Шърли Бъзби
Сърце за превземане (8)

Глава седма

Стаите, в които отведоха Фанси и Елън, бяха на втория етаж на къщата и тънеха в разкош. Ако не беше виждала и по-прелестни помещения, Фанси преспокойно можеше да помисли, че е в кралски дворец в провинциална Англия. И към двете спални имаше богато обзаведени всекидневни, както и просторни будоари. Будоарите бяха с врати, които извеждаха на широк къс коридор между покоите на двете жени, така че те да могат да се виждат, без да се налага да излизат на централния коридор в къщата.

Обзавеждането носеше непогрешимия отпечатък на лятото, като се почне от прелестната сламена изтривалка върху лъснатия до блясък дъбов под в спалнята и се стигне до завесите на нежножълти и бели райета върху високите прозорци в стаята, която Фанси избра за себе си. На махагоновото легло с висок балдахин беше метната тънка-претънка бяла мрежа, пухеният дюшек беше покрит с копринена кувертюра на жълти розички. Стаята на Елън бе обзаведена по същия начин с тази разлика, че в тапицерията и пердетата преобладаваха розовото и бялото.

Двете гостенки бяха отведени в стаите си от Лети Уокър. Тя им се беше усмихнала и със закачливи пламъчета в очите им бе казала:

— Предполагам, че първото, което ще сторите, е да се окъпете и преоблечете.

Фанси и Елън погледнаха каквото бе останало от мръсните им изпокъсани рокли и прихнаха в смях.

— Как се досетихте, госпожо Уокър? — попита Фанси с грейнало лице.

— По една случайност, миличка, навремето, когато бях много по-млада — поясни весело Лети, — ние със Сам се изгубихме в гората. Цели три дни се лутахме, докато намерим пътя. Та знам, че първото, което направих, щом се прибрах, беше да се окъпя и преоблека. Предполагам, същото важи и за вас. Нали?

— Да — потвърди Фанси. — Ние с Елън не си мечтаем за нищо друго, освен да киснем половин месец в топлата вана.

Лети се засмя радушно, с което стана още по-симпатична на Фанси. Беше снажна, младееше за своите седемдесет и две години. Милото й лице беше обрамчено с чуплива бяла коса, в която нямаше и грамче пудра. В сивкавосините й очи се четеше гостоприемство, когато преди малко двете сестри се бяха появили по толкова необичаен начин в къщата. Фанси не знаеше как да благодари на жената на Сам, когато тя ги отърва от бъбривата Констънс, която съвсем ги притесни с прекомерното си гостоприемство.

— Да, да, Констънс — рече спокойно по-възрастната жена, — убедена съм, че всичко това е така, но според мен гостенките имат нужда да се поосвежат и да останат сами, нали?

Констънс стисна зъби, но не възрази. Фанси и Елън се бяха сбогували с мъжете и Лети ги бе повела нагоре по широката вита стълба, за да им покаже стаите.

— Е, надявам се да ви убедим да не стоите толкова дълго във ваната — каза закачливо Лети. — Веднага след като се разделя с вас, ще ида при главния готвач, за да уточним с него вечерята — смятам тя да е толкова хубава, че да задоволи и най-изтънчения вкус. — Тя отново се засмя. — Вероятно няма да е чак толкова сложно да го постигнем, като знам с какво сте се хранели напоследък.

— О, госпожо Уокър, много мило от ваша страна, само гледайте да няма къпини — примоли се със свенлива усмивка Елън.

— Няма да има къпини, обещавам ти, дете. — Лети прекоси будоара към стаята на Фанси и отвори вратата. — Багажът ви беше разопакован, дрехите бяха подредени в дрешниците — поясни тя. — Не знам да не сме объркали кои рокли на коя от вас са, но вие ще се оправите. Осигурила съм ви камериерки. Убедена съм, че вие, лейди Меривейл, ще останете доволна от Ора. — Лети се усмихна на Елън и добави: — Кловър е съвсем младичка, едва шестнайсетгодишна, но вие, госпожице Меривейл, ще се уверите, че е много весела и отзивчива. Ако имате някакви трудности, само ми кажете, и всичко ще е наред. — Лети огледа още веднъж стаите и рече: — А сега, преди да съм ви досадила, ще ви оставя да си вземете ваните.

