Боян Бойчев
Листопад

Вървя сред разпилени есенни листа

От календари, снимки и дневници,

От тетрадки с недоизказани слова,

Съшити от празници и от делници.

 

Есента е дошла, по всичко личи,

И гората е пуста, и студено небето,

И алеите някак странно мълчат,

Вятърът събира разпилени монети.

 

И само в краката ми ей така се търкулват,

Подскачат весело безгрижните кестени,

Надбягват се, лъскаво — присмехулни,

А в мен тревожно е, в мен е есенно.

 

Не, не се научих да пресмятам

Дните закъснели в календара,

Внезапно златните дървета пламват

И аз самият като лист догарям.

 

И ето, разпилян съм като падащи листа

На есента сред тежката позлата,

Ала търся да докосна думите с уста

И диря зелените очи на лятото.

 

есента на 2006 г.