Шърли Бъзби
Сърце за превземане (9)

Глава осма

Фанси заспа като къпана, затова пък сънят не споходи лесно Чанс. Него не го свърташе на едно място, той сновеше напред-назад из просторната, красиво обзаведена стая, предоставена му преди години, та да спи и да живее в нея, когато идва в Уокър Ридж. Държеше тук някои лични вещи, един-два ката дрехи, с които се бе облякъл и днес за вечеря, и други дреболии. Не че напоследък оставаше често в имението. А когато дойдеше тъжното време цялото наследство на Уокърови да премине в ръцете на Джонатан, Чанс изобщо нямаше да стъпва тук.

В единия край на стаята имаше огромно легло с махагонов балдахин и завеса от виненочервена коприна. В другия край стояха няколко големи фотьойла и масички с мраморни плотове, а подът бе застлан с плътен килим във всички отсенки на сивото и абаносовото. При едната стена бе сложен масивен дъбов бюфет с подредени в него чаши с най-различни размери и форми, както и кристални гарафи със спиртни напитки. Чанс си наля чаша коняк и се разположи удобно в огромния фотьойл, тапициран с кървавочервена кожа, като отпусна глава върху високата облегалка и изпружи крака пред себе си. Беше свалил мрежичката от черна коприна и къдравата му коса се спускаше на воля по слепоочията и раменете. Младият мъж бе махнал вратовръзката, сакото и жилетката и сега беше само по бяла памучна риза, разкопчана до средата. Човек можеше да си помисли, че е съвсем отпуснат и спокоен. Всъщност обаче, докато отпиваше от коняка и гледаше невиждащо пода, Чанс прехвърляше бавно наум всичко, случило се тази вечер.

Искаше му се да си втълпи, че тя не се различава по нищо от безбройните други вечери, които е прекарвал в Уокър Ридж, Чанс обаче знаеше, че се самозалъгва. Присъствието на Фанси — единствено то и нищо друго, я бе направило незабравима. Спомни си как като нож го е пронизала остра наслада, когато той се е обърнал и я е видял да стои в меката гаснеща слънчева светлина в червения салон, и се свъси. Фанси бе ненагледно хубава в копринената рокля, с широко отворените плахи топазени очи и дългата тъмна букла, паднала предизвикателно върху малката й изкусителна гръд. Щом Чанс я зърна, и сърцето му сякаш спря — идеше му да прекоси стаята, да махне къдрицата и да долепи ненаситни устни върху нежната плът отдолу.

Тръсна глава. Романтични небивалици! А той беше всичко друго, но не и романтик, особено пък след смъртта на Джени. Не, Джени му бе показала по най-безмилостния начин, че жените не обичат романтичните глупаци. Че си падат по безчувствени мръсници като Джонатан. Чанс отпи още една голяма глътка от коняка и пак се върна в мислите си към злодеянията на Джонатан.

Враждата между Джонатан и Чанс, довела до смъртта на Джени, бе отколешна — всъщност Чанс не помнеше време, когато да не е възприемал наследника на Уокър Ридж като свой смъртен враг. Бе едва четиригодишен, когато осиновителите му за пръв път го бяха довели в имението, и още от самото начало Джонатан, който тогава беше около шестгодишен, го бе посрещнал на нож.

Андрю и жена му всъщност бяха дошли да се видят с Морли, но къщичката на пазача, където живееше той, бе тясна като кутийка. Сам и Лети, които преди няколко седмици се бяха върнали от проточилия се престой в Англия, бяха предложили любезно на Андрю и Марта да отседнат по време на посещението си при тях в господарската къща. В края на краищата бяха роднини.

Всички смятаха, че като връстници Чанс и Джонатан ще се сприятелят и ще започнат да си играят заедно. Нищо подобно: Джонатан не искаше и да чуе за другото момче може би защото бе свикнал да е център на внимание и глезеник на цялото имение и да не дели грижите на възрастните с никого или просто защото Чанс не му беше симпатичен. Още от мига, в който се видяха, двамата малчугани се хваната за гушите — срещнеха ли се, задължително си разкървавяваха носовете, а когато пораснаха, съперничеството им прие по-опасни форми.

