Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tidings of Great Joy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 125 гласа)

Информация

Сканиране
peppinka (2009)
Корекция
sonnni (2012)

Издание:

Сандра Браун. Голямата новина

ИК „Хермес“, Пловдив, 1996

Американска. Първо издание

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-337-3

История

  1. — Добавяне

Седма глава

— Още кафе, Фрида?

Тейлър се наведе, за да напълни чашата на тъща си. Наслаждаваха се на кафето след вечерята във вътрешния двор.

Госпожа Лавендър му се усмихна:

— Да не би да ми се подмазваш?

— Естествено — призна той с широка усмивка. — Искам да направя добро впечатление.

Тъстът и тъщата се разсмяха на обезоръжаващата му откровеност. Насърчен от Робърт Лавендър, Тейлър започна да описва някои от програмите за подобряване на града, които искаше да пусне в действие след поемането си на службата.

Риа, свита на кълбо на шезлонга си, ги наблюдаваше. Денят беше преминал добре, много по-добре, отколкото имаше правото да очаква. Беше се страхувала да играе роля, за да измами хората, които най-много обичаше и уважаваше.

В момента, в който беше отворила входната врата на родителите си сутринта, сълзите й бяха заплашили да рукнат. Изкушаваше се да се хвърли в обятията им и да се наплаче хубавичко, да им излее цялата тъжна история. Но поне не й се налагаше да говори за помятането. Едно от най-мъдрите решения в живота й, бе това да не им казва за бременността си. Щяха да се разстроят, когато краткотрайният й брак завършеше с развод. Защо трябваше да ги тревожи повече, като им кажеше за внука, когото бяха загубили?

Заслугата за това, че денят мина толкова гладко, принадлежеше на Тейлър. За Риа вече не беше тайна защо са го избрали за кмет. Той бе роден политик. Очарователен и милосърден, прекрасно водеше разговор и бе още по-прекрасен слушател. Ако имитираше искреност, значи беше ненадминат актьор. На моменти на Риа дори й се струваше, че той харесва родителите й и иска и те да го харесат. Ако имаше конкурс „Зет на годината“, той щеше да го спечели с пълно единодушие.

Също така беше образцов съпруг. В тази му роля не можеше да се намери никакъв недостатък. Това, което най-много потискаше Риа, бе, че то беше само роля.

Спорът им в петък следобед за това дали тя трябва да остане или не беше изтощил окончателно и без това намалелите й сили. Щом подредиха отново дрехите й в гардероба, Тейлър й нареди да си легне и тя се подчини, без да възрази. Спа почти през целия ден. Той й донесе подноса с вечерята в спалнята. Риа се нахрани и отново заспа.

Когато в събота сутринта се събуди, забеляза, че никой не е спал на леглото до нея. Премина на пръсти през къщата и го намери, проснат наполовина на канапето в дневната. Почувства угризения, задето го е изгонила от собственото му легло. Реши да се реабилитира, като приготви закуската.

Няколко минути по-късно той влезе със залитане и кухнята, където Риа вече беше включила кафе машината.

— Какво правиш тук?

Беше увил как да е един чаршаф около кръста си и го придържаше с една ръка, докато с другата чешеше рошавата си глава. Прозина се широко.

— Правя кафе. Изглежда, имаш нужда от едно.

— Връщай се в леглото. Ще ти донеса твоето.

— Чувствам се чудесно.

— Връщай се в леглото или…

— Няма да…

— … Ще пусна този чаршаф и ще ти се покажа. А знаеш какво става с мен всяка сутрин, когато стана от леглото, независимо дали го искам или не — предупреди я меко той.

Риа побърза да се върне в леглото. Кафето, което й донесе, беше придружено с три резена пържен хрупкав бекон и най-голямата вафла, която някога беше виждала. Ъглите й преливаха от ръба на чинията.

— Защо не напълним това и не го използваме за възглавница за бой?

Шегата й не го развесели. Той взе една вилица и уви пръстите й около нея.

— Яж. И да си изядеш всичко.

Риа успя да изяде само половината вафла и започна да моли за милост.

И така мина целият ден. Тейлър не й позволяваше да направи нищо сама. Когато тя започна да се оплаква, че ще полудее в спалнята, позволи й да легне на един шезлонг на слънце във вътрешния двор.

