Боян Бойчев
Лъчи

Далечни заснежени полета,

Настръхнала пожълтяла трева,

Уморените многоетажни блокове

Тънат в ппрозрачна мъгла.

 

Животът с цвят металик

Профучава далечен и хладен,

Размазват се очертания многолики

И се втурва вятърът гладен.

 

И ни връхлитат призрачни сенки,

Черни птици над полето кръжат,

Те кълват разпиляното време,

Душите ни обричат на глад.

 

Но безсилни в своята орис,

Безпризорни в полето настръхнало,

Ние тръгваме — без път и умора

С лъчи в душите възкръснали.

 

февруари 2003 г.