За късмет Чанс и осиновителите му живееха доста далеч от Уокър Ридж и рядко ходеха там. По-често, по три-четири пъти в годината, при тях идваше Морли, за да се увери, че Чанс е добре и е здравичък. Случваше се и Сам и Лети да се отбият за кратко при Андрю и Марта, обикновено на път за другаде. Виж, Констънс и Джонатан не стъпваха в къщата им.

Когато Чанс поотрасна и по настояване на Морли започна да прекарва все повече време в Уокър Ридж, а понякога и в плантацията на Морли — Феървю, двамата младежи пак не се срещаха често. Подобно на мнозина синове на заможни плантатори, и Джонатан беше заминал да учи в Англия и бе прекарал почти цялата си ранна младост далеч от колониите. Но все пак се срещаха и когато вече станаха мъже, всички бяха оставили надеждата, че двамата някога ще надживеят взаимната си антипатия.

Враждата между Чанс и Джонатан и в по-малка степен между Чанс и Констънс не повлия обаче върху нежното отношение на Сам и Лети към момчето. Заради омразата на Джонатан и хладното презрение на майка му Сам и Лети сякаш се стараеха още повече Чанс да се чувства добре дошъл в Уокър Ридж и му оказваха радушен прием. С годините между тях тримата се бе зародила сърдечна привързаност. Морли присъстваше неизменно, но Чанс отдавна бе прогледнал за истината, че дължи толкова много именно на Сам и Лети. Сам го бе научил на доста неща и тъкмо благодарение на застъпничеството му всички в многолюдното семейство бяха забравили, че той е незаконороден, и го приемаха като равен. Всички, с изключение на Джонатан.

Появеше ли се Чанс в Уокър Ридж, Джонатан и не криеше омразата си към него, а също и че го ревнува, задето Сам го приема безпрекословно. Констънс също беше против Чанс да идва в господарската къща, но се противеше по-скоро защото се водеше по сина си и смяташе за позорен начина, по който Морли е въвел своя незаконен син в Уокър Ридж.

Чанс си помисли, че колкото и да е странно, отношението на Джонатан всъщност изобщо не го е притеснявало и той дори се е забавлявал, което естествено, само вбесяваше още повече наследника на имението. Жегнат, Джонатан му отправяше какви ли не дребни предизвикателства: да се надбягват с коне, да се състезават на стрелба, да си оспорват вниманието на някоя лека жена в кръчмата. Разногласията между двамата нямаха особено значение за Чанс, докато и той не започна да трупа богатство и не спечели от Джонатан на карти огромния парцел земя. „Точно така — помисли Чанс, докато отпиваше от коняка, — враждата и противоборството ни приеха грозни размери едва след като го победих на карти.“ Тъкмо след това Джонатан бе хвърлил око на Джени, жената на Чанс.

Той се намръщи и пропъди мъчителните спомени. Не искаше да се връща към миналото. Не, трябваше да мисли за бъдещето. Реши, че дори и това бъдеще да се корени в миналото, не си струва да се връща назад.

Изпи на един дъх остатъка от коняка, отново напълни догоре чашата и тръгна да се разхожда из стаята. Беше се запалил по възмутителната идея да потърси отмъщение, като отнеме на Джонатан жената, за която той се кани да се ожени, и смяташе да я осъществи. Откакто му беше хрумнала Чанс не мислеше кажи-речи за нищо друго, както за това колко хубаво ще му бъде, щом легне с въпросната жена.

Чанс отдавна обмисляше най-хладнокръвно как да отмъсти на Джонатан за смъртта на Джени — бе решил, че вместо да го вика на дуел, е за предпочитане да го остави жив и да го накара да се мъчи като грешен дявол. Дуелът щеше да приключи за броени минути, Чанс нямаше нищо против да убие на място Джонатан и изобщо не се съмняваше кой ще излезе победител, но въпреки това му се искаше непреодолимо да го накара да страда, да страда, както безспорно е страдала клетата Джени през онези изпълнени с мъка дни, преди тя да посегне на живота си. Не, Чанс не искаше Джонатан да умре. Искаше го жив. За да се мъчи до сетния си дъх от мисълта, че врагът му е отнел под носа жената, за която е смятал да се ожени.