Оттам Риа го гледаше как мие и лъска двете коли. Носеше само къси дънкови панталони и по този начин не й позволяваше да си почине кой знае колко. Очите й постоянно шареха от списанието към облачетата от бяла пяна, залепени на косъмчетата на гърдите му и грациозно плъзгащи се надолу по голите му бедра и прасци. Никога през живота си не бе виждала някой да прави произведение на изкуството от капеща вода като Тейлър.

— Отивам до магазина. Какво ще сервираме утре на нашите гости за обяд?

Той възседна долната част на шезлонга й с лице към нея и с бележник в ръка.

Риа се радваше, че беше сменил влажните къси панталони с дълги. И без това гледката беше достатъчно объркваща. Надяваше се посоката на погледа й зад слънчевите очила да не се вижда.

— Не съм планувала нищо — каза тя и се замисли. — Какво ще кажеш за палачинки с пилешко месо, огромна зелена салата, моркови с магданоз и ягодови сладкиши?

— Да видим — каза той, като записваше в бележника. — Значи студена шунка и картофена салата от гастронома, пресни плодове и сирене бри, франзели и масло. Добра идея, Риа. И мисля, че плодовото желе звучи чудесно за десерт. Какво да бъде — портокалово или лимоново?

— Тейлър!

— Ще приготвя пържоли за вечеря тук, във вътрешния двор. Така няма да ми е трудно да опека и картофи — сложи пръст на устните й, за да й попречи да възрази. — Но ако си добро момиче и до края на деня не ставаш, ще ти позволя утре да направиш онази „огромна зелена салата“.

Спонтанната целувка, която залепи на устните й, изненада и двамата. За момент се втренчиха един в друг. После той каза дрезгаво довиждане и побърза да тръгне.

На следващата сутрин, преди да пристигнат семейство Лавендър, двамата прочетоха статията на Делия Стар.

— Тук няма нищо за бебето — забеляза Риа, леко изненадана от пропуска.

— Погрижих се за това.

Риа остави вестника в скута си.

— Кога?

— Обадих се от болницата. Знаех, че няма да искаш да даваш частни или публични обяснения.

— Благодаря ти, Тейлър — протегна ръка и го докосна по рамото.

Той я покри със своята.

И сега през целия ден си играеха на семейство заради родителите й. Риа усещаше, че нервите й започват да се обтягат. Защото на моменти забравяше, че това е само игра. Тейлър беше внимателен; скачаше тревожно всеки път, когато тя вдигнеше нещо по-тежко от перо. Веднъж, когато се наведе да вдигне една паднала салфетка, той едва не я събори, докато се опитваше да я изпревари.

— Ще се отпуснеш ли най-сетне? — изсъска ядосано тя, когато го извика в кухнята под някакъв предлог.

— А ти ще престанеш ли да правиш непозволени неща?

— Те не знаят за… бебето — все още не можеше да събере сили да изрече думата „аборт“. — Ще станат подозрителни, ако не престанеш да се държиш като глупак.

— Мислят си, че съм оглупял от любов и се старая всякак да угодя на жена си.

— Виж какво, ентусиазмът ти направо ме подлудява. Престани!

Но той не престана. Постоянно се въртеше около нея, докосваше я по бузата, потъркваше кръста й и я прегръщаше мило с една ръка. Веднъж без особена причина се наведе и я целуна леко по устните. Риа почувства притреперване в стомаха, но после си спомни, че тази демонстрация на привързаност бе само добре планирана част от спектакъла.

— Риа? Чу ли какво казах?

Тя си наложи да се отърси от размишленията си и откри, че всички я гледат с любопитство.

— Съжалявам. Какво каза?

Тейлър веднага застана до нея.

— Добре ли си? — сините му очи сякаш я пронизваха.

— Чувствам се чудесно. Просто загубих нишката на разговора. Повтори какво каза, татко.

— Казах, че се радвам, задето не се омъжи за оня надувко Гай Не-знам-си кой.

— Аз също, Робърт — вметна Тейлър и уви ръка около шията на Риа.

Фрида Лавендър каза:

— Риа, мисля, че сега вече можем да ти кажем. С баща ти никога не сме харесвали особено Гай. Тейлър е много по-подходящ за твоя характер — тя ги погледна с привързаност. — Мисля, че е страшно романтично, дето сте се срещнали в навечерието на Коледа.

— Да, романтично беше — каза неловко Риа.