След малко Фанси вече лежеше в топлата вода с дъх на лавандула в огромната месингова вана в будоара и беше сигурна, че никога няма да поиска да излезе от нея. Ваната беше необичайно дълбока и голяма, специално измайсторена за едрия Сам Уокър, както й обясни гордо Ора. Фанси въздъхна тежко, както лежеше и живителната вода се плискаше под брадичката й. Каза си, че след двете седмици, ако не и повече, прекарани в пущинака, никога вече няма да гледа през пръсти дори на такова простичко удоволствие като къпането.

За късмет в къщата на Уокърови имаше не само една месингова вана. Фанси знаеше, че Елън изживява същата наслада и не е нужно тя да бърза, затова се търка и си ми многократно косата. Едва след като Ора няколко пъти долива топла вода и въпреки това във ваната стана хладно, Фанси най-сетне излезе от нея. Избърса се, намаза се обилно с любимия си талк, заметна се с жълтия като кехлибар халат и се зае да реши бавно дългата си чиста коса. Помисли, че дори това за нея е лукс, при положение че толкова дълго се е лутала из гората с коса, сплетена надве-натри на плитка.

Остави четката със сребърна дръжка върху тоалетката от атлазено дърво, сподави прозявката и отиде в спалнята. Тъкмо влезе там, и през вратата надзърна Елън.

Чистото й лице направо грееше, влажната й коса беше прихваната на тила с бяла копринена панделка, тя бе облечена в светлосин халат, обточен с жълта брюкселска дантела. Тя погледна сестра си в очите и възкликна:

— О, Фанси! Това си е истинско блаженство! Представяла ли си си някога, че може да е толкова прекрасно да си вземеш вана?

Фанси се засмя и поклати глава.

— Никога, миличка! — Тя извърна очи към голямото легло. — Ако и то е толкова удобно, колкото изглежда, опасявам се, че никога вече няма да изляза от тази стая. — Точно тогава стомахът й изкъркори доста неизискано и тя добави с кисела физиономия: — Освен, за да похапна, разбира се!

Сякаш в отговор на тези думи след миг на вратата се почука и влезе Ора, която носеше огромен сребърен поднос, отрупан с какви ли не вкуснотии. Още щом високата, снажна негърка остави подноса върху голямата махагонова маса насред стаята, Елън и Фанси се спуснаха към храната, безсилни да се въздържат, и загледаха лакомо нарязаното на парченца печено пиле и телешко, чинията с желирани аспержи, панирания карфиол, краставиците и репичките, току-що откъснати от градината, купата гъста бита сметана, резенчетата праскова, съдинката с топло кафе и чинията със сладки, извадени преди броени минути от фурната.

Забелязала израженията върху лицата им, Ора засия и върху черното й валчесто лице грейнаха ослепителнобелите й зъби.

— Според госпожа Лети сигурно сте поогладнели.

— Нямаш представа, Ора, колко сме гладни! — възкликна Фанси и сдъвка червената репичка, после се зае да пълни една от чиниите с пилешко и желирани аспержи. — Госпожа Уокър е светица, можеш да й предадеш, че съм го казала.

След няколко часа Фанси вече слизаше по стълбището с тъмна коса, вдигната на висок кок, и една-единствена дълга къдрица, паднала върху бялата й гръд, с рокля от копринен брокат и фустанела, които шумоляха около нозете й; усещаше как на гърлото й е заседнала буца. Подир броени минути щеше да види отново Чанс Уокър и при тази мисъл се преизпълни с нещо средно между вълнение и страх, чувства, които изпитваше често в негово присъствие.

Все пак се утешаваше, че изглежда особено привлекателна за жена, прекарала последния половин месец в непроходимата зелена дъбрава, но когато слезе на първия етаж, стисна подсъзнателно с все сила ветрилото от тъничка рисувана кокоша кожа, което носеше в едната си ръка. Докато те с Елън бяха в гората, и за миг не се беше замисляла как изглежда, сега обаче се усети, че се пита какво ли ще си каже Чанс, когато я види облечена в обичайните й дрехи. При мисълта как той ще плъзне очи по нея изведнъж си даде сметка колко изрязано е деколтето й и че в горния си край малките й гърди са съвсем разголени, така че да ги виждат всички.