Чанс продължаваше да кръстосва из стаята, върху лицето му се появи вълча усмивка. О, да, щеше да се наслаждава безумно на мъките, на които щеше да обрече до гроб Джонатан.

Съзнаваше, че онова, което е решил да стори, ще има тежки последици, и го обмисляше най-старателно — по едно време се смръщи, осъзнал, че ще пострада не само Джонатан. Сбърчи чело. Сам и Лети щяха да са много недоволни от него и той нямаше да ги вини, ако го изхвърлеха от къщата и му наредяха никога повече да не се връща. Щеше да му е мъчно, ако това се случеше, но се надяваше, че с времето Сам и Лети ще му простят.

Колкото до херцогинята… Чанс се подсмихна. Тя вероятно нямаше да му прости никога, но той възнамеряваше да й покаже, че бракът с него не е чак толкова неприятен. Тя определено щеше да се вбеси и да го презре заради похватите, но Чанс нямаше друг избор. Бе длъжен да действа бързо и толкова опустошително, че последиците да станат необратими за англичанката, в противен случай Джонатан все щеше да измисли как да се измъкне на косъм от разгрома.

Дори и да изпитваше угризения на съвестта, че предопределя толкова пресметливо от свои си подбуди живота на Фанси, Чанс се опитваше да не ги забелязва. Повтаряше си, че тя не е влюбена в Джонатан — беше се убедил с очите си в този преинтересен факт, докато ги бе наблюдавал по време на вечерята. Фанси вече е била омъжвана, не беше някакво девойче, което ще се хване в капана на празните вятърничави мечти. Щом не беше влюбена в Джонатан, значи смяташе да се омъжи за него по сметка. Той не можеше да й осигури общественото положение и богатството, които щеше да й донесе един брак с Джонатан Уокър, но тя пак нямаше да е лишена от нищо. Чанс смяташе да й бъде добър съпруг, верен, добър и щедър, и то не само с парите, но и с тялото си. За миг в съзнанието му изникна споменът за шеметната им целувка и той усети пареща тръпка между нозете си. О, да, наистина щеше да бъде щедър с тялото си. Освен това щеше да постъпи, както подобава на почтен мъж, и да се ожени за нея — а не само да я прелъсти и да я остави на произвола на съдбата, както биха сторили някои негодници. Джонатан беше себичен и коравосърдечен, с него Фанси никога нямаше да бъде щастлива. Някой ден може би дори щеше да е благодарна на Чанс, задето я е отървал от брака с Джонатан.

Убеден, че едва ли не ще направи услуга на Фанси, като я злепостави най-хладнокръвно пред всички и я принуди да се омъжи за него, та той да отмъсти на Джонатан, Чанс изпи до дъно и втората чаша коняк и погледна позлатения часовник върху лавицата над камината в стаята. Беше минало полунощ. Налагаше се той да почака още няколко часа. Реши, че няма да е зле да поспи, легна си и затвори очи.

Събуди се около час преди изгрев-слънце — свещите догаряха в свещниците и озаряваха с трепкаща светлина помещението. Чанс стана от леглото, протегна се, наплиска се с вода над легена върху поставката, после прокара пръсти през косата си, разрошена от съня. Погледна коняка — пиеше му се кафе, но и конякът щеше да му дойде добре. Отпи две пърлещи глътки, остави внимателно чашата и си пое дълбоко въздух. Беше време да се срещне с бъдещата си жена и да отприщи пороя от събития.

