Васил Цонев
Ах, сънища, сънища, детски сънища (10)

Глава девета
Опак човек

Те бяха трима. Отпред и отзад вървяха двама въоръжени с пушки, бомби, шмайзери и картечници, а в средата вървеше човек с брада и балтон.

— Престъпник? — попита Тинчето.

— И още какъв — каза първият въоръжен, — от най-големите.

— Клал, палил?

— По-страшно. Недисциплиниран е.

— Така ли?

— Да — кимна първият въоръжен, — и то много.

— Толкова ли е страшно да си недисциплиниран?

— Това е най-страшното престъпление. Не може без дисциплина на този свят. Като се нареди нещо, трябва да се изпълнява. И не само в работата. Навсякъде.

Ресторант. Оркестър. Дансинг. Засвирват. Петстотин души скачат и танцуват, „Лет кис“ или „Бостела“. Стройно, еднакво, като войници. Да ти е драго да ги гледаш.

Ако си наблюдателен, веднага ще видиш кой танцува в строя и с желание и кой се муси и му се ще да направи нещо индивидуално. Веднага си записваш името му и проверяваш. И бас държа, че в работата тоя индивидуалист ще се опитва да върви по свои пътища и не това да прави, а онова, няма да е в крак с другите, а ще се тика на някакви неизвестни пътища, за да се бие сетне по гърдите и да разправя, че ние сме плява, а той бил Колумб и Александър Македонски в щастливо единство.

Човек не трябва да мисли, а да изпълнява. Има си началници във всяко направление — те дават насоките, а ти си длъжен да вървиш в строя.

Да вземем модата.

Има си един Кристиан Диор. Цар на модата. Каквото каже той, това! Ще си траеш и ще изпълняваш.

Като се каже „минижюп“ — вземаш ножицата и, храс-храс, режеш. И тръгваш посред зима с голи крака. Студено ти е, чаткаш със зъби като изгонен от глутницата вълк. Но си горд, че си в строя, че си със стадото, където води овенът — там и ти.

Но идва лято. Горещо, жежко. Толкова ти е топло че като изпиеш литър вода, изстискваш сетне два литра от ризата си. И тогава точно Кристиан, този гений на модата, този Архимед и Прометей, се блъсва в пияно състояние в ръба на масата и от изскочилата му цицина се появява идеята за „максижюп“.

И хуква тогава светът през адските горещини, облечен от носа до петите. Потиш се, блещиш се, но си с макси.

И само тук-таме се пръкват някои налудничави типове, които не се съобразяват с модата и започват да оригиналничат.

Ето тоя хвалипръцко е точно такъв.

По време на бомбардировките бяха модерни сака до колене, а балтони до пети. Сякаш напук — точно тогава платовете бяха кът. Но тези, които бяха дисциплинирани, даваха цялата си заплата, не ядяха, не пиеха — само да си купят на черно нужните десетина метра плат за сако и балтон, за да са в крак с модата. А тоя тръгна по бански гащета.

— Нямам пари за повече плат — каза, — това е.

Затова пък, когато след Девети се премахна купонната система и магазините бяха залети от платове, той взе, че си уши сако до коленете и балтон до петите.

— А бе човек — казвахме му, — сега са модерни сака до пъпа и балтони над коленете. Не ставай смешен.

А той — не!

— Цял живот съм мечтал да си ушия дълго сако, крив ли съм, че модата се измени тъкмо когато имам и пари, и плат?

Помня, през една ужасно топла зима той се появи по улиците с бяла риза и бял панталон. Ние си ходехме, както му е редно да се ходи зимно време — с балтони и шушони, и се потяхме, та дим се вдигаше, а той, дивакът му с дивак, си ходеше, сякаш е лято, и си свиркаше по улиците.

Затова пък, когато през лятото застудя и падна сняг, той навлече балтона. Ние ходехме с бели ризи и бели панталони, както е редно да се ходи лятно време, а той се завива с топлия балтон и си свирка.

Пак го извикахме, пак му се скарахме, но той вдигна рамене.

— Няма да хващам пневмония заради вас, я!

Като млад имаше къдрава коса. И си я носеше, та дим се вдигаше. Заплашвахме го, наказвахме го — не и не.

— А бе човек — казвахме му, — кой сега ходи с къдрава коса? Не е прието.

Добре, ама остаря и косата му опада. Тогава пък си пусна брада. Обяснихме му, че сега вече може да носи къдрава коса, но не и брада, но когато човек е инат, разбира ли от дума! Три пъти го стригахме, три пъти си пуска брада. А сега пък на всичко отгоре направи двойно прегрешение — по време на летен сън тръгна с балтон и брада. Затова го арестувахме.

— И къде го водите?

— Водим го през сънищата на хората, за да видят какво ще стане с тях, ако са недисциплинирани. Как може така? За какъв дявол е модата, ако не се съобразяваме с нея? Че ако всички започнем да правим това, което ни харесва, да носим това, което ни отива — какво ще стане с Кристиан Диор? Кой ще храни жената и децата му?

Първият въоръжен опъна ремъците на оръжията, които висяха на раменете му, и даде команда:

— Ходом, марш!

Тримата отново потеглиха — отпред и отзад въоръжените, а по средата — човекът с брадата и зимния балтон.