Сандра Браун
Голямата новина (9)

Осма глава

— Какво мислиш? — попита Риа съпруга си през рамо.

— Ти си гениална.

— Не можеш ли да бъдеш малко по-оригинален? Каза ми същото през нощта, когато се запознахме.

— Така ли?

— Нещо от тоя род. Каза, че съм хубава, интелигентна, имам добро чувство за хумор и собствено кожено палто.

— Дори и зъбите ти са здрави.

Риа се усмихна на това, че той си спомняше също толкова добре, колкото и тя, нави плана, който държеше, и го прибра в шкафа. Беше в офиса само от две седмици. Досега бе успяла да запази нещата подредени. Но за нещастие редът не бе най-важното. Преди време се беше надявала да има толкова работа, че да не е в състояние да поддържа нещата си на място.

Комплектът планове за къща, който току-що бе показала на Тейлър, беше първата й поръчка. Беше поискала и получила тлъста сума. Парите щяха да забавят постоянното стопяване на банковата й сметка. Разделението на семейния доход бе едно от нещата, които отстояваше твърдо. Тейлър й беше предложил да й помогне в прехода й към собствена фирма, но тя бе отказала да приеме финансова помощ от него. И тъй като изтънелият им брак вървеше добре във всички останали отношения, той беше оставил темата.

След като изгаси лампата и заключи вратата на офиса, двамата слязоха и се качиха в корвета.

— Гладна ли си? — попита я Тейлър.

Беше я оставил в офиса й няколко часа преди това и тя поработи здравата, докато той отиде до фитнес центъра да гори калории.

— Не, просто съм изморена. Готова съм веднага да си легна.

— Аха, и аз.

Те си размениха бързи погледи, след това извърнаха очи. Беше изминал месец след аборта; месец, след като Риа се бе съгласила да живее с него в платонични отношения. Правеха усилия да не клатят лодката и проявяваха ентусиазъм само когато си разменяха любезности. Всеки един от тях беше станал идеалният съквартирант. Споделяха си готвенето и чистенето, идеи, шеги, програмата за телевизията, пастата за зъби. Деляха почти всичко. Освен леглото.

— Лош ден ли има? — попита Риа, като нарочно избягваше темите, които можеха да прераснат в обсъждане на секса или по-точно в липсата му. Двамата си разменяха четките за коса, но никога сексуални намеци. Всичко, свързано със секса, беше забранено. По тази именно причина той винаги беше в умовете им.

— Не по-лош от друг път. Блийкър хвърля кал по мен за това, че не съм присъствал редовно в общината. Само дето забрави да спомене, че миналата седмица бях болен от грип.

— Жалък губещ!

Тейлър се усмихна, но остави разговора да замре. До този момент Риа вече усещаше настроенията му и разбираше, че сега му се размишлява. И то върху нещо, което го тревожеше. Риа уважаваше това и не прекъсна мислите му с ненужно бърборене.

Когато стигнаха у дома, тя се извини и отиде в банята да се съблече. Напоследък Тейлър спеше в кабинета, на новото канапе, което беше купил. Риа му беше предложила да заеме канапето и да му отстъпи спалнята, но той бе толкова непреклонен, колкото тя за поддържането на финансовата си независимост.

Всяка нощ отиваше в спалнята сама. След като излезеше от банята, влизаше той. Тази нощ направиха същото, само че когато той излезе от банята, не й каза веднага лека нощ и не напусна стаята.

Вместо това, само по гащета, се приближи колебливо до леглото. Когато Риа го видя, устата й пресъхна. Непряката светлина хвърляше еротични отблясъци и светлосенки по тялото му. Често се беше чудили сам Господ не е посадил всяко косъмче по тялото на Тейлър. Защото разположението им беше съвършено.

— Имаш ли нещо против да ме намажеш с това? — попита той и й протегна тубичка мехлем.

— Разбира се — отговори леко тя, без да разкрива желанието, което пулсираше в нея. Тейлър й подаде тубичката и седна на ръба на леглото с гръб към нея. — Къде?

— Имам ли избор? — Тейлър наруши правилото им срещу намеците и й хвърли палав поглед през рамо.

— Да — отвърна тя със също толкова немирно намигане, — но си помисли, преди да кажеш. Това нещо съдържа ментол.

Тейлър трепна.

— В такъв случай по-добре да е дясното рамо.