— Мисля, че е имало пръст на съдбата, дето предприехме онова пътуване до Лондон точно тогава — каза госпожа Лавендър.

Тейлър сложи ръка на сърцето си.

— Тогава ще трябва да бъда вечно благодарен на съдбата.

Всички се засмяха, но хубавичките устни на Фрида се понацупиха.

— Щеше да ни е приятно да присъстваме на сватбата ви. Беше толкова внезапно. Едва ли е изглеждала официално без църква, орган и цветя. И всичките му там подробности.

— Мамо, аз…

— Грешката е изцяло моя — прекъсна Тейлър, Риа. — С Риа си говорихме за женитба от нощта, когато се срещнахме — той се усмихна на съпругата си и прибави пиперливо: — Ама че нощ беше! — после задържа погледа й за момент, преди отново да се обърне към родителите й: — Когато накрая я убедих да се омъжи за мен, предложих да го направим веднага и с колкото се може по-малко шум. Моля ви да ни простите, но не исках моите съперници да си помислят, че парадирам заради изборите, след като ергенството ми беше толкова широко обсъждано. И… — той направи пауза, за да подчертае важността на думите си. — Размяната на клетвите означаваше нещо толкова лично и изключително за нас, че егоистично предпочетохме да не го споделяме с никого.

Госпожа Лавендър примигва със замъглени очи.

— Риа е имала голям късмет, задето е намерила мъж с твоята чувствителност, Тейлър Макензи.

Робърт Лавендър посегна и хвана жена си за ръката.

— Време е да тръгваме. Ако се разплаче, няма да можем да я спрем. Пък и ни предстои сто мили път.

Тейлър и Риа застанаха на вратата прегърнати през кръста, и дадоха обещания, които знаеха, че никога няма да изпълнят — че ще отидат на гости на нейните родители скоро и ще им позволят да организират вечерно парти, за да представят Тейлър на всичките си приятели.

Когато задните фарове на колата изчезнаха от погледа им, нервите на Риа не издържаха и тя затвори вратата с повече сила, отколкото бе необходимо.

— Знаеш ли, нямаше нужда да преиграваш — каза троснато тя.

Тейлър изглеждаше слисан.

— Помислих си, че съм се справил възхитително, като ги убедих, че съм любящ и внимателен съпруг.

— О, да, наистина го направи. Всяка твоя дума беше захаросана като онази вафла, която ме принуди да изям вчера.

— Тогава от какво не си доволна?

Тя сложи ръце на хълбоците си.

— Не трябваше ли да бъдеш съвсем мъничко по-малко очарователен? Поне мъничко гаден? Поне мъничко невнимателен? Ще бъдат шокирани, когато дойде голямата раздяла. Ще се питат как съм могла да бъда толкова глупава, че да оставя сър Галахад[1] да ми се изплъзне. Може би щяха да изпитат облекчение, когато се разделим, ако днес беше показал поне един недостатък, вместо да бъдеш толкова дяволски съвършен.

— Е, извинявай тогава. Следващия път ще се опитам да се държа като надувкото Гай.

— Не го познават достатъчно добре, иначе не биха го наричали така.

— Но са го познавали достатъчно добре, за да не го харесват. За разлика от теб, нали?

— Да.

— Колко време ходи с него? И какво, по дяволите, ти е направил, за да си толкова побъркана по него, когато никой друг не го харесва? — сините му очи проблясваха. — Или може би не трябва да питам?

Риа отметна коси назад и отвърна самодоволно:

— Не трябва да питаш.

Ругаейки, Тейлър тръгна с тежки стъпки към гаража.

— Отивам да потичам.

Още щом чу затръшването на вратата зад гърба му, гордата поза на Риа се сгромоляса. Беше изморена. Усилията да изглежда здрава и щастлива я бяха изтощили. Старанието да крие чувствата си към Тейлър бе опънало нервите й до скъсване.

Ако го мразеше, ако той изобщо някога й бе дал причина да го мрази, преструването, че го обича, щеше да бъде истинско предизвикателство. Само дето постоянно трябваше да си напомня, че любовта или интимността, които споделяха, не означават нищо.

Когато Тейлър се върна, тя вече си бе легнала. Направи се на заспала, когато той влезе в банята и затвори вратата. Секунди по-късно чу душа.

О, Господи, каква каша беше забъркала!