Ядосана, че се е притеснила дори и за миг какво ще си помисли Чанс Уокър за каквото и да било, Фанси вдигна властно глава. Напомни си, че тя все пак не е коя да е, че е баронеса Меривейл и е облечена в съвсем прилична рокля по последната мода, че няма да позволи някакъв си недодялан селяндур да я изважда от равновесие и бързо се запъти към двете врати под прелестната арка.

Отвори едната и влезе в стаята. Лети им бе посочила помещението и го беше нарекла червения салон. Стаята беше просторна, с висок таван, три прелестни кристални полилея и внушителна редица тесни прозорци, гледащи към друга част на цветната градина. Подът беше застлан с кавказки килим в ярките отсенки на червеното и сърменото, завесите бяха в същите тонове, из цялото помещение имаше красиви масички и скринове от махагон и орехово дърво. Останалото обзавеждане се свеждаше главно до трите елегантни канапета, тапицирани в златист атлаз, и няколкото фотьойла, облечени в червена кожа.

Лети им беше обяснила, че именно тук семейството обикновено се събира преди вечеря, та мъжете да пийнат пунш с ром, а жените — бадемов ликьор. Кой знае защо притеснена, Фанси бе оставила Елън да се гласи пред огледалото и беше слязла сама. Пак от любезната им домакиня знаеше, че вечерята най-често е в седем часа, и понеже сега беше едва шест, очакваше в салона да няма никого. Но се лъжеше.

В дъното с гръб към Фанси стоеше висок широкоплещест мъж, който гледаше през прозореца градината. Щом го зърна, щом видя виненочервения му сюртук с модна кройка и бричовете, тъмната коса без пудра, прибрана на тила в копринена черна мрежичка, спускаща се някъде до средата на гърба му, Фанси отпърво си помисли, че това е Джонатан, и сърцето й трепна. След прекалено свойското му държане през деня и обещанието, което Фанси беше дала на сестра си, никак не й се искаше да остава насаме с него. Дори понечи да се измъкне от стаята с надеждата, че той не я е усетил да влиза, но тъкмо да тръгне назад, когато мъжът се обърна и сърцето й затуптя като обезумяло. Мъжът в изисканите дрехи беше Чанс Уокър. Чанс Уокър такъв, какъвто Фанси не го беше виждала никога дотогава.

Беше облечен и сресан точно като английски благородник. Черната му коса беше пригладена назад, така че разкриваше волевите черти на лицето му, а мургавата му кожа изпъкваше още повече от старателно вързаната бяла вратовръзка. Жилетката от твърда релефна коприна на малки красиви фигурки в жълто-кафяво и виненочервено беше по последната мода в английското висше общество. Обувките му бяха украсени със сребърни токи, чорапите му бяха копринени, бялата му ленена риза беше с богато жабо и дантелени маншети. Фанси си помисли примряла, че Чанс е направо неотразим и изглежда джентълмен до мозъка на костите. Но въпреки това се усети, че копнее да види онзи Чанс, с когото е свикнала, синеокия заядлив дявол в износените дрехи от еленова кожа, с буйна гъста черна коса, спускаща се до раменете му, с прелестно лице, по което е избила брада.

Двамата се гледаха дълго, без да продумват, после Чанс поклати глава, сякаш се отърсваше от транс. По устните му ненадейно заигра презрителна усмивка, той се поклони и прошепна:

— Драго ми е, херцогиньо.

Фанси стисна крехкото ветрило толкова силно, че замалко да го счупи, и отвърна:

— Както гледам, изисканото облекло не влияе върху обноските.

Този път Чанс се усмихна съвсем искрено.

— Опасявам се, че не, херцогиньо. Ще видиш, че съм непоносим и неприятен в дрехи и от еленова кожа, и от атлаз.

Нещо в израза му, в дяволитите пламъчета в очите му развесели и нея. За своя изненада тя се засмя и се приближи още малко към средата на стаята. Спря на няколко крачки от Чанс и каза ведро:

— Може би, ако не се стремиш непрекъснато да ме предизвикваш, няма да си толкова неприятен.

Младият мъж вдигна вежда.

— Мисля, херцогиньо, че се заблуждаваш относно това кой от двама ни се държи предизвикателно.

Фанси се сепна.