Риа се засмя и изстиска малко крем с размер на монета на дланта си. После коленичи зад Тейлър и намаза мехлема на рамото му.

— Тук ли?

— Малко на… А, тук! Точно тук.

Тук, точно тук, Тейлър. Толкова си твърд, толкова ми е приятно да те пипам. Точно тук. Не спирай. Няма.

Когато Риа започна да изстисква още крем на дланта си, ръцете й трепереха. Коленете й бяха здраво допрени до стегнатите му задни части. Кожата му беше хлъзгава и опъната. Той я поддържаше загоряла, като работеше на двора всяка събота само по гащета. Тогава Риа копнееше да поглади с ръце силните му мускули, които неведнъж я държаха прикована за прозореца, за да хвърля погледи крадешком. Сега си го позволи. Наведе към него и разтвори бедра, така че те се притиснаха към двете страни на гърба му. Докато втриваше мехлема, връхчетата на гърдите й докосваха гърба му и малко по малко набъбваха.

— Да не си разтегнал някой мускул?

Масажът, който трябваше да бъде успокоителен, очевидно имаше върху него обратен ефект. Дишането му стана неравно и мускулите му се напрягаха, а не се отпускаха.

— Сигурно така е станало. След гимнастиката ме болеше.

— Твърде много се пресилваше.

Нима? Наистина ли съм се пресилил? Не, не, не.

— Ами опитвах се да се изтощя в салона, за да не се върна вкъщи и да искам…

Риа отдръпна рязко ръцете си назад, сякаш кожата му я беше изгорила. Прехапа устни и ги задържа заедно с дъха си. После колебливо продължи да втрива мехлема.

— Тейлър?

Той се покашля.

— Хм?

— Можеш да отидеш при някоя друга.

Той извърна главата си.

— Какво?

Не беше осъзнавала колко трудни ще й се сторят тези думи, докато не ги изрече:

— Не очаквам от теб да бъдеш верен.

— Откъде знаеш, че съм бил?

Въпросът му я слиса, зашемети я, сякаш я беше цапардосал в главата.

— Ами… не съм. Беше ли ми верен?

— Погледни ме и мисля, че веднага ще разбереш отговора — изръмжа той.

Риа потисна прилива на щастие в гърдите си и се опита да анализира положението от мъжка гледна точка.

— Бих разбрала, ако… нали разбираш… отидеш при друга жена.

— И да се изчукам с нея?

Риа наведе очи и кимна.

Той изруга тихо и каза:

— Не е лесно.

— Преди ти е било.

— Тогава не бях женен.

— И сега не си женен. Не и в този смисъл.

— Но това е нашата малка тайна, нали?

— Сигурна съм, че има много жени, които не грижа дали си женен или не.

— И аз съм сигурен, че има. Но мен ме е грижа.

— О, разбира се. Заради положението ти в общината.

Тейлър скочи от леглото и дръпна тубичката от ръката й.

— Благодаря.

После излезе с тежки стъпки от стаята, без да погледне назад.

Пет минути по-късно Риа стоеше на отворената врата на кабинета. Тейлър лежеше по гръб на канапето. Беше легнал по диагонал, за да се побере. Главата почиваше на ръката му. Другата ръка лежеше на гърдите му. Когато видя Риа, един мускул на бузата му потрепна, но той самият не се помръдна.

— Мога ли да вляза?

— Защо?

— Да се извиня.

Той само сви рамене с безразличие. На Риа й се наложи да прикрие усмивката си. Тейлър се цупеше. Боса, тя прекоси стаята и седна на ръба на матрака. Това беше най-доброто канапе, което можеше да се купи с пари, но все пак си оставаше канапе.

— Не исках да те разсърдя.

Все едно че беше срязала каишката на хрътка. Той се почувства на свобода.

— Не мога просто да изляза и да поканя първата срещната жена в леглото си, Риа. Не е толкова просто.

Опитът му показваше друго, но Риа счете, че сега не е удобен момент да изтъква това.

— Трудно е да обикаляш по заведенията и да си търсиш жени, когато си женен, когато си кандидат-кмет и всеки в града те познава по физиономия — каза Тейлър.

— Не си спомням да съм предлагала да обикаляш. Помислих си, че имаш някоя, при която можеш да отидеш. Някоя, която би разбрала нашата уговорка — Риа направи пауза за няколко удара на сърцето си и добави: — Като Лиза.

