Боян Бойчев
Отречен

Ето, аз вървя — глухи

Улици, тротоари и блокове,

Пада дъжд, а е сухо,

Изгубени есенни срокове.

 

Защо в очите е сухо?

Накъде ли съм се запътил?

Тихо е или глух съм.

Ах, тези тротоари безпътни!

 

Колко нелепо е всичко

И дните — безсмислени,

Искам да се затичам,

А съм така обезсилен.

 

Всичко, в което вярвал съм,

И вярвам — разстреляно е.

Живея като във сън

И изчезвам в безвремие.

 

Всичките представи — отречени,

Всички принципи — забранени,

И аз се чувствам обречен,

Пада дъждът уморено.

 

Ето, аз пропадам — пусти

Улици, тротоари и всичко.

Всички срокове са пропуснати,

Чезнат следи в безразличие.

 

2007 г.