Нан Райън
Изгаряща светлина (23)

Двадесет и втора глава

Бърт внимателно започна да сваля корсажа й. Устните на Сабела се отвориха и дъхът й спря, когато почувства, че гърдите й леко се показват. Щом се освободиха съвсем, тя и Бърт въздъхнаха едновременно.

До този момент очите им не се отделяха един от друг. Сега погледите и на двамата се насочиха към белите й гърди с розови пъпки, красиви в голотата си, като че ли горди от своята закръгленост. Презрамките на корсажа й бяха паднали върху ръцете й.

Последното нещо, което Сабела видя, бе, че зърната й се загубиха сред черните косми, които покриваха гърдите му. След това тя затвори очи, като че ли ток премина през чувствителните й зърна. Изви гърба си и се притисна още по-близо до възбуждащата плът на Бърт. Усети невероятната топлина, която се излъчваше от него.

С ловко движение той бързо освободи ръцете й от презрамките. Сабела смътно го усети. В този момент това нямаше никакво значение за нея. Единственото нещо, което я интересуваше, бяха настръхналите й зърна, които се допираха плътно в окосмената му гръд. Възбудата бе непреодолима. Не можеше да има по-голяма радост от тази.

Но само след няколко секунди разбра, че има нещо по-приятно. Ръката му обхвана врата й и се мушна под дългата й коса. Бърт я целуна, като езикът му потъваше все по-дълбоко, докосвайки нейния, милвайки устата й отвътре. Когато устните му се отделиха от нейните, той каза дрезгаво:

— Скъпа, отвори очите си. Погледни ме, Сабела.

Устните й се разделиха, лицето й почервеня и тя отвори пламналите си от страст очи. Дългите й мигли нервно потрепваха. Погледна го очарована, когато Бърт сложи двете си ръце на кръста й, повдигна я леко и наведе тъмнокосата си глава над голите й гърди. Лекото докосване бе достатъчно, за да разтърси стройното тяло на Сабела. Тя прошепна името му, като отчаяно го молеше да продължи.

— Боже Господи, толкова си сладка — измърмори той, като търкаше голите й гърди с горещото си лице. — Правиш ме толкова щастлив, Сабела. Аз също ще те направя щастлива. Ще те направя щастлива, ако ми позволиш.

— Аз… ще ти позволя — каза тя нетърпеливо, готова да му позволи отново да целуне гърдите й.

— Ще го направиш ли, мила? — прошепна той и сложи нежната си ръка под лявата й гола гръд.

— Ахх… — въздъхна неволно Сабела, когато усети ласките на езика му върху напрегнатото си зърно. Това предизвика нова чувственост у нея.

Сабела изпитваше такова голямо удоволствие, каквото никога преди това не бе изживявала. Вече не се безпокоеше какво я очаква през тази нощ. Не се страхуваше какво ще й направи Бърт в своето голямо легло. Като потъваше във физическа радост, тя вече не мислеше да избегне този момент. Начинът, по който Бърт целуваше гърдите й, я накара да забрави това, което я очакваше.

Бе толкова възбудена, че не обърна внимание, когато Бърт докосна коляното й. Сабела не реагира, когато той хвана края на нощницата й и бавно започна да я съблича. Ръката му галеше златистата кожа на бедрата й.

Сабела загуби представа откога седят на този стол, разменяйки си целувки и ласки. Всичко това бе увертюра към крайната цел на тази любовна игра. Времето като че ли спря за двамата. Може би защото Сабела изпитваше удоволствие от всяка нова тръпка в ръцете на този изкусен и търпелив любовник, който бе вече неин съпруг.

— Бърт, Бърт — прошепна тя, като потрепери.

— Шшт, скъпа, целуни ме.

Тогава Бърт стана от стола на щастието и я понесе през стаята към голямото легло. Бе напълно гола в ръцете му, нощницата и халатът й лежаха накуп върху килима.

Тя съвсем не се интересуваше от това, което ставаше.

Въздъхна чувствено, когато Бърт се наведе и нежно я положи в средата на голямото, покрито с копринен чаршаф легло. Всичките й задръжки паднаха. Тя започна да се протяга, наслаждавайки се на хладната коприна, която докосваше горещата й кожа. Не усети, че все още носи чехлите си, докато Бърт не ги махна и целуна голите й ходила.

