Боян Бойчев
Към слънцето

Не ми е достатъчен красивият изглед към планината —

Аз копнея да стигна върха.

Не ми стига безбрежната шир на равнината —

Дайте ми кон да препускам през нея.

 

Аз се любувам на морето необятно

И хоризонта с поглед жаден ловя.

Не ми трябват нито крила, нито весла, нито пък вятър —

Една платноходка с мечти ме очаква на кея.

 

Може би утре ще се окаже, че върхове има само по снимките,

С последни сили ще плувам след корабокрушение

Или ще ме свали от коня откос от безнадеждност.

 

Тогава с поглед към безкрая на небето

Аз няма да прося смирено спасение,

А ще потърся слънцето с един лъч надежда.

 

есента на 2004 г.