— Аз? — подвикна тя. — Нима намекваш, че се държа предизвикателно?

Веселите пламъчета в очите на Чанс помръкнаха и на тяхно място се появи някакво чувство, което трудно се поддаваше на определение. Той се приближи към Фанси, прокара нежно пръст по страната й и рече пресипнало:

— О, да, ти, херцогиньо. Държиш се много, ама много предизвикателно.

Времето сякаш спря, двамата впиха очи един в друг и се загледаха като омагьосани. В стаята беше тихо, из въздуха се носеше едва доловимото ухание на хубав сух парфюм, в лъчите слънчева светлина, процеждащи се през прозорците, лениво танцуваха прашинки. Ала Фанси не забелязваше нищо, освен снажния мъж пред нея и сърцето си, което заби лудешки, когато Чанс се надвеси и доближи устни на сантиметри от нейните.

В този миг вратата се отвори и разсея магията.

— А, тук ли си вече, драга ми баронесо! — възкликна Констънс и нахълта в салона. Видя Чанс, който бързо се беше дръпнал от Фанси, и каза далеч не така любезно: — О, Чанс! Не забелязах, че и ти си тук. Мислех, че си тръгнал с Хю за Феървю.

Чанс сви рамене.

— Не. Реших да остана и да пренощувам тук. — Той стрелна с поглед Фанси. — Имам да свърша една работа и след това ще последвам Хю в Дяволското свърталище.

Констънс сбърчи носле.

— И досега си мисля, че това е най-странното име, което човек може да даде на дома си. Бихте могли да измислите нещо далеч по-благозвучно.

— Според мен името си е много благозвучно и уместно — възрази ехидно Чанс. — Нали, когато бях по-млад, ти все повтаряше, че съм дяволско изчадие?

Констънс си пое дълбоко въздух, за да се поуспокои.

— Може и да съм повтаряла — потвърди тя сковано. После се насили да се усмихне. — Наистина си беше голяма лудетина. Направо се чудя как Сам и Лети те търпяха.

— Както знаеш прекрасно, драга ми Констънс, търпяхме го, защото ни забавляваше и го обичаме — поясни от вратата Лети.

Грейнала в радушна усмивка, тя влезе в салона — полите и фустанелата на изисканата й рокля от светлосиня коприна се полюшваха леко при всяка нейна крачка. Лети се приближи към Чанс и му протегна ръка. Той й се поклони с изненадващо галантно движение — много по-галантно, отколкото се бе поклонил на нея, помисли горчиво Фанси — сетне пое дланта на по-възрастната жена и я вдигна към устните си. Целуна я и рече ведро:

— Винаги си на моя страна, нали, братовчедке Лети?

Тя го потупа с обич по изваяната буза.

— А защо да не съм? Изобщо не си толкова лош и опасен, на какъвто се правиш.

Чанс се засмя.

— Ама недей така, ще ми развалиш репутацията. Толкова съм се трудил за нея!

— Дори се поувлече — отбеляза Сам, който бе дошъл при жена си — и от неговата лъчезарна усмивка недвусмислено личеше какво изпитва към младежа.

И Сам беше облечен като Чанс по последната мода: със сюртук от вишнево сукно и сива везана жилетка, която му стоеше безупречно. И той като Чанс носеше тъмната си коса ненапудрена и прибрана в черна копринена мрежичка, а побелелите кичури по слепоочията му придаваха аристократичен вид. След като поздрави всички, Сам се усмихна на Фанси и каза:

— Надявам се, лейди Меривейл, да си харесала стаите и всичко останало. Искаме от цялото си сърце ти и сестра ти да се чувствате като у дома си и да прекарате добре — особено след злочестата среща с Такърови.

Констънс потрепери престорено.

— Ох, какви ужасни мъже. Чудя се защо никой не ги озаптява. Да ви призная, понякога ме е страх дори да затворя очи в собственото си легло, да не би тези страшилища да довтасат и в Уокър Ридж.

Очите на Фанси се разшириха.

— Могат ли наистина да дойдат? — попита тя и се огледа притеснено.

