Нан Райън
Изгаряща светлина (22)

Двадесет и първа глава

Чашата му с шампанско докосна нейната. Чу се мелодичен звън. Бърт гаврътна голяма глътка от леденото вино. Сабела също отпи жадно, преглътна, след това отпи отново. Неспокойна от блясъка в очите на Бърт, тя изпи шампанското си до последната капка, пое дъх и му подаде празната чаша.

— Може ли да изпия още една? — попита нервно. Искаше й се едва ли не да грабне цялата бутилка и да я надигне към устните си.

— Разбира се, че можеш — отговори Бърт, като се усмихна разбиращо. — Можеш да изпиеш всичкото шампанско на „Линдо Виста“, ако пожелаеш.

Той извади тежкото шише от леда. Сабела приближи коленете си плътно едно до друго, за да не треперят, и подаде чашата си. Но Бърт не й сипа. Разбра, че е много неспокойна. Като държеше бутилката, той се усмихна дяволито и я подразни:

— Ако ще пием сериозно, скъпа, защо не се разположим удобно? Никога не обичам да пия прав. А ти?

Преди Сабела да отговори, Бърт я взе в силните си ръце. Все още държеше бутилката с шампанско. Младоженката бързо затвори очи ужасена. Като се притисна здраво към широките му гърди, хванала празната чаша със студените си пръсти, тя зарови лицето си в рамото му и се опита да успокои сърцето си.

Но не успя.

Големият мургав мъж, който я държеше в ръцете си, бе крадец без съвест, когото тя щеше да ненавижда до края на живота си. Но сега той бе нейният законен съпруг. Този, на когото бе обещала обич, уважение и подчинение. Всеки момент можеше да я хвърли в леглото, да махне халата и нощницата й и да я изнасили без предварителни обяснения. Тя нямаше друг избор, освен да се подчини покорно.

Очите на Сабела се разшириха, когато видя, че той не я води към леглото. Понесе я през слабо осветената стая към голямото кожено кресло и протритата отоманка. Докато тя го гледаше учудено, Бърт седна удобно на креслото и я настани в скута си.

— А сега, мисис Бърнет — каза той, като се усмихна така широко, че зъбите блеснаха върху мургавото му лице, — може ли да хванеш чашата си по-ниско, за да ти налея шампанско?

Сабела въздъхна и кимна, доволна, че не са в леглото. Тя му подаде чашата си. Ръцете му бяха под краката й и той се наведе малко напред. Да й налее от такова неудобно положение не бе лесно и двамата не се учудиха, когато шампанското се разля върху ръката й и върху дантелените краища на атлазения й халат.

— Съжалявам, скъпа — каза Бърт, без наистина да съжалява. — Следващия път, когато се омъжиш, атлазеният ти халат за първата брачна нощ ще бъде за моя сметка. Какво ще кажеш?

— Мисля — отвърна тя, приемайки предизвикателството му, — че нямаш намерение да ми купиш нов халат — взе бутилката шампанско и внимателно я постави върху масата до стола.

— А ти си така умна, както и красива — каза Бъртън. — Няма да имаш други брачни нощи, мисис Бъртън Дж. Бърнет — той я стисна здраво за кръста. — Ти ми принадлежиш. Никога няма да те пусна.

— Разбирам — отговори Сабела игриво, след като отново отпи. — Това означала ли, че няма да ми купиш нов халат? Може би трябва да пазя този, който нося?

Бърт поклати глава.

— Не, скъпа, не искам да кажа това — като се усмихна топло, гледайки я право в тъмните очи, повдигна дантелените краища на атлазения й халат и избърса мократа си от шампанско ръка.

— Бърт Бърнет — скара му се тя, — разваляш ми…

— Така ли? — засмя се той. — Това няма никакво значение. След тази нощ няма да имаш нужда от него.

— Така ли? — тя се опита да запази самообладание.

— Не. Ще можеш да си купиш дузина, стотици, ако пожелаеш — той оправи една дълга руса къдрица, която бе паднала на лицето й.

— Но, Бърт…

— Целуни, ме — прекъсна я той. — По този въпрос ще говорим след това.

Сабела автоматично се стегна, очаквайки дълбоката и страстна целувка. Затвори очи и зачака. Накрая отвори очи, наклони главата си на една страна и каза:

— Няма ли да ме целунеш?

Бърт притисна тъмнокосата си глава към меката облегалка на стария кожен стол и се отпусна.

— Не, няма да те целуна. Помолих ти да ме целунеш.

Дланта му докосна китката й, след това я погали нагоре по ръката.

— Чакам, скъпа.

