Ейми Трий
Скрито съкровище (11)

Девета глава

Сезам вдигна поглед към слънцето, което бавно се спускаше на запад, и предположи, че остава много малко време, преди портата да се затвори.

— Не можем да си тръгнем, преди да сме открили талисмана — заяви тя. — Мади и аз бяхме при седмия камък, когато Лиз дойде да ни извика. Хайде. Ще започнем търсенето оттам.

Върнаха се отново при Монетите. Изправените камъни хвърляха дълги сенки под късното следобедно слънце. Мади застана под седмия камък и изведнъж забеляза нещо.

— Погледнете — каза тя. — Сянката на камъка сочи право към портата. Това е Седмата сянка! Трябва да се върнем, преди да е достигнала до Пого.

— Права си — каза Джема.

— Става все по-дълга — отбеляза Лиз. — Нямаме много време да търсим талисмана.

— Сигурна съм, че ще намерим талисмана-монета някъде тук — обади се Сезам. В гласа й звучеше решимост. — Сезам Браун ще разгадае мистерията! Моля ви, продължавайте да търсите.

Момичетата запълзяха наоколо на четири крака, като разгръщаха всяка тревичка и надничаха под камъните, докато изведнъж Джема изписка от радост.

— Ето го! — извика тя. — Намерих го. Намерих го!

Слънцето бе огряло основата на седмия камък и там, попаднал в една пукнатина и внезапно блеснал на светлината, лежеше талисманът-монета. Джема се наведе, взе го и го положи върху дланта си. Останалите се струпаха да се порадват на мъничката сребърна монетка, на която бе изобразен ликът на кралица Чаровна. Тя искреше със своя собствена светлина.

— О! — каза Сезам. — Прелестен е.

— Добре се справи, Джема! — обади се Мади.

— Направо страхотно! — допълни Лиз.

Джема въздъхна облекчено, надявайки се, че постъпката й е поправила вината й след разправията със Сезам.

— Това е най-хубавото съкровище — каза тя и подаде талисмана на Сезам. А Сезам я прегърна в отговор.

Но търсачките не знаеха, че някой ги наблюдава! Скрити зад камъните, наблизо стояха офицерът Дорк и неговите войници, както и самата Морбреция, която пък се криеше както от търсачките, така и от Дорк, и отряда му.

Когато Дорк видя, че Джема подава на Сезам талисмана, той даде сигнал за атака и сам изскочи напред с вик:

— Сезам Браун! Спри, в името на кралица Чаровна! Отново държиш в ръката си собственост на Нейно Височество. Арестувана си!

Момичетата го зяпнаха.

— О, не, пак ли ти! — промърмори Мади под носа си.

— Какво става? — обади се и Джема.

— В никакъв случай! — заяви високо Сезам и стисна здраво талисмана в ръка. — Не мога да повярвам, че отново ми правите същия номер. Ние сме търсачки на талисмани! Не виждате ли, че се опитваме да помогнем на кралицата и на Каризма?

Лиз подръпна смутено ръкава си. С ъгълчето на окото си тя видя, че още няколко войници се доближават от всички страни. Сезам също ги видя, но освен тях видя и нещо друго: познатата фигура на Морбреция, която се бе притаила в сенките. Сезам се досети, че става дума за капан, и разбра, че трябва да действа, при това бързо!

— Хайде — изсъска тя към приятелките си. — Бягайте!

Търсачките хукнаха с всички сили, изпреварвайки удължаващата се Седма сянка. Бързата реакция на Сезам хвана Морбреция неподготвена.

— Блац! — извика принцесата. — Сезам не трябва да се измъква с поредния талисман!

И тя се втурна след Дорк и хората му, които вече преследваха търсачките с пълна скорост…

* * *

Пого чакаше завръщането на момичетата. Седмата сянка приближаваше все повече и повече и той вече се боеше, че те няма да успеят да се справят. Изпита силно облекчение, когато ги видя да тичат към него. Но защо ли Дорк и войниците му ги преследваха? А какво правеше принцеса Морбреция там отзад?

Пазачът на портата се смути. Той разсеяно размаха своята дълга, обсипана с шипове, опашка наляво-надясно. Фъшш, фъшш, фъшш! Размахването на свистящата опашка беше навик за Пого. Той правеше така, когато се опитваше да проумее нещо сложно.

— Какво става? — попита драконът. — Защо всички преследват търсачките?

— Бързо! — извика той, когато Сезам и момичетата приближиха толкова, че да могат да го чуят.

— Идваме! — извика Сезам в отговор.

След това всичко се случи много бързо. Пого махна с опашка и помете Дорк и хората му, а те се разхвърчаха във всички посоки!

Морбреция се сниши, избягна удара на опашката и се хвърли към Сезам. Беше забелязала, че момичето носи огърлицата си, и опита да й я вземе. Но Мади се досети предварително какво иска Морбреция и в последния момент силно издърпа косата на принцесата, а Джема протегна крак напред и я препъна.

— Магворти! — изпищя Морбреция вбесена, докато лежеше по гръб на земята. Вдигна поглед и видя, че и Дорк, и хората му бавно се надигат един по един. — Нещастници такива! Хванете ги!

Но Лиз вече беше стигнала при портата и подаде пергамента на Пого.

— Ето — задъхано рече тя, — вземи това. Дай го на кралица Чаровна!

С последно усилие търсачките изхвръкнаха през портата и пропаднаха в облак от звездички…

Дорк много се разгневи на дракона.

— Ти си виновен! — развика се офицерът на Пого. — Ако не беше твоята смотана опашка, вече щяхме да сме хванали Сезам и останалите крадли! Трябваше да ги спреш.

Пого се подсмихна.

— Сигурно е станала някаква грешка — отбеляза той. — Тези момичета са търсачки на талисмани. Нейно Височество нареди на всички пазачи на порти да им помагат с всички сили.

— Е, аз също изпълнявам заповедите на Нейно Височество! А тя заповяда да арестувам търсачките! — отговори Дорк. — Те са крадли, а ти току-що им помогна да избягат. Сигурен съм, че Нейно Височество никак няма да е доволна.

— О, ще бъде много доволна даже — ведро отвърна Пого. — Дайте й това.

Драконът измъкна пергамента изпод крилото си.

— Исторически документ. Съдържа много важна информация за драконката Агапого. Моята прародителка! Гарантирам, че кралица Чаровна много ще се зарадва, когато го прочете.

— Хм — отговори Дорк, — все пак е по-добре от това, да се върна с празни ръце.

И той, и войниците му се отправиха към двореца.

Междувременно Морбреция също се беше измъкнала и бе поела към замъка си. На всяка стъпка тя проклинаше Сезам, че отново й се бе измъкнала.

— Следващия път ще бъда готова — закле се принцесата. — Сезам Браун, пази се!