Васил Цонев
Размирникът (3)

Втори апокриф

Наведен над дърводелската маса, гъркът дялкаше две големи дъски. Край него, върху куп стърготини, седеше Исус.

Гъркът спря да дялка и надигна една кратуна. Отпи, остави кратуната и запя с пиянски глас:

— Мила майкооооо, къде си, мила майчицееееее…

Исус се усмихна:

— Ти биеш ли майка си?

— Уха — кимна гъркът, но се сепна. — Откъде позна?

— Всички пияници, които бият майките си, щом пийнат, плачат за тях.

— Вярно е, майка му стара — замисли се гъркът, — работата е там, че всъщност имам две майки.

— Две?

Гъркът отново започна да дялка.

— Като бях малък, имах друга майка. Нещо като слънце. Говореше такива хубави неща.

— И умря?

— Не, но се измени… А като пийна — и си спомням каква беше — мила, красива и усмихната… И ми става тъжно, и ставам добър, и ми се иска да отида и да й поискам прошка… Но щом отворя вратата и я видя — мръсна, разчорлена — да е лесно да ограби и последната ми драхма — без да искам, започвам да удрям…

Сепна се.

— Я се изправи!

Исус се изправи.

Гъркът го премери с канап от петите до главата.

— Сега протегни ръце… Така. Вече можеш да седнеш.

Исус седна.

— Взе ми мярката!

— Другите ти взеха мярката преди мен.

Погледна Исус в очите.

— Защо правиш всичко това?

— Иначе не мога.

Гъркът чукна главата си.

— Нещо ти дрънка тук… Обичай ближния си! Ха! Родната ми майка иска да ме заколи, а ти — ближния ще обичаш!

Започна отново да дялка.

— С какви глупости ни пълнеха главите, ей! Пак за майка ми се сещам. Всичко най-хубаво, което знам на този свят, от нея го чух. И пак тя, същата, със същата уста сега ме проклина и ми казва, че няма нищо хубаво на този свят и аз — нейното слънчице, както ме наричаше — съм й по-омразен и от гроба.

Махна с ръка.

— Няма нищо хубаво на този свят. Човекът за човека е вълк.

— Вълк е — кимна Исус.

— Видя ли? И нашият Прометей — какво направи? Орелът му изкълва черния дроб. За какво? За да направи човека равен на бога. Даде му огъня. А човекът само това чакаше — грабна огъня и хукна да подпалва с него чергата на съседа си.

Исус го прекъсна:

— Какво ще направиш, ако срещнеш Прометей?

— Ще му се изсмея.

— Сигурен ли си?

— Съвсем. Ще му кажа — а бе, глупак, за такова говедо като мен ли се остави да те кълват орлите? Ще му кажа да върви по дяволите.

Започна да дялка ожесточено.

— Големи лъжци са тия прометеевци. Накарат те да вярваш, че има нещо красиво на този свят, ти махнеш черупката си, а гарванът само това чака и — хоп — клъвне те.

Размахва юмрук.

— Прометеевците са вредни. Човек от малък трябва да бъде учен на злоба. Да мрази всеки и всичко. Прометеевците са като топло слънце през ноември. Пекне за малко, ти решиш, че целия ден ще пече така, и излезеш без кожух, а после зъзнеш цял ден и се проклинаш, дето си бил толкова глупав да вярваш на ноемврийско слънце.

Посочи Исус.

— И ти си такъв лъжец.

Разсмя се.

— Божи син! Хе-хе! Е, как ти дойде това наум?

— И ти можеш да бъдеш божи син.

— Аз?

— Всички могат да бъдат божи синове. Стига да повярват.

— Добре, да речем, аз повярвам. Още десет души повярват. И започваме да обичаме хората и да им раздаваме нвсичко, което имаме. И като им раздадем всичко — знаеш ли какво ще ни направят?

Чукна дъските.