Вече се зазоряваше, когато след няколко минути Чанс влезе в спалнята на Фанси. Предната вечер беше разменил няколко думи с Елън и бе изяснил, че тя е избрала розовите стаи, а Фанси — жълтите. „Само това оставаше — да се озова в погрешно легло“, помисли с мрачна усмивка Чанс. Докато се прокрадваше на пръсти през стаята, му хрумна, че едва ли щеше да му е така приятно да краде невестата на Джонатан, ако той беше предпочел Елън. Но на Чанс не му се щеше да размишлява дълго върху подбудите си, затова се отърси от тези мисли и влезе нечуто в спалнята.

Щом стигна при леглото, си съблече набързо дрехите. Дръпна тънката завеса на балдахина и много предпазливо прилегна на леглото до потъналата в сън Фанси.

Тя се поразмърда, усетила как дюшекът хлътва под тежестта на Чанс, но не се събуди. Чанс почувства с голата си кожа топлото й тяло и го обзе непреодолимото желание да я събуди с милувки и целувка. Но прогони с усилие долните си помисли. Не се налагаше наистина да прелъстява Фанси. Само присъствието му в нейното легло беше достатъчно, та той да я злепостави. Чанс смяташе да открие всичките й прелести едва след като тя проумее, че съдбата й е предрешена.

Фанси така и не разбра кога точно е усетила, че не е сама в леглото. Събуди се бавно, протегна се морно и примига сънено срещу жълтата слънчева светлина, в която беше окъпана стаята. Беше спала дълбоко, бе сънувала как Чанс я целува, милва, люби и сега изпитваше странно задоволство. Тъкмо се наслаждаваше на меките завивки, когато усети топлината — вдъхваща спокойствие и сигурност, досами гърба й.

На мига се отърси от сънеността и седна в кревата като ужилена, прикрила се със завивките. Очите й се разшириха от ужас, когато се извърна по посока на Чанс и го видя как гол-голеничък се е излегнал нехайно, с ръце под главата и я наблюдава.

Тя разтърка очи и се ощипа, сигурна, че сънува. Нямаше как Чанс Уокър да е в леглото й.

— Добро утро, херцогиньо! — провлече той с блеснали сини очи и в ъгълчетата на устните му заигра едва доловима усмивка.

— Какво правиш тук? — изсъска младата жена. — Незабавно се махай от леглото ми! И таз добра, вижте го, моля ви се, къде се е намърдал! Божичко! Ами ако някой те види?

Чанс се престори на обиден.

— Значи последната нощ не значи нищо за теб?

Фанси се смути.

— Каква последна нощ? — попита тя притеснено, сетила се какво е сънувала.

Страните й поруменяха. Как би могъл Чанс да знае, че го е сънувала? Пък и това беше само насън, нали така?

Чанс загледа с неприкрит интерес как младата жена се изчервява още повече. Защо ли? Той присви очи.

— Не помниш ли?

Фанси си пое дълбоко въздух. Това беше невероятно! Тя не бе сторила нищо лошо, а колкото до сънищата… те си бяха само сънища, и толкоз!

— Разбира се, че не помня. Няма нищо за помнене.

— Аз обаче помня, херцогиньо, времето, което прекарахме заедно.

Младата жена го прониза с пламнал поглед.

— Не ме наричай „херцогиньо“!

— Лейди Меривейл! Будна ли си? — провикна се Констънс, която беше влязла в стаята с голям поднос със сребърен кафеник и красиви порцеланови чаши.

Фанси пребледня като платно, върху лицето й се изписа сляпа паника.

— Божичко! — простена тя. — Майката на Джонатан. Какво търси тук?

— Вероятно е дошла да се увери, че принадлежиш единствено на нея — прошепна Чанс със самодоволна усмивка.

Беше предполагал, че първа Ора или дори Елън ще го види в леглото на Фанси и ще пусне мълвата, а ето че сега нещата се нареждаха даже още по-добре. За миг той дори беше благодарен на Констънс.

— Надявах се да си будна — изчурулика Констънс от другата страна на прозрачния балдахин и се заозърта къде да остави подноса. — Рекох си, че тъкмо сега му е времето да си побъбрим… без да ни прекъсват. — Тя се засмя кръшно. — Знам, нахално е от моя страна да нахълтвам така в спалнята ти, но като знам какви са отношенията ви с Джонатан… Според мен не бива да се впускаме в излишни формалности, нали? Та ние вече сме едно семейство!

