Ейми Трий
Скрито съкровище (5)

Трета глава

Сезам се приземи с тупване до някакъв зид, покрит отгоре с ред искрящи шипове. Поне отначало й се стори, че това е зид, защото само миг по-късно той помръдна. След секунди наблизо се строполиха и Мади, Джема и Лиз.

— Какво ста… — започна Мади, като се надигна и се взря в сребристорозовите люспи, които блестяха пред очите й на утринното слънце.

— Това е о-о-опашка — каза Сезам. — Видях я да помръдва.

— Гадост! — възкликна Джема.

Лиз преглътна и посочи нагоре:

— Погледнете!

Момичетата обърнаха погледи и видяха, че другият край на опашката е прикрепен към огромно тяло.

На гърба лежаха сгънати чифт крила, после започваше дълъг врат, който свършваше с… драконова глава! Драконът хъркаше силно и при всяко издишване издухваше струя горещ въздух към момичетата. За техен ужас той отвори леко едното си око и изглежда силно се изненада да ги види.

— Хрррмм! Ха-хъм! Ами, каква стана тя… — започна той с тон „аз всъщност изобщо не спях“. — Вие пък откъде се взехте?

Сезам едва прикри усмивката си. Беше очевидно, че драконът е силно смутен, задето са го заварили да спи. Тя се представи, представи и приятелките си и му обясни, че идват от една далечна, далечна земя.

— Аааааа! — каза драконът и от ноздрите му излезе пара, като от капака на тенджера под налягане. — Вие сте търсачките на талисмани! Праведен ден. Добре дошли в Каризма! Аз съм Пого, пазачът на портата номер осем. Вие сте първите посетители, които изобщо преминават през моята порта. Никога не съм срещал хора от Чуждия свят.

Бяха застанали точно пред пещерата на Пого и Джема забеляза на земята парче навит пергамент.

— Какво е това? — попита тя.

Пого изглежда остана много доволен, че му задават този въпрос.

— Моето родословно дърво! — гордо отвърна той. — Само че е малко поопърлено… Знаете ли, семейството ми произхожда от дракона Агапого!

— Супер! — възкликна Сезам. Тя си спомни онзи път, когато двете с Мади чуха легендата за Сребърния вир^[1].

— Агапого беше онази нещастна драконка, която се удавила в среброто, нали така?

— Да, точно така — потвърди Пого. — Много съм горд, че съм неин потомък. Иска ми се да знаех повече за нея. Имало е време, когато ние, драконите…

Сезам се уплаши, че ако карат така, ще си приказват за дракони цял ден, затова побърза да смени темата:

— Дошли сме да потърсим останалите загубени талисмани — каза тя.

— О, вълшебните талисмани! — каза тъжно Пого. — Кои по-точно?

— Ключът, делфинът, звездата, луната, детелината и монетата — изброи Сезам.

— Хм, сребърната монета… — замечтано продължи Пого. После се прозя. — Знаете ли, тук наблизо има древен кръг от камъни, който носи името Монетите. Може би е добре да започнете търсенето оттам?

Той се прозя отново и клепачите му започнаха да се отпускат.

Сезам почувства, че е напълно възможно да открият талисмана-монета при камъните. А дори и това да не станеше, заслужаваше си да опитат.

— Как да намерим кръга от камъни? — попита тя.

— С карта — отвърна сънливо Пого. После извади една измачкана карта изпод крилото си и я подаде на Сезам. — Но трябва да се върнете преди Седмата сянка…

Последните му думи заглъхнаха.

— Това пък какво означава? — попита Мади.

Но Пого вече спеше. Търсачките трябваше да се справят сами!

Сезам разтвори картата, така че всички да гледат и да открият къде точно се намират. Мади посочи един кръг от подредени една до друга точки.

— Това трябва да са камъните — каза тя.

— О, вижте! — обади се и Лиз, като посочи четири светещи точици на картата.

— Това сме ние! — потвърди Сезам. — Точиците сочат нашето местоположение. Първия път, когато дойдох в Каризма, имах точно такава карта!

— Жестоко! — прошепна Джема.

Момичетата се отправиха да търсят Монетите. Докато вървяха, забелязаха в далечината висока черна кула.

— Ооо! — обади се Мади. — Мисля, че това е кулата на Зорган. Сез, помниш ли какво ни разказа снежният мечок, който ни помогна в Ледената страна?

— Да — отвърна Сезам, — ако си права, то Зорган е захвърлил талисманите точно тук някъде!

— За какво по-точно говорите? — попита Джема.

— Хайде, разкажете ни — намеси се и Лиз.

Сезам и Мади им разказаха всичко, което бяха научили за Зорган при последното си пътуване до Каризма. Когато привършиха с разказа, вече бяха стигнали до обрасъл с трева хълм, обвит в утринна мъгла. На върха му се различаваха смътните очертания на камък, който се издигаше зловещо. Момичетата приближиха камъка и видяха, че в основата му са издълбани знаци, скрити почти напълно от пораснал отгоре им мъх. Лиз изстърга мъха и всички се загледаха в странните думи отдолу.

Първо им се сториха пълна безсмислица, но Сезам обожаваше кодове и пъзели и затова скоро се досети каква е уловката.

— Някой има ли огледалце? — попита тя. — Мисля, че думите просто са написани на обратно!

— Ето — обади се Мади, — вземи моето.

Сезам преписа думите в тефтерчето си, съвсем близо до автографа на Джейсън Флук. Като видя името му, тя внезапно се сети за бъдещата продукция „Похитителите на гробницата“. Всичко около филма в момента й се струваше много далечно, но снимачната площадка всъщност беше разположена край древния каменен кръг на келтско светилище, много подобен на този, който се издигаше пред очите им в момента. Какво странно съвпадение! Междувременно Джема не можеше да сдържи вълнението си:

— Леле! Съкровище! — изписка тя. — Обзалагам се, че входът към него е някъде наблизо…

Тя млъкна. Сезам намръщено сочеше към думите, изписани на камъка:

— Джема, не ставай глупава. Тук пише „прокълнато съкровище“! Това е предупреждение. Освен това сме дошли да търсим талисмана-монета. Той трябва да е някъде тук.

— О, не разваляй всичко — отвърна Джема. — Под нас има заровено съкровище! Хайде, де! Ще потърсим талисмана по-късно.

— В никакъв случай! — възпротиви се Сезам. — Как не разбираш! Откакто Зорган е разпръснал талисманите, в Каризма се случват ужасни неща. Положението ще се влошава, докато не намерим и последния от загубените талисмани. Нямаме време да търсим някакво глупаво съкровище и да се занимаваме със заровени драконови кости!

Мади кимна.

— Съгласна съм — обади се тя. — Аз съм с теб, Сез.

— О, каква изненада! — тросна се Джема и извъртя очи. — Ами ти, Лиз? Идваш ли с мен?

Очилата на Лиз се бяха запотили и тя ги свали, за да ги изтрие. Как мразеше споровете! Докато Сезам и Джема се караха, тя си мислеше за написаното върху камъка. Беше толкова интересно…

— Е? — обади се пак Джема.

— Добре — отвърна Лиз. — Ще дойда с теб.