Ейми Трий
Скрито съкровище (13)

Единадесета глава

Луната скоро щеше да изгрее и тържеството за рождения ден на кралицата щеше да започне. Чаровна беше организирала скромен прием. Поканени бяха сто важни държавници, както и някои специални приятели на кралицата. Озина помагаше на Чаровна да облече специалната си рокля за приема: искрящо тюркоазна, обшита с пайети.

— Каризма преживява тежки времена — каза кралицата и сложи на главата си сребърната коронка. — Докато гривната ми с талисманите не бъде намерена, нещата няма да се променят към добро. Което пък ми напомня, че ужасното ми главоболие от сутринта още не ми е минало!

— Божичко, Ваше Височество — каза Озина и се опита да измисли нещо, с което да разведри кралицата. Сети се бързо: — Готвачът е приготвил за вас прекрасна торта!

Чаровна се усмихна.

— Чудесно — отвърна тя. — Ще запазя едно парче и за теб.

Сребърната фея беше сред първите пристигнали гости. Тя слезе от каляската си и ахна. Странният лилав облак, който бе зърнала във видението си, висеше над двореца!

„Какво ли означава това?“, зачуди се Феята и побърза да влезе.

Кралицата беше в елегантната бална зала, от чийто таван висяха блестящи полилеи и Феята я поздрави с реверанс:

— Честит рожден ден, Ваше Височество — каза тя. Но за нейна изненада приятелката й не се зарадва, а изглеждаше раздразнена и загрижена. Феята веднага разбра, че нещо не е наред.

— Трябва да говоря с теб за Сезам Браун — каза Чаровна тихо и дръпна Феята настрани. — Убедена съм, че търсачката е крадла! Наредих на Дорк да я арестува. Този път съм сигурна, че няма грешка.

Сребърната фея се ужаси.

— О, грешка има, и то каква! — възкликна тя. — Кога започнаха тези съмнения?

— Мисля, че тази сутрин — отвърна вяло Чаровна. Главата я болеше все по-силно. — Тъкмо след закуска, докато отварях поздравителните картички. Някой ми изпрати цветя и… главата започна да ме боли…

— Какви цветя? — попита Сребърната фея подозрително.

— Ето онези — отвърна Чаровна и посочи към букета от тъмнолилави цветове с тежък аромат.

Феята погледна картичката, привързана към цветята, и магическите й сили веднага уловиха злобната аура на почерка:

— Цветята не са от никакъв доброжелател — каза тя гневно. — Зорган ги е изпратил!

Без да каже и дума повече, феята грабна букета и го изхвърли през прозореца. Това простичко действие оказа невероятен ефект върху главоболието на кралицата и върху лилавия облак над двореца. Те внезапно изчезнаха! Чаровна изглеждаше едновременно зарадвана и объркана.

— Зорган ти е направил заклинание, което да те изпълни със съмнения — обясни Сребърната фея. — Нищо чудно, че си започнала да мислиш лоши неща за Сезам.

— Горката Сезам! — изплака кралицата. — Този проклет магьосник ме измами! Иска ми се да можех да кажа на Сезам колко съжалявам.

— Не се тревожи — отвърна успокоително Сребърната фея и подаде на Чаровна букета от макове. — Един ден със сигурност ще се срещнеш със Сезам, обещавам ти. Тогава ще можеш да й обясниш всичко, което поискаш. Дотогава съм сигурна, че тя ще продължи да търси талисманите.

Тогава в залата влезе почервенелият от смущение Дорк.

— Хммм. Ъ-ъ… Ваше Височество, със съжаление трябва да ви уведомя, че не успях… Работата е там, че… Не успяхме да арестуваме Сезам Браун, защото аз, ъ-ъ… Ненадейно се препънах в опашката на пазача на портата и…

— Прекрасно! — възкликна Чаровна и плесна с ръце от радост. — Просто прекрасно. Сезам Браун не е крадла. Аз бях останала с… погрешно впечатление. Ето, офицер Дорк, вземете си малко торта!

Дорк извъртя очи. Беше напълно объркан. „Момичета — помисли той. — Никога не могат да решат нещо веднъж завинаги!“ Разбира се, той не каза нищо такова на кралицата, а й подаде пергамента, който беше взел от Пого.

Чаровна и Сребърната фея го прочетоха заедно.

— Това е забележителна част от нашата история — каза Чаровна, а очите й блестяха от удоволствие. — Благодарение на Сезам и нейните приятелки произходът на вълшебното сребро на Агапого вече не е тайна за нас. Три пъти ура за търсачките на талисмани!