Той се изсмя презрително:

— Тя като че ли се докачи, когато се ожених. Не ми говори.

Риа преглътна мъчително.

— Ти си я виждал?

— От време на време се сблъскваме.

Защо не беше научила урока на Пандора и не беше пазила кутията на тази тема затворена? Оттам беше изскочила много грозна изненада, за да й се подиграе. Очевидно на Тейлър му беше хрумвало да поднови връзката си с Лиза Бъртън. И Лиза беше тази, която не искаше.

— Е, както и да е, съжалявам, че повдигнах този въпрос — каза тихо Риа с наранено сърце. — Не знаех, че ще се разстроиш.

Две сини очи я приковаха на място.

— Повдигаш този въпрос от месец насам и това никога не е пропускало да ме разстрои — дрезгавият му глас звучеше така, че я примамваше да го целуне. И изглеждаше такъв — върху нацупените му устни. — Причината, поради която не отидох при друга жена, беше, че не исках друга жена.

Риа сведе глава и затвори очи. Наложи си да не се наведе към него и не се наслади на вкуса на устните му. Той държеше на думата си; затова не биваше да си играе с това.

Когато видя, че Риа смята да се придържа към решението си, той й пожела лека нощ и неучтиво посегна да изгаси лампата.

— Не, Тейлър, почакай. Тази вечер те мъчеше нещо друго, нали? — ако не можеше да споделя леглото му, можеше поне да бъде негова довереница. — Бях толкова погълната от плановете за къщата, че не забелязах лошото ти настроение. Искаш ли да поговориш за това с мен?

— Не. Иска ми се изобщо да не ми се налагаше да го споменавам — той се загледа за момент в тавана. Риа го изчака. Накрая Тейлър я погледна. — Ние, като двойка, сме поканени да присъстваме на официално откриване. Казаха ми, че комитетът ни е избрал единодушно за почетни гости; че сме идеални за случая, защото сме млади и новобрачни.

— И какво ни е поканил да откриваме този комитет?

— Новото крило на Презвитерианската болница.

Всичко в Риа се сгърчи.

— О!

— Значи знаеш за какво ще служи новото крило?

— Гинекология. Бебета.

— Да, бебета. Пълни стаи с бебета. Новоизлюпени бащи, които се държат като глупаци и се хилят като ненормални. Баби и дядовци, които правят снимки през прозореца.

— И майки, които кърмят — каза безизразно Риа, втренчена в празното пространство пред себе си.

Тейлър протегна ръка и я погали по врата. После ръката му се плъзна към деколтето на нощницата й и покри гърдата й.

— Съжалявам, Риа. Не исках да ти казвам за това, но се страхувах, че все отнякъде ще разбереш.

— Ще го направим, нали?

— Не.

— Какво им каза?

— Отговорих уклончиво. Казах им, че ще проверя твоята програма и ще се свържа отново с тях.

— Кога е откриването?

— Вдругиден. Комитетът не е предвидил достатъчно време, за да можем да откажем деликатно — каза той с горчив смях. — Но толкова по-зле за тях.

— Трябва да го направим, Тейлър. Дори и да не бяхме млади и новобрачни, ти си кандидат-кмет. Ние сме необходимият антураж, за да стане откриването официално.

Тейлър поклати непреклонно глава.

— Не ми се искаше да им отказвам направо, но отказвам да подлагам теб, да подлагам и двама ни на това, Риа.

— Те не знаят за детето, което загубихме. Аз не бях в тази болница. Ще им се стори странно, ако откажеш.

— Жалко. Аз съм обществен служител, но не и роб.

— Крилото беше рекламирано толкова много. Сигурна съм, че ще присъстват много представители на медиите. Трябва да бъдеш там. А като твоя съпруга, аз също трябва да бъда там с теб.

— Не, Риа.

Тя покри с длан ръката му, която все още почиваше върху гърдата й.

— Да. Трябва да представляваш общината.

— Общината да върви на майната си.

— Не искаше да кажеш това, нали?

— Искам, ако това означава да изпълнявам задълженията си на онова проклето прерязване на лента.

— За мен ще бъде добра терапия. Нещо като да се качиш на кон, след като те е хвърлил.

— Сигурна ли си? — попита той, като я гледаше изпитателно.

Последва дълго мълчание, в което и двамата се наблюдаваха. Знаеха, че рано или късно щеше да им се наложи да признаят, че той все още гали гърдата й, но всеки от тях като че ли нямаше нищо против да бъде късно.