Когато Тейлър излезе от банята, Риа се опита да заглуши хълцанията, но нещо все пак достигна до него. Той се спря на половината път към вратата, промени посоката, отправи се към леглото и се облегна на ръце от двете страни на главата й.

— Риа? Плачеш ли? Какво има? — Риа поклати глава, но не успя да го убеди. — Да не би да… Не кървиш прекалено много, нали? — той отметна чаршафа и я обърна по гръб.

— Не, няма нищо такова.

Тя изтри сълзите от бузите си, но не и преди луната да беше проблеснала в тях.

— Ти плачеш.

— И го правя постоянно от три дни — каза тя, отвратена от себе си. — Никога не плача, но напоследък не се занимавам с нищо друго.

— Нормално е. Докторът ме предупреди, че седмица и нещо ще бъдеш доста разстроена.

Носеше само една хавлия, увита около кръста си. Косата, все още мокра, беше прилепнала красиво към главата му. Косъмчетата на гърдите му бяха мокри и къдрави. Копринената растителност около пъпа му беше събрала капки. Понеже се беше опрял на ръцете си, мускулите и вените на бицепсите му изпъкваха.

Риа искаше да го целуне по устата, по врата, по зърната на гърдите, които се бяха свили от прохладата в стаята. Искаше й се да улови всяка блестяща капка по тялото му с езика си и да погълне с нея и вкуса на чистата му кожа. Но тъй като не можеше да направи нито едно от тези неща, отново започна да плаче.

— Какво има? — слисан, той легна на една страна и я взе в прегръдките си. — Виж, съжалявам, че ти се развиках. И за мен денят беше труден.

— Не трябваше да те принуждавам да го правиш.

— Аз помолих да го направя, забрави ли? И всъщност забрави какво казах за Гай. Е, всъщност го мисля… и аз не го харесвам… но съжалявам, че те обидих.

Говореше достатъчно сериозно, но не казваше това, което трябваше. Непохватно приглаждаше косите й назад, но успяваше повече да бърка с пръсти в очите й.

Внезапно цялото това положение й се стори абсурдно и тя започна едновременно да се смее и да плаче.

— Такава каша забърках — смотолеви Риа.

— Каква каша?

— Ами в живота ти.

— А?

— Тейлър, не ти ли е идвало наум, че ако бях изчакала само няколко седмици, изобщо нямаше да се замесваш във всичко това?

Той повдигна единия ъгъл на чаршафа към лицето й.

Риа се избърса послушно.

— Щях да пометна и ти никога нямаше да разбереш. Но не, трябваше да вляза като булдозер в живота ти и да изисквам да се ожениш за мен.

— Хайде, стига, приличаше повече на пеперуда, отколкото на булдозер.

— Не се отнасяй снизходително към мен.

Той се усмихна и притисна главата й към голите си мъхнати гърди.

— Никога ли не ти е идвало наум колко отговорен се чувствах, задето съм съсипал живота ти? Аз бях причината да забременееш.

— И двамата бяхме причината да забременея.

— Но аз трябваше да нося нещо… Освен това трябваше да се отдръпна преди… нали разбираш.

И двамата останаха неподвижни дълго време. Накрая Риа прошепна:

— Не мисля, че щях да ти позволя да го направиш.

— Може би не първия път. Стана толкова бързо.

— Бяхме загубили ума си. Не мислехме.

— Но втория път. И третия… — той зарови пръсти в косите й и започна да разтрива главата й. — Имахме достатъчно време да мислим отговорно, но не го направихме.

Да, втория и третия път се бяха любили бавно и лениво. Докато тялото му галеше нейното, двамата се гледаха в очите и си мислеха колко е прекрасно да се плъзнат заедно в сладката забрава.

Риа смени тактично темата:

— Твърде късно е да се обвиняваме за навечерието на Коледа.

— Но не и за медения ни месец.

— Меден месец?

— Последните три седмици. Риа, имаше ли поне една нощ, когато да не сме правили любов?

— Не.

— Без да се броят сутрините и обедите и… — той млъкна и прокара длан по лицето си. — Нищо чудно, че пометна.

— О, Тейлър, недей! — Риа се надигна и обхвана лицето му с длани. — Докторът каза, че с нищо не съм можела да предотвратя това, тъй като нищо определено не го е причинило.

— Дори и сексмаратон?

— Дори и това. Поне с теб. Исках да кажа — прибави бързо тя, — че никога не беше груб.