Сабела се усмихна замечтано, когато той промълви с баритона си:

— Казах ти, че ще целуна краката ти.

— Хммм — отговори тя и обърна главата си. Видя как Бърт събу обущата си и след това изу чорапите си.

Той стана и хвана катарамата на колана си. Сабела се чудеше дали да извърне очи. Видя го как свали панталоните и долното си бельо и ги хвърли върху килима. Пое дълбоко дъх и погледна красивата му фигура. Наистина бе великолепен в голотата си — един Аполон, истински Бог.

Гърдите и гърбът му бяха по мъжки красиви. Мускулите на бедрата и на дългите му крака се очертаваха в своето съвършенство.

Бърт пусна балдахина върху кревата. След това грациозно се плъзна в леглото и бързо дръпна виненочервения чаршаф до кръста си. Обърна се на една страна, повдигна се и се задържа на лакът. Протегна се и сложи ръка върху напрегнатото лице на Сабела. Погали бузата й, като гледаше големите й изплашени очи.

— Ела при мен, любима. Нека да те подържа.

Пръстите му се плъзнаха по шията и голите й рамене. Бърт я привлече към себе си и я прегърна. Почувства, че тръпка премина през стройното й тяло. Сложи палеца си под треперещата й брадичка, обърна лицето й и я целуна.

Продължи да я целува, докато тя отново се затопли и успокои в ръцете му. Устните им се разделиха, когато ръката му се плъзна по корема й. След това Бърт разтвори краката й. Докосна я. Бе топла, влажна и готова. Той започна да се движи между бедрата й, наведе главата си и отново я целуна. Тялото му се опираше в нейното.

Сабела знаеше, че е дошъл сюблимният момент. Мускулите й се стегнаха отново. Тя затвори очите си здраво и скръцна със зъби. Мина една секунда, две, три…

Сабела чу повеляващия глас на Бърт:

— Отвори очите си, скъпа. Погледни ме, за да знам дали не те наранявам.

Сабела отвори с нежелание тъмните си очи. Хвана твърдите мускули на ръцете му, ноктите й се забиха в плътта му. Погледна го в очите.

— А сега, любов моя, отпусни се — каза той. — Не се напрягай изобщо.

Сабела кимна, преглътна конвулсивно и се отпусна. Бърт усети промяната и проникна бързо в нея. Тя неволно изпъшка при този шок. Болката бе кратка и поносима. Много по-бързо, отколкото очакваше, започна да се чувства добре.

Скоро започна да се движи ритмично с Бърт.

Всичко бе чудесно. Учудено разбра, че голото й тяло се покри с лека влага и че мускулестите рамене и гръб на Бърт бяха също изпотени, въпреки хладната стая.

Скоро и двамата усетиха тръпката на идващия екстаз, този сладък подарък на страстта. Сабела извика силно и захапа рамото на Бърт с острите си зъби.

Когато двамата бавно и уморено се върнаха към реалността, младоженката започна да чува слабо музиката и гласовете, които се носеха отвън. Тя обърна глава на възглавницата си и огледа стаята. Високите врати бяха отворени през цялото време, докато правеха любов.

Завъртя главата си и понечи да заговори, но преди да успее да каже нещо, Бърт я изпревари:

— Скъпа, не се безпокой, никой не те е чул да викаш. Аз съм единственият, който те чу, и за мен това бе най-сладкият звук на света.

След това той легна по гръб, прегърна я и я привлече към себе си. Тя сгуши глава в рамото му, притисна се уморено към него и сложи ръка върху гърдите му.

— Бърт?

— Да.

— Дали правенето на любов е винаги… — тя не се доизказа и въздъхна.

— Винаги какво, любима? — подкани я той. — Продължи, мила. Можеш да ме питаш всичко. Аз съм твой съпруг.

— Мисля си дали правенето на любов е винаги така приятно, както сега.

Щастлив и доволен, както никога преди това в живота си, Бърт се засмя сърдечно и я прегърна силно:

— Не, скъпа, не наистина.

— Така ли?

— Не — целуна я силно. — Следващия път ще бъде още по-добре.