Боян Бойчев
На жена ми

Пак измервам с крачки космоса,

Планетите не спират своя бяг,

Човешките мечти какво ли са?

Песъчинка във безкраен кръговрат.

 

Край мен се раждат мегаполиси,

Набират бясна скорост булевардите,

Светът разпъва ме сред полюси

И всяка песъчинка е изстрадана.

 

Но всяка песъчинка ярко свети,

Осветява път сред хиляди пътеки,

От слънцето огряна с любов и нежност

И с две звездички мънички надежда.

 

октомври 2003 г.