Накрая Тейлър произнесе с нисък, тръпнещ глас:

— Струват ми се втвърдени.

— Така е.

— Видях опаковките в кошчето, Риа.

Беше ги оставила нарочно, за да ги види той. Това беше нейният начин да му каже, че всичко е наред и че оздравява, както трябва, без да му го съобщава направо.

— Всичко наред ли е?

— Да — отговори дрезгаво тя. — И точно навреме.

— Добре.

Ръката му продължи да мачка леко гърдата й. Всеки от тях се превърна в ядрото на вселената за другия. Накрая Тейлър се надигна на лакът и целуна страстно гърдата й. Когато се отдръпна назад, каза с пресипнал глас:

— По-добре е сега да вървиш да си лягаш, Риа. Лека нощ.

— Лека нощ.

Риа напусна стаята като сомнамбул.

 

 

Струваше й се, че се облича за погребение. Искаше да изглежда възможно най-добре, но не можеше да разбере защо това има значение. Дори първата рокля, която избра, беше черна. След това размисли и реши да облече червена, но с нея си сложи и черна сламена шапка с широка периферия.

Тейлър се сепна, когато Риа влезе в дневната, където, вече готов, я чакаше.

— Изглеждаш фантастично.

— Благодаря. Не ти ли се струва твърде натруфено с шапката?

— Не, страхотна е. А знаеш каква склонност имам към тези перли.

Това просто се изплъзна от устата му — невинно напомняне за не толкова невинната им първа брачна нощ, когато Риа го беше посрещнала в леглото само с приканваща усмивка и перлите си.

За да прикрие получилото се неловко положение, тя се обърна и вдигна чантата си. Тейлър се зае да търси ключовете за колата. По време на пътуването през града направиха няколко опита да завържат разговор, но бяха твърде изнервени, за да мислят логично, и накрая се отказаха.

Когато пристигнаха в болницата, той протегна ръка и стисна нейната.

— Не е прекалено късно да се измъкнем. Можем да се обадим, че някой от нас е болен.

— Не ставай глупав — всъщност чувстваше неразположението направо в стомаха си.

— Мога да го направя сам.

Тя поклати глава и му се усмихна треперливо.

— Това е част от задълженията ми на съпруга на кандидат-кмета. Да вървим.

Изглеждаха съвършена като от картинка двойка, докато ги придружаваха през мраморното фоайе на новия гинекологичен център. Риа беше половин фут по-ниска от съпруга си. Подхождаха си по външност. И двамата с тъмни коси. Единият с живи сини очи, а другият — с игриви зелени. Тейлър беше облечен в тъмносив костюм, но материята беше достатъчно лека и подходяща за сезона. Риа изглеждаше така, сякаш беше излязла от страниците на „Вог“. Двамата заслепяваха тълпата, която ги поздравяваше.

Този ден беше голям за фотографите, които ги караха да позират за снимки с управата на болницата и други изтъкнати личности. Делия Стар беше една от журналистките, които правеха репортажа. Само тя знаеше личната болка, която може би преживяваха семейство Макензи, и ги окуражи с вдигнат палец.

Тейлър беше официалният гост, но на Риа връчиха огромните златни ножици, с които да пререже преплетените розови и сини панделки. Когато го направи, всички я аплодираха.

— Ако ни позволите, госпожо Макензи, съветник Макензи, бихме искали да ви снимаме с първата жена, родила в новата сграда.

Риа и Тейлър се съгласиха благосклонно. Поведоха ги по коридора. Ръката на Тейлър обхвана лакътя на Риа.

— Страшно се гордея с теб. Всички те обожават. Ти си чудесна — наложи му се да се пъхне под периферията на шапката й, за да шепне директно в ухото й: — Зная, че за теб това е истинско мъчение.

— Не мога да плача — рече яростно тя, — но всичките тези работи с бебетата…

— Знам. Дръж се, скъпа. Още няколко снимки и ще те измъкна бързо оттук.

Удостоената с тази чест майка беше жена в началото на двадесетте си години, която бе родила първото си дете предишния ден. Беше се понагласила за фотографите и лежеше, облегната на възглавниците на болничното легло, и се усмихваше като за реклама. Изчерви се като рак, когато Тейлър се ръкува с нея, и изглеждаше уплашена от изящността на Риа. Съпругът й, също толкова млад, стоеше наблизо и се усмихваше гордо.

