуби опора и се хвана здраво за раменете му. Рязкото движение на каретата я накара да се плъзне надолу и той нахлу мощно в утробата й. Дейн извика дрезгаво.

— О, Джулиана! — изскърца със зъби той. — О, котенцето ми!

Господи, как я заболя! Той беше толкова голям, толкова твърд… тя се усещаше много тясна и беше убедена, че не може да го приеме.

Ала тялото й бързо се нагоди към него и престана да пречи на навлизането му. Разкъсващата болка отслабна. Утробата й се разшири, за да го приеме, и го обхвана здраво. Панталонът му се триеше във вътрешната страна на бедрата й, но тя усещаше само него… толкова горещ. Дълбоко в нея. Той я изпълни цялата и тя повярва, че е станал част от нея.

Дейн я хвана здраво за дупето и зашепна дрезгаво:

— Моля те, котенце, нека да продължа. Не мога да спра. Вече не съм в състояние да се владея.

Джулиана също не искаше да спира. Опиянена от надигащата се страст, тя го стисна с бедра. Надигна се и опря ръце в прозорчетата на каретата.

Поклати безмълвно глава и усети как между тях се случи нещо ново. Очите му блеснаха като старо злато. Той простена задавено и се надигна да я целуне. Тя му отговори със същата пламенност.

Джулиана се задвижи инстинктивно, изви се назад, после се плъзна напред. Затвори очи и се залюля в прастария ритъм на любовта. Дейн заби пръсти в меката й плът. Жилите на врата му изпъкнаха като въжета, когато се надигна, за да проникне още по-дълбоко в нея. Повтаряше това движение с необуздана, пламенна страст. По някое време зарови пръсти в косата й и я разпусна. Тя напада на вълни по раменете на Джулиана и загърна и двамата в копринена мантия. Устните му непрестанно търсеха нейните. Джулиана преживя втория екстаз в живота си. Извика задавено в устата му и изпита чувството, че тя и светът около нея са се разтворили в нищото.