Нан Райън
Изгаряща светлина (6)

Пета глава

Бърт се усмихна, изгаряйки с погледа си всички наоколо.

Като извинение той се наведе, целуна Джена по бледата й буза и нежно промълви:

— Съжалявам, скъпа, ще ти обясня после. Прости ми.

Джена просто кимна, гледайки го с обожание и облекчение. Бърт я прегърна през кръста и я поведе сред гостите, като ги даряваше със своята характерна усмивка и опияняващо любезен, поздравяваше приятелите си.

Всички бяха единодушни, че сега вече партито може да започне.

Бърт като че ли не забелязваше множеството от гости, някои от които бяха дошли отдалеч за това галасъбитие. Не обръщаше внимание на вълнението, предизвикано от присъствието му.

Дори не усещаше и притискащата се към него Джена, която го водеше сред събралите се гости, всеки един, от които искаше да го види, да говори с него и да го докосне. Разсеяно кимаше с глава, продължаваше да се усмихва и разменяше по някоя дума с всички наоколо.

Бърт Бърнет видя само един гост, погледът му търсеше само една изключително красива млада жена. Тя стоеше сред множеството, но той успя да я зърне. Само нея.

Една изключителна млада богиня с копринена руса коса и обгоряла от слънцето кожа, стройна и женствена, облечена в блестяща бяла коприна. Тя наистина имаше божествено тяло. От удивително красивото й лице го гледаха дръзко две големи тъмни очи. Всеки път, когато я откриеше в тълпата, тези черни очи го пронизваха и той усещаше странната изгаряща светлина, която се излъчваше от тях.

Бърт бе привлечен от нея така, сякаш тя му бе изпратила някакъв таен сигнал.

„Ела при мен — като че ли му казваше тя. — Ела по-близо, ако смееш.“

Отчаяно решен да стигне до нея, той се ръкуваше разсеяно с гостите и нетърпеливо напредваше към красивата блондинка в бяло.

Без да иска, започна да се дразни от това, че Джена се гуши в него и го спира, за да поздрави гостите. Усети, че се задушава, краката му отслабваха, като че ли плуваше срещу течението на прилива, под угрозата, че може да се удави.

— Мисис Дорси, толкова се радвам да ви видя… Ти, Теди Кембъл, стари негоднико, как си? Мис Елър, изглеждате чудесно. Как е майка ви? Добре, добре. Благодаря ви, че сте тук… — това бяха любезностите, които Бърт разменяше, докато се насочваше към единствения гост, когото копнееше да поздрави.

Почти бе стигнал до нея. Само след няколко крачки щеше да бъде при непознатата, толкова близо, че да може да стисне ръката й. Пръстите му изтръпнаха при тази мисъл.

След още няколко поздрава Бърт отново погледна. Младата жена не бе вече там.

Още с първия поглед Сабела ясно разбра, че така силно е привлякла Бърт Бърнет, че той не може да не дойде при нея. Прочете това в блестящите му очи и в агресивната поза на стройната му осанка.

Тълпата му пречеше да се движи бързо. Това още повече засилваше желанието му да се приближи до нея. Някъде на половината разстояние от нея той започна да клати главата си назад — напред като нетърпелив жребец, който трябва да бъде пуснат на воля.

Тя щеше да остане до последната възможна секунда.

Сабела напълно съзнаваше въздействието си върху Бърт Бърнет. Бе сигурна, че никой от другите гости няма представа за тайната драма, която се разиграваше пред очите им. Дори и Джена дьо Темпъл не подозираше нищо. Никой, освен двамата главни артисти. Тя и Бърт Бърнет. Като че ли в тази огромна зала бяха сами. Знаеше, че той искрено желае да говори с нея. Копнееше да погледне в очите й.

Гърдите й се повдигаха от вълнение под тънката бяла коприна. Вирнала брадичка, Сабела изчака, докато Бърт бе само на няколко крачки от нея. Тя го погледна отново с тъмните си очи. В това време някой го хвана за ръката.

Сабела използва този момент, за да излезе през отворените двойни врати зад нея. Синтия Дъглас я последва, учудена и обезпокоена.

— Добре ли си, Сабела? — попита я разтревожено.

— Малко ми прилоша — каза мис Риос, като притисна ръка към челото си. — Нали няма да ми се сърдиш, ако се върна в хотела?

— Не, разбира се — отвърна Синтия с разбиране. — Да дойда ли с теб?

— Не, не е необходимо. Остани тук и се забавлявай.

— Сигурна ли си? Мога лесно…

— Настоявам да останеш. Добре съм. Просто малко съм слънчасала.

Синтия я потупа по ръката.

— Ще кажа на кочияша да докара каретата. Старият Роберто ще те откара веднага до хотела.

— Благодаря ти много. Моля те да предадеш моите извинения на домакините. Няма да се връщам в залата.

Накрая Бърт успя да се освободи от прегръдката на пийналия си гост. Обърна се и погледна бързо към мястото, където стоеше чаровната блондинка. Не видя никого. Почти изпадна в паника. Започна да я търси неспокойно сред тълпата от хора. Сивите му очи се плъзгаха навсякъде като маяк, за да зърнат великолепната руса коса, блестящата бяла рокля, поразяващите тъмни очи.

Но красивата жена не бе тук.

Приближи двете момичета, които бе видял до русокосата хубавица. Джена бе все така сгушена в него. Бърт добре познаваше Синтия Дъглас и Джени Дезмънд. Тъй като и двете бяха около двайсетгодишни, той ги смяташе за малки момичета, просто деца. Дразнеше ги и флиртуваше с тях, защото му бе забавно. Те се кикотеха като децата и поруменяваха, удряха го с юмруци, щастливи, че са с него.

Тази нощ не бе изключение. Той се пошегува с двете девойки, прегърна всяка поотделно и ги целуна, каза им, че ще му липсват ужасно, когато заминат за Сан Франциско. Опита се тактично да разбере коя е тяхната нова приятелка и къде е отседнала.

Но проявявайки необичайна ревност, Джена го дръпна настрани, преди Бърт да научи нещо. Не можа да разбере дори името й. Синтия понечи да му каже, но не успя.

Бърт прекара останалата част от дългата вечер в отчаяно търсене на загадъчната блондинка, облечена в бяла рокля. Като се чудеше коя е и откъде е дошла, реши, че е по-добре да не задава повече въпроси.

С надежда продължи да я издирва по време на безкрайните танци върху белия мраморен под с безбройните си партньорки. По време на наздравиците с шампанско, придружени с целувки между него и Джена, сивите му очи се плъзгаха над тълпата. Когато предложиха вечерята, Бърт взе пълната порцеланова чиния, но почти не докосна яденето. Бе твърде зает с търсенето на тайнствената красива жена в бяло. Но напразно. Тя бе мистериозно изчезнала от залата.