Докато фотографите привършат с работата си, младата майка вече се беше освободила от стеснителността си.

— Имате ли деца? — попита тя Риа.

— Не — Риа потърси пипнешком ръката на Тейлър. — Женени сме само от два месеца.

Тейлър не само я хвана за ръката, но и уви с другата талията й за подкрепа.

— Но смятаме. Скоро.

— Препоръчвам ви го — каза младата жена и двамата със съпруга й си размениха усмивки. — Страхотно е. Видяхте ли вече Дженифър?

— Дженифър ли? — попита със слаб глас Риа.

— Така нарекохме дъщеря си.

— А-а, не, ние… още не сме видели залата за новородени.

„И слава Богу“, помисли си Риа. Но точно в този момент един служител от болничния персонал си проправи път към тях.

— Това е следващата ни спирка. Моля, всички насам. Ще покажем на съветника и госпожа Макензи залата за новородени. Тя е последна дума на техниката. Искам да ви покажа и патологичното отделение. Стъпките, които са направени… — той продължи да бърбори от едната страна на Риа, докато Тейлър я поддържаше от другата.

— Извинете ни само за момент — каза Тейлър, спря процесията, дръпна съпругата си настрани и я поглед на изпитателно: — Позволи ми да поднеса нашите извинения.

— Не, не можеш — отвърна тя и го стисна силно за ръката. — Чувствам се чудесно.

— Бледа си като призрак.

— Флуоресцентната светлина не е много добра за цвета на кожата ми.

— Не се шегувай с мен, Риа. Искам да те измъкна оттук. Веднага.

— Не, моля те.

— Нещо не е наред ли? — попита болничният служител от дискретно разстояние.

— Не — отвърна Риа и се обърна към него с блестяща усмивка. — Тейлър само ме помоли да му напомня да изпрати букет на младата майка и Дженифър — после вдигна поглед към съпруга си в няма молба да се съгласи с лъжата й.

Домакините въздъхнаха едновременно с облекчение.

— Колко е внимателен — промърмори един от тях.

— Това е една от причините, поради които се омъжих за него — каза Риа и хвана Тейлър под ръка. Тейлър покри студените й лепкави пръсти със своите. Само той знаеше, че се е вкопчила в лакътя му, за да не падне, а не от привързаност.

Първо минаха през патологичното отделение, но там все още нямаше преждевременно родени деца. Когато се придвижиха към залата за нормално родени, Тейлър почувства как Риа го стисна още по-силно за лакътя. Той се опита да слуша информацията, която му поднасяше един от служителите за връзки с обществеността на болницата, но се беше съсредоточил толкова силно върху съпругата си, че не успя да запомни нито една от цифрите.

Зад големите стъкла сестрата вдигна едно плачещо бебе.

— Това е Дженифър. Нашето първо бебе — казаха им.

— Мога ли да я подържа?

Тихо изречената молба на Риа накара групата сановници да млъкнат. Даже и хората от пресата, които се държаха лошо и шумно като деца в църква, бяха като парализирани и онемели. Тейлър изглеждаше така, сякаш току-що е глътнал цяло яйце.

Един от фотографите се провикна:

— Ей, от това ще стане страхотна снимка — и няколко от свитата му се съгласиха с него.

Персоналът направи кратко съвещание, след което Риа беше въведена в залата. Тейлър се почувства като посетител на затворничка, отделен от любимата със стъклена стена. Виждаше Риа, но не можеше да я докосне, не можеше да успокои болката й и това го караше да се чувства ужасно. Беше си предписала сама това мъчение като някаква терапия или самобичуване. И той не можеше да й помогне да го изтърпи.

Тя се усмихна на сестрата, протегна ръце, пое гърчещото се плачещо бебе и седна на един стол-люлка. Държеше детето много по-внимателно от сестрата.

Фотоапаратите защракаха и забляскаха около него, но Тейлър не ги усещаше. Вниманието му бе насочено само към жена му, чиято красива лява ръка с неговия венчален пръстен придържаше главичката на детето.

— Жена ти е куражлия, Тейлър.

Тейлър разпозна гласа на Делия и кимна.

— Дяволски си права — каза гордо той.