— Разбира се, че не — бе категорична Лети, която стрелна с поглед много по-младата си свекърва. — И Констънс го знае прекрасно. — Жената отново се извърна към Фанси и рече мило: — Докато си тук, миличка, няма от какво да се страхуваш. Уокър Ридж наистина се намира сред голата пустош и е доста затънтен, но в плантацията има много хора и ние тук сме цивилизовани. Не вярвам Такърови да са чак толкова глупави, че да се навъртат насам. Такива типове нападат само слабите и беззащитните, а ние не сме такива.

Разговорът продължи по по-общи теми и когато Елън, а след нея и Джонатан дойдоха при тях, всички вече бяха забравили за Такърови. Точно преди да се преместят в трапезарията, към тях се присъедини още една жена, по-възрастна, със състарено лице, някак свита. Беше облечена в сива копринена рокля, каквито отдавна не бяха на мода, проскубаната й коса беше вдигната на кок в стил мадам Помпадур; жената се държеше изключително раболепно с Констънс. Фанси не се изненада, когато Джонатан я представи като Ан Клемънс, някогашната гувернантка и придружителка на Констънс — жената приличаше точно на гувернантка.

— Мама е много привързана към нея — поясни пренебрежително Джонатан, докато водеше Фанси по дългия коридор. — Вече е в нещо като пенсия и живее в една от малките къщи в плантацията, но мама обича компанията й и понякога настоява Ан да е с нас в господарската къща. Женицата винаги я е боготворяла.

Трапезарията беше дълга и просторна и бе обзаведена с красиво подредени скъпи мебели. Вечерята, пренасяна от чернокожи прислужници в тъмносини жакети и бричове, се стори неописуемо вкусна на Фанси: супа от водна костенурка, телешко и говеждо печено, какви ли не зеленчуци в най-различни сосове. За десерт имаше пасти, сиропирано френско грозде и огромни ягоди.

Въпреки че Джонатан и Чанс едвам сдържаха антипатиите си, Фанси си помисли, докато отместваше празната чиния от десерта, че вечерята се е сторила изключително приятна. Тя направо грееше в наситеносинята рокля и фустанелата от бял атлаз — бе успяла криво-ляво да прикрие разочарованието си от новината, че Хю е напуснал Уокър Ридж, беше, както винаги, мила и любезна и бъбреше весело с всички на масата. Това щеше да е една от най-приказните вечери, които бе прекарвала от месеци насам, ако Чанс не седеше срещу нея и не наблюдаваше присмехулно как Джонатан я ухажва.

Ако трябваше да е справедлива към Джонатан, Фанси щеше да признае, че той не пренебрегва Елън, която седеше отляво на него, но докато вечеряха, всички затвърдиха впечатлението си, че Джонатан е направо омаян от Фанси. Внимаваше да не изтърве и една-едничка нейна дума, слагаше й в чинията най-хубавите парченца, усмихваше се на всяка нейна оживена забележка. Само от време на време се извръщаше към Елън, а тя посрещаше вниманието му с нищо повече от любезност, от което нещата съвсем се усложняваха — по едно време на Фанси чак й идеше да тропне сърдито с крак. От многозначителните погледи и благоговейното отношение на роднините на Джонатан се виждаше как всички са убедени, че той ухажва именно нея, и с поведението си домакинът им само засилваше това впечатление. Очевидно не бе съобщил на семейството, че смята да се ожени за Елън, а не за Фанси, и тя за кой ли път се запита какво става тук.

Сбърчи чело. Ако Елън още беше влюбена в Джонатан, той щеше да я нарани дълбоко. Фанси недоумяваше каква игра играе техният домакин. В Англия не се бе държал така. Там тя беше убедена, че Джонатан е прекрасен достопочтен мъж, не се съмняваше и че той проявява интерес към Елън, но откакто бяха пристигнали в колониите… Фанси прехапа устна. Колкото и да се опитваше да не мисли лошо за Джонатан, вече й беше много трудно да има добро отношение към него. Дали се бе излъгала в него? И то не само за характера, но и за намеренията му? Или и той като Елън бе променил чувствата си. Фанси съвсем оклюма. Надяваше се Джонатан да й обръща толкова внимание само защото смята, че така приляга на гостоприемен домакин. Криви му бяха сметките, ако бе решил да насочи чувствата си към нея.

