Боян Бойчев
Звезден прах

В душата ми звезди една след друга гаснат,

Странно, а все още не е сутрин, нито ден,

Казват, че нощта била така прекрасна

И затова ли тя ме мами в своя плен?

 

Затова ли тихо става като в космос

В душата ми, угасваща във мен?

Не, аз не искам нищо. Просто

По-бързо нека да настъпи ден.

 

Валят звезди, космичен дъжд,

И ние плахо вярваме във тях,

Но щом настъпи утро изведнъж

В душите ни горчи като утайка

Звезден прах.

 

декември 2004 г.