Спомни си колко съблазнителна и все пак колко безстрашна бе Риа в деня, когато бе дошла в кабинета му, за да му каже, че носи неговото дете. Сега изглеждаше също толкова пленителна и овладяна, но Тейлър знаеше, че тя просто умира вътрешно. Никога не беше познавал жена, толкова енергична и в същото време толкова крехка.

Тя се втренчи в личицето на бебето. Тейлър разбра по устните й, че му пее нещо. Бебето спря да плаче. Усмивката на Риа се превърна в тих смях на истинско удоволствие. Тейлър не го чуваше, но го усещаше дълбоко в себе си.

Риа отправи няколко реплики към сестрата, без да сваля очи от бебето. После разви розовата фланелена пелена и погледна шарените ръчички и краченца. Измери стъпалцето с палеца си. Прокара пръст по бузата на детето.

И преди да го подаде на сестрата, разгъна малкото юмруче и го целуна нежно по дланта.

Не заплака, докато не стигнаха дома си. Тейлър я откара направо там, макар и още да нямаше обяд. Риа се бе усмихвала за фотоапаратите и бе поздравявала персонала на болницата за новото крило. На тръгване се бе ръкувала с всички. Но по пътя към дома се държеше изправена като бастун на мястото до шофьора и не произнесе нито звук.

Влязоха през входната врата. Тя остави чантата си на масичката в антрето. Тейлър пусна ключовете си до нея. После протегна ръка и я притегли към себе си. Тя не се възпротиви.

— Моля те, прегърни ме.

— Не е нужно да ме молиш.

Едва тогава сълзите й бликнаха.

Тейлър бутна шапката й на пода, извади фибите и прокара пръсти през тежките кичури, докато се развиваха. После притегли главата й под брадичката си и я прегърна силно. Ридания разтърсиха тялото й, и се придвижваха нагоре през гърдите и гърлото й. Тя го сграбчи за реверите и напои предницата на ризата му с едри тежки сълзи.

Когато плачът и стихна, той я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята. Пусна я до леглото и я обърна с гръб към себе си. Свали ципа на роклята й и я забута надолу, докато накрая Риа послушно излезе от нея и остана само по сатенен комбинезон с дантелена горна част.

Тейлър я обърна към себе си като малко дете, сложи ръце на раменете й и я натисна да седне на ръба на леглото. После коленичи и свали обувките й с високи токчета и ги остави на страна.

Остави я да седи така и съблече сакото, жилетката и ризата си. После събу обувките и чорапите си, легна на леглото само по панталони и притегли Риа към себе си.

Тя легна напряко и положи буза върху гърдите му. Тейлър уви ръце около нея, сякаш за да я защити, и опря брадичка до темето й.

— Разкажи ми всичко.

— Беше красива — прошепна Риа.

— Никое новородено не е красиво.

Риа не се докачи, защото разбираше, че той само се шегува.

— Но тя беше.

— Беше удивително малка.

— Миниатюрна. Едва ли си видял пръстите на крачката й, но бяха невероятно малки. А пръстите на ръчичките й — почти прозрачни.

Тейлър вдигна ръката и към устните си и целуна опакото на пръстите й.

— Как беше, когато я докосна?

— Кожата й беше страшно нежна — Риа смръщи чело, за да си спомни по-добре. — Но на места беше суха и се лющеше. Попитах сестрата защо е така и тя ми отговори, че е нормално при новородените. Прекарват девет месеца във вода и затова кожата им е суха седмица и нещо след раждането и често се бели.

— Не знаех това. Какво още?

— Пулсът й беше ускорен. Виждаше се на гърдичките и на нежното място на главичката й. Тялото й беше топло. Затова не ги задушават с одеяла. Телцата им произвеждат много повече енергия от нашите.

Тейлър се съмняваше в това. В момента не вярваше, че нечие друго човешко тяло може да излъчва повече топлина от неговото. Мотивите му бяха почтени, но държането на Риа в прегръдките му имаше върху него дълбоко и неволно влияние.

Сатененият комбинезон в цвят екрю прилепваше по всяка гънка на тялото й и очертаваше гърдите, талията и хълбоците й. Закръглените й гърди лежаха върху неговите и преливаха от дантелените чашки на комбинезона. Връхчетата им представляваха розово-кафеникави кръгчета, които в един момент той копнееше да погледне, а в другия се надяваше, че дори няма да зърне. Защото всеки път, когато го направеше, копнееше да ги погали и вкуси.