— Ще ни заковат ей за това. Ще ни разпънат. И ще ни плюват, и ще ни се смеят.

— А като се напиеш, плачеш за майка си…

Гъркът вдигна рамене.

— Като се напие човек — размеква се. Става глупак и му се иска да седи до Прометей и до теб и всички да са добри. Само пиян човек може да вярва на такива глупости.

Исус се усмихна.

— Е, да, всеки смята, че той е добър, а другите са лоши. Той е ангел господен, но другите са го заставили да бъде лош. Като пийне, всеки от вас смята, че е най-добрият. И плаче, че другите не са като него. И крещи — човече, къде си? Всички сте диогеновци, всички сте прометеевци… А може би след време всички ще мислят, че са исусовци. Дълбоко ще вярват, че са исусовци, дори и когато коват кръста ми.

Посочи гърка.

— А всъщност ти ковеш собствения си кръст.

Гъркът трепна:

— Моят кръст?

— Ти уби предишната си майка, ти прикова Прометей. Престани да дялкаш.

Гъркът се замисли и се засмя.

— Като престана, другите ще издялкат моя кръст.

— Ще го издялкат. Всички коват кръстове за другите. Всички удрят, блъскат — ха-ха, казват си, ония искат моя кръст да изковат, да видим дали аз няма да изкова по-напред техния.

— Така си е.

— И тогава с какво се различава човек от вълка, който мисли само как да разкъса другите, за да не бъде разкъсан?

— Човекът за човека е вълк.

Исус поклати глава.

— Смешно. Човекът — най-висшето създание на бога, а изведнъж се оказва — скот… Не, аз не искам да бъда скот. Аз съм бог. Ще мисля като бог. Ще живея като бог. И ще бъда разпънат като бог.

Гъркът вдигна рамене.

— Ти мислиш, че си бог, а другите казват, че си луд.

— Луд… Бих предпочел да съм луд, отколкото нормален като фарисеите.

Гъркът вдигна рамене, сложи дъските една върху друга и ги чукна с всичка сила, но изпищя и се хвана за ръката. Иисус се усмихна, взе чука, нагласи дъските и с един удар ги натъкми.

— Кръстът е готов.

Гъркът зяпна.

— И това ли можеш?

— Йосиф беше дърводелец — каза Исус.

Сетне повдигна кръста и го сложи на рамото си.

Гъркът примигна.

— Слушай, напразно е всичко това. От цялата работа ще спечелят пак ония нормални, за които се разказва в притчата.

— Изясни се.

— Ами да. За тях ти си луд, защото искаш да вземеш парите им. Но като умреш, те изведнъж ще се разкаят, ще започнат да бият главите си в земята и ще признаят, че си божи син.

— По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в рая.

— За рая никой не ти говори, човече. Те така ще извъртят работата, че ще се изкарат твои наследници. И не те ще се променят, а теб ще променят. И ще се молят на тоя кръст, но не на дървения ти кръст. Охо, ще си направят златни кръстове, а върху тях ти ще светиш, издялкан от слонова кост. А на главата ти вместо трънен венец ще блестят бисери, диаманти, сапфири и изумруди. Всичко ще бъде скъпо и прескъпо и в твое име ще душат много по-добре бедните, отколкото сега.

Исус вдигна рамене.

— Вероятно.

— Е, тогава за какво е всичко това?

— За тези, които са като мен. Те трябва да вярват, че човек е бог. И трябва да бъде бог.

— Но нали ти казах, че само след няколко години богатите ще те превърнат в златно чучело.

— Тогава тези, които са като мен, ще оплюят това чучело и ще върнат вярата на подобните си, като умрат на кръста.

— И така до края?

— Може би не съвсем до края. Може би все пак на края ние ще победим. Иначе няма смисъл да се живее. Иначе няма смисъл да се умира.

Наведе глава и бавно потегли напред с кръста на рамо. Гъркът отупа ръце и тръгна след него.