С разтуптяно сърце, преизпълнена от яд и ужас, Фанси погледна изпепеляващо Чанс.

— Само да си казал и думичка! — тросна се тя. — И една-единствена дума!

— Това пък какво е? — попита весело Констънс. — Каза ли нещо, миличка?

— Н-не — изпелтечи Фанси, неописуемо благодарна, че полупрозрачният балдахин прикрива леглото.

Погледна Чанс като омагьосана, сякаш се надяваше той да изчезне яко дим. Имаше чувството, че сънува, че всеки момент ще се събуди и ще види, че е било само кошмар. Все още стискаше пред себе си завивката, през ума й минаваха какви ли не мисли. Ако Констънс, ако който и да било видеше Чанс в леглото й…

— Донесла съм да пийнем кафе със сладки, току-що ги извадихме от печката. А, да, и малко от ягодовото сладко на Лети. Сигурна съм, че ще ти хареса. Къде искаш да оставя подноса? Тук или при канапето?

— А за мен ще има ли? — попита Елън, която влезе бавно в спалнята на сестра си. Беше облечена в син халат и след като се прозина с ръчица пред устата, рече: — Спах като къпана. А ти, Фанси?

— Ти как спа? — изрече беззвучно Чанс, като вдигна вежда и завъртя закачливо очи.

— Никак не е забавно — пророни Фанси, притеснена до смърт, че ей сега Елън ще дръпне завесата на леглото.

Погледна невярващо Чанс — идеше й ту да го убие, ту да го прегърне, понеже той бе неописуемо красив с разрошената къдрава черна коса и наболата брада.

— Направи го нарочно, нали? — обвини го тя тихо, с яден глас, притеснена от двете жени зад балдахина.

Елън попита озадачена:

— Фанси! Сама ли си говориш?

Пред смаяния поглед на Фанси Чанс най-неочаквано седна в леглото и завивката се смъкна опасно досами хълбоците му. Той се пресегна пред нея и дръпна балдахина.

— Не, не си говори сама, говори на мен.

Констънс изпищя и изпусна с трясък подноса, щом съгледа Чанс Уокър, разположил се самоуверено в леглото до лейди Меривейл. И то гол-голеничък, поне от кръста нагоре. Елън погледна с разширени очи сестра си, после и Чанс и зяпна от стъписване.

— Божичко! — простена Фанси. Зави се презглава и легна на възглавницата — идеше й да умре. — С мен е свършено — пророни младата жена.

— А, няма такова нещо — отвърна спокойно Чанс. — Смятам да се оженя за теб веднага щом уредим формалностите.

Забравила за двете жени, които ги зяпаха изумени, Фанси подскочи като попарена. С блеснали от гняв очи изсъска:

— Аз да се омъжа за теб? За някакъв си безочлив самонадеян селяндур! Ти си последният човек, за когото ще се омъжа!

Чанс се направи на обиден.

— Бива ли да говориш така, херцогиньо, след всичко, което изживяхме заедно… нощес…

Фанси съвсем си изтърва нервите и с гневен писък се нахвърли на Чанс, като го заудря с юмруци. Не помнеше някога през живота си да е била толкова ядосана — млатеше с все сила, където й падне и дори се усмихна доволно, когато фрасна Чанс точно по ухото и той простена от болка.

Младият мъж изруга, хвана я за китките и като легна на кревата, я повлече след себе си.

— Чакай, миличка, успокой се, така ли ще посрещнеш своя любим, своя бъдещ съпруг? — прошепна Чанс присмехулно.

— Какво, за бога, става тук? — попита разтревожена Лети, която също беше влязла в стаята: косата й бе сресана безупречно, тя беше облечена в светлосиня рокля на райета и се бе препасала с бяла престилка.

От мястото, където стоеше, се виждаше само гърбът на Фанси. Лети погледна кафеника и чашите по пода, видя смаяното изражение на Констънс и Елън и се притесни.