Веригите в ума му сякаш бяха полудели, докато се опитваше съзнателно да потисне надигащото се желание и да заличи това, което въображението проектираше в мозъка му. Под прилепналия комбинезон виждаше очертанията на колана й за жартиерите. Знаеше, че над чорапите бедрата й са гладки и нежни. Те представляваха копринен коридор към сладкото тъмно тайнство на нейната женственост.

Риа явно усети възбудата му и застана нащрек. Опита се да се отдръпне, но той я притегли обратно към себе си.

— Трябва да се преоблека и да отида на работа — каза тя.

Ако го беше казала убедително, Тейлър сигурно щеше да я пусне, но слабото й възражение бе показателно за нежеланието й.

— В качеството си на кандидат-кмет постановявам да си вземем почивка до края на деня.

— И какво ще правим?

— Това.

— И какво точно е то? Възкресяване на бебето, което не се роди?

— Ако искаш да гледаш на това по този начин. Още не си престанала да тъгуваш.

Риа сложи ръка на сърцето му. Палецът й погали несъзнателно зърното на гърдата му.

— Не съм ли нелепо егоцентрична, Тейлър? Всеки ден по целия свят хиляди жени помятат.

— И всяка се чувства точно така, както и ти, ако изобщо я е грижа за бебето й.

— И ако я е грижа за мъжа, който го е създал — Риа вдигна глава и го погледна в лицето. — Повечето мъже на твое място биха изпитали облекчение, след като загубих бебето си.

— За нищо на света, Риа.

— Сега вече не си обвързан.

— Някога не съм се чувствал обвързан. Аз също исках бебето.

Очите и отново се напълниха със сълзи. Тя прехапа долната си устна.

— Наистина ли?

— Много.

— Чудя се дали е било момче или мъничко момиченце като Дженифър.

— Недей.

— Дали сме изгубили примабалерина или олимпийски златен медалист, държавник, учен или художник?

— Недей, недей — той я обърна по гръб и се надвеси над нея. — Ако продължаваме да мислим за това, можем да полудеем — отпи от сълзите по бузите и устните й. — И ще полудея, ако не те целуна.

Отначало целувката беше нежна. Устните му просто се допряха до нейните. Дишаха един срещу друг. След това устните му се разтвориха и завладяха нейните с властна, жадна целувка. Езикът му беше дързък и всепроникващ и правеше ненаситно любов с устата й.

Риа прокара пръсти през косата му и изстена:

— Тейлър, Тейлър, целувай ме, докато престане да ме боли!

— Къде те боли?

— Навсякъде.

Той покри нашарените й със следи от сълзи бузи, като се връщаше отново и отново към устните й. Свали презрамките на комбинезона й надолу и зарови лице в уханната кадифена мекота на падината между гърдите й. Целуна ги, като притискаше силно устни в податливата плът и масажираше с език зърната, докато се превърнаха в твърди връхчета.

Той побутна мястото, където се съединяваха бедрата и през топлия сатен, който се допираше до кожата й, сякаш я галеше. Повдигна украсения с волани край, зарови лице в податливия й корем, целуна леко, сякаш с дъх пъпа й, а след това проникна агресивно в него с езика си.

— О, Тейлър, спри. Започвам да…

— Какво?

— Да се подмокрям.

— Добре.

— Че какво му е добрето да отидем толкова далеч и…

Тейлър пъхна ръка в бикините й и между бедрата й.

— И да се понесем.

Риа се поколеба. Той потърка прелъстително длан в нея. Копнеейки да се освободи от юздите на желанието, в които я бяха стегнали целувките му, тя се подчини на прошепнатите му нареждания.

И когато вълните на освобождението преминаха през нейната женственост, устните му бяха там, за да ги посрещнат, шепнейки мили думи.

Минути по-късно, с все още нажежено и тръпнещо тяло и неравно дишане, Риа усети как Тейлър се измъква от леглото. Тя отвори очи и изрече влюбено името му.

— Не отивам далеч — каза той, наведе се над нея и отмахна влажните кичури коса от раменете и гърдите й. — Няма да се бавя.

Риа поклати глава, седна и се придвижи до ръба на леглото. После плъзна ръце около тънката му талия, опря буза на голия му корем, после го целуна. След това още веднъж, но по-страстно, като използваше езика си.

— Риа — прошепна дрезгаво той.

Тя разкопча сластно колана му.