Боян Бойчев
Синовно

На мама

Когато съм весел, най-весел сред хората,

Когато съм тъжен, най-тъжен в света,

Когато съм бодър, пленен от умората

Или просто най-обикновено се чувствам, тогава

 

При теб, мила мамо, се връщам за миг

И търся твоята топла усмивка,

И търся твоите думи добри,

Уюта на моята детска завивка,

 

С която душата ми в най-лютия мраз

Грижовно ти винаги ще завиваш,

Тревоги, умора час подир час,

Усмивката твоя неизменно прикрива.

 

Забързан в хаоса на всекидневни проблеми,

Чувствам в себе си непростима вина,

Че не намирам често необходимото време,

Нито думи, с които да благодаря,

 

За всичко, което за мене си, мамо,

За грижите, за добрината, за мъдростта,

За нежната всеопрощаваща ласка,

За топлината, за жертвеността.

 

Затова и вината ми е непростима,

Че не смогвам винаги да бъда до теб,

Когато от мен най-силна нужда имаш,

От мен, твоят блуден син.

 

Защото на теб, мамо, всичко дължа,

Затова целувам ръката ти уморена,

Смирено навеждам за прошка глава,

Благодаря ти и се моля да си до мене.

 

2006 г.