Сабела се обърка. Бе смутена, разстроена от неговото поведение. Бе се страхувала от този час, бе предположила точно какво ще се случи. Беше решила, че й предстои да изживее унижения и болка. Беше сигурна в това, когато останаха сами.

Тя познаваше добре страстния Бърт Бърнет. През цялото лято се бореше да устои на опитите му да я прелъсти. Представяше си, че тази нощ той ще бъде груб и агресивен любовник, нетърпеливо ще я съблече гола и ще легне върху нея.

Благодарна бе, че бе сбъркала в прогнозите си, но все пак бе озадачена. Сабела отпи отново от шампанското, след това се наведе над съпруга си и го целуна с влажните си устни. Бърт не вдигна главата си. Не помръдна ръцете си.

— Беше ужасно сладко — похвали я той и се усмихна по момчешки. — Харесва ми. Ще го направиш ли отново? Моля те.

Сабела го погледна. Зачуди се дали и той не е нервен като нея. Може би мъжете също се страхуваха, когато се любеха за първи път. Но това не му бе за първи път. Беше имал много жени преди това. Но за първи път щеше да бъде с нея. Дали той също не бе напрегнат? Може би се страхуваше дали ще я задоволи? Мисълта, че този едър, красив и самоуверен мъж също се притеснява, я трогна.

— Отпий от моето шампанско — покани го тя, като вдигна чашата си към устните му.

Бърт отпи и преди да преглътне, устните й бяха върху неговите. Тя го целуна нежно, инстинктивно очаквайки ответ. След като на няколко пъти вкуси от сладостта на топлите му изваяни устни, Сабела разбра, че главата му вече не бе отметната назад и ръцете му не висяха свободно. Той също я целуваше, обвил ръце около нея, притискайки я до себе си. Накрая Бърт я пусна. Вдигна главата си, погледна я замечтано и каза нещо странно:

— Мила, харесва ли ти този стол?

Като усещаше, че гърлото й пулсира, а тъмните й очи блестят от целувките с дъх на шампанско, Сабела докосна разхлабения възел на копринената му връзка с показалеца си и отвърна:

— Не съм мислила по този въпрос. Защо? Има ли някакво значение? Това е просто един стол…

— Не, скъпа. Бъркаш — поправи я Бърт. — Това не е просто стол. Това е един специален стол. Наричам го моя стол на щастието.

Тя повдигна вежди.

— Твоят стол на щастието ли?

— Да, точно така. Когато съм много щастлив, седя на него.

— Твърде странно — каза скептично Сабела.

— Не, не е странно. Изобщо не е странно — той се усмихна и тя трябваше да признае, че наистина изглежда щастлив. — Обичам да седя тук, когато съм напълно щастлив. Всеки път, когато седя на този стол, аз съм щастлив човек — въздъхна доволно, протегна се и хвана кичур от русата й коса. Започна да си играе с него. — Имам и стол на тъгата. Той е долу, в библиотеката. Не е удобен за седене. Използвам го, когато съм тъжен.

— Нима биваш тъжен? — попита тя с интерес, независимо от глупостите, които чуваше.

Бърт се засмя и кимна.

— Виненочервеният стол е нов, докато този е доста износен — импулсивно наведе тъмнокосата си глава и целуна гърдите й, покрити с лъскавия халат. Сабела се изненада и въздъхна дълбоко. Без да обръща внимание на това, той я целуна повторно, като отвори устата й, след това изправи глава и каза: — Отсега нататък може да седиш в моя стол на щастието, когато си щастлива.

— Благодаря ти — отговори Сабела. Знаеше, че никога няма да бъде достатъчно щастлива, за да седне на стола на щастието, но не каза нищо.

Бърт вдигна слабата си мургава ръка и пъхна дългите си пръсти в златистите й къдрици.

— Досега на никого не съм позволявал да седне на моя стол на щастието — заяви той, като че ли ставаше дума за библейска мъдрост. — Никога — наведе устата си към нейната и след като се поколеба прошепна: — А и никой не е спал на това легло, освен мен, скъпа — устните му се плъзнаха по нейните и той добави: — А сега ти ще спиш в това легло заедно с мен. Обичам те, Сабела Риос Бърнет. Обичам те повече, отколкото предполагаш.

След това я целуна нетърпеливо, но нежно, докато тя не се отпусна и не му отговори. Като докосваше бузата й с устните си, той попита:

— Искаш ли още шампанско, мила?

Сабела кимна, останала без дъх. Бърт бързо й наля от студеното златисто вино и я подкани да пие, като я увери, че има още една бутилка с шампанско. Усети, че тя постепенно се отпуска, но продължи да я държи там, където седяха — на стария стол на щастието. Знаеше, че тук не се страхува от него.

