Боян Бойчев
Почти като есен

Квартално кафене, квартална кръчма,

Насядали по пейките кибици,

А аз по улицата сам се връщам

И завиждам на отлитащите птици.

 

Птиците отлитат озарени

От залеза на циганското лято,

Ловя внезапни думи преброени,

Където диря своя отпечатък.

 

Диря себе си, но не се намирам.

Главата ми е частен детектив,

Която успя все пак да анализира,

Че не се предавам, че съм още жив.

 

По входовете по съседски пият,

Коментират безкрайни сериали,

Говорят си, взаимно си завиждат.

Аз се прибирам, отново закъснял.

 

Навява есента донесената скука,

Животът крета си, квартално розов,

Сигурно герой съм на квартални клюки,

Не ми пука. След птиците аз искам. Ако мога.

 

есента на 2005 г.