— Никога ли не те заболя?

— Разбира се, че не.

Риа отново сложи глава на гърдите му и го прегърна силно. Той въздъхна с облекчение:

— Аз пък си мислех, че е обратното. Не съм искал да го правя. Но когато загуби бебето, се уплаших, да не би да съм ти причинявал болка и ти да не си ми казвала.

— Не, не.

Тя завъртя глава от едната до другата страна — колкото да подчертае думите си, толкова и да почувства косъмчетата на гърдите му с лицето и устните си.

— Това ме тревожеше.

— Виждаш ли? Точно това исках да кажа. Не трябваше да се тревожиш за тези неща. Иска ми се никога да не те бях забърквала. Това е такава повратна точка в живота и кариерата ти.

— Женитбата ни изобщо не навреди на кариерата ми така, както навреди на твоята.

— Казах ти, че отдавна исках да започна свой бизнес.

— А аз ти казах, че женитбата ни е плюс в общественото мнение за мен.

— Но заради мен не можа да се порадваш на успеха си. Аз се намесих във всяка област на живота ти. Ако те бях оставила на мира, връзката ти с Лиза нямаше да претърпи този застой.

— А какво ще кажеш за връзката ти с Гай?

— Честно ли?

— Честно.

— Тя и без това не отиваше наникъде.

Искаше й се Тейлър да бе казал същото за връзката си с Лиза, но той не го направи. Искате й се да има смелостта да откаже утешенията му, но не го направи. Прегръдките му бяха лукс, който чувстваше, че заслужава след последните няколко дни. Наслаждаваше се на близостта и искаше тя да продължи колкото се може по-дълго.

— Тейлър, какво направи с всичките книги?

— Книгите за бебета ли?

— Аха.

— Прибрах ги, за да не ги виждаш. Помислих си, че може да те разстроят.

— Наистина щяха. Благодаря ти.

Той се облегна на таблата на леглото и погали косите й, като нареждаше внимателно тъмните тежки кичури върху корема си.

— Вашите са страхотни.

— Наистина ли?

— Да. Ти приличаш на майка си.

— Аз съм осиновена, забрави ли? Ако приличам на нея, това е чисто съвпадение.

— Не толкова физически. Имам предвид в маниерите, в начина на говорене, такива неща. А и баща ти много ми харесва.

— Прилича ли на твоя?

— Не, не съвсем. Но са почти на една възраст.

Риа подръпна разсеяно няколко косъмчета на гърдите му.

— Тейлър, ревнуваш ли го от природените си брат и сестра?

— Не, те са просто деца. Сладки деца. Добри деца.

Тя вдигна глава и го погледна.

— Имаш пълното право да го ревнуваш. Не заемаш в живота му такава част, каквато щеше да заемаш, ако не бяха те — и разсеяно прокара нокътя на палеца си по устните му.

— Знам, че той обичаше майка ми. Знам, че ме обича. Просто новото му семейство има нужда от него повече, отколкото аз.

— Но?

— Но понякога изпитвам ревност — каза той със самоукорителен смях. — Не съм ли шушумига?

— Напълно нормално е.

Когато осъзна, че палецът й все още гали устните му, тя го отдръпна. Тейлър сведе поглед към устата й. Риа усети как в нея се разлива позната и жадувана топлина. Това доказваше, че топлината е оцеляла и все още действаше. За пръв път от дни се чувстваше жива и топла. Очевидно и Тейлър не беше имунизиран срещу това. Той я отдръпна от себе си.

— По-добре да те оставя да поспиш — после спусна крака от ръба на леглото и се изправи. — Лека нощ, Риа.

— Тейлър — тя протегна ръка и хвана неговата. Той се обърна и я погледна. Риа дръпна стеснително ръката си. — Не мога да спя, като знам колко ти е неудобно там, на канапето — сведе очи, защото не искаше Тейлър да усети колко малко й трябва, за да удари на молба. — Това, което искам да кажа, е, че нямам нищо против, ако искаш да спиш тук.

— Тук? На същото легло?

— Да. Нищо не може да се случи, нали?

— Да. Абсолютно.

— Тогава защо да не ти бъде удобно?

Това, което и двамата си помислиха, но никой от тях не спомена, бе, че спането заедно можеше да се окаже по-неудобно. И все пак не искаха да се лишат от успокояващата топлина на другия.

