Боян Бойчев
Изток

Аз все се завръщам в моя роден квартал,

Където весело и неусетно детството мина,

Където безгрижни години живях,

Където винаги ще живея, винаги ще ме има.

 

Най-прекрасният софийски квартал!

Където улиците са така тихи и зелени

И носят имена на цветя и поети,

Където всяка тревичка живее в мене.

 

Да, това е кварталът, където

Тротоарите са от моите стъпки,

Където въздухът е друг и друго небето

И всичко е толкова мило и скъпо.

 

Където блоковете гледат ме добродушно

И усмихват се всички квартални градинки,

Дърветата в моите думи се вслушват,

А слънцето и вятърът са ми роднини.

 

Където жилавите родови корени

Дълбоко са впити в земята

И аз от тях черпя сили, за да мога

Да живея и да продължавам нататък.

 

Това е моят роден квартал,

Където единствено улиците устремени

Водят ме, където аз пожелая,

И ме връщат, където аз съм роден.

 

И аз усещам, място магическо

Е моят неземен, прекрасен квартал,

Втурвам се, пак се връщам,

Завръщането е свят ритуал.

 

есента на 2005 г.