Боян Бойчев
Противопоставяне

Умора. Като отрова,

Пълзяща по вените, по нервите,

Проникваща като радиация.

Уморен съм. От всичко.

Отново и отново.

Блъскам се. Треперя.

Телефонът звъни на вибрация,

Мълчанието е привично.

Уморен съм. Вибрират

Нервите като корди,

Мислите — уловени риби —

Мятат се в своята орис.

Уморено е. Морето само бушува.

Като лодка без весла,

Без платна, без път

Блъскам се, потъвам

В морето от слюда

И няма даже следа,

Няма вече път.

Не мога да се върна

Към себе си.

Вървя срещу себе си

И се самоубивам,

Заблуждавайки се, че живея.

 

2007 г.