— Ами щом си сигурна…

— Сигурна съм.

Риа легна отново и придърпа чаршафа и одеялото до брадичката си. Затвори очи. Затаи дъх и чу как мократа хавлия се приземява на пода. Шумът от голото му тяло, което се плъзна между чаршафите, караше сърцето й да бие лудо. Мисълта за топлата, осеяна с косъмчета кожа, лежаща между прохладните гладки чаршафи, я държеше будна и напрегната. Не смееше да помръдне от страх, да не би да го докосне с крак. Когато Тейлър изрече името й в тъмнината, тя едва не подскочи.

— Какво?

— Риа, много съжалявам за бебето.

Усети как ръката му търси нейната и инстинктивно я протегна, вкопчи я в неговата и я стисна здраво.

— Аз също, Тейлър. Ужасно.

— Все още ли мислиш за него?

— Да.

— Аз също — и след дълга пауза добави: — Може би някой ден ще си имаш друго бебе.

— Да, може би.

— Ти също.

— Да, може би.

Гласовете им не звучаха твърде ентусиазирано или оптимистично. Но и двамата си признаха мълчаливо, че ще се бранят от мъката по-добре заедно, отколкото поединично, затова ръцете им останаха здраво стиснати под чаршафа.

— Риа?

— Хм?

Тя се обърна сънливо към съпруга си и той я притисна към себе си. Бутна нежно лицето й с нос, после я целуна по устните. Риа обичаше тези целувки рано сутринта, когато брадата му леко подраскваше кожата й. Уви ръка около кръста му. Устните й бяха покорни под неговите. Езикът му се плъзна между тях и докосна нейния. Тя въздъхна и го побутна леко с коляно в слабините. Беше възбуден.

Търсейки едната й гърда, Тейлър промърмори:

— Защо си с нощница?

Успя да разкопчае перлените копчета на подобната на риза нощница. Закръглената й гърда попадна в шепата му. Той започна да я мачка, като се наслаждаваше на податливостта й. Прокара палец по връхчето й. И пак. То се втвърди.

— Тейлър…

— Хм?

— Нищо. Казах името ти просто защото ми е толкова приятно.

Той изстена:

— Страшно те желая, скъпа.

Докато се целуваха, Риа се изви на дъга и започна търка корема си в неговия в същия ритъм. Разтворените им устни се сляха. Той пъхна езика си дълбоко и го зарови в горещата, сладка кухина на устата й.

После се изтърколи върху нея и устните му зашариха от шията до гърдите й. Целуна ги през прозрачната материя, задвижи глава наляво и надясно и устните му докоснаха голата й кожа. Езикът му погали сънливо зърното.

В Риа се разля екстаз. Когато устните му се сключиха около зърното и го засмукаха, тя потрепери от удоволствие. Изглеждаше така, сякаш тънката нишка, която свързваше гърдите с утробата й беше настроена по-фино от обикновено. Долната част на тялото й се свиваше с всяко негово засмукване.

Очите й се отвориха бавно. Тя прокара пръсти през разбърканата му коса, разтвори бедра и той се намести между тях.

Внезапно Риа се събуди напълно:

— Тейлър!

— Сега ли? О, да, миличко, да.

Обхвана лицето й между дланите си и я целуна страстно. Долната част на тялото му се разтресе лудо. Никога не му се бе налагало да се занимава с бикини в леглото им, особено сутрин.

— Тейлър.

— Хм? — той я целуваше като луд. Ханшът му се движеше на бесни тласъци.

— Правим любов.

— О, Господи, да, знам!

Тя го сграбчи с две ръце за косата и дръпна главата му нагоре. Тейлър примигна и се събуди. Когато му просветна какво става, се изтърколи на една страна и се втренчи в нея с безмълвен ужас. С разрошени коси, с украсения с волани подгъв на нощницата, омотан около талията й, а зейналият корсаж повече откриващ, отколкото покриващ розовите й закръглени гърди, и с похотливи, пълнички устни, тя изглеждаше като омърсения гълъб от викториански роман — толкова желана, колкото и забранена.

Тейлър погледна надолу към възбудения си член, измърмори някаква ругатня, изтърколи се от леглото и се отправи към банята.

 

 

— Нищо не се е случило наистина. Ти все още спеше. Знам, че не си искал да го направиш — каза му срамежливо Риа половин час по-късно, докато му подаваше чаша кафе.

