Боян Бойчев
По часовниковата стрелка

Утрото се събужда, настръхнало от студ,

Изпива до дъно изстиващото кафе,

Изтърсва звездните трохи от своя скут

И съблича нощницата от сънища и кадифе.

 

Качва се в трамвая, пътуващ по слънчеви лъчи,

И перфорира поредното билетче надежда,

Вглежда се в часовника с невиждащи очи,

В езера от реклами и вещи се оглежда.

 

Разменя две — три думи забързано с вятъра,

Дълго разговаря с някого по телефона,

Заключва настоящето с ключенце от вяра

И прелиства папките с мечти и спомени.

 

Попада в паяжината от мимолетни звуци,

Сред хаоса от сетива на разпродажба,

Сред шумни площади и разноцветни улици

И приема своята наркотична бензинова дажба.

 

Пазарува на промоция пълни кошници суета

И няколко грама сладникава необходимост,

Натъпква се в поредния автобус сивота

И по навик слиза на спирка безименна.

 

Претопля тенджера огладняваща самоизмама,

Превключва няколко канала дебнеща скука,

Предъвква жилава гозба от щастливи реклами

И си ляга да спи, зъзнещо от студ.

 

февруари 2006 г.