Не виждаше по-добро място, където да започнат първата си брачна нощ.

И така те останаха на стола, като пиеха шампанско с една чаша. Между глътките се целуваха горещо, докосваха се един друг през бариерата от дрехи. Отвън се чуваше нежна музика, неясен говор и от време на време — нечий смях.

Скоро Сабела съвсем се отпусна. В определени моменти се възбуждаше. Не знаеше дали това е от шампанското или от страстните целувки на Бърт. Чувствителната й плът усещаше всяко докосване през хлъзгавия атлазен халат. Ставаше й все по-топло. Сърцето й биеше в очакване.

Тя не се съпротивляваше на страстта, която усещаше за първи път в жилите си. Окуражаваше се да се отдаде на този мъж докрай и да изпита удоволствие, ако това бе възможно.

Мислите й бяха объркани, тялото — изтръпнало. Целувките на Бърт станаха все по-възбуждащи, галещите му ръце — все по-завладяващи. Може би е прекрасен любовник, който знае как да задоволи една жена, мислеше си тя. Той я възбуждаше, а това й харесваше. Какво страстно удоволствие бе да седи в скута на този мургав красив мъж и да се целува с него, усещайки дъха на шампанското, докато той повдигаше дългата й копринена нощница, за да погали бавно краката й. Когато краят на бялата й нощница достигна коленете й, Бърт я пусна и я остави набрана в скута й.

Облегна тъмнокосата си глава на стола и отново отпи от шампанското, след това остави чашата настрани и хвана ръката й. Приближи я до отворената яка на ризата си. Сабела се усмихна, погледна сивите му очи и разбра намека му. Опиянена от романтичните си усещания, вече бе готова на това, което той желаеше.

Като сложи двете си ръце върху вратовръзката, тя сръчно отвърза възела, след това дръпна единия край и напълно освободи яката. Леко сви края на копринената му вратовръзка и започна да го гали по брадата, носа и челото. После се засмя и я хвърли върху пода.

— От първия път, когато ме докосна — каза Бърт възбудено, — всеки нерв и мускул ме боли за теб — погледна я замечтано. — Докосни ме, любима. Разкопчай ризата ми и ме докосни.

Сабела кимна и започна да разкопчава ризата. Погледите им се срещнаха. Когато стигна кръста му, тя дръпна и извади края на ризата. Подразни се, когато последното копче отказа да се промуши през илика.

— Имам по-добра идея — каза Бърт и вдигна китката си, за да може Сабела да махне златното копче за ръкавели.

Тя дръпна тежкото златно копче от ръкавела на ризата и след това понечи да свали и другото. Задържа ги в дланта си, докато Бърт съблече ризата си и я хвърли на пода. Сабела протегна ръката си. Той взе двете златни копчета и ги остави настрани.

Бърт зачака, докато тя любопитно гледаше голата му плът и открито се възхищаваше от него. Наистина бе красив, тъмен и мъжествен. Това й допадаше. Сабела облиза подутите си от целувки устни, като сложи ръката си върху голата му гръд и провря пръстите си в дългите тъмни косми. Засмя се леко, когато той изпъшка.

Бърт я остави да си играе известно време, докато твърдите му мускули потръпваха в отговор на нежното й докосване.

Силно задъхан, накрая хвана ръката й и я целуна. Сега бе ред на Сабела да потрепери, когато къдравите косми на гърдите му приятно погъделичкаха чувствената й кожа. Очакваше с нетърпение голите й гърди да се докоснат до неговите.

Тя се зачуди дали не е прочел мислите й, когато почувства пръстите му върху нежната дантела около врата си. Бърт започна да откопчава халата й. Устата му изгаряше нейната. Отвори халата й. След това леко провря ръката си и изхлузи единия ръкав. Притиснала устни, към неговите, Сабела разтърси рамене, за да махне по-лесно дрехите.

Те продължаваха да се целуват, когато халатът й падна върху коленете на Бърт. Сабела прегърна съпруга си с голите си ръце, като го притисна към гърба на стария кожен стол. Целуваше го диво, нетърпеливо, като че ли никога преди това не го бе целувала. Опита се леко да протестира, когато Бърт махна ръцете й от врата си, а устните му се откопчиха от нейните. Замърка като малко коте, когато, гледайки я право в очите, Бърт започна да маха атлазените презрамки на нощницата й. След това нежно й каза:

— Искам да те любя, Сабела. Нека да ти покажа колко сладка може да бъде любовта.