Фанси се умърлуши още повече от поведението на Чанс, който седеше точно срещу нея и я притесняваше. Беше между Констънс и Ан и ако не се броят най-общите любезности, почти не им обръщаше внимание — и слава богу, защото клетата Ан го гледаше така, сякаш очакваше всеки момент той да се преобрази на чудовище. На Фанси чак й домъчня за нея. Понякога Чанс отговаряше на Сам и Лети, които стояха в двата тесни края на масата, но бе насочил вниманието си главно към Фанси и Джонатан. Погледнеше ли към него, за свой ужас Фанси установяваше, че той пак се е втренчил в лицето й. Опита се да не го забелязва, но дори и когато бе свела очи към чинията си, мургавото лице на Чанс сякаш танцуваше пред нея.

Камък й падна от сърцето, когато станаха от масата и тя отиде с жените в салона, където щяха да пият кафе. Не й се пиеше кафе, но за нея бе добре дошло всичко, което я отдалечаваше от вторачения изнервящ поглед на Чанс. Тъкмо дамите се бяха настанили и Лети се бе заела да им налива от кафето в сребърния кафеник, когато и мъжете дойдоха при тях.

Сам седна до жена си на едно от канапетата, Джонатан се настани на стратегическо място — между Фанси и Елън, а Чанс отпусна дълга ръка върху черната мраморна полица над камината и огледа всички с познатата си, леко цинична усмивка. Констънс и Ан Клемънс седнаха на другото канапе.

Лети подаде на Фанси чаша силно черно кафе и рече:

— Извинявай, но нямаме чай. Откакто парламентът ни наложи тези ужасни мита, мнозина от нас отказват да пият и да купуват чай — добави тя малко притеснено. — Чухте ли в Лондон какво се случи миналия декември в пристанището на Бостън? Не бих казала, че одобрявам, но да ви призная, донякъде и подкрепям станалото.

— За какво говориш, за заселниците, които се преоблекли като индианци, качили се на корабите в пристанището и изхвърлили във водата всичкия чай и другите стоки ли? — поинтересува се Фанси.

В Лондон мнозина се възмущаваха от случилото се и тя беше наясно, че напрежението между колониите и метрополията расте.

Сам кимна свъсен.

— Наричат го Бостънското чаепитие, но лично аз не бих искал да присъствам на такова чаепитие. Северът усложни още повече положението, като затвори пристанището. Духовете са разбунени. Мълви се дори за бунт.

— Значи не си съгласен с повечето заселници, че само ние можем да си определяме и налагаме мита? — попита спокойно Чанс и погледна съсредоточено и сериозно Сам.

— Пълна безсмислица — отсече припряно Джонатан. — Ние сме англичани, нашата държава е Англия, разбира се, че тя може да ни налага мита.

— Виж ти! — прошепна Чанс. — Аз пък се смятам първо за гражданин на Вирджиния и чак след това на Англия.

— Сигурно се числиш към онези… ох, по дяволите, как им беше името? — възкликна Джонатан и се ухили. — А, да, Синове на свободата. Вероятно членуваш в тази размирна организация.

— Това няма никакво значение, Джонатан — намеси се благо Сам. — Последната година ти прекара в Англия и тук, при това не само в Бостън, се случиха много неща. Дори във Вирджиния има търкания с официалните представители на короната. През май губернаторът Дънмор разпусна Палатата на представителите само защото гласувахме първи юни, датата, определена за затваряне на пристанището в Бостън, да е ден на молитви и пости. Мнозина честни предприемачи и плантатори, а също и размирници не одобряват владичеството на Великобритания и смятат, че тя си позволява твърде много.

— А ти? — попита Джонатан невярващо.

Сам сви рамене, но се задоволи да каже само:

— И аз може би. Трябва обаче да знаеш, че колониите са разделени и всеки отстоява яростно позицията си. Никак не е изключено да скъсаме с Англия.

— Мили боже! Не мога да повярвам на ушите си — възкликна Джонатан. — Сериозно ли говориш? Нима наистина ще подкрепиш бунт?

— Сам не е казвал такова нещо — прекъсна го спокойно Чанс. — Просто те предупреди, че все повече жители на колониите, и то не само отрепки и луди глави, смятат, че трябва да извоюваме независимостта си от Англия.