— Минавах по коридора, когато чух от стаите на лейди Меривейл някакъв странен шум — поясни бавно жената. — Да не се е случило нещо?

Фанси простена и забравила за схватката с Чанс, погледна през рамо. Впери гузно и смутено очи в Лети.

— Дали се е случило нещо ли? — изкрещя Констънс, която малко по малко се бе окопитила! — Нищо, ако сметнем за нормално как сме разбрали, че лейди Меривейл е една въртиопашка без капчица нравственост и воля и че Чанс Уокър се е отплатил за твоята доброта, като е опозорил бъдещата жена на клетия Джонатан. — Тя прониза Фанси с гневен поглед, лицето й се изкриви от омраза и погнуса. — Чакай само да кажа на Джонатан! Сега вече той за нищо на света няма да се ожени за теб! В Англия благородническата титла може и да ти дава някакви привилегии и права и с нея да си позволяваш да живееш като последната уличница, тук обаче това е невъзможно. — Констънс си пое задъхано въздух и продължи ядно: — Никога през живота си — натърти тя надуто — не съм се разочаровала по-горчиво. Вече дори си мисля, че не си никаква баронеса.

Навири гордо нос и излезе царствено от стаята. Фанси се свлече до Чанс — беше останала без капчица сили.

— Искам да умра — пророни жално тя. — Моля ти се, Боже, прибери ме и сложи край на този фарс.

— Сигурен съм — прошепна й пламенно Чанс, — че стига да помислиш малко, ще видиш, че е за предпочитане да се омъжиш, вместо да умреш.

Фанси го прониза с отровен омразен поглед.

— Изключено!

Чанс сви рамене, пусна я и отново седна в леглото. Видя стъписания поглед на Лети и рече:

— Съжалявам, че поне едно от нещата, които изтърси Констънс, е вярно. Наистина братовчедке, ти се отплатих за добрината с ужасна постъпка. Нямам с какво да се оправдая и ще ви разбера, ако вие със Сам наистина не пожелаете да ме виждате никога вече. Но ако това поне малко ме оправдава, знай, че смятам да поема цялата отговорност за действията си. Възнамерявам да се оженя за лейди Меривейл веднага щом това стане възможно.

Лети го изгледа замислено.

— Няма да се преструвам, че не съм разочарована и обидена от теб, Чанс — отвърна тя спокойно. — Не мога да отрека, че злоупотреби по възмутителен начин с нашето гостоприемство. — Жената въздъхна. — Но предполагам, че си нямал избор — винаги си си бил див и необуздан. Знам и че такива неща се случват и в най-изисканото общество. — Тя поклати глава и добави: — Съмнявам се Сам да ти покаже вратата, въпреки че сигурно ще му се иска много.

— А ти? — попита тихо Чанс. — Ти искаш ли да ме прогониш?

Лети поклати глава.

— Не, въпреки всичко имам слабост към теб и ще ми е тъжно, ако не те виждам и занапред. Но наистина постъпи ужасно, Чанс. Това, че предлагаш брак на лейди Меривейл, не оправя нещата. Опозори се, като открадна жената на друг мъж, макар и венчавката още да не се е състояла, и се опасявам, че Джонатан няма да одобри никак случилото се.

Чанс се засмя тъжно.

— Какво ти одобрение! Мен ако питаш, ще поиска да ме види мъртъв.

— Безспорно — съгласи се безизразно Лети. — И за да предотвратя кръвопролития, ще отида да предупредя Сам за станалото. Ще направим така, че поне на първо време Джонатан да е далеч от теб.

Лети се вторачи във Фанси, която срещна погледа на по-възрастната жена и усети как пламва цялата. Това бе най-унизителният миг в живота й, тя сякаш бе изгубила дар слово точно когато то й бе най-нужно. Всъщност при тези обстоятелства смяташе, че е безпредметно да седне да се оправдава и да твърди, че е невинна. Никой нямаше да й повярва. Още повече че този негодник Чанс Уокър щеше да отрича всяка нейна дума. Защо ли го правеше? Той не я искаше за жена. А Бог й бе свидетел, че и тя не изгаряше от желание да му става съпруга. Но как да се измъкне от това положение?

