Боян Бойчев
Длани

Заключено небе.

Самота.

Суфльорът в мен

Знам какво ще каже,

Затова мълча.

Гримьорът в мен

Знам как ще ме покаже,

Затова е празно.

Актьорът в мен

Знам какво ще ми разкаже,

Затова съм сам

И каскадьорът е излишен.

 

Тъгата свети меко

Във вселенните морета

На очите ми.

Късам нерви

Като корабни въжета.

Мечтите разпилях,

Топчетата разноцветни,

Разтрошени капки дъжд,

Които парят

Пулсиращата скула

И дълбаят протегнатите длани

Към заключено небе.

Заваля.

 

есента на 2005 г.