— Господи! — ахна подразнена Констънс. — Отказвам да слушам тези небивалици! Колониите са английски и винаги ще си останат такива. Тези неприятности напоследък са нещо като семейна свада, която до няколко месеца ще бъде изгладена, после всичко ще си бъде както преди. Просто Бостън трябва да плати чая и да се покори, както посъветва дори Бенджамин Франклин. — Тя се усмихна на Фанси. — Не им обръщай внимание, миличка, много шум за нищо. — Констънс погледна враждебно Чанс. — Човек ако слуша някои хора, ще си рече, че всеки момент ще избухне бунт, а това няма нищо общо с истината.

На Фанси този спор й се стори интересен и тя съжали, когато мъжете си спомниха къде се намират и заговориха на по-светски теми. После вече стана скучно и Фанси беше благодарна, когато вечерята приключи.

Те с Елън бяха капнали от умора след дългия път и бяха признателни на Лети, когато тя каза твърдо, макар и с доброта в очите:

— Мисля да приключваме, Констънс. Гостенките ни изживяха дълго изнурително пътешествие и според мен мечтаят да си легнат. Можеш да продължиш разпита, на който подлагаш лейди Меривейл, и утре, когато тя ще си е починала и ще е в състояние да отговаря на въпросите ти.

Фанси едвам се сдържа да не се прозине, усмихна се на домакинята си и пророни:

— Наистина съм много уморена. — Погледна учтиво Констънс, която дори не прикри раздразнението си от думите на Лети, и допълни: — А утре сутринта на драго сърце ще обсъдя с вас последната лондонска мода.

Фанси и Елън размениха още няколко любезности с другите и след броени минути вече се качваха по стълбите към стаите си. Фанси забеляза, че въпреки отсъствието на Хю сестра й е в добро настроение, затова не се сдържа и попита:

— Разочарована ли си, че Хю го нямаше тази вечер?

Елън кимна.

— В началото много, но после, точно преди да влезем в трапезарията, си размених насаме няколко думи с Чанс и той спомена, че утре сутрин по някое време Хю щял да се върне с баща си. Доколкото разбрах, тяхната плантация — Феървю, е до Уокър Ридж, само на петнайсетина километра оттук.

Фанси осмисли новината, озадачена защо Чанс е така мил със сестра й, докато с нея… Дори малко се ядоса. После си каза мрачно, че все ще го преживее някак. Не след дълго Чанс щеше да си замине и тя никога вече нямаше да види присмехулното му лице. Кой знае защо, от тази мисъл не й стана особено приятно и Фанси се свъси. Какво й ставаше? Нима той не беше най-предизвикателният, влудяващ мъж, когото е срещала? В съзнанието й ненадейно нахлу споменът за целувката и за чувствата, които тя е пробудила. Прониза я странна тръпка, в която се смесваха и вълнение, и страх.

— А спомена ли Чанс докога ще остане в Уокър Ридж? — попита внезапно тя някак напрегнато и пламна цялата.

Погълната от мислите си за Хю, Елън не забеляза нито леката руменина, плиснала се по страните на Фанси, нито тона й. Когато стигнаха пред вратите на стаите, тя каза нехайно:

— Хм, спомена, че имал да свърши някаква работа тук, но не уточни колко време ще му отнеме. Сигурно след ден-два ще си тръгне. — Най-неочаквано Елън се прозина. Засмя се и додаде: — Много се радвам, че госпожа Уокър сложи край на вечерята. Бях изпаднала в ужас, че майката на Джонатан ще ме попита нещо, а аз ще й отвърна с хъркане.

Сестрите се сбогуваха и Елън се скри в стаята си. Фанси също влезе в своята, Ора я чакаше и тя й беше благодарна, че й е помогнала да съблече роклята и долните дрехи и ги е прибрала в дрешника. Фанси я отпрати с усмивка, среса дългата си тъмнокестенява коса и после, облечена с благоприлична батистена нощница, легна в огромните пухени завивки.

При всякакви обстоятелства леглото щеше да бъде самото въплъщение на блаженството, но след дните, когато Фанси бе спала направо на голата земя, то й се стори още по-прелестно. Потърка страна о възглавницата в памучна калъфка с дъх на лавандула и въздъхна тежко. Божичко! Вероятно щеше да спи тук една седмица, ако не и повече. Вече се унасяше, когато си помисли, че сигурно ще сънува, и то неведнъж, онзи синеок дявол Чанс Уокър.