Боян Бойчев
Родният дом

„Да се завърнеш в бащината къща…“

Д. Дебелянов

Всеки ден аз се завръщам

В апартамента — бащината къща

По уличката „Димчо Дебелянов“,

За да прегърна татко, мама.

 

На ъгъла между „Жолио-Кюри“ и „Чехов“,

В квартала, устремен на „Изток“,

Аз диря вяра, обич и утеха,

Сред всичко, което ми е близко.

 

Сядаме на кухненската маса,

Да хапнем, да си поговорим,

Запазено за мен е мойто място

За всеки случай — ако дойда.

 

Стените пазят като далечно ехо

Моя смях безгрижен, моя глас,

Пак в мен събужда се детето,

Когато се завръщам в нас.

 

Тук времето за мен е вечно спряло,

Това е моят безграничен свят,

Моето вълшебно огледало,

Моят храм и мой палат.

 

Хлябът винаги е разделен на четири,

Ако намина гладен, жаден,

Светлинка в прозореца ми свети,

Ако замръкна в път и се забавя.

 

Тук умората за миг захвърлям,

Приятели са вечните дървета,

И най-съм истински, когато се завърна,

И най- съм бял, и най- съм светъл.

 

Тук всяко нещо ми е скъпо,

Със сили отново се зареждам,

В хармония душата ми се къпе,

И всеки път аз пак се раждам.

 

И буден син — аз все се връщам,

В апартамента — родната ми къща,

За да прегърна с обич мама,

За да прегърна с обич татко.

 

пролетта на 2006 г.