— Е, да се захващам за работа — рече накрая Лети. — Ще пратя Ора да разчисти тук, а на вас двамата предлагам да се облечете и да се подготвите за среща със Сам — ще ви чака до един час в кабинета си. — Тя отново погледна озадачено Фанси. — Подозирах, че не си дала сърцето си на Джонатан, но и през ум не ми е минавало, че… — Ала не се доизказа. — Не ми е работа да те съветвам, но според мен, ако чувствата ти са се променили, можеше да предупредиш Джонатан по по-безболезнен начин. Той ще бъде сломен. Сломен и много, много ядосан.

Фанси погледна Елън, тя обаче поклати бавно глава. И да обяснеше, че Джонатан всъщност е избрал за жена Елън, Фанси пак нямаше да постигне нищо: Чанс пак щеше да си седи гол в леглото й. Затова каза мъчително с пресъхнало пламнало гърло:

— Извинявайте, че причиних на вас и на семейството ви такива неприятности. — Фанси прониза Чанс с отровен поглед и пак се извърна към Лети: — Ако беше по силите ми да го предотвратя, щях да го направя. — Сетне добави недодялано: — Но някои неща са извън нашата власт.

Лети кимна бавно и лицето й поомекна мъничко:

— Наистина е така, скъпа. Е, сега ще ви оставя.

— Аз също — възкликна припряно Елън, когато Лети се запъти към вратата. Срещна погледа на Фанси и осъзнала, че и тя е допринесла за тежкото положение, в което е изпаднала сестра й, добави: — Сигурно искате да останете сами. Вероятно имате да обсъждате много неща.

И още преди Фанси да е казала нещо, изхвърча в коридора, като затръшна вратата подире си.

Чанс отново легна, пъхна длани под главата си и се загледа в каменния профил на Фанси. Жената определено не беше щастлива. Той въздъхна. Не бе и очаквал да е щастлива. Но пък и не предполагаше, че Фанси ще се разстрои така.

В стаята се възцари напрегнато мълчание, после Фанси се извърна и погледна Чанс.

— Защо? — попита го без заобикалки. — Защо го направи? И наистина ли си въобразяваш, че ще се омъжа за теб?

— Не виждам какво друго можеш да сториш — отвърна той нехайно. — С тази репутация просто нямаш друг избор.

— Мога да се прибера незабавно в Англия. Мълвата едва ли ще стигне чак дотам — тросна се Фанси.

— Откъде си толкова сигурна? Убеден съм, че Джонатан и Констънс няма да си мълчат колко си ги разочаровала — а той има приятели в Англия. И как според теб ужасяващият разказ ще се отрази на Елън? За нея няма да е никак добре, ако мълвата те последва и отвъд океана.

Фанси затвори очи и стисна болезнено юмруци.

— Знаеш ли, че си най-голямото нищожество, което съм имала нещастието да срещна? — попита накрая тя и впи очи в него. — Мразя те. И ще ти бъда ужасна жена.

— Така ли? — каза сковано Чанс, сетне ненадейно я сграбчи и я притегли към себе си.

Прокара устни по нейните, после ги впи в страстна целувка.

Прекалено стъписана, за да се дръпне, Фанси усети как разтваря устни, как езикът му ненаситно шари из устата й, как за неин срам тялото й начаса откликва на милувките му: плисна я влажна топлина, зърната на гърдите й набъбнаха, дишането й стана учестено. Когато Чанс обхвана с длан гърдата й, Фанси простена едва чуто и потрепери възбудено.

Задъхан, с тяло, зажадняло за любов, Чанс все пак се овладя и изтласка младата жена. Беше ясно, че тя не е чак толкова безразлична към него, както твърди. Той се взря в поруменялото й лице и страхът, че е направил ужасна грешка, се стопи яко дим. Устните му се извиха присмехулно и той отново ги допря до нейните.

— Я повтори — рече дрезгаво — колко много ме мразиш и каква ужасна жена ще ми бъдеш!