— Не бива да говориш за това — той изгори езика си с кафето и изруга ядосано.

— Просто не искам да си мислиш, че аз си мисля, че си го направил нарочно.

— Не съм го направил нарочно.

— Точно това казах и аз.

— Тогава защо крещиш?

— Не съм крещяла, докато ти не започна да крещиш.

— Виж какво — махна той във въздуха със свободната си ръка. — Човек се събужда в собственото си легло, намира в него голо момиче и…

— Не бях гола.

— Добре де, почти голо момиче.

— И не съм момиче. Аз съм твоята съпруга.

— Тогава не можеш да ме обвиняваш, задето се отнасям с теб като с моя съпруга, нали?

— Не мога.

— С теб човек просто не може да говори разумно, Риа. Закъснявам.

Грабна палтото си от кухненския стол, който политна назад, взе куфарчето си и изхвръкна навън. Секунди след като вратата се затръшна зад него, той я отвори и пъхна главата си в стаята:

— Днес недей да правиш нищо глупаво, като например да изкачваш някоя планина. Не се напрягай.

Когато затвори вратата, съдовете издрънчаха за пореден път.

Това, че й каза да не се напряга, се оказа безполезно. В крайна сметка тя не свърши нищо. Умът й не искаше да се задържи и на един-единствен проект. Идеите повече изскачаха, отколкото се вмъкваха в главата й. Не можеше да обвини скуката за липсата си на производителност, нито дори аборта. Физически се чувстваше почти нормално.

Умът й беше прекалено зает с мнимия й брак. Ако имаха още много сцени като тазсутрешната, накрая тя и Тейлър щяха да се избият — или поне страстно да го желаят.

Със сигурност сега щеше да се съгласи с нея, че ще е по-добре, ако тя се изнесе в къщата си и получат тихо развод. Сега вече никой не можеше да му навреди политически. Вестниците бяха пълни с истории за него и за това как енергичното му ръководство ще донесе полза на града. Изобщо нямаше да бъде толкова засегнат от раздялата, колкото Риа.

Беше се влюбила в него. Да живее с него, знаейки, че бракът им е обречен, беше повече, отколкото можеше да понесе. За душевното й спокойствие щеше да бъде по-добре, ако затвореше сега тази глава от живота си. Ако останеше, само щеше да се влюби още повече в него или да го намрази за това, че не отвръща на чувствата й. А и двете възможности бяха доста мрачни.

Тъй като беше открила, че очевидно гневът е пряко свързан с либидото им, Риа реши да подходи спокойно и хладно. Дори същата вечер го чакаше с изстудена бира. Веднага щом той отпи първата глътка, Риа каза:

— Тейлър, реших да си вървя.

— Къде да вървиш?

— У дома. Реших да си вървя у дома.

Той отпи още една глътка.

— Защо?

— И без това е въпрос на време, преди да го направя. Не мога да продължа да живея в неопределеност. Искам да си бъда у дома, в собствената си среда, докато се възстановявам от аборта. И тъй като работя там в дневната, мога да обединя всичко под един покрив.

Кратката му ругатня изразяваше напълно мнението му за нейното решение.

— Отиваш си заради това, което се случи тази сутрин, нали? — тя го гледаше упорито. — Нали?

— Добре де, да!

Тейлър се обърна с гръб към нея и довърши бирата си на един дъх. Изруга тихо, но достатъчно високо, за да накара косата й да настръхне. Накрая се обърна бавно.

— Страхуваш ли се от мен, Риа?

Тази идея й беше толкова чужда, че й отне известно време, докато я смели. Накрая поклати глава:

— Не, Тейлър.

— Никога не бих ти сторил нищо лошо. Знаеш го, нали?

— Да. Тази сутрин ти казах, че знам, че беше полузаспал и не разбираш какво вършим.

— Наистина ли?

— Да, но не съм сигурна, че ме слушаше.

Той се засмя с огорчение:

— Когато отидох на работа, не можех да си спомня какво точно сме казали, но си спомнях, че съм се оплескал.

— В никакъв случай. Но ти беше разстроен. Аз също.

— Снощи исках да легна в леглото заради самата теб, а не заради мен.

— Знам.

— И не си мислиш, че съм се възползвал?

— Не. Аз те помолих да останеш при мен. Исках го — тя вкопчи ръце една в друга и облиза нервно устни.

