Боян Бойчев
Вълнолом

Морето е спокойно. След бурята.

И всичко в мене е спокойно.

Тържествено красиво. Щастлив съм.

Вълните са ласкави след бурята,

Открили своя бряг и дом.

Вълните галят мойте мисли.

 

И чувствата в слънчеви отблясъци…

Морето е внезапно огледало,

В което се оглежда днес света.

Децата ми играят върху пясъка,

Бронзира красивото си тяло

Жена ми и гали моята ръка.

 

Завиждайте ми за спокойното море!

Но ако сляпа бурята на завистта

Коварните вълни подгони

И злобно скрие синьото море,

Ще стана вълнолом със яростта си

Да запазя своя бряг и дом.

 

август 2001

гр. Бяла