Боян Бойчев
Делфини

И ми е тъжно някак си,

Може би защото си отива лятото,

С измръзналите пръсти вкопчва се

На дните във отплуващата лодка.

 

А те отплуват тъжно тихи,

Оставили на огнения пристан

И слънцето, и нежните усмивки,

Шепота на вятъра, клоните разлистени.

 

Отплува бавно лятото отминало,

Към тънката далечна уморена линия,

Където се разделят изгрева и залеза,

Където думите остават все недоизказани.

 

И ми е тъжно, невъзможно тъжно,

За лятото, отплуващо по слънчева окръжност.

И се сбогувам дълго с лятото отминало,

Заслушан в песента миражна на делфините.

 

септември 2003 г.