— Но изглежда, че не можем да бъдем приятели, Тейлър. Това сексуално привличане между нас е твърде силно. Придава на приятелството ни прекалено много напрежение. Ако остана тук, накрая ще започнем да се боричкаме постоянно, както тази сутрин. Не искам това да се случва. Мисля, че и ти не го искаш. Ще бъде най-добре, ако се изнеса тази вечер.

— Не си отивай.

Гласът и очите му бяха властни. Тя се почувства притеглена към тях като паднало листо, привлечено във водовъртеж.

— Трябва, Тейлър.

— Това, че загуби бебето, не означава, че се отказвам от всичката си отговорност към теб. Страшно се ядосах, когато плати сметката си в болницата. Исках аз да го направя. Това беше мое задължение. Законно съм твой съпруг, независимо какво става в леглото ми. Искам да се грижа за теб, докато се уверя, че си оздравяла физически и психически.

Риа сподави риданието си и покри лицето си с ръце. Това, което той казваше, беше красиво, но мотивацията зад думите му беше погрешна. Щеше да й харесва ужасно да я глези, но от любов, а не от чувство за отговорност.

— Не знам какво да правя.

— Ако останеш, обещавам, че няма да те докосна. Дори и с един-единствен приятелски жест.

Тя вдигна бавно глава и го погледна скептично.

— Точно така. С кого се подигравам? — попита се гласно Тейлър.

Риа се чувстваше нещастна, докато се колебаеше между това, което искаше, и това, което знаеше, че е най-добро за нея. Обичаше го твърде много, за да остане, и го обичаше твърде много, за да си отиде. След като я гледаше с такъв очевиден копнеж, как можеше да го напусне? Но и как можеше да не го направи, след като знаеше, че с всеки ден, в който оставаше, щеше само да направи напускането си по-трудно?

Не се самозалъгваше, че той я обича или щеше някога да се влюби в нея. Ако имаше такъв шанс, Тейлър щеше да й се обади след Коледа. И тъй като живееха заедно, бе имал безброй възможности да признае любовта си — страстните моменти в леглото; тишината след тях; когато погледите им се срещаха през стаята и малката усмивчица беше единствената интимност, която споделяха.

Той твърдеше, че се възхищава от нея и я уважава; че я почита, задето носи неговото дете; че жадува за нея. Но не я обичаше. Това, че можеше до такава степен да пренебрегва любовта й, я правеше не само безутешна, но и я ядосваше.

— Какво предлагаш? — попита го тя. — Да продължим да живеем заедно, да си правим сексуални услуги, докато ти стане удобно да се изнеса?

Гласът й беше остър като меч, но Тейлър механично вдигна щита си.

— Не — отговори той също толкова рязко. — Предлагам компромис. Оставаш, но на съвсем платонична основа. Никакво спане заедно. И нищо друго.

— Опитахме се. Не се получи.

— Този път ще направим така, че да се получи.

Риа започна да се колебае.

— Единият от нас ще трябва да спи на канапето.

— Аз ще спя там. Все пак се опитваме да запазим именно моята кариера. И аз настоявам.

— Ако остана, ще изисквам да спим поред на канапето.

— Виж какво — каза троснато той. — Позволи ми да се придържам към кавалерството и да предложа леглото на дамата, става ли?

— О, добре, става. Колко ще трае това… докато положиш клетва ли?

— Точно така. До средата на май.

— Шест седмици — казаха едновременно и двамата.

Риа се окопити първа от изненадата.

— А какво ще стане, ако се окаже, че съм оздравяла, преди ти да си положил клетва?

— Ти кажи.

Тя вирна брадичка.

— Нищо няма да стане. Остават същите правила.

— Имаш честната ми дума — Тейлър я огледа похотливо от глава до пети и попита провлечено: — А аз имам ли твоята?

— Да — отвърна тя, като кипеше вътрешно.

— Добре тогава, договорихме се. Можем да се поздравим, че се отнесохме към това като възрастни, цивилизовани хора. Веднага щом задълженията ни един към друг са изпълнени, ще се разделим и всеки от нас ще следва собствения си път — той протегна ръка. — Съгласна?

Условията на сделката бяха гадни, но Риа пое ръката му.

Бележки

[1] Рицар, спечелил Свещения граал заради чистотата и благородството си, син на Ланселот и Елейн. — Б.пр.